РЕШЕНИЕ
№ 254
*р. Тутракан, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги М. Георгиев
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело №
20243430100291 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.
Постъпила е искова молба, отговаряща на изискванията за редовност по чл. 127
– 128 от ГПК, като предявените с нея искове се явяват допустими и подлежат на
разглеждане в открито съдебно заседание.
Проект за доклад
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК съдът изготвя проект за доклад по делото,
както следва:
1. Предявени са обективно и субективно евентуално съединени искове по
чл. 124, ал. 1 от ГПК от ищеца Н. Р. Е., упълномощил адв. Н. М. М. от Адвокатска
колегия – гр. Ямбол (л. 26), за установяването на
1.1. срещу „И.А.М.” ЕАД - за установяване на
1.1.1. недействителността по смисъла на чл. 22 от ЗПК на Договор за паричен
заем № 5040874/19.02.2024 г., сключен между ищеца и първото ответно дружество,
поради нарушаване на
1.1.1.1. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - тъй като в договора неточно е посочен
ГПР;
1
1.1.1.2. (в условията на евентуалност) чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК - тъй като в
договора не са посочени условията за прилагане на лихвения процент;
1.1.1.3. (в условията на евентуалност) чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК - тъй като
условията за издължаване на кредита от потребителя са неясни;
1.1.1.4. (в условията на евентуалност) чл. 10, ал. 1 от ЗПК - тъй като в
договора не е бил формулиран по ясен и разбираем начин – не била посочена
методика за формирането на ГПР;
1.1.1.5. (в условията на евентуалност) нищожността, на осн. чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в
нееквивалентност на престациите (стр. 3, абз. 2 от ИМ);
1.2. срещу „Ф. Б.” ЕООД - за установяване на нищожността на Договор за
предоставяне на гаранция № 5040874/19.02.2024 г., сключен между ищеца и второто
ответно дружество, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради накърняване на
добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на престациите (вж. т. 1.8).
1.3. Ищецът твърди, че на 19.02.2024 г. между него и първия ответник „И.А.М.“
ЕАД бил сключен Договор за паричен заем № 5040874, по силата на който признава,
че е получил сумата от 1 500,00 лв. при фиксиран ГЛП от 45 % и ГПР в размер на
54,27 % при заплащане на 13 двуседмични вноски.
1.4. В договора било предвидено, съгл. чл. 4 (3), че ищецът следвало да сключи
договор за гаранция с втория ответник „Ф. Б.“ ЕООД, за която услуга трябвало да
заплати като възнаграждение сумата от 704,08 лв., кумулираща се с падежните вноски
по кредита. На 19.02.2024 г. между ищеца и втория ответник бил сключен Договор за
предоставяне на гаранция № 5040874, по който първият се задължил да заплати 704,08
лв. на 13 двуседмични вноски.
1.5. Твърди се, че в договора за паричен заем и в погасителния план не били
посочени отделните компоненти на вноската (лихва и главница).
1.6. Не бил посочен точно ГПР, тъй като в неговия размер не било включено
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Отделно от това се твърди
и че не били конкретизирани компонентите на ГПР.
1.7. Твърди, с че договорената лихва пораждала значителна нееквивалентност на
престациите, водеща до противоречие с добрите нрави.
1.8. По отношение договора за предоставяне на гаранция, ищецът смята, че
същият е недействителен, доколкото определеното възнаграждение не съответства на
предоставената от втория ответник услуга. Гаранта е свързано с кредитодателя лице,
поради което реално срещу заплатеното гаранционно възнаграждение потребителят не
получавал насрещна престация, а кредитодателя - обезпечение.
2
2. Ответникът „И.А.М.“ АД, представлявано от юрк. Д. К. (л. 43), е депозирало
писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който предявените искове за
неоснователни, сочейки подробни аргументи в тази насока.
2.1. Ответникът признава, че между страните е сключен процесният договор.
2.2. Твърди, че клаузите на договора са уговорени индивидуално.
3. Предявени са насрещни кумулативно обективно съединени искове по чл.
чл. 430, ал. 1 от ТЗ и 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД страна от „И.А.М.“ АД за осъждането на
ищеца, да заплати (в условията на евентуалност) :
3.1. в случай, че бъде уважен иска за установяване на недействителността на
договора за кредит:
3.1.1. равностойността на остатъка от заетата сума (главница),
дължима на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 23 от ЗПК в размер на
1 370,16 лв.
3.1.2. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от
депозирането на насрещната искова молба (02.08.2024 г.) до окончателното изплащане
на сумата;
3.2. в случай, че бъде отхвърлен иска за установяване на недействителността на
договора за кредит:
3.2.1. равностойността на незаплатения остатък от заетата сума
(главница), дължима на осн. чл. 430, ал. 1 от ТЗ по същия договор в размер на 1 396,12
лв.;
3.2.2. възнаградителна лихва в размер на 161,96 лв.
3.2.3. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от
депозирането на насрещната искова молба (02.08.2024 г.) до окончателното изплащане
на сумата.
4. Ответникът „Ф. Б.“ ЕООД представлявано от законния представител П. Д., е
подал подава писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който счита исковата молба
за недопустима, доколкото било налице противоречие между обстоятелствената част и
петитума, а предявения иск – за неоснователен.
4.1. Признава, че е сключен процесния договор за предоставяне на гаранция.
4.2. Твърди се, че гаранционната сделка била действителна и не нарушавала
законовите разпоредби, като в тази насока се сочи, че отговорността на ответника, като
гарант на ищцовото задължените към другия ответник, е еквивалентна на вписаното в
договора възнаграждение.
4.3. Сочи се, че ако възнаграждението на ответника се било сторило прекомерно
високо за ищеца, то последният не би сключил процесния договор.
3
5. Ищецът е подал отговор на насрещната искова молба (под формата на
писмено становище), с който оспорва предявените искове.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
6. На 19.02.2024 г. е сключен Договор за паричен заем № 5040874 г., между
ищеца в качеството му на кредитополучател и „И.А.М.” ЕАД, в качеството му на
кредитодател (л. 5).
7. На същата дата е сключен Договор за предоставяне на гаранция със същия
номер, ищеца в качеството му на „Потребител” и „Ф. Б.” ЕООД, в качеството му на
„Гарант” (л. 11).
8. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 83).
която е установила размера на вземанията.
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
I. По допустимостта
9. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца
има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.
10. Съдът е отчел, че ищецът няма правен интерес от кумулативното
предявяване на установителните искове, тъй като не претендира различни правни
последици от недействителността, породена от различните основания. В тази връзка
исковете следва да бъдат разгледани в условията на евентуалност в поредност,
съответна на естеството на правоотношението (Решение № 97 от 8.02.2013 г. на ВКС
по т. д. № 196/2011 г., I т. о.).
11. Първо са разгледани исковете за установяване на недействителността на
правоотношението съгласно специалната норма на чл. 22 от ЗПК (при различните
визирани от ищеца нарушения), която е специална хипотеза на противоречие на закона
4
(чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД), изключваща противоречието на добрите нрави (чл. 26,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД). При противоречието на добрите нрави сделката сама по себе си
не противоречи на закона, но нарушава определени норми на поведение, приети от
значителна част от обществото, които обаче нямат задължителен характер (Герджиков,
О. Въпроси на противоречието със закона като основание за нищожност. //
Актуални гражданскоправни проблеми. София, Нова звезда, 2021 ISBN 978-619-198-
151-9, с. 187 - 201).
12. По отношение на отделните основания, водещи до недействителност по чл.
22 от ЗПК, съдът е определил следната последователност на разглеждането им:
12.1. Чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – тъй като в договора неточно е посочен ГПР –
това основание е най – конкретно, поради което наличието му изключва нуждата от
обсъждането на последващите основания.
12.2. Чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК – тъй като в договора не са посочени условията за
прилагане на лихвения процент – това нарушение е формулирано от законодателя
абстрактно. То предпоставя ГПР да е правилно посочен, както и самия лихвен
процент, но да не е ясна формулата на прилагането му (върху какво се начислява, за
какви периоди и т. н.).
12.3. Чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК – тъй като в условията за издължаване на кредита
от потребителя са неясни – това нарушение също е формулирано от законодателя
абстрактно. То предпоставя ГПР да е правилно посочен, както и самия лихвен
процент, и начинът на прилагането му (т. е. размера на погасителните плащания да е
ясен), но да не е ясно как точно ще бъде извършвани погасителните плащания от
страна на потребителя.
12.4. Чл. 10, ал. 1 от ЗПК – тъй като в договора не е бил формулиран по ясен и
разбираем начин – това нарушение е формулирано от законодателя абстрактно, като
обхватът на възможните хипотези е най - голям. Поради тази причина съдът намира, че
този порок следва да бъде обсъждан, ако не са налице хипотезите с по - тесен обхват
формулирани по - горе (доколкото в широк смисъл всяко изключване на реквизитите
по чл. 11, водещо до нищожност по чл. 22 от ЗПК, само по себе си води до неясно
съдържание на договора). Т. е. хипотезата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК предвижда да са
налице реквизитите по чл. 11 от ЗПК, но самата структура и формулировка на
договора да водят до объркване на потребителя и липса на възможност за разбиране
на финансовите му последици.
II. Общи положения
13. По делото не се спори сключването на процесният договор за кредит и
5
предоставянето на сумата по кредита на ответника.
14. Предпоставките за неравноправност на клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП
са:
14.1. позоваващото лице да има качеството на потребител;
14.2. клаузата да не е уговорена индивидуално;
14.3. клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на
изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя;
14.4. да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП.
15. Позоваващото лице да има качеството на потребител.
15.1. Ответникът и наследодателят му (кредитополучател) са физически лица,
които ползват услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или
професионална дейност (§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ /отм./).
15.2. Ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 2 от
ДР на ЗЗППТ (отм.).
16. Клаузата да не е уговорена индивидуално – Доказателствената тежест за
установяването на обстоятелството, че клаузите са договорени индивидуално лежи
върху търговеца съгл. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, съотв. чл. 37, ал. 4 от ЗЗППТ (отм.).
Доказване в тази насока не е проведено от ищеца по делото.
17. Да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП - Разпоредбата,
определяща клаузата като неравноправна, не попада в обхвата на хипотезите на чл. 144
от ЗЗП.
18. Клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на
изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. (чл. 35, ал.
1 от ЗЗППТ /отм./). Анализът на клаузите е извършен в следващите точки.
III. Общи положения
19. Нищожност на гаранционното правоотношение
19.1. В конкретния случай са налице две правоотношения - кредитно (между
кредитодателя „И.А.М.” АД и длъжника) и обезпечително (между „Ф. Б.” ЕООД и
длъжника).
19.2. Независимо че двете правоотношения са сключени от длъжника с
6
различни юридически лица, те са функционално свързани, като между кредитодателя
и гаранта е било налице предварително съглашение, целящо заобикалянето на
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, чрез въвеждането на допълнителен разход по кредита (в
този смисъл Решение № 135/13.06.2023 г. по в. гр. д. № 390/2022 г. на Окръжен съд -
гр. Силистра) Този извод се гради върху следните факти:
19.3. На първо място кредитодателят „И.А.М.” АД е едноличен собственик на
капитала на гаранта „Ф. Б.” ЕООД.
19.4. На следващо място, самият договор за кредит предвижда сключването на
договор за поръчителство с одобрено лице - гарант (чл. 4, т. 3 от договора).
19.5. В договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че
възнаграждението на гаранта се заплаща разсрочено заедно с вноските по самия
договор за кредит, като кредитодателят е овластен да приема вноските вместо гаранта.
В резултата на това вноските по кредита реално се оскъпяват със стойността на
възнаграждението на гаранта, т.е кредитодател реално получава допълнително
възнаграждение с всяка една вноска по кредита.
20. Освен това следва да се отбележи, че длъжникът не извлича полза или
изгода, т. е. не получава услуга, а само бъдещ сигурен пасив и потенциална
свръхзадлъжнялост. Така се обезсмисля единствения мотив на длъжника да сключи
процесния договор за потребителски кредит, а именно да си набави средства в спешен
порядък за задоволяване на текущи нужди. Не е налице никаква разумна и съразмерна
икономическа връзка между стойността на договорената такса и кореспондиращата й
насрещна престация, т. е. налице е очевидна нееквивалентност в дължимия резултат от
противоположните страни по облигационното правоотношение. В тази връзка следва
да се приеме че гаранционната сделка е нищожна и на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД – поради противоречие на добрите нрави, изразяваща се в нееквивалентност на
престациите (Определение № 284 от 13.06.2023 г. на Окръжен съд - гр. Силистра по
в. ч. гр. д. № 201/2023 г., Решение № 743 от 20.06.2023 г. на Окръжен съд - гр. Варна
по в. гр. д. № 573/2023 г., Определение № 546 от 1.08.2024 г. на Окръжен съд - гр.
Шумен по в. ч. гр. д. № 318/2024 г. и др.).
21. В тази връзка предявения иск за установяване на нищожността на
гаранционната сделка на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД се явява основателен.
22. Договорът за кредит съответно е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК,
поради нарушаването на чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като неточно е посочен
годишния процент на разходите - ГПР.
23. Както вече бе отбелязано по – горе (вж. т. 19 и сл.) възнаграждението на
гаранта всъщност е предназначено да увеличи (по скрит начин) на възнаграждението
7
на кредитодателя, поради което това възнаграждение представлява разход по кредита и
е следвало да бъде включено в ГПР.
24. СТЕ е преизчислила стойността на ГПР, отчитайки и стойността на
гаранционното възнаграждение като допълнителен разход по кредита, като при тази
хипотеза ГПР нараства на 546,4851 %.
25. Последното налага извода, че посочения в договора за кредит ГПР – 54,27 %
съществено се различава от действителния такъв.
26. Това значително разминаване следва да бъде приравнено на непосочване на
ГПР, доколкото лишава потребителя от възможността да съпостави икономическите
ползи от договора, сравнявайки условията по кредита с други сходни финансови
продукти, предлагани на пазара (т. 2. от Решение на СЕС по дело C‑714/22;
Определение № 527 от 9.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 151/2022 г., III г. о.;
Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о.).
27. В тази връзка предявеният иск за установяване на недействителността
договора за кредит на поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (тъй като в
договора неточно е посочен ГПР), също се явява основателен.
28. С оглед недействителността на договора за кредит съдът намира, че на осн.
чл. 23 от ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита (главницата).
IV. По отношение на дължимата сума
29. Предоставената в заем сума възлиза на 1 500 лв., от които длъжникът
съгласно СТЕ е 200 лв. Поради тази причина ответникът дължи връщане именно на
разликата от 1 300 лв.
30. С оглед уважаването на исковете за установяване на недействителността на
договора за кредит, следва да бъдат разгледани исковете, съответстващи на тази
хипотеза (вж. т. 3.1), като иска за присъждане на главница следва да бъде уважен до
размера от 1 300 лв., както и за законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от
момента на поканата (в случая подаването на насрещната искова молба).
Разноски
31. На осн чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищецът следва да бъдат присъдени разноски
съобразно уважаването на главните исковете и отхвърлянето на насрещните такива, а
на първия ответник, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК – в обратното съотношение.
32. Направени са възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
8
разноските за заплатено адвокатско възнаграждение ищеца. Съдът констатира, че
минимума по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза 707,99 лв. – за главните искове (при материален
интерес от общо 4 079,92 лв.). Поради тази причина, съдът намира, че заплатеното
възнаграждение на адвоката на ищеца (450 лв.), не е прекомерно.
32.1. Дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ на 150 лв.
32.2. Останалите разноски следва да бъдат взети предвид в пълният им размер.
33. В тази връзка на страните следва да бъдат присъдени разноски, както следва
33.1. на ищеца – 524,53 лв., или по 180,67 лв. от всеки ответник;
33.2. на отв. „И.А.М.” ЕАД – 223,87 лв.
34. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между ищеца Н. Р. Е., с ЕГН **********, с
посочен по делото адрес: ************ и ответника „И.А.М.” ЕАД, с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: *************************; че
Договор за паричен заем № 5040874/19.02.2024 г., сключен между същите страни, е
недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК - тъй като в договора неточно е посочен ГПР.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между ищеца Н. Р. Е., с ЕГН **********, с
посочен по делото адрес: ************************ и ответника „Ф. Б.” ЕООД, с
ЕИК ************************, със седалище и адрес на управление:
г************************; че Договор за предоставяне на гаранция №
5040874/19.02.2024 г., сключен между същите страни, е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в
нееквивалентност на престациите.
ОСЪЖДА ищеца Н. Р. Е., с ЕГН **********, да заплати на ответника
„И.А.М.” ЕАД, с ЕИК ************************, равностойността на заета сума
(главница), дължима по Договор за паричен заем № 5040874/19.02.2024 г., сключен
между същите страни, в размер на 1 300 лв. (хиляда и триста лева); както и законната
лихва върху главницата от депозирането на насрещната искова молба (02.08.2024 г.) до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иск за разликата между уважения размер – 1
9
300 лв. и претендирания такъв – 1 370,16 лв.
ОСЪЖДА ответника „И.А.М.” ЕАД, с ЕИК ************************, да
заплати на ищеца Н. Р. Е., с ЕГН **********, направените разноски съобразно по
уважената част главните искове и отхвърлената част по насрещните такива, в размер
на 180,67 лв. (сто и осемдесет лева и шестдесет и седем стотинки), както и 5 лв. за
издаване на изпълнителен лист, ако сумата не бъде заплатена доброволно.
ОСЪЖДА ответника „Ф. Б.” ЕООД, с ЕИК ************************, да
заплати на ищеца Н. Р. Е., с ЕГН **********, направените разноски съобразно по
уважената част главните искове и отхвърлената част по насрещните такива, в размер
на 180,67 лв. (сто и осемдесет лева и шестдесет и седем стотинки), както и 5 лв. за
издаване на изпълнителен лист, ако сумата не бъде заплатена доброволно.
ОСЪЖДА ищеца Н. Р. Е., с ЕГН **********, да заплати на ответника
„И.А.М.” ЕАД, с ЕИК ************************, направените разноски съобразно
уважената част от насрещните искове, в размер на 81,56 лв. (осемдесет и един лева и
петдесет и шест стотинки), както и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист, ако сумата
не бъде заплатена доброволно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено
или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
10