РЕШЕНИЕ
№ 375
гр. гр. Хасково, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20235640101829 по описа за 2023 година
Предявен е от М. А. А. с ЕГН:********** от *********, със съдебен
адрес *********, адв. Д. В. М. от АК-Пловдив, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“,
ул.”Славянска” №29, ет.7, представляван от Н. П. П., иск с правно основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че съгласно договор за потребителски кредит
№822454/28.02.2023г., сключен с ответника „Сити Кеш“ ООД, трябвало да
върне сумата от 1322,68лв., при сума за получаване 1100лв., срок на кредита
от 8 вноски, при ГПР 47,94% и ГЛП 40,05%.
Съгласно чл.11 от договора, ищецът следвало да заплати неустойка в
размер на 973,32лв., разсрочена на 8 вноски, като по този начин общото
задължение по договора за паричен заем било в размер на 2296лв. Ищецът
счита така уговорената клауза за неустойка по чл.11 от договора за нищожна
на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и
поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.чл.21 ал.1 от ЗПК.
В правната доктрина и съдебната практика безспорно се приемало, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3-то от ЗЗД
било налице именно, когато се нарушавал правен принцип изрично
формулиран или проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби.
В този смисъл била практиката на ВКС. Такъв основен принцип била
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, а целта
на неговото спазване, както и принципа на справедливостта, била да се
предотврати несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на
1
другата. Според задължителната практика на ВКС, преценката дали е
нарушен някой от посочените основни правни принципи, се прави от съда
във всеки конкретен случай, за да се отговори дали уговореното от страните
води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД.
Поради нарушаване на принципа на добри нрави по смисъла на чл.26
ал.1 предл.3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Клаузата за неустойка била нищожна като противоречаща на добрите
нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП, тъй като
претендираната сума чрез нея в размер на 973,32лв. била в размер на 90% от
сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушавал
принципа на добросъвестност и справедливост.
Предвидената клауза била неравноправна по смисъла на чл.143 т.5 от
ЗЗП, тъй като предвиждала заплащането на необосновано висока неустойка. В
ЗПК било уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за
кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Подобни уговорки
прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и водило до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение била пример за неустойка, която излиза извън присъщите си
функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Според т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. на ВКС по тълк.дело
№1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, била тази
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. По този начин се заобикалял чл.33
ал.1 от ЗПК.
С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло
още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение.
Наред с това, клаузата за неустойка била нищожна на основание чл.146
ал.1 от ЗЗП, доколкото не била уговорена индивидуално.
Съгласно чл.21 ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона,
била нищожна. С предвиждането на разходите, посочени в клаузата за
неустойка, се заобикаляла и разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК. Несъмнено
събирането на такива разходи било част от дейността по управление на
кредита и следвало да са включени в ГПР. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК, ГПР
по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и
бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК като с
уговорката за неустойка от договора за потребителски кредит се нарушавало
изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
2
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС
№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на
императивната норма на чл.19 ал.4 от ЗПК и при съблюдаване на основния
правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване, се калкулирала
допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради
невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не
съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е
реално прилагания в отношенията между страните представлявал
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д ал.1 и ал.2 т.1 от ЗЗП.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да
се обяви нищожността на неустоечната клауза в договора за потребителски
кредит, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 973,32лв., на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и
поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.чл.21 ал.1 от ЗПК. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор на исковата
молба. В молба, депозирана преди съдебно заседание процесуалният
представител на ответното дружество признава иска и моли съдът да се
произнесе съобразно направеното признание.
По отношение на разноските, счита, че следва да се присъдят в полза на
ищеца разноски само за едно производство, за да не се допусне злоупотреба с
право. Оспорва предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по представените договори за безплатна правна помощ.
Според ответника, не са налице предпоставките за присъждане на
възнаграждение за безплатна правна помощ поради материална затрудненост
на ищеца.
В молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният
представител на ищеца прави искане за прекратяване на съдебното дирене и
произнасяне с решение съобразно признанието на иска от страна на
ответника.
С оглед гореизложените съображения съдът счита, че са налице
предпоставките за постановяване на решение при признание на иска. От
страна на ответника е направено признание на иска с правно основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД, а ищецът съответно прави искане в тази връзка съдът да се
произнесе съобразно направеното признание по реда на чл.237 от ГПК.
Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество
процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита
срещу иска, тъй като го счита за основателен, заявява, че правното твърдение
на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е.
претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна,
води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда.
3
Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и
не попада в изключващите го хипотези на чл.237 ал.3 от ГПК, съдът следва да
го зачете, уважавайки на това основание предявения иск.
Съдът счита, че следва да се уважи при условията на чл.237 от ГПК и
предявения установителен иск за нищожност на клаузата, предвиждаща
заплащане на сумата от 973,32лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер
на 50лв. за държавна такса.
Следва да бъде осъден ответника да заплати на пълномощника на ищеца
адв.Д. М. 480лв. адвокатско възнаграждение с ДДС за осъщественото от него
процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело,
определено според вида и размера на исковете и по правилата на чл.38 ал.2,
вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, вр. чл.2, ал.5 и чл.7, ал.2, т.1 и §
2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника,
че следва да се присъдят разноски само за едно производство, тъй като се
касае до отделни искови производства, макар и между същите страни
отделните дела касаят различни договори, сключени между страните, респ.
различни облигационни отношения. В случая не се касае до вземания по
отделни фактури, издадени въз основа на един договор, а за различни
договори и възникналите въз основа на тях взаимоотношения между
страните. В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението за
злоупотреба с право, доколкото между страните съществуват облигационни
отношения, възникнали въз основа на различни договори, които имат
различно съдържание, срокове за изпълнение, получени и са върнати
различни заемни суми и т.н. Съдът счита, че не е необходимо да се изследва
наличието или липсата на предпоставките за оказване на безплатна правна
помощ, доколкото такава вече е била осъществена от процесуалния
представител на ищеца в настоящото производство и дали ще се присъди
заплатеното от упълномощителя адвокатско възнаграждение или ще се
определи неговия размер по ЗА, такова се дължи по делото.
Предвид гореизложените съображения и на основание чл.237 ал.1 вр.
ал.2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА неустоечната клауза на чл.11 от договор
за потребителски кредит №822454, сключен на 28.02.2023г. между М. А. А. с
ЕГН:********** от *********, и Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“, ул.”Славянска”
№29, ет.7, представляван от Н. П. П., предвиждаща заплащане на неустойка в
4
размер на 973,32лв., на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща
на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на
чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.чл.22 от ЗПК.
ОСЪЖДА Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Средец“, ул.”Славянска” №29, ет.7,
представляван от Н. П. П., да заплати на М. А. А. с ЕГН:********** от
*********, направените по делото разноски в размер на 50лв. /заплатена
държавна такса/.
ОСЪЖДА Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Средец“, ул.”Славянска” №29, ет.7,
представляван от Н. П. П., да заплати на адв. Д. В. М. от АК-Пловдив, с адрес
*********, адвокатско възнаграждение по делото, на основание чл.38 от
ЗА, в размер на 480лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Н. Д.
5