Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260254
гр. Пловдив, 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ІІІ н.с., в открито съдебно заседание на деветнадесети януари, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Жулиета Колева като разгледа
докладваното от съдията АНД № 7790/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІІІ
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 88/23.09.2020 г. на директор Дирекция „местни данъци и
такси“ в Община Пловдив, с което на „Клуб-1951“, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление ******** представлявано от П.М.П. на основание
чл. 127, ал. 1 от ЗМДТ е наложена имуществена санкция в размер на 100 лв. за
нарушение на чл. 14, ал. 2, във вр. с §28 от ПЗР на ЗМДТ.
Жалбоподателят „Клуб-1951“
ЕООД, чрез управителя си П.П. и чрез процесуалния си представител, моли да се
отмени НП като незаконосъобразно, тъй като същото не е извършено, тъй като по
време на извънредното положение не са текли срокове, както и че нарушението е
подведено под неотносима норма.
Въззиваемата страна
Община Пловдив се представлява от юрк. ***, която в съдебно заседание оспорва
жалбата и развива аргументи за неоснователност на доводите.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна съдът намери за установено следното:
На 31.10.2019 г. на
П.М.П. е издадено разрешение за строеж № 50 от същата дата, за построяването на
Автокозметичен център на самообслужване – първи етап в УПИ ХVІ-539.666,
производствени, складови и обслужващи дейности, кв. 2а по плана на ЮИПЗ , гр.
Пловдив. На 13.02.2020 г. е издаден АКТ за приемане на конструкция образец 14,
за това, че сградата е завършена на ниво груб строеж, включително и
довършителни работи“. На 09.06.2020 г. „Клуб-1951“ ЕООД, чрез управителя си П.П.,
подават заявление – Декларация по чл. 14, ал. 2 от ЗМДТ за необходимите данни
за определяне на данъка върху недвижимите имоти на новопостроена сграда
завършена в груб строеж и на самостоятелните обекти в нея. При разглеждането на
подадената декларация гл. инсп. дир. МДТ
в Община Пловдив установила, че декларацията не е подадена в законоустановения двумесечен
срок и съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
66090000584/09.06.2020 г. в присъствието на нарушителя и му го връчила.
На база на акта
било съставено атакуваното НП, с което на Клуб -1951 ЕООД била наложена
имуществена санкция в размер на 100 лв.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя – свид. Х.Д.,
както и от събраните писмени доказателства, а именно АУАН, Декларация по чл.
14, ал. 2 от ЗМДТ, Нотариален акт за учредяване на право на строеж, Обяснителна записка, Разрешение за строеж №
50 от 31.10.2019 г., Констативен Протокол 04.03.2020 г., Удостоверение №
6-9400-428-(1) от 05.03.2020 г., оправомощителна заповед № 20ОА877/18.05.2020
г., Заповед № 12ОА61/11.01.2012, Заповед № 09ОА-513/17.03.2009 г. и заповед №
ОА -1693, 07.09.2005 г.
Показанията на
свидетелката Д. съдът намира за обективни, подробни, логични, непротиворечиви,
поради което им дава вяра като достоверен източник на информация.
Съдът кредитира всички
писмени и гласни доказателства, които нямат съществени противоречия и чертаят
горната фактическа обстановка.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание на
актовете на административнонаказателното производство.
Констатира се порок на акта при описването на
твърдяното нарушение, а именно не е посочена нито датата, нито мястото, на което
то е извършено. Това представлява съществено нарушение на процесуалните правила
доколкото от тази дата текат редица правнозначими срокове, между които тези по
чл. 34 от ЗАНН, а и датата на извършване на нарушението, както и мястото му
представляват съществени съставомерни елементи от същото и чертаят фактическите
му рамки. Липсата на елемент от задължителните реквизити на АУАН посочени в чл.
42, ал 1 , т. 3 от ЗАНН е порок на акта, който дискредитира и по-нататъшното законосъобразно
развитие на административнонаказателното производство, тъй като сериозно
накърнява правото на защита на нарушителя, като го поставя в изначална
невъзможност да организира адекватно защитата си, както и не са спазени
гаранциите на строго формалната процедура на ангажирането на
административнонаказателната отговорност.
Актът е съставен от
компетентно лице. В същия е дадена прадвилна правна квалификация на установеното
нарушение.
Постановлението,
обаче на свой ред е незаконосъобразно, тъй като на първо място отново не е
посочено местоизвършването на нарушението. На следващо място отново липсва дата
на извършване на нарушението като се въвежда нов елемент, а именно посочване на
срока на дължимото поведение, а именно „до 29.02.2020 г.“, който освен това е и
неправилно определен. На трето място се въвежда нова квалификация на нарушението,
която е неправилна, тъй като не съответства на фактическата обстановка.
Местоизвършването и
датата на нарушението, както беше посочено са съществени съставомерни елементи,
които следва да бъде изрично посочени. Тъй като нарушението е извършено чрез
бездействие то следва да се приеме, че местоизвършването е било мястото на
дължимото поведение – гр. Пловдив. Липсата на мястото и датата на извършване на
нарушенията представляват съществено нарушение на процесуалните правила,
доколкото са задължителни реквизити на наказателното постановление по чл. 57,
ал. 1, т. 5 ЗАНН и освен това са съществена част от правото на защита на
нарушителя.
Посочването на допълнителна квалификация на нарушението
или преквалифицирането му едва с наказателното постановление не би било
съществен порок, в случай че административнонакзаващият орган се беше възползвал
от дадената му възможност в чл. 53, ал.2 от ЗАНН, както е разписано в
Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на Върховен
административен съд „Това е видно от правомощието на наказващия орган по чл.
53, ал. 2 ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната нередовност
в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. В случай, че фактическите
обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по преписката доказателства,
сочат на друг вид нарушение, наказващият орган би могъл да преквалифицира
деянието, ако правилната според него правна квалификация е относима към
установените обективни и субективни признаци на деянието.“
В случая обаче не само, че нарушението не е безспорно
установено от АУАН, но и новата правна квалификаця е неправилна.
От правна страна съдът намери следното:
Нарушението е квалифицирано по чл. 14, ал. 2 от ЗМДТ във вр. с §28 от
ПЗР на същия закон. Разпоредбите на закона във връзка една с друга предполагат,
че задължените лица, следва да декларират обектите си, завършени на етап груб
строеж до 31.12.2019 г., в срок до 29.02.2020 г. за определяне на данъка върху
недвижими имоти. Видно от §28 от ПЗР на
МДТ обектите чието деклариране се дължи, следва да са били изградени до „груб
строеж“ към 31.12.2019 г. В наказтелното постановление и АУАН е посочено, че процесната
сграда е завършена в „груб строеж“ на 13.02.2020 г. , което се потвърждава от
писмените доказателства. Това изключва приложението на преходната и
заключителна разпоредба и определения срок за деклариране - 29.02.2020 г. се явява неправилен.
Както потвърждава и в разпита си на свидетел актосъставителя – свид. Д. –
срокът е двумесечен от завършването на сградата в „груб строеж“ (чл. 14, ал. 2,
пр. 2ро от ЗМДТ), а именно изтичал на 13.04.2020 г., като нарушението е било
извършено на деня следващ изтичането на срока, а именно 14.04.2020 г.
Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в
административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и
предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни признаци от обективна и субективна страна, срещу което нарушителят
трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци
на вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП, се явява същностен елемент от
правото на защита на нарушителя. Непосочването на съставомерните признаци
поставя нарушителя в положение да се брани срещу едно предполагаемо нарушение,
с чиито фактически рамки той не е запознат. Гарантирането на правото на защита
на нарушителя изисква същия да бъде запознат с фактическите рамки на
нарушението още в началото на административно-наказателното производство, т.е
към монета на съставяне на АУАН. Разкриването на тези фактически рамки на
по-късен етап- на етапа на събиране на доказателства в хода на започнало
съдебно следствие не санира пропуска съставомерните обстоятелства да бъдат
предявени на нарушителя с АУАН, доколкото същите не са били надлежно включени в
предмета на доказване. На следващо място промяната на фактическите и правните
рамки на обвинението с наказателното постановление или по аналогия с присъдата
и/или установяването им с акта на съда (по аналогия с акта на въззивната
инстанция) опорочават административнонаказателния процес до степен на негодност
да ангажира отговорността на наказания субект. Според константната съдебна
практика е недопустимо след издаването на наказателното постановление да бъдат
въвеждани нови факти едва от въззивната инстанция, каквато се явява настоящия
съд. По същия начин е недопустимо да се заменят твърдените за осъществени или
да се добавят в АУАН и НП факти с други, които да пасват по-добре на
нарушението.
С оглед на изложеното съдът намира наказателното постановление за необосновано
и незаконосъобразно, поради недоказване на възприетата в него фактическа
обстановка, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което последното следва да се отмени.
На
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски
възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 300
лв. по договор за правна защита и съдействие от 02.12.2020 г., в какъвто и размер следва да му бъдат
присъдени.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 88/23.09.2020 г. на директор Дирекция „Местни данъци и такси“ в
Община Пловдив, с което на „Клуб-1951“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление ******** представлявано от П.М.П. на основание чл. 127, ал. 1 от ЗМДТ е наложена имуществена санкция в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 14,
ал. 2, във вр. с §28 от ПЗР на ЗМДТ.
ОСЪЖДА
Община Пловдив да заплати на „Клуб-1951“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление, гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, № 15, бл. 49, вх. „Б“, ет. 5
сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! Ж. К.