Р Е Ш Е Н И Е
№
град
Русе, 12.10.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание,
проведено на двадесет и първи септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1152
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на EТ „Стефан Барбуков – Воеводица 1“ срещу Наказателно
постановление № 512175/15.05.2020г., издадено от Директор на Офис (Дирекция) за
обслужване – Русе в ТД на НАП – Варна, с което на едноличния търговец, на
основание чл. 178 ЗДДС е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500,00
лева, за нарушение по чл. 109, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 178 ЗДДС.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Във връзка с тези
твърдения се релевират доводи, че АУАН не е съставен в присъствието и не е бил
връчен на жалбоподателя, като по този начин са му нарушени правата по чл. 40 и
чл. 44 ЗАНН. Във връзка с наказателното постановление се релевират доводи, че
същото е съставено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗАНН, тъй като не съдържа
датата на АУАН, въз основа на който е издадено. На последно място се развиват
съображения, касаещи наличието на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, тъй като се
касае за формално нарушение, от което липсват настъпили вредни последици и
същевременно заявлението е подадено, макар и след срока, в един сравнително
малък период от време и общественият интерес не е засегнат във висока степен и
целите на наказанието биха били постигнати и с отправяне на предупреждение по
чл. 28 ЗАНН. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
наказателното постановление. Претендират се разноски.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа
депозираната жалба, по изложените в същата фактически и правни доводи.
Административнонаказващият
орган, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли да бъде
постановено решение, с което да бъде потвърдено наказателното постановление като
правилно и законосъобразно. В тази връзка се релевират доводи, че заявлението
за дерегистрация е депозирано след срока и е осъществен състава на нарушението,
като наложената санкция е в минималния предвиден в закона размер. Претендират
се разноски.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна, адресат на издаденото наказателното
постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо
на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
При
извършена проверка на 22.01.2020г. в офис Русе на ТД на НАП Варна по повод
подадено заявление за дерегистрация по чл. 107, т. 3 ЗДДС с вх. №
2300-1674745/15.01.2020г. е било установено, че в Търговския регистър при
Агенция по вписванията на 16.12.2019г. е вписано заличаване на ЕТ „Стефан
Барбуков – Воеводица 1“ ЕИК: *********, което заличаване на търговеца от
търговския регистър е основание за задължителна дерегистрация и едноличният
търговец не е подал заявление за дерегистрация в компетентната ТД на НАП в 14 -
дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство, като в случая едноличния
търговец е следвало да подаде заявление за дерегистрация най-късно до
30.12.2019г., включително.
Във
връзка с така установените от административния орган факти на едноличния
търговец е бил съставен АУАН № F536097/30.01.2020г., в който актосъставителят е
субсумирал, проявилите се факти, като нарушение по чл. 109, ал. 1, вр. чл. 178 ЗДДС.
Въз
основа на така съставеният АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление № 512175/15.05.2020г., с фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези посочени в АУАН и на едноличния
търговец, на основание чл. 178, ЗДДС е била наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева, за нарушение по чл. 109, ал. 1, вр. чл. 178 ЗДДС.
Не са
налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в
хода на производството доказателства, което да налага, да бъдат излагани
подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата
на чл. 305, ал. 3 НПК. Приобщените доказателства се намират в корелативно
единство с приетата за установена фактическа обстановка и безспорно установяват
същата.
Въз
основа на извършена оценка на събраните в хода на производството доказателства,
съдът намира, че следва да бъде изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и самото наказателно постановление,
съдържат подробно описание на всички обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също
и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, както и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са подведени и санкционната разпоредба, въз основа на
която е ангажирана отговорността на нарушителя.
Без
опора в доказателствата по делото са твърденията на жалбоподателя, касаещи
нарушения на чл. 40 и чл. 44 ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието и връчен на
пълномощник на търговеца, притежаващ представителна власт, видно от приложеното
по делото пълномощно, с което едноличният търговец изрично е делегирал
правомощия на пълномощника, подписал АУАН „да приема наказателни постановления
и актове, пораждащи парична санкция“, което обосновава извод, че АУАН е връчен
на лице, притежаващо представителна власт и по никакъв начин не са били
ограничени правата на наказаното лице.
Неоснователни
са твърденията, касаещи нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗАНН. Изрично в
наказателното постановление е цитиран акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено наказателното постановление, неговата
дата и от кого е съставен.
От установената
фактическа обстановка, която се намира в корелативно единство с приобщените
доказателства по делото, безспорно се установява, че жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението по чл. 109, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 178 ЗДДС.
Едноличния
търговец е бил регистрирано по ЗДДС лице, от 23.02.2010г. Същият е бил заличен
от Търговския регистър на 16.12.2019г., което е основание, съгласно
разпоредбата на чл. 107, т. 3 ЗДДС за задължителна дерегистрация по ЗДДС, и в
срока по чл. 109, ал. 1 ЗДДС, който е 14-дневен, едноличният търговец не е изпълнил
задължението си да подаде заявление за дерегистрация най-късно до 30.12.2019г.
(понеделник). Същият е подал заявление за дерегистрация по ЗДДС по електронен
път на 15.01.2020г., което е прието с вх. № 2300-1674745/15.01.2020г.
По
отношение на тези факти, освен, че не е налице спор между страните, същите
еднозначно и безспорно се установяват от приобщената по делото доказателствена
съвкупност.
Налице са
обаче, предпоставките, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното
нарушение разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция
съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН.
На първо място, съдът съобрази,
че се касае за закъснение с 15 дни и едновременно с това нарушението е било
отстранено от едноличния търговец по собствена инициатива, а не след като е
било установено от приходната администрация. Не са ангажирани доказателства за
целия период, през който едноличния търговец е бил регистриран по ЗДДС същият
да е извършил нарушения на ЗДДС, като едновременно с това в наказателното
постановление е посочено, че се касае за първо нарушение. Липсват вредни
последици за фиска и търговския оборот и въпреки, че същите не са елемент от
състава на нарушението наличието или липсата на такива следва да бъдат
изследвани при обжалването на наказателното постановление, като липсата им
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение и
именно такова разрешение е дадено и от Административен съд – Русе в Решение от
20.10.2019г., постановено по КАНД № 328/2019г. и в Решение от 10.10.2019г.,
постановено по КАНД 174/2019г.
Преценени в съвкупност всички
тези обстоятелства, сочат на значително по-ниска
степен на обществена опасност на деянието от предвидената от законодателя и се
касае за изолирана и инцидентна проява на едноличния търговец и доколкото
до момента по отношение на същия не са прилагани никакви форми на
административнонаказателна принуда, следва извод, че целите на наказанието по
отношение на това лице биха могли да бъдат постигнати, ако бъде предупреден, че
при повторно нарушение, ще му бъде наложено наказание, както предписва и самата
разпоредба на чл. 28 ЗАНН.
Наличието само и единствено на
смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива,
обосновават извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид
и са налице предпоставките визирани в закона за приложението на института на
„маловажен случай“.
По
изложените мотиви, съдът намира, че административнонаказващият орган е приложил
неправилно материалния закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
при наличието на визираните в закона предпоставки за нейното приложение, поради
и което наказателното постановление следва да бъде отменено.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените в хода на
съдебното производство разноски в размер на заплатеното от страната адвокатско
възнаграждение, а именно 300 лева, съобразно представения договор за правна
защита и съдействие и списък с разноски.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 512175/15.05.2020г., издадено от Директор на Офис (Дирекция) за
обслужване – Русе в ТД на НАП – Варна, с което на EТ „СТЕФАН БАРБУКОВ – ВОЕВОДИЦА
1“, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление село
Пиргово, ул. „Ангел Кънчев“ № 8, на основание чл. 178 ЗДДС е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 500,00
лева (петстотин лева), за нарушение по чл. 109, ал. 1 ЗДДС, вр. чл.
178 ЗДДС.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ ДА ЗАПЛАТИ на EТ „СТЕФАН БАРБУКОВ – ВОЕВОДИЦА 1“, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление село Пиргово, ул. „Ангел Кънчев“ № 8, на основание чл. 63,
ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК СУМАТА
от 300,00 (триста) лева,
представляваща разноски в хода на съдебното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд -Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: