ПРОТОКОЛ
№ 223
гр. Пловдив, 09.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
и прокурора Димитър Ив. Махмудиев.
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225000600007 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 11:33 часа се явиха:
Жалбоподателят – подсъдим П. АНД. К. – лично и с адв. ИВ. Д..
Частните обвинители Т.Б. - лично; Т.Р. – лично, за тях се явява адв. Г.
Т..
Частната обвинителка М.Л. – лично и с повереника си адв. Д. УНО А..
Явяват се вещите лица СТ. М., ВЛ. С., П. Т., ИВ. Ц. и КР. Х..
По делото е депозирана в срок допълнителна комплексна съдебно -
автотехническа и медицинска експертиза по задачата, поставена в миналото
съдебно заседание.
ПРОКУРОРЪТ – да се даде ход за изслушване на експертизата.
Адв. Т. – да се даде ход за изслушване на вещите лица.
Адв. А. – да се даде.
Адв. Д. – да се даде ход за изслушване заключението на експертизата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДАВА ПО-НАТАТЪШЕН ХОД НА ВЪЗЗИВНОТО СЪДЕБНО
СЛЕДСТВИЕ.
ПРИСТЪПИ СЕ към изслушване на вещите лица.
Сне се самоличността им:
В. л. СТ. К. М. – 43 години, българин, български гражданин, висше
образование, неосъждан, без родство със страните.
В. л. Вл. Г. С. – 50 години, българин, български гражданин, висше
образование, неосъждан, без родство със страните.
В. л. П. Т. Т. – 36 години, българин, български гражданин, висше
образование, неосъждан, без родство със страните.
В. л. ИВ. ИВ. ЦР. – 33 години, българин, български гражданин, висше
образование, неосъждан, без родство със страните.
В. л. КР. АТ. Х. – 32 години, българин, български гражданин, висше
образование, неосъждан, без родство със страните.
Предупредени за наказателната отговорност по чл. 291 НК.
Обещават да дадат добросъвестно заключение.
ПРОЧЕТЕ СЕ представеното писмено заключение.
От името на вещите лица инж. СТ. М. – поддържаме представеното
заключение.
Във връзка с поставените въпроси извършихме оглед на велосипеда в
РПУ Р., направили сме снимки, на които се вижда, че ако велосипедът е
паднал той е доста замърсен и не отразява светлината добре, но ако педалите
са насочени към източника на светлината се виждат много добре и от голямо
разстояние, но не знаем към ПТП-то как са били насочени те, дали са били
към автомобила или завъртяни, затова сме го дали във варианти. Извършихме
и оглед на автомобила в гаража в П., на закрито място беше, това има
значение, но това което и преди се знаеше, защото имаше нарушаване на
десния фар, т. е. държачите му са изместени, няма как да се направи
замерване на осветеността затова сме използвали стандарта за изправни
фарове на лек автомобил.
2
Ако бута велосипеда - единият вариант, вторият, ако е паднала и
педалите са насочени със светлоотразителите, трето, ако е паднала и са
насочени педалите обратно. Паднала приемаме без педалите да са насочени.
При липсата на светлоотразителни елементи – паднала и няма, тук има
един нюанс, който трябва да отбележим, тъй като в изследванията за
видимости те се правят в два момента от времето. Първо се пита, тя винаги се
прави с група хора, пита се моментът, в който се забелязва и моментът, в
който се възприема. Значи моментът, в който хората, които участват в
тестването забелязват, моментът, в който те забелязват че има нещо, но не
могат да определят точно какво е – велосипед ли, човек ли, това е винаги по-
голямото разстояние, второто разстояние вече може да определите, че това е
конкретен обект – човек, велосипед и т. н. Ние сме направили изчисленията
спрямо по-голямото разстояние, когато се забелязва, че има нещо на пътя, но
не е определил какво е още, в тази хипотеза е съобразена скоростта. В
конкретният случай и конкретната пътна обстановка, при тази осветеност 70 –
80 м тази скорост е съобразена, от 69 км/ч. Опасната зона е изчислена на 65,
66 м.
Тя, пострадалата, е на границата на опасната зона. Велосипедът би се
забелязал малко повече, на 76 - 77, минималното приемаме ние. Той е
реагирал от 38 вече. Както е на схемата е било тялото на пешеходеца,
полуизправено и е държала дръжките на велосипеда. Не е при епилептичен
припадък.
На стр. 35 – съобразявайки се с това, че обективно погледнато водачът е
реагирал на разстояние 38 м, водачът е реагирал на 38 м – може да има две
причини: едната, че това е била видимостта му, защото всичко тук е
условности и т. н. Другият вариант е, че може да е имал видимост по-рано,
както е по изследванията, но да е закъснял с реакцията. Ако се приеме, че това
е видимостта и това е абсолютният минимум, защото там е реагирал, тогава
съобразената скорост е 47 км, ако е обратното, ако това е моментът, в който е
реагирал с 47 щеше да избегне произшествието, затова сме казали
минималната възможна видимост. Реакцията я има, защо е реагирал от 38 м
или я видял по-рано и е закъснял по някаква субективна причина, обективно
изследванията показват, че по-рано може да я е видял.
Лява гума е, прегазването е от предна лява гума, техническа грешка е в
3
сегашното ни заключение на стр. 12, на снимката се вижда, няма никаква
промяна, лява гума остава.
Кракът е част от тялото, торсът е торс, кракът е част от тялото, записали
сме го най-общо, че е от удар с тялото, а не примерно от велосипеда,
уточняваме, че се касае за кракът, който е част от тялото, счупването е от
тялото. Коя част на крака – това вече е трудно да кажем. Имайки предвид
самата геометрия на човека и автомобила най-вероятно е долната част на
крака. Няма обективна находка, която да кажем, че точно тази травма е там,
но имайки предвид, че отпред стъклото е счупено, ушите на фара са
пластмасови, ударът не е нужно да е изключително силен, тъй като кракът е
вдигнат, не е опорен, и е възможно да не се получи съществена травма. Дали
сме най-общо тялото.
Тя на никъде не е вървяла, тя е била в неподвижно състояние в момента
на удара. Първо, от момента на първия контакт до установяването на тялото,
тялото е преместено някъде над 20 и няколко метра, около 24 м е преместено
тялото от момента на удара до там, където се е установило, при това тялото е
преминало под автомобила и е контактувало с части под автомобила, в това
положение вече зависи къде ще бъде „закачено“ или голямото съпротивление
къде ще е, ако в центъра на тежестта е закачено тялото може да няма
завъртане, не е изправено, а иначе при самото преминаване, то тялото е
гъвкаво. Безспорно е преминаването под автомобила на тялото, няма никакъв
спор.
И двете обяснения във връзка с положението на тялото са коментирани,
дори да приемем, че това е така, то по никакъв начин не променя
възприемането, ние приемаме, че тя е ниско долу на земята, не сме казали, че
е била права, приемаме, че е паднала, това е безспорно, поради преминаването
на лявото колело върху велосипеда, той е бил паднал и тя е била паднала, сега
дали се е била изправяла с главата или обратно, възприемането от към
фаровете ще е идентично, като възприемане то няма да се промени.
В. л. С. – основният фактор за определяне на травмите по ръката
определихме, че тя е била хванала тези дръжки, единственото обяснение,
което намерихме за позицията на пешеходката и велосипеда и автомобила е
тази, която е на схемата. Възможно е малко по-изправена, малко по-ниска да е
била, но като цяло е това. Напълно е възможно това завъртане, за което
4
говори обвиняемият за пешеходката след ПТП да се дължи както на
преминаването й под автомобила, както и на смяната й на позицията след
завъртането на волана му надясно, за да стигне до позицията след ПТП-то
автомобилът, т. е. това да е дало допълнителна ротация на тялото.
В. л. Т. – за това характерно счупване на костите на крака това са
геомедицински изследвания, които не могат да се оборят, травматичните
увреждания на левия крак говорят на 100 %, че той е бил опорен в момента на
удара, не може по никакъв начин да се обори, че е бил опорен.
В. л. Ц. – поддържам представеното заключение.
В. л. Х. – поддържам представеното заключение.
ПРОКУРОРЪТ – нямам повече въпроси към вещите лица, да се приеме
заключението.
Адв. Т. – също.
Адв. А. – също.
Адв. Д. – нямаме повече въпроси, да се приеме заключението.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението и на вещите лица СЕ ИЗДАДЕ РКО за сумите
от по: на в. л. М. за 650 лв.; на В.С. за 630 лв.; на в. л. П.Т., И.Ц. и К.Х. за по
213.00 лева, съгласно представените справки – декларации.
ПРОКУРОРЪТ – нямам искания, считам, че делото е изяснено, моля да
се даде ход по същество.
Адв. Т. – нямаме други искания, делото е изяснено.
Адв. А. – нямаме други искания.
Адв. Д. – нямаме други искания.
Съдът, с оглед становището на страните намира, че делото е изяснено
от фактическа страна и след като се прочетат и приемат представените по
делото писмени доказателства е необходимо да се обяви за приключило
съдебното следствие и да се даде ход на съдебните прения.
Предвид на изложеното съдът и
О П Р Е Д Е Л И:
5
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените по делото писмени
доказателства.
ОБЯВЯВА ЗА ПРИКЛЮЧИЛО ВЪЗЗИВНОТО СЪДЕБНО
СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, на първо място искам да
заявя, че не поддържам протеста на ОП П. във вида, в който е подаден.
Считам, че правилно ОС е оправдал подсъдимия по обвинението -
нарушаване на чл. 20 ал. 1, ал. 2 изр. 1, чл. 21 ал. 1 и чл. 116 ЗДП. Споделям
изложените в мотивите съображения за това оправдаване и няма да ги
повтарям.
Съдът е признал подсъдимия за виновен по два текста на чл. 5 от
Закона, които действително са общи, но никъде не е казано, че само по тях е
недопустимо подсъдимият да бъде признат за виновен, както се настоява в
жалбата.
Съдът обаче е пропуснал да коментира в мотивите си има ли допуснато
от подсъдимия друго нарушение на ПЗДП, за което не е повдигнато
обвинение с обвинителния акт. Такова, според мен, има и то е по чл. 20 ал. 2
изр. 2 от Закона и считам, че сме изправени пред типичен пример на това
нарушение. Това е така, тъй като при движението със съобразена скорост от
страна на подсъдимия, а тя е била такава, защото му е позволявала да спре в
зоната, осветена от фаровете, той е закъснял с реакцията си при възникналата
опасност. А безспорно пострадалата е паднала на пътното платно заедно с
велосипеда си е била много по-голяма опасност от обичайните такива.
Съгласно ТР 2/2016 г. на ВКС съдът е компетентен да даде правилната
квалификация на нарушението, когато в обстоятелствената част на
обвинението са описани фактическите обстоятелства по извършването. В
обвинителния акт пише следното – „въпреки видимостта си към пешеходката
обвиняемият не намалил скоростта на движение“ след това продължава
обвинителния акт с погрешни, според мен, изводи за това кои правила е
нарушил. Изслушаната днес комплексна експертиза беше категорична, че без
въздействието на светлоотразителните елементи на велосипеда подсъдимият е
могъл своевременно да забележи пострадалата и да спре преди мястото на
удара. Ето защо моля да кредитирате експертизата в частта й за съобразената
6
скорост на движение, зона на видимост и време за реакция са изградени без
участието на светлоотразителните елементи, доколкото няма как да се
установи категорично какво е било тяхното местоположение спрямо
автомобила.
В хода на проведеното следствие пред настоящата инстанция беше
назначена КСМАТЕ и се установи, че не може да се отговори колко време
след ПТП-то пострадалата е била жива. Вярно е, че тежестта на доказване е на
прокуратурата, но тя също не може да докаже, че пострадалата е починала
веднага след ПТП-то, но не намирам основание за приложение хипотезата на
чл. 343а НК, като моля в тази връзка да съобразите старата съдебна практика,
че ако смъртта е била неизбежна минути след ПТП-то опитите за оказване на
помощ са без значение.
По отношение на подадената жалба срещу присъдата, с оглед на
изложеното я намирам за неоснователна в частта, в която се иска оправдаване
на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане.
Жалбата приемам за основателна в частта й относно размера на
наказанието. Подсъдимият е на средна възраст, не е осъждан, без данни за
противообществени прояви, за да се мотивира наказание над минимума
заради едно пътно нарушение през 2018 г. считам, че е преувеличено. Ето
защо предлагам наказанието да бъде намалено в минимума от 2 години
лишаване от свобода, като се отложи изпълнението му по реда на чл. 66 НК с
4 години изпитателен срок, а също и наказанието лишаване от
правоуправление да бъде намалено от 3 на 2 години. В крайна сметка
становището ми е присъдата да бъде изменена от Вас, като подсъдимият бъде
признат за виновен и за нарушение на чл. 20 ал. 2 изр. 2 ЗДП и въпреки това
да намалите определеното от първоинстанционния съд наказание до искания
от мен размер. Благодаря.
Адв. Т. – Уважаеми апелативни съдии, доколкото нашето процесуално
качество в процеса е на частни обвинители ние трябва да се съобразим със
становището на държавното обвинение и накратко ще кажа, че се
солидаризираме със становището на държавното обвинение, но за жалбата на
подсъдимия считам, че същата е неоснователна и моля да я оставите без
уважение. За останалото, както казах процесуалното ни качество е такова, че
следва да се съобразим със становището на държавното обвинение.
7
Ч. обв. Т.Б. – каквото реши съдът, нищо не искам, просто да се разбере
положението.
Ч. обв. Т.Р. – каквото решите Вие, така или иначе къщата ни е празна.
Адв. А. – Уважаеми апелативни съдии, присъединявам се към казаното
от представителя на държавното обвинение и другия повереник на частните
обвинители и моля да дадете възможност на моята доверителка Л. да си каже
каквото има.
Ч. обв. Л. – на 16 дата аз тръгнах по следите - прокуратура, съдебна
медицина, само това съм видяла. Видяла съм, че два метра има тротоар от
към У. Х., а от другата страна въобще няма, там е надолу земя, тя няма от
къде да си мине за селото, била е на бордюра, видяла съм велосипеда, видях
го след 3 дни, изисках велосипеда, предната гума беше излезнала от вилката, а
задната гума беше твърда, на 3-я ден на 16 или на 17 съм го видяла, защото
често ходихме. Нито фар беше счупен, само пътепоказателят той беше
изскочил. На 16 дата видях, като обиколихме инстанциите, прокурор, съдебна
медицина, на местопрестъплението, чакахме със сина ми 1 час и отидохме в Р.
и заварих, че дърпат колата и беше в движение, маслено зелена кола, аз това
съм го видяла. На 4 м имаше както беше боята как не са заснели пешеходната
пътека, защото там има дето се качваха на автобусите, то е като спирка и сега.
Това съм го видяла. Искам, тежко ми е за младо дете, 50 години, да се признае
за виновен. Тези 80 км пак аз ги изисках и представих. Пешеходната пътека,
сега е полегнал полицай срещу входа дето граници с У. Х. и била е,
началникът й, който излезна, на СТОП-а, на 21 м, чак там е преместена, да си
признае той че е виновен, убил ми е детето в края на краищата, дете на 50
години. Като е идвал където е заобленото той излиза там от неговото
предприятие, как е карал със 69 км? И 30 км е в индустриалната зона и този
документ го изкарах.
Адв. Д. – Уважаеми апелативни съдии, изслушаното заключение на
приетата днес комплексна експертиза установи един много важен факт, а
именно, първоинстанционният съд, за да постанови осъдителния си съдебен
акт е приел, че дори и да е била паднала или в наведено положение, или в
някакво друго положение пострадалата, макар че тя е била облечена с тъмни
дрехи, които по принцип не отразяват светлината, но се приема, че наличието
на велосипед, метални части, педали и т. н. са дали необходимата възможност
8
да има отразена светлина от фаровете на автомобила, така че той да
възприеме своевременно наличието на препятствие на пътното платно пред
него, но не само че има препятствие, но и да разпознае че се касае за
сравнително голямо препятствие – велосипед, което спрямо Закона за
движение по пътищата и ППЗДП, го задължава незабавно да предприеме
действия по намаляне на скоростта или други действия с цел спиране,
заобикаляне и недопускане на произшествие. Експертизата, която
изслушахме и приехме означава, че такава видимост няма, говоря за отразена
светлина от частите на самия велосипед, металните му части. Експертизата
установява, че видимост би могло да има само от светлоотразителите на
педалите на велосипеда и то ако те са в точно определено положение спрямо
светлината, отразена от фаровете на лекия автомобил. Защото, ако приемем,
че тези светлоотразители на педалите са били в такова положение, че те да
отразят светлина и доверителят ми да я възприеме - вещите лица заявиха, че
това е първото възприемане, че има нещо на пътя, но тук говорим за едно
разстояние от много десетки мeтри и едно отразяване на светлина от предмет,
който е в рамките на 6-7см дължина и няколко см широчина, то дори и да има
такъв отблясък, аз я използвам тази дума, то доверителят ми го възприеме, но
не може да го индивидуализира по никакъв начин, защото е прекалено малко
и прекалено далече. И тук вече втората част от заключението, не само от кой
момент възприема, че има препятствие на пътя, което е голямо, разпознава се
и възниква задължението да реагира. Ние твърдим, че в момента, когато той е
имал възможност да възприеме, че има човек на пътя и предмет на пътя, той
вече е бил в невъзможност да отреагира. Това е нашата теза, застъпена и в
жалбата ни и считаме, че въпреки, че и вещите лица казаха, че е на границата
на опасната зона и възприемане и т. н., считаме че това, което е могъл да
направи и е направил, е бил единственият вариант пред него и държим за
оправдателна присъда отчитайки, че на това място на пътното платно по
принцип не би могло да се очаква да има пешеходец още повече и паднал и
едва ли не в такова състояние, не много адекватно, визирам количеството
алкохол в кръвта и то не малко, медицински проблеми също. Това е нашето
искане на база и експертизата, която изслушахме и приехме.
ПОДСЪДИМИЯТ ЗА ЗАЩИТА – съгласен съм с казаното от адвоката
ми.
9
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ:
П. АНД. К. – Искам от съда оправдателна присъда.
Съдът, след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе със съдебен акт в срок.
Заседанието се закри в 12:20 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10