РЕШЕНИЕ
гр.София, 30.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито
заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
6451 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ
във вр. с чл.45 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.
Ищците
Г.С.С. и А.Г. Ш. твърдят, че са наследници на И.Г.С., който е починал в
резултат на ПТП, настъпило на 19.10.2016г. на път II-84, километър 22+100м., в местността
„Свинарника“, землището на общ. Велинград, обл. Пазарджик. Сочат, че вина за
ПТП има водачът на лек автомобил „БМВ“ В.Й.К., срещу когото е било образувано
наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда. Ищцата Г.С. е
съпруга на починалия И.С., а ищецът А. Ш. твърди, че е негов син. Ищците твърдят,
че преживяват изключително тежко смъртта, че търпят огромни страдания и скръб
от загубата, която се отразила на здравословното и емоционалното им състояние.
Сочат, че увреждащият автомбил имал сключена застраховка ГО при ответника,
валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на последния за
обезщетяване на причинени вследствие на ПТП неимуществени вреди. Молят
съда да осъди ответника да им заплати обезщетение за причинени неимуществени
вреди, както следва: на Г.С. сумата от 120 000 лв. като частичен иск от
150 000 лв.; на А. Ш. сумата от 150 000 лв. като частичен иск от
200 000 лв., ведно със законната лихва от датата, на която изтича срока за
произнасяне на ответника по заявената претенция, а именно 23.03.2017г. до
окончателното изплащане на сумите. Претендират разноските по делото.
Ответникът
-З.Д.„Б.И.“ АД, оспорва предявените искове. По отношение на предявения от ищцата
С. иск оспорва размера като завишен. Прави възражение за съпричиняване на
вредата от страна на покойния И.С., като твърди, че последният е пътувал без
поставен предпазен колан. По отношение на иска, предявен от А. Ш., ответникът
оспорва последният да е син на И.С. и в тази връзка оспорва качеството му на
лице, което има право на обезщетение за посочената загуба, съгласно ППВС № 4 от
1961 г., ППВС № 5 от 1969г. и ППВС №2 от 1984г. Поддържа направеното възражение за
съпричиняване на вредата от страна на пострадалия И.С., като твърди, че
последният е пътувал без поставен предпазен колан. Оспорва иска като завишен по
размер. Моли съда да отхвърли исковете или ако ги уважи, това да бъде в
по-нисък размер. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Ищцата Г.С.С. е съпруга на починалия И.Г.С.,
като гражданският им брак е сключен през 1990г. Ищецът А.Г. Ш. е син на ищцата и е роден преди
сключването на брака й с И.С..
За настъпилото ПТП има образувано
наказателно производство, което е приключило с влязла в сила на 09.05.2017г.
присъда по НОХД № 164/2017г. на ОС гр.Пазарджик. Със същата В.Й.К. е признат за
виновен в това, че на 19.10.2016г. на път II-84, километър 22+100м., в местността
„Свинарника“, землището на общ. Велинград при управление на МПС – „БМВ 318И“ с
рег.№ *******, собственост на А. А., е нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в ЗДвП и ППЗДвП, а именно чл.20, ал.1, чл.20, ал.2,
чл. 44, ал.1 от ЗДвП, чл. 63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, чл.10, ал.1, т.9 б „г“ от
ППЗДвП, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на И.С. и
средна телесна повреда на Г. Т.С.– престъпление по чл.343, ал.4 вр. с ал.3 б.
„б“, вр. с ал. 1 вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Във връзка с поставени и
от двете страни въпроси, съдът назначи и изслуша комплексна СМАТЕ. В
заключението експертите установяват следния механизъм на ПТП: На 19.10.2016г.
около 12:10 часа на път път II-84, километър 22+100м., в местността
„Свинарника“, землището на общ. Велинград, се движил автомобил „БМВ 318И“ с
рег.№ *******, управляван от В.Й.К. и пътници И.Г.С., пътуващ на задна дясна
седалка и Г. Т.С., пътуващ на предна дясна седалка. Л.а. „БМВ“ наближил км
22+100, където следвал остър десен завой за него с радиус около 64м. Пътят е бил
с ясно видима маркировка. Видимостта между насрещно движещите се превозни
средства е била ограничена до около 55-60м.
