Р Е Ш Е Н И
Е
№ 262
гр.Шумен, 07 Декември 2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публично
съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: А. Карагьозян
Членове:1. Р. Хаджииванова
2.
М. М.
при секретаря Ж. Дучева като разгледа
докладваното от съдия М. В.гр.дело №333 по описа за 2018 год. на ШОС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №490 от 25.05.2018г. по гр.д.№2509/2017г.
Районен съд - гр.Ш. е уважил предявения от В.Р.З. срещу "Софткъмпани"
ООД и Д.Р.Т., иск по чл.440, ал.1 от ГПК, като е признал за установено по
отношение на ответниците, че ответникът Д.Р.Т., длъжник по ИД №20158760400163
по описа на ЧСИ Д.З., с рег. №876 на КЧСИ, не е собственик на продавания по
горепосоченото изп. дело недвижим имот, представляващ 3/8 ид.ч. от ДВОРНО
МЯСТО, с площ от 2233 кв.м., находящо се в с. Р.Д., общ.Ш., обл.Ш.,
съставляващо ПИ с идентификатор 61443.501.201, заедно с построените в дворното
място селскостопанска сграда, с площ от 45 кв.м. /ПИ с идентификатор
61443.501.201.1 /, жилищна сграда с площ от 68 кв.м. /ПИ с идентификатор
61443.501.201.2/, пристройка, с площ от
34 кв.м. /ПИ с идентификатор 61443.501.201.3/ и гараж с площ от 22 кв.м. /ПИ с
идентификатор 61443.501.201.4/.К. На ищцовата страна са присъдени деловодни
разноски в размер на 760 лева, дължими от ответника "Софткъмпани" ООД.
Недоволен от така постановеното решение
останал ответника "Софткъмпани" ООД, който обжалва решението на
районния съд, като сочи доводи за неправилност, и моли съда да го отмени и
постанови друго, с което ищцовите претенции да бъдат отхвърлени.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата
страна не е депозирала отговор на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок,
редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по
същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди
доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за основателна.
Районен съд - гр.Ш. е бил сезиран с
искова претенция по чл.440, ал.1 от ГПК от В.Р.З. срещу "Софткъмпани"
ООД и Д.Р.Т.. Ищеца сочи в исковата молба, че е собственик на недвижим имот,
представляващ ДВОРНО МЯСТО, с площ от 2233 кв.м., находящо се в с. Р.Д., общ.Ш.,
обл. Ш., съставляващо ПИ с идентификатор 61443.501.201, заедно с построените в
дворното място селскостопанска сграда, с площ от 45 кв.м. /ПИ с идентификатор
61443.501.201.1 /, жилищна сграда с площ от 68 кв.м. /ПИ с идентификатор
61443.501.201.2/, пристройка, с площ от
34 кв.м. /ПИ с идентификатор 61443.501.201.3/ и гараж с площ от 22 кв.м. /ПИ с
идентификатор 61443.501.201.4/. За този имот ищецът притежавал валиден документ
за собственост НА за собственост на недвижим имот, придобит по давност и
наследство №... г. по описа на нотариус С.С., с рег. №024 на НК. Твърди, че
двамата ответници „СОФТКЪМПАНИ" ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н „Л.", ул. "... и Д.Р.Т., ЕГН **********,***,
са страни по ИД№20158760400163 по описа на ЧСИ Д.З., с рег. №876 на КЧСИ,
съответно първият е взискател, а вторият длъжник. Излага, че получил по пощата
съобщение от съдебния изпълнител, с което последният го уведомявал, че срещу
имота му и по-конкретно срещу 3/8 ид.ч. от него, се насочва принудително
изпълнение - обявена е публична продан, за удовлетворяване на парични вземания
на ответника „СОФТКЪМПАНИ" ООД срещу ответника Д.Р.Т.. Доколкото счита
себе си за едноличен собственик на имота завежда настоящите искове, като моли
съда да постанови решение, по силата на което да се признае за установено по
отношение на ответниците, че ответникът Д.Р.Т., ЕГН **********, длъжник по ИД
№20158760400163 по описа на ЧСИ Д.З., не е собственик на продавания по
горепосоченото изп. дело недвижим имот, представляващ 3/8 ид.ч. от ДВОРНО
МЯСТО, с площ от 2233 кв.м., находящо се в с. Р.Д., общ.Ш., обл.Ш.,
съставляващо ПИ с идентификатор 61443.501.201, заедно с построените в дворното
място селскостопанска сграда, с площ от 45 кв.м. /ПИ с идентификатор 61443.501.201.1/,
жилищна сграда с площ от 68 кв.м. /ПИ с идентификатор 61443.501.201.2/, пристройка,
с площ от 34 кв.м. /ПИ с идентификатор 61443.501.201.3/ и гараж с площ от 22
кв.м. /ПИ с идентификатор 61443.501.201.4/.
Ответникът Д.Р.Т. представя писмен отговор, в който сочи, че
счита исковете за допустими и основателни. Заявява, че признава иска. Ответникът
„СОФТКЪМПАНИ" ООД представя писмен отговор, в който оспорва исковете по подробно
изложени съображения.
От събраните по делото доказателства се установява
следното от фактическа страна: При ЧСИ Д.З., с район на действие ШОС, е
образувано ИД№20158760400163 по описа на съдебния изпълнител за изпълнение на
парични вземания. Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „СОФТКЪМПАНИ"
ООД, ЕИК ... срещу длъжниците- С.Д.С., ЕТ „Д.Р.- Комета 92“, представляван от
ответника Д.Р.Т. и М.С.С., които са осъдени солидарно да заплатят на
дружеството сумата от 22 000 лева по запис на заповед, ведно с извършените
по делото разноски в размер на 1 040, 50 лева. По делото са предприемани и
извършвани действия за принудително осъществяване вземанията на взискателя. С
постановление съдебният изпълнител е наложил възбрана върху процесния недвижим
имот, представляващ поземлен имот, с площ от 2233 кв.м., находящ се в с. Р.Д.,
общ. Ш., обл. Ш., съставляващо ПИ с идентификатор 61443.501.201, заедно с
построените в дворното място селскостопанска сграда, с площ от 45 кв.м. /ПИ с
идентификатор 61443.501.201.1 /, жилищна сграда с площ от 68 кв.м. /ПИ с
идентификатор 61443.501.201.2/, пристройка,
с площ от 34 кв.м. /ПИ с идентификатор 61443.501.201.3/ и гараж с площ от 22
кв.м. /ПИ с идентификатор 61443.501.201.4/. Възбраната е надлежно вписана в СВ,
гр. Шумен на 29.04.2015 г. Насрочен е и опис на възбранения недвижим имот. В
последствие съдебният изпълнител е направил искане за поправка на вписаната
върху имота възбрана, като е уточнил, че възбранени следва да се считат 3/8
ид.ч. от имота. Длъжникът е направил възражение, че този имот не е негова
собственост, а на трето лице - ищецът по делото. Ищецът, в качеството му на
съсобственик е бил уведомен от съдебния изпълнител за датата и часа на описа на
имота. Описът е извършен на 25.05.2017 г., като в протокола е отразено, че по
време на извършване на принудителното действие, имотът се е намирал във
владение на ищеца. Извършена е оценка на имота, като е насрочена публична
продан. С НА за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство
№... г. по описа на нотариус С.С., с рег. №024 на НК, ищецът е признат за
собственик на процесния имот по силата на наследствено правоприемство и
давностно владение. От материалите, приложени към приобщеното ГД№1764/2015 г.
по описа на ШРС, се установява, че спорният имот е бил придобит от Р.З.И., по
силата на прехвърлителна сделка /покупко- продажба/, извършена на 23.08.1946 г.
От удостоверение за наследници с изх. №129/16.09.2002 г., издадено от Община Ш.,
с. Р.Д. е видно, че Р.З.И. е починал на 28.03.1986 г., като е оставил за свои
законни наследници ищеца и ответника Д.Р.Т., деца на наследодателя и Т.С.И.-
съпруга. От удостоверение с вх. №175/09.09.1986 г. на ШРС е видно, че ответницата
Д.Р.Т. се е отказала от наследството, оставено след смъртта на починалия
ѝ баща, като този отказ е надлежно вписан в особената книга, водена при
ШРС. Представени са документи относно смъртта на Т.С.И., майка на ищеца и
ответника Т., от които е видно, че същата е починала на 09.06.2001 г., като
нейни наследници са В.З. и Д.Т.. Т. е извършила формален отказ от наследството,
оставено след смъртта на нейната майка, който отказ е надлежно вписан в
особената книга, водена в Районен съд Ш., под №56, страница 118, 2008 г. Видно
от Решение №1096/04.12.2012 г., постановено по гр.д. №1334/2012 г. по описа на
РС Шумен, ведно с решение от 19.04.2013 г., постановено по възз.гр.д.№87 по
описа за 2013 г. на ШОС, ведно с Определение №1411/10.12.2013 г. на ВКС,
постановено по гр.д. №4687/ 2013 г. на ВКС, IV отделение, извършеният от ответницата отказ от
наследството, оставено след смъртта на нейната майка Т.С.И., вписан в
специалната книга на ШРС под №56 от 08.10.2008 г., е признат за нищожен, поради
липса на предмет. От събраните по делото гласни доказателства, се установява,
че ищецът, след смъртта на баща си до настоящия момент стопанисвал процесния
имот. От приложеното към настоящото дело гр.д.№1334/2012г. по описа на ШРС е
видно, че на стр. 23 от с.д. В.Р.З. /ответник по последното дело/ е депозирал
отговор на исковата молба, именуван от него "Жалба" от 15.06.2012г.,
в който е заявил, че притежава 4/6 от имота на ул.Ч. - 3 в с.Р.Д., предвид
заявения отказ от наследството на баща му, направен от сестра му. В проведеното
съдебно заседание на 03.10.2012г. е поддържал това си становище, като в края на
заседанието е представил и писмено становище, в което за първи път е изразил
мнение, че след смъртта на майка си е придобил имота по давност.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место, следва да се отбележи, че с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, ищцовата страна следва да докаже, при условията на главно и пълно доказване, наличието на изложените от нея твърдения или в случая, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Такова надлежно доказване в хода на производството не е извършено. Съобразно приетото в ТР №3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т.д. №3/2015 г., ОСГТК, искът по чл.440, ал.1 от ГПК е допустим и в случаите, когато третото лице се намира във владение на вещта, върху която е насочено принудително изпълнение, и може да упражни правото си на обжалване по чл.435, ал.4 от ГПК, с изключение на случаите, когато това право е упражнено и жалбата е уважена. В случая няма данни ищецът да е упражнил правото си на жалба, респ. да има положително за него в този смисъл съдебно решение. В настоящия казус безспорен е факта на упражняване на фактическата власт от ищеца върху спорния имот. Спор е налице по отношение на придобиването на собствените на длъжника по изпълнителното дело идеални части от имота по давностно владение. В тежест на ищцовата страна е да установи, че след смъртта на майка му е установил фактическа власт изключително за себе си и е владял непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на давностния срок по чл.79, ал.1 ЗС. Ползването на имотите лично или чрез отдаването му на трети лица е част от правомощията на съсобственика съгласно чл.31, ал.1 ЗС. Действията чрез които се осъществява не отричат правата на другите съсобственици, поради което и не могат да обосноват извод за несъмнено владение. От една страна следва да се отбележи, че владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/. Извършените действия по упражняване на фактическа власт следва да са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и действията чрез които е осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен характер. Без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. От друга страна следва да се отбележи, че фактически състояния, при които се извършват действия спрямо вещ, но които не произтичат от договор със собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие като търпими, тъй като почиват на близки приятелски или други лични отношения, не представляват държане по смисъла на чл.68 от ЗС /в който смисъл е и Р №483/11.12.2012г. по гр.д.№493/2012г. І Г.О. на ВКС постановено по чл.290 от ГПК/. В настоящия случай не са налице хипотезите, при които е обективно невъзможно манифестирането на промяната в намерението, нито тези при които не се изисква демонстриране на завладяването. Според мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията по чл.69 от ЗС е изначално оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. Съсобственикът владее за сметка на всички съсобственици, щом е установил фактическата власт на основание, което не отрича правата им. За да превърне владението в самостоятелно, т.е. само за себе си е необходимо да „отнеме“, да „отблъсне“ владението на другите, а не е достатъчно само да манифестира неопределено самостоятелността на владението. Фактическата власт е придобита като държане, когато субектът ѝ има правно основание да я упражнява - договорно /например наем/ или законно /например чл. 31, ал. 1 ЗС/. При промяна на намерението на субекта, упражняващ фактическата власт, намерението да се държи вещта като своя, вместо за другиго или като обща трябва да бъде изразено по ясен /несъмнен/ начин, т. е. чрез действия който не будят съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допускат чужди действия. В тази хипотеза /при превръщане на държането във владение/ в тежест на претендиращия владение, годно да породи правни последици, е да докаже извършването на такива действия след придобиване на фактическата власт. Управителните действия, включително сключването на облигационни договори по повод ползването, не съставляват такива, които да отричат правата на собственика, респ. съсобственика от чието име е установено материалното държане на вещта /в горния смисъл Решение №8 от 19.02.2014 г. по гр.д. №5109/2013 г., II г. о. на ВКС, а в близка до настоящата хипотеза се е произнесъл и с Решение №12 от 19.02.2014 г. по гр.д. №1840/2013 г., I г.о. на ВКС/. Владението следва да бъде установено при условията на главно, пълно и пряко доказване в хода на процеса. Ищеца, позоваващ се на придобивната давност, е следвало да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС. В процесния случай, ищеца не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които задължават съда да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. От една страна не се установява с категоричност ищеца да е упражнявал фактическата власт върху идеалните части на другия съсобственик - сестра му, а дори и да е ползвала някаква част, надхвърляща неговата собствена /придобита по наследство/, това вероятно е било предвид близките родствени отношения между страните, и единствената безспорно установена по делото демонстрация за промяна в намерението, е едва с издаването на констативния нотариалния акт през 2015г. Както към момента на съставяне на нотариалния акт, така и към настоящия момент, не е изтекла предвидената в закона десет годишна давност, още повече, съобразно посоченото по - горе, през 2012г. ищецът сам е признал, че е собственик само на 4/6 ид.ч. от имота, тоест към този момент е липсвало каквото и да е намерение за своене на чуждите идеални части, а дори и да се допусне, че изразеното в последствие такова намерение е надлежно, срокът е недостатъчен и владението е било прекъснато с осъществения опис и наложената възбрана. Показанията на свидетелите, от една страна изобщо не установяват промяна в намерението за държане, и упражняване на собственически правомощия в пълен обем единствено за себе си. Ето защо, съдът намира, че по делото не е установено ищеца да е извършил действия, чрез които да е демонстрирал завладяване правата на другия съсобственик, поради което владението му не е явно и несъмнено и не е годно да породи последиците на придобивната давност. Признатия за нищожен отказ от наследство, очевидно не е могъл да породи последиците си, а и момента на отказа /повече от седем години след смъртта на майката на ответницата, и близо три години след инициираните срещу нея изпълнителни производства/, са индиция за намеренията на роднините целящи единствено осуетяване на принудителното изпълнение. Предвид изложеното, съдът намира предявения иск за неоснователен, поради което и същият следва да се отхвърли.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено, и вместо него постановено друго, с което исковите претенции се отхвърлят. На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да заплати на ответника "Софткъмпани" ООД направените по делото разноски в размер на 1520 лева пред първата инстанция, за които има ангажирани доказателства за заплащането им, както и 25 лева за въззивното производство.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №490 от 25.05.2018г. по гр.д.№2509/2017г. Районен съд - гр.Шумен, като
вместо него, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от В.Р.З. с ЕГН **********
срещу "СОФТКЪМПАНИ" ООД с ЕИК ... и Д.Р.Т.
с ЕГН **********, иск с правно основание чл.440, ал.1 от ГПК, за
признаване за установено по отношение на ищеца В.Р.З., че ответникът Д.Р.Т., ЕГН **********, длъжник по ИД
№20158760400163 по описа на ЧСИ Д.З., с рег. №876 на КЧСИ, не е собственик на
продавания по горепосоченото изп. дело недвижим имот, представляващ 3/8 ид.ч.
от ДВОРНО МЯСТО, с площ от 2233 кв.м., находящо се в с. Р.Д., общ.Ш., обл.Ш.,
съставляващо ПИ с идентификатор 61443.501.201, заедно с построените в дворното
място селскостопанска сграда, с площ от 45 кв.м. /ПИ с идентификатор
61443.501.201.1/, жилищна сграда с площ от 68 кв.м. /ПИ с идентификатор
61443.501.201.2/, пристройка, с площ от
34 кв.м. /ПИ с идентификатор 61443.501.201.3/ и гараж с площ от 22 кв.м. /ПИ с
идентификатор 61443.501.201.4/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.Р.З. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "СОФТКЪМПАНИ"
ООД с ЕИК ..., направени по делото разноски в размер на 1520 лева /хиляда петстотин и двадесет лева/ за първата инстанция,
и 25 лева /двадесет и пет лева/ за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.