№ 46969
гр. София, 28.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Частно гражданско
дело № 20221110126491 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.410 ГПК
Образувано е по заявление вх.№1387/28.04.2022 г. по описа на РС-Павликени, на *** АД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу В. Б. Д. за
задължения по договор за потребителски кредит „***“ №***/24.11.2020 г., с което се
претендира и сумата 1 320,00 лв.-договорна такса „Гарант“ по т.4 от договора.
Съгласно чл.7, ал.3, изр.І ГПК „Съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител“, а заявлението се отхвърля, когато „искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави“ (чл.411, ал.2, т.2 ГПК) или „се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това“ (чл.411, ал.2, т.3 ГПК).
Процесният договор е сключен при действието на ЗПК-2010 г.
Заявлението е частично неоснователно-относно претенцията за заплащане на такса „гарант“,
доколкото тя се основава на нищожно договорна клауза.
1.
1. Тя е нищожна съгласно чл.19, ал.5 ЗПК, защото размерът на тази такса, заедно с
начислените договорни лихви, като противоречаща на закона (чл.26, ал.1, хип.І
ЗЗД)-уговорената такса „гарант“ е разход по кредита, който следва да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за
общото оскъпяване на кредита (чл.19, ал.1 и 2 ЗПК). Този извод следва от
дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ в §1, т.1
ЗПК.
1
Според императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Към датата на сключване на процесния договор (24.11.2020 г.) основният лихвен процент е в
размер 0.00 %, плюс 10%, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50% от взетата сума. Съпоставянето в частност на общия размер на процесната
такса-общо 1 440,00 лв., и начислената договорна лихва-216,00 лв., или общо 1 656,00 лв., с
размера на главницата по договора за кредит–2 000,00 лв., водят да извода, че
горепосоченото ограничение е превишено-50% от 2 000,00 лв. е 1 000,00 лв., а таксата и
договорната лихва по договора са в размер 1 656,00 лв.
Клаузи в договор, надвишаващи определените по чл.19, ал.4 ЗПК лимити, са нищожни
съгласно чл.19, ал.5 ЗПК.
Заявлението следва да се отхвърли съобразно отхвърлената му част и в съответната част на
претендираните разноски,: държавна такса и адв.възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.413 ГПК Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№1387/28.04.2022 г. по описа на РС-Павликени, на *** АД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу В. Б. Д., за
сумата: 1 320,00 лв.-договорна такса „Гарант“ по т.4 от договора, както и в частта му
относно искането за присъждане на държавна такса от 26,40 лв. (над дължимата държавна
такса от 45,62 лв. до пълния претендиран размер от 72,02 лв.) и за присъждане на
адв.възнаграждение по делото в размер на 164,97 лв. (над основателния размер от 285,03 лв.
до пълния заявен размер-450,00 лв.).
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2