Решение по дело №5850/2019 на Районен съд - Варна

 

 

              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер  205/5.2.2020г.      Година 2020        Град Варна

 

              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд               тридесет и осми състав

На тридесети януари                   Година две хиляди и двадесета

 

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА

 

 

като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 5850  по описа за две хиляди и деветнадесета година.

 

             

             

                   Р Е Ш И:

 

 

 

ИЗМЕНЯ НП №03-011954/02.10.2019г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на «Ф.В.” АД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1650 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание от 1650 лева на 1500 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

    

 

 

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на пълномощник на управител на санкционираното дружество против НП №03-011954/02.10.2019г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.

С жалбата  се счита , че наказателното постановление е незаконосъобразно. Сочи се, че АУАН е много лошо написан и не може да бъде разчетен, което е нарушило съществено правото на защита на дружеството.  По депозираните възражения само формално е посочено, че се приема за неоснователно, което е нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Счита се, че работната седмица е календарна седмица от понеделник до неделя и в рамките на седмицата работникът е почивал. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление или намаляване размера на наложеното административно наказание.

В допълнителна молба се изразява становище за отмяна на НП или намаляване размера на наложеното наказание.

Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 05.09.2019г. служители на ДИТ – Варна , сред които св. Д., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – пицария „“, находящ се в гр. Варна, ул. ”” №2, стопанисван от „Ф.В.” АД. Освен извършената проверка на място, била извършена и последваща документална проверка на документи, касаещи работното време.

За лицето Пламен Миленов Василев – „работник в кухня“ в обекта било установено, че е положил труд в обекта в период от 24.07.2019г. до 31.07.2019г. включително – осем последователни дни, като за този период от време работодателя не осигурил непрекъсната междуседмична почивка не по- малко от 36 часа при установеното сумирано изчисляване на работното време.

На 25.09.2019г. св. Д. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството „Ф.В.“ АД за това, че като работодател е допуснало при сумирано изчисляване на работното време неосигуряване на непрекъсната седмична почивка не по- малко от 36 часа при установеното сумирано изчисляване на работното време на лицето Пламен Миленов Василев. Посочени били периодът на полагане на труд, длъжността на работника, датата на нарушението, както и доказателствата , които потвърждават извършеното нарушение. Била посочена и правна квалификация на деянието. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството. В графата за възражения не били вписани такива, като такива постъпили впоследствие по АНП.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП №03-01954/02.10.2019г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.153 ал.2 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.1 от КТ – имуществена санкция над минималния предвиден размер.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства- копия от книга - присъствена форма за месец юли; правилник за вътрешния трудов ред; работен график за месец юли и др. , както и гласните такива-показанията на св. Д..

     

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :

Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия и писмените доказателства, установяващи наличието на трудово правоотношение , полагане на труд на смени в рамките на осемдневен период, без при  това на работника да е осигурена минимална непрекъсната седмична почивка. В акта за установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение. Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на нарушенията по чл.153 ал.2 от КТ. Съдът намери, че при определяне размера на административното наказание имуществена санкция, административно наказващият орган правилно е определил санкционната норма и вида на административното наказание.

Неправилно обаче не е било ценено, че нарушението се извършва за първи път, което се цени от настоящият състав на съда като смекчаващо отговорността обстоятелство и при липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, обосновава определяне на наказанието в минимален размер.

 

Що се отнася да наведените с жалбата възражения, касаещи отмяна на наказателното постановление, съдът намира следното:

 

На първо място се сочи, че АУАН е много лошо написан и не може да бъде разчетен, което е нарушило съществено правото на защита на дружеството.

 

Съдът, при проверка на АУАН констатира , че е в границите на възможностите на всеки средно интелектуален гражданин да възприеме съдържанието на АУАН, разчитайки го. В случай, че за представляващите дружеството е възникнало такова затруднение, то е следвало да отправят искане до актосъставителя за предоставяне на четлив препис от АУАН. Такова искане не е било отправено при получаване на екземпляр от АУАН, както и не е било вписвано възражение относно неговата нечетливост, поради което и съдът намери, че не е възникнало затруднение по запознаване с обвинението, повдигнато срещу дружеството. 

 

На следващо място се сочи, че по депозираните възражения само формално е посочено, че се приема за неоснователно, което е нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН.

 

Съдът не констатира да е допуснато и такова нарушение, доколкото по административнонаказателната преписка се съдържа становище, обективиращо резултатите от проведено разследване във връзка с постъпилото възражение срещу АУАН.

Счита се, че работната седмица е календарна седмица от понеделник до неделя и в рамките на седмицата работникът е почивал.

 

Съдът не споделя изразената позиция, предвид на факта , че понятията календарна и работна седмица не се припокриват.

Понятието „работна седмица“ няма легално определение за  в КТ или друг нормативен акт , поради което и следва да се тълкува в общоприетия смисъл, т.е. това е единица за време от седем дни в рамките на които работника е упражнявал труд, което обстоятелство в случая е безспорно установено.

Независимо от това, че в дружеството е въведено сумирано изчисляване на работното време с месечно отчитане, задължението да се осигурява не по-малко от 36 часа седмична почивка се отнася за всеки период от седем последователни дни, а не за календарна седмица, както се твърди във въззивната  жалба.

След като взе предвид съобразността на съставения акт за установяване на административно нарушение и наказателното постановление с изискванията на процесуалния и материалния закон, и като взе предвид, че са налице основания за намаляване размера на наложеното административно наказание, съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде изменено в този смисъл.

 

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: