Определение по дело №1593/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2316
Дата: 2 юли 2021 г. (в сила от 2 юли 2021 г.)
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20213100501593
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2316
гр. Варна , 01.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на първи юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501593 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл.122 от ГПК.
Образувано е за разрешаване на препирня за местна подсъдност, повдигната с
Определение №2519 от 15.06.2021г. по гр.д.№6973/2021г. по описа на Районен съд - Варна,
между съда, постановил определението и Районен съд София, за разглеждане на подадената
пред последния съд искова молба от ЗД“Бул Инс“АД със седалище и адрес на управление
гр.София срещу Б. Н. Б. с настоящ адрес в град Варна и с постоянен адрес в гр.Бургас, за
осъждане на ответника за заплати на ищеца сумата от 148.50 лева, представляваща
заплатено от застрахователя обезщетение за причинени имуществени вреди на увредено
лице при ПТП, причинени виновно от ответника при управление на застраховано при ищеца
МПС по застраховка “Гражданска отговорност“, на основание чл.500 от КЗ.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира следното:
Повдигнат е спор /препирня/ за местна подсъдност между две районни съдилища,
които принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, ето защо компетентен да
се произнесе по спора за местна подсъдност на основание чл.122, изр.2 от ГПК е ОС - Варна,
като по-горен на съда, попадащ в неговия район, който последен е отказал да разгледа
делото - РС Варна.
Видно от сезиращата искова молба, производството пред СРС е образувано по
регресна претенция на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ срещу водача на МПС, който е причинил щети на трето лице, при управление
на застрахован лек автомобил, след което е напуснал произшествието.
1
След като извършил служебна справка за настоящ адрес на ответника и установил, че
това е гр. Варна, съставът на СРС постановил Определение № 20092248/12.04.2021 г., с
което прекратил производството по делото и го изпратил по подсъдност на ВРС. Съдът е
приел, че предявеният иск, попада в обхвата на разпоредбата на чл. 113 ГПК, която
определя, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
Настоящият състав на съда намира, че в конкретния случай не би могло да се приеме,
че се касае за предявен срещу потребител иск, доколкото е налице упражняване на регресни
права на застрахователя срещу деликвента, възникнали след изплащане на застрахователно
обезщетение на лицата, в чиито патримониум са настъпили вреди, вследствие на
противоправното поведение на прекия причинител. Регресната отговорност на виновния
водач не ангажира качеството му на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
тъй като възниква на плоскостта на непозволеното увреждане, а застрахователният договор
е само преюдициално правоотношение, но не и предмет на иска. Регресните права и
хипотезите за възникването им са уредени в специалната разпоредба на чл. 500 КЗ, поради
което в тези случаи отговорността на ответника не произтича от клаузите на сключения
договор. Макар и безспорно ответникът да има качеството на застрахован, той не се явява
потребител на застрахователна услуга, по см. на чл. 2, ал. 2 КЗ, доколкото не черпи права
или не отговаря към застрахователя по-силата на сключен договор. След като отговорността
на ответника е деликтна, а не договорна, същият не попада и в обхвата на § 13, т. 1 ДРЗЗП.
По тези съображения местната подсъдност се урежда по общото правило на чл.105 от ГПК
по постоянния адрес на ответника, а не по специалната норма на чл.113 от ГПК. В случая
постоянният адрес на ответницата е в гр. Бургас, видно от изготвената адресна справка към
датата на предявяване на иска, но дори и да беше в гр.Варна, това не би било в състояние да
обоснове компетентност на ВРС към момента на настоящото произнасяне, тъй като отвод за
местна подсъдност по чл.105 от ГПК може да бъде даван само след надлежно упражнено
възражение от страна на ответника, но не и служебно от сезирания съд.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че компетентен да разгледа
исковата молба на ЗД“Бул Инс“АД срещу Б. Н. Б. е Районен съд София.
Воден от горното и на основание чл.122, изр.2 от ГПК, Окръжен съд Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ Районен съд София за местно компетентен съд да разгледа исковата
молба на ЗД“Бул Инс“АД със седалище и адрес на управление гр.София срещу Б. Н. Б. с
настоящ адрес в град Варна и с постоянен адрес в гр.Бургас, за осъждане на ответника за
заплати на ищеца сумата от 148.50 лева, представляваща заплатено от застрахователя
обезщетение за причинени имуществени вреди на увредено лице при ПТП, причинени
виновно от ответника при управление на застраховано при ищеца МПС по застраховка
2
“Гражданска отговорност“, на основание чл.500 от КЗ.
Делото да се изпрати на Районен съд София, за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Препис от определението да се изпрати на Районен съд Варна за сведение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
3