Л.а. „БМВ 318И“ е навлязъл в десния за него завой и като е пресякъл
единичната непрекъсната осева линия, е навлязъл в пътната лента за насрещното
движение. Там се е движел т.а. „Форд“ с рег. № *******, управляван от К.Т.К..
Последвал е челен и кос удар между двата автомобила в предните им леви части.
Вследствие на удара пътуващият на задната седалка И.С. е починал на път за
болницата. Експертите категорично приемат, че пострадалият И.С. е бил без
поставен обезопасителен колан. Съгласно заключението л.а. „БМВ 318И“ трябва
фабрично да е оборудван с обезопасителни колани на двете предни и на трите
задни седалки. Във връзка с поставения въпрос дали носенето на предпазен колан
от страна на починалия би могло да предотврати получените травми до степен
неопасна за живота, вещото лице съдебен медик отговаря, че предвид невисоката
скорост на движение на л.а. „БМВ 318И“ ако пътуващият на задната седалка е бил
с поставен обезопасителен колан, вероятно не би получил контузии или би получил
леки телесни повреди.
Във връзка с установяването на това какви са
били взаимоотношенията в семейството, характера на връзките между отделните
членове, начина, по който близките преживяват смъртта на пострадалия,
твърдените от ищците претърпени от тях болки и
страдания по загубата на починалия И.С., съдът събра гласни доказателства.
Свидетелят К.Н.установява, че И.Г.С. е живял в едно домакинство с Г.С.С. , А.Г.
Ш. и още един техен син Янко. И.С. работел като музикант и издържал цялото
семейство. Той отгледал ищеца А. Ш. от
малък като негов баща и имали умерени отношения, погаждали се. Г. и А. приели
много тежко вестта за смъртта на И.С., животът им се променил, нямало кой да ги
издържа, трябвало да работят, не можели да приемат смъртта и още страдали. Спазвали
обичаите и често ходели на гробище. Свидетелят Г. Д. установява, че Г. С., И.С.
и А. Ш. са живеели заедно в една къща. И.С. не бил припознал А. Ш.. Г. и А. приели много лошо вестта за смъртта на
И.С.. Г. още плачела, че няма кой да и
помага и ходела постоянно при свидетеля, за да й даде нещо. Преди смъртта си И.С.
издържал семейството. Отношенията между И.С. и А. Ш. били като между баща и
син. И.С. не е припознал А., но го е отгледал от малък. Живеели заедно в една
къща. А. Ш. бил здрав, но разчитал на И.С. да го издържа. След смъртта на И.С.
, А. започнал да работи. Свидетелят твърди, че А. и Г. все още преживяват тежко
смъртта на И.С.. Спазвали обичаите и ходели често на гробища. Г. не била на
себе си откакто починал Иван.
Към 19.10.2016г. увреждащият автомобил е
имал активна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, сключена на 16.01.2016г.
валидна до 15.01.2016г., номер на полица BG/02/116000346166. Съгласно разпоредбата на
чл.380 от КЗ, ищците са предявили претенцията си за изплащане на обезщетение
пред застрахователното дружество, което е отказало изплащане на такова.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл.52 от ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, увредените лица имат
право да претендират обезщетение за понесените вреди направо
от застрахователя по застраховката "гражданска
отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване
при условията на пълно и главно доказване
в процеса на следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./
противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди, 4./
наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач, 6/ да са спазени изискванията на чл.380 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Въз основа
на влязлата в сила присъда по НОХД № 164/2017г. на ОС
гр.Пазарджик съдът приема, че водачът на л.а. „БМВ 318И“
В.Й.К. е виновен за настъпването на пътно транспортното произшествие,
в резултат на което е настъпила смъртта на пострадалия И.С.. Деянието му е
противоправно и е извършено виновно, при форма на вината - непредпазливост. В
присъдата е установена пряката причинно-следствена връзка между виновното
противоправно поведение на водача и смъртта на пострадалия. Последната е причинила вреда на ищците.
Налице са елементите на сложния
фактически състав на непозволеното увреждане - деяние от водача на лекия
автомобил, извършено виновно (непредпазливо) и противоправно, вреда за ищците
по делото и наличие на причинна връзка между деянието и вредата. По делото е установено по категоричен и
несъмнен начин с влязлата в сила присъда, че смъртта на И.С. е в пряка причинно-следствена връзка с автомобилната
травма.
Между застрахователят и собственикът на МПС, причинило ПТП, е налице
валидно сключен застрахователен договор за гражданска отговорност за процесния
ден 19.10.2016г. Последният е основание за възникване на прякото право на ищеца
срещу застрахователя по застраховка ГО на МПС. Видно от доказателствата по
делото изискванията на чл.380 от КЗ са спазени - ищците
са предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред застрахователното
дружество, което е отказало изплащането.
Ищцата Г.С.С., като съпруга на пострадалия, е материалноправно легитимирана
да предяви иск за репариране на претърпени вследствие смъртта на нейния съпруг
неимуществени вреди – в т. см. ППВС № 4 от 25.05.1961 г. По отношение на втория
ищец - А.Г. Ш., не е представен съответен административен или съдебен акт,
който да докаже наличието на родствена връзка. От показанията на разпитаните
свидетели се установява трайно отглеждане на А. Ш. от И.С., съжителство в общо
домакинство и съществували между тях фактически отношения като между родител и
дете. Съгласно ППВС № 5/1969 г. при емоционални и житейски отношения
наподобяващи биологичната връзка родител – дете е справедливо да се присъжда
обезщетение за вредите от неимуществен характер. Във връзка с възражението на
ответника, че ищецът не е взет за осиновяване и не е лице, което подлежи на
осиновяване, т.к. не са налице необходимите предпоставки, следва да се уточни,
че понятието “отглеждано, но неосиновено дете” по смисъла на ППВС № 5/1969 г.
не трябва да бъде ограничавано само до случаите на взето за осиновяване по реда
на СК непълнолетно дете. В тази хипотеза попадат всички случаи, в които между
отглеждащ и отглеждан са установени такива фактически отношения, които напълно
се покриват с отношенията между родител и дете. Няма изискване отглеждащият да
е възнамерявал да осинови по съответната процедура отглеждания. Няма изискване
и двамата да отговарят на изискванията за осиновяване по Семейния кодекс. Ето
защо съдът приема, че ищецът А. Ш. има право на обезщетение за неимуществени
вреди, на базата на твърдените от ищците и установени посредством гласни
доказателства създадени между двамата фактически отношения родител-дете (ищецът
е бил отглеждан трайно от пострадалия, двамата са живели в едно домакинство и
между тях е съществувала връзка като между родител и дете).
Съгласно практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания
на лицето, намиращи отражение върху психиката и създаващи социален дискомфорт
за определен период от време. При причиняване на смърт за определяне на размера
на обезщетението за неимуществени вреди, освен отчитането на конкретните обществено-икономически
и социални условия в страната към момента на увреждането, от значение е най-вече
личната и емоционална връзка между починалия от деликт и претендиращия
обезщетение за неимуществени вреди. Релевантни са конкретно установените
изживявания на ищеца, обусловени и от обстоятелствата във връзка с настъпването
на смъртта на увредения, възрастта на лицата, отношенията между пострадалия и
близкия, вкл. дали са живели в общо домакинство и дали са поддържали лични
контакти, имали ли са конфликти или са били в изключително близка емоционална
връзка и редица други обстоятелства.
С оглед данните по делото за неочакваната смърт на пострадалия, осигуряващ прехраната
на своето семейство, непреодоляната тъга на съпругата Г.С., отражението на
загубата върху психическото й състояние, липсата на финансовата и морална опора,
на които е разчитала, болките от загубата на спътник в живота предвид
предстоящите старини, съдът счита, че справедливото парично обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от ищцата е сумата от 100 000 лв. По отношение на А. Ш.
следва да се отбележи, че макар загубата му да е голяма, тя е по-лесно
преодолима предвид това, че събраните гласни доказателства установяват, че
между ищеца и починалия са съществували „умерени отношения“ , че двамата са се
„погаждали“, че на ищеца му е тежко и защото „той се скита да вади някой лев“,
а е свикнал „тате носи, мама меси“, предид възрастта на ищеца А. Ш. към момента
на смъртта на пострадалия и възможностите му сам да се издържа, предвид факта,
че макар да не е бил самостоятелен към момента на увреждането е предстояло да
стане такъв, съдът приема, че справедливото обезщетение за претърпените болки и
страдания от смъртта на близкия му е в размер на 80 000 лв. Искът за разликата
до първоначално предявения размер на обезщетението за неимуществени вреди в
полза на А. Ш. следва да се отхвърли като неоснователен.
По спора за съпричиняване следва да се посочи, че такова по см. на чл.51
ал.2 от ЗЗД е налице, когато е безспорно установено, че с поведението си
пострадалия е допринесъл за настъпване на увреждането. От значение е наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат (ППВС № 17/1963 г.). Съпричиняването от пострадалия е възможно да се
изрази както в допринасяне за настъпване на самото ПТП, така и в допринасяне за
настъпване на вредите. Във втората хипотеза, пострадалият не е допринесъл за
настъпването на събитието, но с поведението си е допринесъл за собственото си
увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. Събраните по делото
доказателства установиха категорично, че И.С. е пътувал без поставен предпазен
колан. В експертизата е установено, че ако пострадалият е бил с поставен
обезопасителен колан, вероятно не би получил контузии или би получил леки
телесни повреди. Следователно нарушаването на задължението му да пътува с
предпазен колан по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилата му смърт. Налице е съпричиняване от пострадалия. Съгласно т.7, ППВС
№17/63г. „Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.“. Самото намаляване следва
да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на общата
вреда, то следва да отчита реалния принос на увреденото лице в настъпването на
вредоносния резултат, който в някой случай може да бъде по-голям от този на
деликвента. От изслушаната по делото експертиза се установи, че при конкретния
механизъм на настъпилото ПТП, предвид невисоката скорост на движение на
автомобила, предвид факта, че предностоящия пред починалия И.С. пасажер е останал жив, ако починалият е бил с
предпазен колан, е имал огромен шанс да оцелее. Експертното заключение
установява, че ако пострадалият е пътувал с поставен обезопасителен колан, това
би предотвратило причиняването на толкова тежки травми. Наличието на колан в
конкретния случай, според експертното мнение, би довело до лиспа на контузии
или до леки телесни повреди. Поради изложените по-горе обстоятелства, съдът
счита, че вредоносният резултат – настъплата смърт, е щял да бъде избегнат, ако
пострадалият беше предприел необходимото превантивно защитно поведение,
изискуемо от закона – поставяне на обезопасителен колан. Неговото рисково
поведение, изразяващо се в непоставянето на обезопасителен колан, е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилата му смърт. Приносът на увреденото лице в общия
вредоносен резултат е по-голям от този на деликвента, поради което обезщетението
следва да бъде намалено с повече от половината. Съдът смята, че при така
установените факти за вредоносния резултат пострадалият има принос от 65%.
Размерът на дължимите обезщетения следва да се редуцира с процента
съпричиняване, или на ищцата се дължи обезвреда в размер на 35 000лв., а на
ищеца – в размер на 28 000лв.
В исковата молба се претендира обезщетението, ведно с лихвата за забава от
датата, на която изтича срока за произнасяне на ответника по заявената
претенция, а именно 23.03.2017г. до окончателното изплащане на сумите. Претенциите
са основателни. В полза на ищците трябва да се присъди и законната лихва върху
присъдените главници. Чл.497 от КЗ свързва задължението на застрахователя да
заплати лихва с датата, на която изтича срокът за представяне на всички
необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя (която от двете настъпи по-рано). По делото липсват
доказателства кога ищците са представили на застрахователя всички необходими
доказателства за определяне на обезщетение.
Поради това следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава с
изтичане на 3 месечен срок по чл.496 ал.1 от КЗ, т.е. на 23.03.2017г.
По разноските:
Ищците не са направили разноски по делото,
тъй като са освободени от заплащането на такива на основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК. Процесуалният представител на ищците претендира възнаграждение на
основание чл.38 ал.2 от ЗАдв.
Ответникът претендира разноски в размер на
400лв. и адвокатско възнаграждение 11250лв. с ДДС. Ищецът прави възражение за
недоказаност на плащането на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответника и за прекомерност на същото.
Съдът намира за основателно искането на
процесуалния представител на ищците по чл.38 ал.2 от ЗАдв. За предоставената защита
съобразно размера на уважената част от исковете, на адв. К. се следва адвокатско
възнаграждение в размер на 2784 лв. с ДДС, съобразно минималния размер адвокатско възнаграждение, предвиден в
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По отношение на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на ответника съдът счита, че само когато е
доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по
правилата на чл. 78 ГПК. (ТР 6/2012г.). Когато е уговорено адвокатското
възнаграждение да бъде платено по банков път, извършването му следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи. Представеният по
делото документ не удостоверява извършеното плащане, макар и да е очевидно, че
преводът на сума в размер на 11 250 лв. е бил нареден по интернет. Уникалният
регистрационен номер на паричния превод означава, че той е нареден по вярна
сметка и че при наличие на средства по същата те биха могли да бъдат преведени,
а срокът на валидност означава, че до неговото изтичане нареждането за превод
може да изчаква постъпване на парични средства по сметка на наредителя, с които
да бъде извършена операцията. За да може да се установи, че наистина е
направен, това обстоятелство следва да бъде надлежно удостоверено от
съответната банка или с извлечение от банковата сметка на адв.Г., от която да е
видно че адвокатското възнаграждение е постъпило по нея. Предвид посоченото
по-горе съдът счита, че ответникът не е представил надлежни доказателства за
извършено плащане на адвокатско възнаграждение и на основание чл.78 ал.3 и ал.8
от ГПК на ответника счита, че се следват разноски съобразно отхвърлената част
от исковете в размер на 328лв.
При
този изход на делото застрахователното дружество следва да заплати по сметката
на СГС държавна такса в размер на 2520 лв. и разноски в размер на 36лв.
Водим
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД ,
ЕИК ******* със седалище *** и адрес на управление *** да заплати на Г.С.С.,
ЕГН **********,*** 25 сумата от 35 000 лв., ведно с лихвата за забава от 23.03.2017г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за
причинени от пътнотранспортно произшествие на 19.10.2016г. на път II-84 между с.Варвара и гр. Велинград неимуществени
вреди – смъртта на съпруга й И.С., причинена виновно от застрахован при З. „Б.И.“
АД по застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите със
застрахователна полица № BG/02/116000346166, водач В.Й.К., ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ иска
за неимуществени вреди за разликата до първоначално предявения размер от 150
000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД ,
ЕИК ******* със седалище *** и адрес на управление *** да заплати на А.Г. Ш.,
ЕГН **********,*** 25 сумата от 28 000 лв., ведно с лихвата за забава от 23.03.2017г.
до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за причинени от пътнотранспортно произшествие на 19.10.2016г. на
път II-84 между с.Варвара и гр. Велинград неимуществени вреди – смъртта на И.С.,
причинена виновно от застрахован при З. „Б.И.“ АД по застраховка „гражданска
отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица № BG/02/116000346166, водач В.Й.К., ЕГН **********,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до
първоначално предявения размер от 200 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД , ЕИК ******* да заплати на адв.П.К., САК, адрес *** на
основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. сумата от 2784 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.С.С., ЕГН ********** и А.Г. Ш., **********
***“ АД разноски по делото в размер на 328 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД , ЕИК ******* да
заплати на Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер на 2556 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: