Р Е Ш Е Н И Е
05.10.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО, ІІІ
Районен съд – Дупница състав
23 септември 2020
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 675 20
дело № по описа за година.
Жалбоподателят Ч.К.К., с ЕГН **********, с адрес ***, е обжалвал Наказателно постановление № 18-5310-000920/21.06.2018 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР-Кюстендил, Група КПДГПА Кюстендил, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018г., с което на основание чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и по чл.175, ал.3, пр.1-во от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са му наложени административни наказания „ГЛОБА“ в размер на 200.00 лв. (двеста лева) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 (шест) месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и ГЛОБА“ в размер на 10.00 лв. (десет лева) за извършено административно нарушение по чл.100, ал.1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят навежда доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна – Началник Група към ОД на МВР -Кюстендил, Група КПДГПА Кюстендил, редовно призована не изпраща представител.
Съдът като взе предвид становището на жалбоподателят и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна следното:
На 23.03.2018 г., актосъставителят Г.К., на длъжност – мл. автоконтрольор при КПД ГПА гр. Кюстендил е съставил АУАН с бл. № 088983/23.03.2018 г. и свидетелят при съставянето на акта и установяване на нарушението – Г.С., са констатирали, че жалбоподателят е извършил на 23.03.2018 г. около 10:10 ч. в гр. Дупница, по ул. „Орлинска“, управлява лека автомобил „Мерцедес Е 200“, с рег. № 064М538 с изтекъл срок на валидност до 09.03.2018 г., видно от разрешение за временно движение № *********. Не представя СУМПС и контролен талон към него, с което виновно е нарушил чл.140, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Иззето е като доказателство РВД -********* и 2 бр.- регистрационни табели. Жалбоподателят подписал съставения му АУАН, като не е написал обяснение и не е направил възражения относно констатациите.
АНО е прекратил административнонаказателното производство на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и изпратил административноказателната преписка на РП гр. Дупница по компетентност. Образувано е ДП за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С постановление на РП гр. Дупница е отказано да се образува досъдебно производство по преписка вх. № 1565/2018 г., като постановил препис от постановлението да се изпрати на Началника на РУ на МВР - гр. Дупница по компетентност като е посочено, че административно-наказателното производство следва да продължи и на жалбоподателя да бъде наложено административно наказание по ЗДвП.
След връщане на материалите при АНО, същият на 21.06.2018 г. е издал обжалваното Наказателно постановление № 19-5310-000929 от 06.08.201918-5310-000920/21.06.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР гр. Кюстендил, група КПДГПА, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1, както и административно наказание –„глоба“ в размер на 10.00 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото гласни
и писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло изложеното при разпита от
свидетелите К., който добросъвестно разказва това което си спомня за случая. Същият
си спомня случая и дава подробно описание, като сочи, че документът ВРД е
предоставен от друго лице. Това лице беше допуснат за разпит в качеството му на
свидетел – Костадин Костадинов, който твърди, че жалбоподателят искал да закупи
автомобила и за това го изпробвал като се движел по ул. „Орлинска“ където бил
установен от служителите на реда, поради която причина той отишъл до
автокъщата, за да вземе разрешението за временно движение на автомобила, който
жалбоподателят предал на полицаите. При
така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен
7-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за
разглеждането й. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна поради следното:
Въз основа на извършена служебна
проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП
не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които
съдържат всички необходими реквизити.
Относно нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е образувано по
общия ред предвиден в чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на АУАН
с 088983/23.03.2018 г. Този акт, ведно с
материалите събрани по преписката е бил изпратен по компетентност на
РП-Дупница, тъй като са били констатирани признаци на престъпление по чл. 345,
ал.2 НК, което се установява категорично от текста на приложеното Постановление
на РП-Дупница. В същото време АНО не е процедирал изцяло, както изисква
императивно цитираната разпоредба на чл. 33, ал.2 от ЗАНН, като сам не е
изпълнил правомощията си и не е прекратил висящото пред него
административнонаказателно производство, образувано по изпратения на прокуратурата АУАН с 088983/23.03.2018 г. Въпреки
този пропуск не е налице допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. В
случая за констатираното нарушение е съставен акт на място при установяването
му, който след преценката на полицейските органи, че деянието разкрива признаци
на извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, е изпратен ведно с
материалите на прокурора по компетентност, с оглед евентуално образуване на
досъдебно производство. При изпращането административно-наказателното
производство не е било прекратено на
основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, но това
процесуално нарушение не може да
бъде счетено за съществено, с оглед последващата възможност за реализиране
на административно-наказателната отговорност в приложение на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, както ефектът от липсата на прекратяване е единствено, че срокът за
издаване на НП не е спрял да тече, но в случая той е спазен с издаването на
процесното постановление в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
След като с постановлението от 19.06.2018 г. прокурорът
изрично е отказал да образува досъдебно производство, са отпаднали пречките за
реализиране на административно-наказателната отговорност и вече не е бил налице
признака "idem", описан в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на
ВКС по т.д.№ 3/2015г., ОСНК. Това е така, защото процесното НП е
издадено след постановяване на постановлението за отказ от образуване на
досъдебно производство, т.е. налице са основанията визирани в хипотезата на чл.
36, ал. 2 от ЗАНН и не съществува дори
хипотетична възможност за двукратно санкциониране на дееца за едно и също
деяние.
За по-голяма прецизност
административно-наказващият орган следваше да посочи в НП, че то се основава
както на издадения АУАН, производството по което не е било прекратявано, така и
на постановлението на прокурора за отказ да се образува ДП. В този смисъл виж
изрично Решение № 367 от 28.02.2019 г.
по к. адм. н. д. № 25 / 2019 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас.
В същото изрично е посочено и
споделяното от настоящия съдебен състав и константно в решенията на
АС-Кюстендил разбиране, че за да бъде едно нарушение на
административно-процесуалните правила, основание за отмяна на НП, същото трябва
да е съществено. Доколкото в ЗАНН не е посочено, кога едно процесуално
нарушение е съществено, то на основание чл. 84 от ЗАНН, приложение следва да
намерят разпоредбите на НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т.1 от НПК, съществено е това процесуално нарушение, което е довело до ограничаване
процесуалните права на страните в процеса. В случая такива права не са били
ограничени.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани...”. В случаите, когато са нарушени правилата на посочената разпоредба, чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП предвижда кумулативно наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца“ и с „глоба“ от 200 до 500 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и НП нарушение на правилата за движение установени в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния законов ред. Това е потвърдено, чрез приложеното по делото Разрешение за временно движение, валидно до 09.03.2018 г. , като е видно, че след тази дата за автомобила няма данни за регистрацията му. С оглед изложеното за съда няма никакво съмнение, че описаното в АУАН и НП нарушение на чл. 140, ал. 1 е осъществено от обективна страна.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - жалбоподателят съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата - разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял настъпването на същите, доколкото много добре е знаел, че управлявайки нерегистрирано по надлежния ред МПС, каквото е процесното (доколкото не е било пререгистрирано след закупуването му от него в законовия срок), нарушава правилата на ЗДвП.
Предвиденото в чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП административно наказание „глоба“ е наложено в минимален размер, който съдът няма възможност да ревизира. Същото важи изцяло и по отношение на кумулативно наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, което също е наложено в предвидения от закона минимум, поради което и не може да бъде изменено.
Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, 1
от ЗДвП
От събраните по делото доказателства се установява и
доказва по безспорен начин, че жалбоподателят от субективна и обективна страна
е извършил административните нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като
като водач на лек автомобил на процесната дата и място не е
носил свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него. Описаното нарушение е подведено под
правилната квалификация, съответно по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. С оглед
извършеното административно нарушение, правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.183,
ал.1, т.1,пр. 1, 2 от ЗДвП, като е наложено административно наказание глоба в предвидения от закона фиксиран
размер, който също не подлежи на корекция от страна на съда.
Установените нарушения, не разкриват по ниска степен на
обществена опасност от типичната такава за този вид нарушения, поради което е
неприложима нормата на чл.28 от ЗАНН, предвиждаща маловажен случая. Спрямо
същите, настоящата инстанция не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по съставянето на АУАН и издаването на НП, които
нарушения да водят до отмяна или изменение на НП в тази част.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-5310-000920/21.06.2018 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР-Кюстендил, Група КПДГПА Кюстендил, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018г., с което на Ч.К.К., с ЕГН **********, с адрес ***, са му наложени административни наказания „ГЛОБА“ в размер на 200.00 (двеста) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 (шест) месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1, от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), както и ГЛОБА“ в размер на 10.00 лв. (десет лева) за извършено административно нарушение по чл.100, ал.1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр. Кюстендил, по реда на АПК, в 14-ет дневен срок, считано
от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: