Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр.Плевен,25. 07 .2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, шести граждански състав, в публичното заседание на
дванадесети юли двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 2726 по описа за 2012 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Настоящото гражданско дело е образувано въз основа искова молба на *** представлявано от ***, с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. В.И.,*** против ***, с ЕГН **********, със седалище и адрес от *** с правно основание чл. 422 от ГПК и цена на иска 4827, 56 лв.
В молбата се твърди, че по повод подадено заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото е образувано ч. гр.д № 1942 / 2012 г. и е издадена е Заповед за изпълнение. Твърди се, че длъжникът по делото е подал в двуседмичния срок от връчването на заповедта писмено възражение, което породило необходимостта ищецът да предяви иск за съществуване на вземането си . Твърди се, че в заявлението по чл. 410 ГПК, кредиторът - ищец е описал в обстоятелствената част, че длъжникът му дължи сумата, описана като цена на иска, въз основа на неизпълнено негови задължения по фактури. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и дължи на ищеца - кредитор посочената сума, като цена на иска. Твърди се, че на 01.03.2010 г. в *** е предало на ответното дружество *** изработени по негова поръчка бродерии, като за установяване на стойността на изработеното е издадена данъчна фактура № ********** / 01.
03. 2010 г. на
стойност 2 415. 50 /две хиляди и четиристотин и петнадесет/ лв. с ДДС. Твърди се, че на 08. 04. 2010 г. в *** е предало на ответното *** изработени по негова поръчка бродерии, като за установяване на стойността на изработеното е издадена данъчна фактура № ********** / 08.
04. 2010 година на стойност 1 127.41 /хиляда сто двадесет и седем лева и четиридесет и една стотинки/ лв. с ДДС. Твърди се, че на 11. 07. 2010 година в *** е предало на ответното дружество *** изработени по негова поръчка бродерии, като за установяване на стойността на изработеното е издадена данъчна фактура № ********** / 11.
07. 2010 г. на
стойност 457. 13 /четиристотин петдесет и седем лева и тринадесет стотинки/лева с ДДС. Общият размер на задължението за главница по посочените три фактури възлиза на сумата от 4 000.04 / четири хиляди лева и четири стотинки/ лева. Твърди се, че трите издадени фактури представляват договори за изработка по смисъла на чл. 258 от Закона за задълженията и договорите, а съгласно разпоредбата на чл. 266, ал.1 от същия закон, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Твърди се, че работата е приета на датата на съставяне на всяка една отделна фактура и тогава е възникнало задължението за плащане на ***. Твърди се, че освен задължението за главница в общ размер на сумата от 4 000.04 (четири хиляди лева и четири стотинки)лева с ДДС представляваща сбора от отделните главници по данъчни фактури № ********** / 01.
03. 2010; № ********** / 08. 04. 2010 г. и № ********** / 08. 04. 2010 г, *** и мораторна лихва в общ размер на сумата от 827. 52 (осемстотин двадесет и седем лева и петдесет и две стотинки) лева, представляваща сбора от мораторните лихви по отделни главници, определени,както следва:
- мораторна лихва в размер на сумата от 517. 36 (петстотин - и седемнадесет лева и тридесет и шест стотинки) лева, изчислена върху главницата в размер на 2 415.50 (две хиляди и четиристотин и петнадесет лева и петдесет стотинки) лева с ДДС, представляваща главница по данъчна фактура № ********** / 01.
03. 2010 г. за времето от 01.03.2010 година до 26.03.2012 г; мораторна лихва в размер на сумата от 229.33 (двеста двадесет и девет лева и тридесет и три стотинки) лева, изчислена върху главницата в размер на 1 127.41 (хиляда сто двадесет и седем лева и четиридесет и една стотинки) лева с ДДС, представляваща главница по данъчна фактура № ********** / 08.
04. 2010 г за времето от 08. 04. 2010 година до 26. 03. 2012 г; мораторна лихва в размер на сумата от 80.83 (осемдесет лева и осемдесет и три стотинки) лева, изчислена върху главницата в размер на 457.13 (четиристотин петдесет и седем лева и тринадесет стотинки)лева с ДДС, представляваща главница по данъчна фактура № ********** / 11. 07. 2010 г. за времето от 11. 07. 2010 г. до 26.03.2012 г.
В Плевенски районен съд е образувано частно гражданско дело № 1942 / 2012 г. на Плевенски районен съд и е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за главницата в размер на 4 000.04 /четири хиляди лева и четири стотинки/ лева, мораторна лихва в размер на 827.52 /осемстотин двадесет и седем лева и петдесет и две стотинки / лева, ведно със законната лихва, считано от 26. 03. 2012 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане; и разноски в размер на сумата от 105,80 лв. държавна такса, сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
В заключение ищецът моли съда да постанови решение, по силата на което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ***, представлявано от Управителя *** ЕГН **********, със седалище и адрес на управление на дейността - ***, че вземането му срещу ***, представлявано от Управителя ***, ЕГН **********, със седалище и адрес на управление на дейността - *** ***, съществува, в размер на 4 000. 04 / четири хиляди лева и четири стотинки / лева, представляващо задължението за главница по данъчни фактури № ********** / 01. 03. 2010; № ********** / 08. 04. 2010 г и № ********** / 08.
04. 2010 г, вземане в размер на 827. 52 /осемстотин двадесет и седем лева и петдесет и две стотинки/ лева, представляващо мораторна лихва за времето от изискуемостта на всяко едно отделно плащане до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26. 03. 2012 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 1942 / 2012 г. на Плевенски районен съд - IX граждански състав, в това число за направените в заповедното производство разноски в размер на 406 /четиристотин и шест/ лв.
Предявеният исков е родово и местно подсъден на ПлРС.
В срокът по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва предявения иск като неоснователен.
Ищецът, редовно призован, не се явява и се представлява от адв. В.И. – ПлАК, който поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован, не се явява и се представлява от адв. ***– ПлАК, който оспорва предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните, относно вземането в полза на ищеца по ч. гр. д. № 1942 / 2012 г. по описа на ПлРС – изискано и приложено към делото.
Предявеният иск е допустим, тъй като е спазен едномесечния срок за предявяване на исковата претенция по чл. 415 ал. 1 от ГПК. Установителният иск се счита за предявен от момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение.
Вземането на ищеца произтича от данъчни фактури № ********** / 01. 03. 2010 г, № ********** / 08. 04. 2010 г. и № ********** / 08. 04. 2010 г.
Кредиторът ищец ***, е предприел действия за принудително събиране на вземането си, депозирайки заявление с вх. № 5253 / 26. 03. 2912 г. за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. На 27. 03. 2912 г. по ч. гр. д. г. № 1942 / 2012 г. е издадена заповед № 1426 за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Длъжникът е подал възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение. Предвид това, за *** е налице правен интерес от предявяване иск за възстановяване вземането срещу ***, в размера, посочен в заповед № 1426 / 27. 03. 2012
г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист.
Поради това ищецът моли съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на *** представлявано от ***, с ЕГН **********, че вземането му срещу *** представлявано от *** с ЕГН **********, съществува, за сумата в размер на 4000.04 лв. главница, мораторна лихва 827.52 лв. до 26.03.2012 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.03.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест съдът намира, че ищецът е провел пряко и пълно доказване на твърдяните от него факти.
Ответникът следва да докаже плащанe или други правопогасителни основания, в полза на ищеца, относно изпълнение на поетото задължение, което той не е направил.
Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК е процесуално допустим, основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло за сумата от 4000.04 лв. главница, мораторна лихва 827.52 лв. до 26. 03. 2012 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26. 03. 2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 130 лв. за платена държавна такса и сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, по отношение на ***, представлявано от ***, с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. В.И.,***, че вземането му срещу ***,, представлявано от ***, с ЕГН **********, със седалище и адрес от ***, съществува за сумата в размер на 4000.04 лв. главница, мораторна лихва 827. 52 лв. до 26. 03. 2012 г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26. 03. 2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ***,, представлявано от ***, с ЕГН **********, със седалище и адрес от *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, представлявано от ***, с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. В.И.,*** направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 130 лв. за платена държавна такса и сумата от лв. 300 за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: