РЕШЕНИЕ  

 

№                           17.11.2016г.             Град  Пазарджик

 

 

В      И М Е Т О        Н А     Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІ граждански състав

На  дванадесети октомври  две хиляди и  шестнадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

СЕКРЕТАР:М.К.           

Като разгледа докладваното от Районен съдия Ралинова

Гражданско дело № 4204  по описа  за   2015 година.

 

Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД,чл.232 ал.2 от ЗЗД  и насрещен иск по чл.79 ал.1 пр.2  във вр. с чл.82 от ЗЗД.

Депозирана  е искова  молба  от „Пазарджик Български Търговски мениджмънт“ АД,с ЕИК *********,със седалище  и адрес на управление гр.Пазарджик ул.„Н. Л.“ №**,представлявано от изпълнителния директор П. Б. Т. срещу ЕТ КАРИДИ Г. С. с ЕИК *****,със седалище и адрес на управление село Ц. А. общ.Пазарджик ул.“Ч.“ №**,представлявано от търговеца Г. Х. С.,в който се твърди,че съгласно договор за наем от 09.07.2015г. на складова площ, находяща се в гр. Пазарджик, ул."Д.Р. Н.Л." №24, представляваща помещение с обща площ от 200 кв.м., сключен между страните, ответникът като  наемател се задължил да заплаща 320 лева месечен наем с ДДС като наемните вноски съгласно чл.6/1/ от договора, следвало да бъдат заплащани в края на всеки месец до 5 работни дни след изтичането на съответния месец. Съгласно чл.6/5/ от договора, подписан между страните разходите за електроенергия, вода и други подобни консумативи, не били включени в месечната наемна цена и е следвало да се заплащат от наемателя отделно.Твърди се, че ответникът заплатил само първата дължима наемна вноска за месец юли 2015г.,а след изтичане на месец август 2015г. не бил заплатил дължимата за този месец наемна вноска, поради което и съгласно чл.13, т. 6 от договора,ищецът връчил едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на договора, като същото било получено и подписано лично от Г. С.. Ищецът твърди, че наемателят  продължил да използва имота, и въпреки изтичането на срока на предизвестието на 08.10.2015 г., не заплатил дължимите вече две наемни вноски за месец август и месец септември 2015г., общо в размер на 640 лв., /два месеца по 320 лв./, като същевременно наетия имот не е бил предаден  по договорения ред съгласно чл. 15 от договора за наем, с двустранен протокол, в който е следвало да бъде описано състоянието на имота. Твърди се, че на 29.09.2015г., ищецът,чрез адв.П.  отправили покана до ответника връчена на ответника на 24.10.2015 година, в която бил даден седемдневен срок за заплащане на дължимите две наемни вноски за месец август и месец септември 2015г.,но въпреки това не постъпило плащане и до настоящият момент. Ищецът е изложил съображения за образувано  по реда на  чл. 410 от ГПК, производство ч.гр.д. №3449/2015 г. по описа на Районен съд Пазарджик, но тъй като ответникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение това обусловило правния интерес на ищеца от образуване на настоящото производство.

Във връзка с изложеното, се моли съда да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено,че съществува вземане на ищеца от ответника ЕТ КАРИДИ Г. С., сума в размер на 640 лева, представляваща две наемни вноски, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението, а именно 04 ноември 2015г., до окончателното изплащане на вземането.Претендират се и разноски, по частното гражданско дело и в настоящото производство.

По така депозирания иск е постъпил в законният срок писмен отговор и насрещен иск,в които са изложени следните факти към правния спор, че сключения договор за наем на първо място е нищожен, поради липсата на предмет и поради противоречие със закона. Липсата на предмет обуславят с обстоятелството, че не били посочени индивидуализиращи данни и съседи на наетата площ, тъй като самият обект на договора за наем не бил самостоятелно обособено помещение със самостоятелен вход, а представлявало „южната страна на столовата", ответника освен това не ползвал както било описано в договора за наем ползване -  200 кв.м., а 150 кв.м. като е посочил, че други 10 квадратни метра били заети от различни движими вещи – каси, маси, столове и т.н.,а останалата част от помещението с обща площ от 260 кв.м.,/100 кв.м. бил предоставил  под наем с договор  на търговско дружество „СИНГ" ЕООД/. Развити са доводи, че ответникът наел вещта, за  да използва помещението като склад, тъй като основната му дейност била производството на земеделска продукция, и в тази връзка за съхранение на произведената земеделска продукция, която през юли 2015г. била картоф и фасул.Твърди се, че били  оставени на съхранение в помещението 40 тона картофи и 10 чувала фасул. Твърди се още, че на 09.07.2015г., когато бил сключен договора за наем времето било сухо, но в третото десетдневие на юли 2015г. започнали да валят обилни дъждове и Г. С. установил, че покрива на помещението пропуска, пълнело се с вода, което довело до заливане на съхраняваната от него стока картофи и фасул.В резултат от влязлата в помещението вода от обилните валежи, съхраняваните от Г. С. 26 тона картофи се развалили, позеленели и се наложило да бъдат изхвърлени, останалите 14 тона картофи, които се съхранявали на по-високо в помещението се запазили.Фасулът също не бил засегнат от водата.Твърди се,че ответникът предприел разговор с изпълнителния директор на ищцовото дружество, информирал го за теча от покрива. Стигнали до разговор свързан с  майстори, освен това изложил пред него обстоятелството, че не ползва складова площ от 200 кв.м.,а от 150 кв.м. и следвало да бъде коригирана наемната му цена.Уведомил директора, че не му е осигурил спокойно и необезпокоявано ползване на помещението, тъй като от същото му били изчезнали 8 чувала картофи, а това можело да се дължи на факта, че помещението се ползвало и от други хора респективно от другия наемател.Ответникът твърди,че това ядосало изпълнителния директор, същият отказал да коригира цената и отказал да приеме предложеното от Г. С. плащане на реално ползваната от него площ от 150 кв.м.,а свидетел на този отказ бил адвокат К. С. от АК- Пазарджик, който придружавал  С..Твърди се, че наред с липсата на ясно обозначени граници на наетата складова площ, теча от покрива, общият вход за помещението,реално по-малко използваната площ, се появил и нов проблем, а именно пред входа на помещението имало рампа, пред която спирали МПС /бусове/ и на другия търговец.Скоро след проведения разговор между изпълнителния директор и С., Г. С. получил писмено предизвестие за прекратяване на договора.Това станало на 08.09.2015г., след което С., предприел необходимите действия за опразване на помещението. Твърди се, че след като през юли помещението било наводнено от поройните дъждове, С. започнал да съхранява в него само 30 тона картофи за семе.След получаване на писменото предизвестие веднага наел хора, които да изнесат съхранявания картоф за семе и да го извози до негов склад в село Ц. А., община Пазарджик,а на 10.09.2015г. Г. С. успял да освободи помещението, почистил го, и го оставил отключено, за да могат представителите на ищцовото дружество да проверят състоянието на помещението.

Обстоятелствата изложени в писмения отговор, са изложени и в депозирания насрещен иск, като отново се твърди, че договора е нищожен, поради липса на индивидуализация на границите на наетата площ, посочени са обстоятелства за наводнението през м.юли 2015г., за обилните валежи, в резултат на които от съхраняваните общо 40 тона картофи, останали само 14 тона картофи, т.е. 26 тона картофи били погинали, /при цена от 0,20 лева за килограм картофи/, стойността на имуществената вреда, която ищеца по насрещния иск претендира била 5200 лева. Твърди се, че заради липса на ясни обозначения за разделяне на ползваната площ, теча от покрива, общия вход за помещение, реално по-малко използваната площ в договора за наем, наред с това възпрепятстваното ползване на вещта  се явявал и входа на помещението, пред който спирали бусове на търговското дружество „КАРИ“ ЕООД, и това затруднявало значително достъпа на С..

    Във връзка с изложеното, се моли съдът да постанови съдебно решение, с което да осъди „ПАЗАРДЖИК БЪЛГАРСКИ ТЪРГОВСКИ МЕНИДЖМЪНТ" АД, да заплати на ЕТ „КАРИДИ-Г. С.“ сумата от 5200 лева, представляваща стойността на унищожените 26 тона картофи, в резултат на теча от покрива на съответното помещение съгласно договор за наем от 09.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на завеждане на иска, а именно 05.02.2016 година.Претендират се и разноски.

Алтернативно е оформена претенция, в случай че съда уважи предявения иск от ищеца „ПАЗАРДЖИК БЪЛГАРСКИ ТЪРГОВСКИ МЕНИДЖМЪНТ" АД, срещу ЕТ „КАРИДИ-Г. С.“, съдът да извърши  прихващане на сумата, с която евентуално  ще бъде осъден ЕТ „КАРИДИ-Г. С.“, респ. съдът да направи служебно компенсация в случай на уважаване на претенциите.

В едномесечният срок за отговор, е постъпил отговор по насрещния иск, в  който се заявява, че възраженията изложени в писмения отговор и обстоятелствата по насрещния иск, не са били отправяни пред изпълнителния директор, а били голословни твърдения, които се въвеждали от наемателя, с цел осуетяване и избягване на задължението по двете неплатени наемни вноски.Твърди се още, че съгласно чл.4 ал.2 и ал.3 от договора за наем и чл.230  ал.2 от ЗЗД, след като се твърдяло, че имота бил с недостатъци, същото можело да се установи още с приемането на помещението, тъй като те били видими и установими на пръв поглед, а наемателят, въпреки че бил видял,проверил и знаел за твърдените недостатъци, се нанесъл в помещението складирал е стока там, което изключвало отговорността на наемодателя.Твърди се още, че в насрещния отговор, не се посочени никакви доказателства за заприходено количество картофи, които наемателят бил произвел, респ. и складирал в този склад.Не се сочили доказателства, че Г. С.  е земеделски производител в качеството му на  ЕТ "КАРИДИ - Г. С.",занимаващ се с производство на картофи и съответно какво количество картофи са били произведени през 2015 г..Твърди се, че изпълнителният директор като наемодател не е бил уведомяван за теч от покрива на предоставеното под наем помещение, към него не са отправяни искания за поправяне на покрива.Оспорва се обстоятелството, че през втората половина на месец юли 2015 година са падали дъждове в Пазарджик. Твърди се, че периодът бил изключително сух. Общоизвестно било, че картофите позеленявали  само в резултат на слънчева светлина, но не и в резултат на намокряне. Оспорва се, като цяло факта, че в склада е имало стока-картофи, която е позеленяла и се наложило да бъде изхвърлена. Оспорва се и причината „намокряне“ - за  позеленяването на картофите.

Ответникът по насрещния иск, твърди още, че след като има такива данни, не се сочели и представяли доказателства да са били изхвърляни 26 тона картофи на депо за отпадъци, тъй като такова голямо количество е съизмеримо с почти два тира, които не могат да бъдат изхвърлени в обикновен контейнер, или в кош за битови отпадъци. Оспорва се като цяло обстоятелството, че картофи са съхранявани в склада,а ако е имало въобще не са били изхвърляни. Поставя се въпроса след като 26 тона картофи са били намокрени и изхвърлени през юли 2015г., защо ответникът е продължил да ползва наетото помещение също за складиране на картофи под формата на посадъчен материал,без да се притеснява от повторно намокряне, а по повод твърдението, че наемателят е изгубил 8 чувала с картофи, предполага се от кражба, не се сочат доказателства да е сезирана полиция, прокуратурата или наемодателя за т. нар. „изчезване" на 8 чувала картофи.Оспорва се обстоятелството,че изпълнителния директор е бил уведомяван, или му е било възразено, че на наемателя му се пречи по какъвто и да е начин да използва необезпокояван наетата вещ.

Оспорва се и обстоятелството, че след връчване на писменото предизвестие ответника е предприел необходимите действия за освобождаване на помещението, тъй като съгласно  чл.15 от договора за наем, а именно да предаде имота на наемодателя с двустранен протокол, в който да бъде описано състоянието му в момента на предаването.

Моли се насрещният иск да бъде отхвърлен.Претендират се разноски.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№3449/15 по описа на ПРС,се установява,че ищецът е подал заявление на 4.11.2015 година по реда на чл.410 от ГПК и е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1864/06.11.2015 година с което е разпоредено длъжникът ЕТ „Кариди- Г. С.“ с ЕИК *********, да заплати на „Пазарджик БТМ“ АД сумата от 640 лева - главница,представляваща сбор от две неплатени наемни вноски всяка от по 320 лева,по договор за наем от 9.07.2015г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на депозиране на заявлението-04.11.2015г. до окончателното изплащане на сумата,както и 325 лева разноски от които 25лв.- ДТ и  300 лв.адв.възнаграждение.

В депозираното възражение по ч.гр.д.№3449/15г. по описа на ПРС,ответникът ЕТ „Кариди- Г. С.“  е заявил,че не дължи изпълнение по издадената заповед.

По делото е представен договор за наем от 9.07.2015 година,сключен между ищеца „Пазарджик БТМ“ АД като наемодател и ответника ЕТ„Кариди- Г. С.“ - наемател,по силата на който наемодателят е предоставил на наемателя складова площ в размер на 200 кв.м.,находяща се в гр.Пазарджик ул.“Д-р Н.Л.“ 024/южната страна на столовата/, а наемателят се задължил да заплаща наемна цена в размер на 320 лева с ДДС или по 1.60 лева на кв.м. с ДДС/.Договорили са,че наемните вноски ще бъдат заплащани в края на всеки месец до 5 работни дни след изтичане на съответния месец в брой на касата на наемодателя или по банков път.В чл.2 ал.3 от договора страните,са уговорили и неустойка в размер на 0.5% за всеки просрочен работен ден.В чл.7 ал.2 наемодателят е поел задължение да обезпечи неимущественото ползване на наетия имот от наемателя.

Срокът на договора е до 30.06.2016 година.В чл.10 от договора наемателят се е задължил да върне имота след прекратяване на договора в същото състояние,в което е бил предаден като се отчита обичайното изхабяване,както и може да извършва подобрения в имота със съгласието на наемодателя.

Страните са уговорили в чл.15,че при прекратяване на договора наемателят е длъжен незабавно да освободи имота и да го предаде на наемодателя с двустранен протокол в който се описва състоянието му.

По делото ищецът е представил предизвестие за прекратяване на договор от 9.07.2015 година,с което е отправил едномесечно предизвестие за прекратяване на договора,на основание чл.13 ал.6,като предизвестието е връчено на наемателя Г. С. на 8.09.2015 година.

По делото е представена покана изпратена от ищеца чрез пълномощник адв.Е.П.,с която ответникът е бил поканен да предаде имота с двустранен протокол съгл. чл.15 от договора,както и да заплати сумата от 640 лева – две наемни вноски в 3-дневен срок.Тази покана е връчена лично на ответника на 24.10.2015г.,видно от пощенското клеймо.

По делото е допусната съдебно-агрономическа експертиза която съдът изцяло кредитира и от която се установява,че през първата половина на месец юли 2015 година са паднали по-значителни като количество и интензивност валежи в сравнение с последната десетдневка на месец юли 2015 година който се е отличавал като изключително сух. Нито от ищцовата или ответната страна не  предоставили информация за дата за интензивни и продължителни валежи от третата десетдневка на юли 2015 г. Сумата на валежите през месец юли 2015 година е  била 9,0 л./кв.м  при норма 42,8 л./кв.м.Измерването на валежите се извършвало  в метеорологична станция с. Ивайло, обл. Пазарджик. В климатичните станции у нас валежите се мерят веднъж в денонощието - при сутрешното наблюдение в 7ч. местно време след приключването на всички други изследвания и наблюдения, а в дъждомерните пунктове - в 7^,30ч. официално време и обхващат 24 часов период от 7,30 на предния ден до 7,30 в деня на измерването.Големите  интензивни или продължителни валежи се измерват веднага след спирането им според заключението на вещото лице.

Вещото лице извършило  оглед на склада, находящ се на ул."Д.Р. Н.Л."№**, собственост на ищеца „ПАЗАРДЖИК БЪЛГАРСКИ ТЪРГОВСКИ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в който били съхранявани процесните 40 тона картофи.Огледът бил извършен след регистриран валеж от 9,2 л./кв.м. на 09.08.2016 година в гр.Пазарджик,но вещото лице не установило никъде в склада и не намерило следи от теч в резултат на падналия валеж.На огледа присъствали представител на ищеца и Г. С..Представителят на ищеца разказал, че до момента на огледа не бил извършван ремонт на покрива на склада.Данни за пораженията върху съхраняваните 26 тона картофи в резултат на падналия дъжд и теча от покрива на склада имало само по данните на ответника С..Ответникът разказал на вещото лице,че картофите са съхранявани в гаци по 20кг. директно на пода на склада, а височината им била 3-4 реда гаци.Водата, в резултат на падналия дъжд и теч от покрива се събрала на 2-3 места в склада, като, височината  варирала от 4-5 до 10 см. По думите на ответника веднага е започнало изнасянето и подсушаването на намокрените картофи, което според заключението на вещото лице не е попречило картофите да бъдат реализирани на пазара, а не като храна за животни.Нормалната търговска  практика при съхраняване на картофи в импровизирани складове /какъвто е въпросният склад/е, те да се поставят върху скари, които да предпазват от директен контакт с пода съхраняваните картофи.

Според заключението на вещото лице намокрянето на картофите в резултат от теча на покрива не може да бъде причина за позеленяването  на 26 тона картофи.Позеленяването на картофите е физиологичен процес на превръщане на амилопластите в хлоропласти и натрупване на алкалоида соланин.Високото съдържание на соланина бил недостатък на картофите. Нормално картофите съдържали от 2 до 10 мг/ 100 г (мг %) от този алкалоид. Когато соланинът се покачел над 20 мг %, картофите ставали отровни. Съдържанието на соланин било по-високо в кората, отколкото в обелената част.Ако картофите се държали на открито и се огрявали от слънчевата светлина, соланинът се повишава повече от 3 пъти.От заключението на вещото лице се установява още,че съхраняването на картофите изисква определена температура, относителна влажност на въздуха и вентилация. Влажността на въздуха била изключително важен фактор при съхраняването на клубените.Оптималната влажност била 85-96%. Когато се съхранявали в условията на сух въздух, картофите увяхвали, понижавали се вкусовите и семенните им качества и устойчивостта на заболяване. Високата влажност на въздуха била нежелателна,ако поради недостатъчно проветряване по повърхността на съхранените картофи се кондензира вода. В такива случаи се създавали условия за заболяване и загниване на клубените. Болести, които можело да се развият по време на съхранението са: фомоза /Phoma exiqua var. Exiqua/ и сухо/фузарийно гниене /Fusarium spp./.Заразените клубени със сухо гниене водят до мокро гниене, заради вторично заразяване с Erwinia spp. и други организми зараза с картофена мана /Phytophtora infestans/ и др.

         В заключителната си част вещото лице дава становище,че ако картофите били реализирани на пазара за храна на хората, по данни на Националния статистически институт за месец юли 2015 година цената е  372.62 лв./тон. Липсвали категорични доказателства за пораженията на 26 тона картофи при наводненията в склада, в който се съхраняват, предизвикано от теч от покрива. Проучванията, които извършило вещото лице показали, че ако е имало теч от покрива той е бил на 2-3 места, започнала е веднага преработка на съхраняваните картофи, поради което не можело да позеленеят и да се развалят 26 тона картофи от съхраняваните 40 тона.Липсвали категорични доказателства за количеството съхранявани картофи, количеството позеленели и развалени картофи. Липсвали   и статистически данни за остатъчната стойност на наводнените картофи като фураж за животните.Цената варирала от 70-80 лв./тон до 100-200 лв./тон.Затова вещото лице е приело осреднена остатъчната стойност от 140 лв./тон.

        По делото е допусната СТЕ,от която се установява,че складовото помещение разположено зад южната страна на столовата в сграда,построена в двора на бившето предприятие „Тютюнева промишленост“ с адм.адрес гр.Пазарджик ул.“Д.Р. Н.Л.“ №24 е с полезна помощ 274.20 кв.м.,измерена по вътрешните конструктивни очертания на ограждащите стени.По данни на ответника на място използваната площ е 158.43 кв.м.,представляваща южната част на помещението, а фирма“Синг“- северната част с площ от 115.77 кв.м.Двете части представляват самостоятелен обект в сграда,на един етаж,с един външен самостоятелен вход от входна двукрила дървена врата към открита бетонова площадка– рампа.Вещото лице е установило,че отчитането на изразходваната ел.енергия и вода се извършва от общ водомер за цялото бивше предприятие „Тютюнева промишленост“ в което били разположени и други сгради от основно застрояване.В настоящият момент помещението се ползвало за цех за мебели.Представена и скица към заключението.

По делото са разпитани свидетели.Разпитаната свидетелка К.Д.Ч. установява,че работела през лятото на 2015г. при ответника и участвала при почистването на наетия склад и внасянето на картофите в гаци /малки мрежести чували/ направо на пода.Установява,че ответникът ги забрал от село К. отново да работят при него,тъй като склада бил напълнен свода и се наложило да изнесат картофа.Свидетелката посочва,че водата била около 25.30 см. изнасяли я с кофи.Водата била в целия склад,както били с обувки се наложило да я пометат.Имало доста изгнили и позеленели картофи,наложило се да ги сортират цяла седмица.около 1000 гаци от по 20 кг.Сортирали,като изхвърлили доста пълнели товарен бус,няколко пъти.

Свидетелката Фатма Молова също установява,че работила за ответника и вкарвали картофи в склад,след което били забрани втори път за да сортират картофите,тъй като започнало да вали.Свидетелката установява,че имало доста вода в склада,която измитали и после една по една гаците ги сортирали.Това продължило 2 седмици.Свидетелката установява,че водата били 2-3 пръста от пода за малко да намокрят обувките си,както и гаците които сортирали били 2000,а изхвърлили 1000,като ответникът след натоварването им в бус,ги изхвърлял на сметището.Установява,че през м.август когато отивали на работа пред склада,имало други бусове от пред на други търговци и не можели да паркират отпред, разтоварвали техния бус на друго място.Свидетелката установява,че картофа бил държан директно на пода,а след наводнението върху дървени скари.

         При така установената фактическа обстановка съдът намира за доказана по основание исковата претенция по чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 във вр. с чл.232, ал.2. ЗЗД.

       От събраните по делото доказателства се установява,че между страните е възникнало валидно наемно правоотношение на основание сключения на 09.07.2015г. договор за наем.

       Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на процесния наемен договор в хипотезата на чл.26,ал.2,пр.1 ЗЗД-липсата на предмет/нямало индивидуализация на имота с посочване на площ,местонахождение и и граници/ и противоречие със закона.

       В чл.26, ал.2 ЗЗД е въведена презумпция, че основанието се предполага до доказване на противното, която в случая не е оборена по отношение на спорното наемно правоотношение. За валидното му възникване следва да е налице съгласие на страните относно вещта, която се предоставя във временно ползване и относно възнаграждението, което наемателят дължи за предоставеното му ползване.В случая това съгласие е обективирано в клаузите на сключения на 9.07.2015г. писмен договор за наем.Със сключването му страните са целяли пораждането на типичните за това правоотношение последици:предоставянето на вещ за временно ползване срещу заплащане на определена наемна цена, видно от обективираните в договора волеизявления и последвалата размяна на престации по това правоотношение, предвид на което не е оборена презумпцията на чл.26, ал.2 ЗЗД.

          Не е доказан и фактическият състав на чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД за процесния договор.Липсва двустранно подписан протокол от който да е видно коя точно е южната страна на столовата/,респ. ответникът е започнал да използва предоставения му склад,така както му е посочено, а наемодателят е изпълнил задължението си по чл.230 ал.1 ЗЗД,като е предал на наемателя помещението така както са се уговорили и съответно е заплатил първата наемна цена.

         Не се представиха доказателства, които да опровергаят,че ответникът е ползвал по-малка площ от уговорената в договора от 200 кв.м.В този смисъл направените възражения в писмения отговор са изцяло неоснователни.

При наличието на валидно възникналото между страните наемно правоотношение по сключения на 9.07.2015г. договор и изпълнението на задължението на наемодателя по чл.230, ал.1 ЗЗД и не се доказа ответникът да е направил възражения по чл.230 ал.2 от ЗЗД  наетия обект да е предаден в състояние,негодно за ползването му по предназначение,/респ. не е поискал съразмерно намаление на наемната цена по договора/ в този случай наемателят е следвало да престира в срок договорените наемни вноски, за да бъде изправна страна по него.Неизпълнението на това задължение за исковия период, което се установява от доказателствата по делото, обосновава основателността на предявения иск по чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД.

       Самият ответник не спори,че има непогА.и наемни вноски,но се позовава на недължимостта им поради неизпълнение на договорните задължения на наемодателя по чл.230,ал.1 ЗЗД и чл.231,ал.2 ЗЗД.

Твърдението, че наемодателят не е изпълнил задължението си по чл.230,ал.1 ЗЗД да предаде помещение в състояние, което отговаря на нормалното ползване и съответно договорено по площ, вход и др.,е недоказано.Недоказано остана и твърдението,че на 10.09.2015г. помещението е било освободено,за да бъде отхвърлена частично претенцията.

По горните съображения предявения главен иск следва да се уважи.

По разноските в производството по чл.410 от ГПК.

Въпреки,че в исковата молба не е оформена надлежна претенция по размер за направени разноски в производството по реда на чл.410 от ГПК, съобразно ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК т.12- „Приетото разрешение в т.10в, че присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.415 ал.1 или по чл.422 от ГПК,а представляват законна последица от уважаването респ. отхвърлянето на иска,предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване заповедта за изпълнение“- което означава,че във всички случаи исковият съд дължи произнасяне по разноските,независимо дали са поискани или не.

Пак съобр. ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК т.12 Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

 Направените разноски общи в заповедното производство са в размер на 325 лева,от които за ДТ - 25 лева и юриск.възнаграждение -300 лева.

 По направените разноски в производството по чл.422 от ГПК.

Направено е искане за присъждане на разноските от ищеца,които до предявяване на насрещния иск са в размер на 25 лева-ДТ и 300 лева адв.хонорар или общо -325 лева които следва да се присъдят на ищеца във връзка с уважаването на претенцията по чл.422 от ГПК.

По насрещния иск по чл.79 ал.1 пр.2 във вр. с чл.82 от ЗЗД.

Ищецът по предявения насрещен иск ЕТ КАРИДИ Г. С. не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване претенцията си по реда на чл.79 от ЗЗД,а именно,че са погинали 26 тона картофи в резултат на теч от покрива на наетия от ответника „Пазарджик Български Търговски мениджмънт“ АД склад.

Не са налице никакви писмени доказателства за намокрени, унищожени 26 тона картофи,а депозираните свидетелски показания категорично се разминават поради което не могат да бъдат взети в предвид от съда.Според едната свидетелка наетото от ищеца помещение е било до толкова наводнено,че се наложило изгребване с кофи /водата била около 25-30см./ и съхраняваните гаци с картофи били 1000 бр.,а според другата свидетелка водата в склада била около 5-6 см.,а съхраняваните картофи били около 2000 гаци,като около 1000 гаци останали здравите картофи след пресортирането им.Прави впечатление,че така депозираните гласни доказателства,не кореспондират с допуснатата САгрТЕ,от която се установи категорично,че през посочения период –третото десетдневие на месец юли изобщо не е имало валежи/периодът е бил изключително сух/.Отделно от това производителят е проявил небрежност като е оставил картофите директно на пода вместо на дървени скари,/както е постъпил по-късно според твърденията му/.

За да се ангажира отговорността по претенцията за имуществени вреди от неизпълнение на договора ищецът следва да докаже кумулативното наличие на предпоставките на чл. 79, ал. 1, пр. 2 във връзка с чл. 82 ЗЗД: наличието на договорно правоотношение,/което не се оспорва от страните/ от което да е възникнало задължение за изпълнение, 2. виновно неизпълнение на договорното задължение и вреди, настъпили от неизпълнението и причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди. Съобразно тези разпоредби законът изисква да е налице кумулативна даденост на всички елементи от състав - договорно правоотношение,виновно неизпълнение, вреди настъпили от неизпълнението и причинна връзка между тях.

В случая е налице само облигационна връзка,ищецът не доказа виновно неизпълнение на задължението по договора за наем /теч от покрива в резултат на проливни валежи/,не доказа и настъпилите за него вреди.

Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства съдът направи извод, че не се доказа безспорно, да се причинени вреди на ищеца изразяващи се в погиване/унищожаване/ на 26 тона картофи или имуществена вреда в размер на 5200 лева,в резултат на виновно неизпълнение на договора за наем от ответника.

Поради така изложеното насрещната претенция следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

           При този изход на делото на ответника на основание чл.78 ал.3 от ГПК се дължат разноски които съобразно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 600 лева адв.хонорар и следва да бъде осъден ищецът да ги заплати.

Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

Р     Е     Ш     И :

 

По иска на „Пазарджик Български Търговски мениджмънт“ АД, с ЕИК ****, със седалище  и адрес на управление гр.Пазарджик ул.„Н. Л.“ №24,представлявано от изпълнителния директор П. Б. Т. срещу ЕТ КАРИДИ Г. С. с ЕИК *****,със седалище и адрес на управление село Ц. А. общ.Пазарджик ул.“Ч.“ №**,представлявано от търговеца Г. Х. С., ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ КАРИДИ Г. С. ,че съществува вземане на „Пазарджик Български Търговски мениджмънт“ АД, с ЕИК *******,в размер на сумата от 640 лева, представляваща две наемни вноски/за месеците август  и септември/, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението–4.11.2015г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА   ЕТ КАРИДИ Г. С. с ЕИК ******,със седалище и адрес на управление село Ц. А. общ.Пазарджик ул.“Ч.“ №**,представлявано от търговеца Г. Х. С. да заплати на  „Пазарджик Български Търговски мениджмънт“ АД, с ЕИК ******, със седалище  и адрес на управление гр.Пазарджик ул.„Н. Л.“ №**,представлявано от изпълнителния директор П. Б. Т. разноски в производството по ч.гр.д.№3449 по описа на ПРС за 2015г. размер на 325 лева.

ОСЪЖДА  ЕТ КАРИДИ Г. С. с ЕИК ****,със седалище и адрес на управление село Ц. А. общ.Пазарджик ул.“Ч.“ №**,представлявано от търговеца Г. Х. С. да заплати на  „Пазарджик Български Търговски мениджмънт“ АД, с ЕИК ****, със седалище  и адрес на управление гр.Пазарджик ул.„Н. Л.“ №**,представлявано от изпълнителния директор П. Б. Т.,разноски по предявения главен иск в размер на 325 лева.

ОСЪЖДА  ЕТ КАРИДИ Г. С. с ЕИК *****,със седалище и адрес на управление село Ц. А. общ.Пазарджик ул.“Ч.“ №**,представлявано от търговеца Г. Х. С. да заплати на  „Пазарджик Български Търговски мениджмънт“ АД, с ЕИК *****, със седалище  и адрес на управление гр.Пазарджик ул.„Н. Л.“ №**,представлявано от изпълнителния директор П. Б. Т.,разноски по предявения насрещен иск в размер на 600 лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ПзОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: