Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,11.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД І ГО,
9-ти състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
9565 по описа за 2016 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Ищецът твърди, в ИМ и в
допълнително представените уточнителни молби от: 26.06.2017 г.; 29.03.2018 г. и
02.04.2019 г. че на 10.03.2013 г. РП - Стара Загора е образувала досъдебно
производство срещу неизвестен извършител. ДП било образувано за деяние, за
което се твърдяло, че е било извършено от него. Според ищеца по ДП е бил
допуснат прокурорски и полицейски произвол - бил арестуван насила и
незаконосъобразно му е била назначена психиатрична експертиза. Въз основа на
същата срещу него били заведени дела в резултат на които претърпял неимуществени
вреди. Твърди,че експертизата е извършена, в нарушение на чл. 70 НПК, Наредба №
16/2005 г. и Наредба № 24/2004 г. В резултат на незаконната
„съдебно-психолого-психиатрична експертиза“ му били наложени принудителни
медицински мерки, вкл. и за принудително лечение и на 3 пъти е била прилагана
по водените от него дела като ищец и тъжител, като доказателство, че е
невменяем. Получил усложнения на очите вследствие на диабета, от който страдал.
Претендира обезщетение в размер на 30 000 лв. за понесените от него
неимуществени вреди от незаконосъобразно извършената експертиза по ДП №
2573/2013 г. по описа на РП - Стара Загора, ведно със законната лихва от
31.10.2013 г. и разноските по делото.
Ответникът оспорва иска, сочи че
е недопустим, неоснователен и недоказан по подробно изложени аргументи в
становищата по ИМ и уточнителните молби. Оспорва и размера на иска като
прекомерен. Прави възражение за погасяване по давност на претенцията за лихва.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното постановление (л.
6-9) се установява, че на 10.06.2013 г. е образувано ДП № ЗМ 763/2013 г. по
описа на 01 РУП – Стара Загора, преписка № 2573/2013 г. по описа на РП – Стара
Загора. Водено е срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, за това, че противозаконно е
повредил чужда недвижима вещ – дворно място, находящо се в гр. Стара Загора,
ул. „******– собственост на Г.И.. На 03.09.2013 г. разследващ полицай при РУ
„Полиция“ – Стара Загора е назначил съдебна-психолого-психиатрична експертиза,
която да отговори на няколко въпроса, измежду които и: страда ли М.С. от
психично заболяване; разбирал ли е свойството и значението на извършеното
инкриминирано деяние и могъл ли е да ръководи постъпките си. Експертизата е била
възложена на д-р Р.Д.и на М.И., като
вещите лица дали заключение,че М.С.
страда от „Персистиращо налудно разстройство“ от около година, или от м.09.2012 г.
След проведеното разследване по ДП
№ ЗМ 763/2013 г.(пр. пр. № 2573/ 2013 г. на РП – Стара Загора са установени обстоятелства,
които според наблюдаващия прокурор сочат, че ищецът по настоящето дело е писал
с бяла боя върху входната врата и оградата на лицето, подало жалба, и освен
това е зацапал двора му. ДП е прекратено със заключение, че М.С. не е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, и с
извода, че лицето е опасно за околните и за себе си и се нуждае от лечение.
От приложените документи е видно,
че няколкократно след това П.е внасяла в съда предложения за прилагане на
принудителна медицинска мярка по чл. 89,б.„б НК, но производството по исканията
е било прекратявано поради спор за подсъдност (определения, л. 39-43 и
разпореждане, л.124).
На ищеца е била наложена такава
мярка от РС – Стара Загора на 09.01.2014 г. с влязло в сила определение, но
липсват данни дали то е поставено във връзка с искане, касаещо процесното ДП и
експертизата извършена в хода му.
Въпросът дали ищецът страда от
персистиращо разстройство на съзнанието е повдиган и в хода на други
производства с позоваване на експертизата, изготвена в хода на ДП № ЗМ 763/2013
г.на 01 РУП - Стара Загора, пр.пр. № 2573/2013 г. на РП – Стара Загора.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 49 от ЗЗД,
възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени при или по повод
изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят
като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се изисква
виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя
на работата. Предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ответникът да
е възложил работа на трето лице; 2. чрез свое противоправно действие или
бездействие това трето лице виновно да е причинило вреда на ищеца; 3.
ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.
Вредите които ищецът претендира, се
основават на твърдението му, че в ДП незаконосъобразно е била назначена
експертиза и незаконосъобразно е било изследвано психичното му състояние, в
резултат на което е понесъл неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 144,
ал. 1 и 2 НПК, органите на ДП задължително назначават експертиза, когато
съществува съмнение относно: причината на смъртта; характера на телесната
повреда; вменяемостта на обвиняемия;
способността на обвиняемия с оглед
на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите,
които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях; способността на свидетеля с оглед на
неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които
имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях.В хода на
образувано ДП експертиза се назначава или за проверка на обвиняем (за вменяемостта му) или
на свидетел (за способността му) правилно ли възприемат фактите, които имат значение за
делото, и да дават достоверни обяснения за тях.В случая от постановлението за
назначаване на експертиза е видно, че същата е била необходима, за да даде
отговор на въпроса дали М.С. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
инкриминирано деяние, т.е. за проверка
на вменяемостта му.
Съгласно нормата на чл. 219, ал. 2 НПК, разследващият
орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на протокола за
първото действие по разследването срещу него, за което докладва на прокурора.Тази
норма е опит да бъдат инкорпорирани в българското законодателство Европейските
стандарти за наказателно обвинение по чл.6 т.1 от ЕКЗПЧ. Затова, познаването на
практиката на Европейския съд в Страсбург по прилагането на понятието
"обвинение" ще е от изключително значение за правилното тълкуване на
текста. Според общото правило на Съда в Страсбург, обвинението е
"официалното уведомяване на едно лице от компетентен орган, в което се
съдържа твърдение, че то е извършило престъпление". Но в други свои
решения, същия съд не по-малко категорично указва, че наличието на обвинение не
винаги се свързва с издаването на официален писмен акт. В някои случаи
обвинението може да е устно, а в други случаи може да има формата на други
мерки, които мълчаливо съдържат твърдение за извършено престъпление и също така
сериозно засягат положението на лицето. Като примери за такива мерки най-често
се сочи претърсването на жилище, изземването на вещи, искането за снемане на
имунитет, запечатването на сграда и др.
По делото се установи, че ДП №
ЗМ 763/2013 г. на 01 РУП – Стара Загора, пр.пр. № 2573/2013 г. на РП – Стара
Загора е било образувано срещу неизвестен извършител. Няма данни ищецът да е
привличан като обвиняем. В постановлението от 31.10.2013 г. той е посочен
като свидетел (л. 6). Не за проверка на способността му да дава коректни
сведения обаче е била назначена експертиза. Същата е била назначена за да отговори
на въпроса? страда ли ищецът от психично заболяване; разбирал ли е свойството и
значението на извършеното инкриминирано деяние и могъл ли е да ръководи
постъпките си. От една страна с оглед вложеното съдържание в понятието
обвинение, би могло да се приеме, че назначаването на експертизата с така
формулиран въпрос представлява формулиране на обвинение срещу ищеца. От друга
страна самата експертиза представлява действие по разследването, извършено
срещу ищеца. Затова съдът намира, че с тези действия ищецът е бил привлечен в
качеството на обвиняем. След като е бил привлечен в това качество,
назначаването на експертизата за проверка на вменяемостта му е в рамките на
предвидените в чл. 144 НПК хипотези и е законосъобразно. Не е налице
противоправно действие, респ. не е налице една от предпоставките за уважаването
на предявения иск за неимуществени вреди и затова същия следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право
на разноски има само ответника. Той е представляван от юрисконсулт и на осн.
чл. 78, ал. 8 ГПК с оглед сложността на делото и продължителността на
производството следва да се осъди ищеца да заплати на ответника 100 лева
юриск.възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.С.,
ЕГН ********** срещу П.НА Р.Б.иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, ведно
със законната лихва от 31.10.2013 г. до окончателното изплащане на сумата,
причинени от назначената експертиза за изследване на психичното състояние по
образуваното ДП № ЗМ 763/2013 г. на 01 РУП – Стара Загора, пр.пр. № 2573/2013
г. на РП – Стара Загора.
ОСЪЖДА М.М.С.,
ЕГН **********, да заплати на П.НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, на основание чл.
78,ал.8 ГПК юриск. възнаграждение в
размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: