О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Кюстендил, 01.10.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Костадинова в. гр. д. № 535 по описа за 2018 г.
на КнОС и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.248,
ал.1 от ГПК.
Адвокат Л.К. от САК, пълномощник на К.Ц.Ц.,***,
със съдебен адрес:*** на основание чл. 248, ал.1 от ГПК е поискала да се
допълни Решение №143 от 12.08.2020 г. по гр.д. № 535/2019 г. по описа на КнОС в
частта за разноските, съгласно приложените по делото договор за правна защита и
съдействие, досежно адвокатското възнаграждение, платежните нареждания за
платени такси и депозити за вещи лица, подробно отразени в представения списък
на разноските на основание чл. 80 от ГПК.
В предвидения в чл. 248, ал.2 от ГПК едноседмичен срок
насрещната страна по искането е
депозирала отговор, в който е отразено становище за оставянето на искането без
уважение.
Искането за допълнение на решението в частта за
разноските е направено от легитимна страна и в срока по чл. 248, ал.1
от ГПК - в срока за обжалване на постановеното решение, поради което
същото е се явява допустимо.
Разгледано по същество, съдът намира искането за
основателно по следните съображения:
Производство
по в.гр.д.№535/2019 г. по описа на КнОС е образувано по подадена въззивна жалба
от адвокат Л.К., действаща като процесуален представител на К.Ц.Ц., с която
обжалва решение на Кюстендилския районен съд №632/11.07.2019 г., постановено по
гр.д. № 1442/2018 г. по описа на КнРС, с което
са предоставени на бащата Х.Г.Х.
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете П.Х.Х.,
ЕГН ********** и съвместно живеене на детето с бащата; на майката К.Ц.Ц. е
определен режим на личен контакт с малолетното дете, както майката е осъдена да заплаща месечна издръжка на
малолетното дете П.Х.Х. чрез неговия баща и законен представител Х.Г.Х. в
размер на 140.00 лева, платими до десето число на месеца за текущия, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане.
В
производството пред ОС– Кюстендил въззивницата е представлявана от процесуалния
й представител по пълномощие адв. Л.К., която е представила договор за правна
защита и съдействие за изплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева. Представена е вносна
бележка за заплатена държавна такса в размер на 12.50 лв., както и
доказателства за заплатено от въззивницата К.Ц. възнаграждение за вещи лица в
общ размер на 2 241.50 лв. По делото е приложен и списък по чл.80 ГПК. С
постановеното по делото решение №143 от 12.08.2020 г. Окръжен съд – Кюстендил
е пропуснал да се произнесе по искането
за присъждане на разноски в производството.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от
правна приема следното:
С постановеното по делото решение, ОС – Кюстендил е отменил изцяло първоинстанционното
решение, като е предоставил на майката К.Ц. упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете П.Х.Х. и съвместно живеене
на детето с майката, определен е на бащата Х.Г.Х. режим на личен контакт с
малолетното дете П.Х. , както бащата е осъден да
заплаща месечна издръжка на малолетното дете П.Х. в размер на 150.00 лв.
При този изход на производството, при своевременно
заявено искане на въззивницата К.Ц. чрез процесуалния й представител адв. Л.К.
с въззивната жалба за присъждане на сторените разноски пред въззивната
инстанция, както и с оглед доказаността на същите, съгласно дадените от ВКС
указания в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК и доколкото при постановяването на своя съдебен акт, настоящият състав
на КнОС е пропуснал да възложи в тежест на въззиваемия Х.Х. сторените от
въззивницата разноски, то ще стори това с настоящото определение, като на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще бъде осъден да заплати в полза на въззивница
сторените във въззивното производство разноски, възлизащи на 2 954
лв. за заплатени държавна такса,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещи лица.
Неоснователно е възражението в отговора, че разноските
по делото за страните остава за тях, така както са сторени, доколкото се касае
за спорна съдебна администрация. В случая действително се касае за спорна
съдебна администрация, като тези производства не са изрично уредени в
процесуалния закон, както няма специални норми относно отговорността за
разноски. Следователно и при тях намират приложение общите правила на чл.78 от ГПК, съгласно които отговорността за разноски почива на изискването за
отговорност за вреди от неоснователни действия. В този смисъл са Определение
№ 306 от 4.09.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2722/2017 г., III г. о., ГК,
Определение № 680 от 23.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 355/2018 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 252 от 25.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3895/2015 г., II г.
о., ГК Определение № 252 от 25.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3895/2015 г., II
г. о., ГК/
С оглед на изложеното и на основание чл. 78, ал.1 във
вр. с чл. 248, ал.1 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА решение №48 от
13.02.2019 г., постановено от Окръжен съд – Кюстендил по в.гр.д.№385 по описа
за 2018 г., като
ОСЪЖДА Х.Г.Х., ЕГН ********** *** да заплати на К.Ц.Ц.,***
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 2 954 лв. /две
хиляди деветстотин петдесет и четири/
Определението
подлежи на касационно обжалване в 1- седмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: