РЕШЕНИЕ

гр. София, …………. г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІII „В” въззивен състав, в публичното заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

 ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                        Мл. Съдия: БИЛЯНА КОЕВА

 

при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл. съдия Биляна Коева в. гр. дело № 12524 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 39602 от 27.07.2018 г., постановено по гр. д. № 30598/2017 г. по описа на СРС, ГО, 161 с-в е отхвърлен предявения по реда на чл. 422 ГПК от “Б.****” ООД срещу М.Н.К. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 73,77 лв. със законната лихва за периода 31.01.217 г. до изплащане на вземането – главница за периода 02.12.2013 г. – 31.05.2014 г. по договор за телекомуникационни услуги № 790219449322072011 – 22489444/22.07.2011 г. между “Б.Т.К.” ЕАД и длъжника, съгласно 6 бр. фактури, издадени в периода 02.01.2014 г. – 01.06.2014 г.., като вземането е прехвърлено на заявителя с договор за продажба на вземане от 12.05.2016 г.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца “Б.****” ООД, в която се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на л. 229, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, процесният договор следва да се счита за преобразуван в безсрочен, поради което СРС неправилно е приел, че не е бил налице договор с оглед изтичането на уговорения в него срок. Поддържа, че видно от предоставените услуги, абонатът е продължил да ги ползва. Излагат се подробни съображения, че вземането е надлежно цедирано на ищеца от предния цесионер, а съгласно трайната съдебна практика уведомяването за цесията може да стане с исковата молба, поради което и двата договора за цесия са произвели дейсгтвие. Искането към съда е да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде уважен предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на жалбата, с който я оспорва. Излага подробни съображения за правилност на първоинстанционното решение и неоснователност на въззивната жалба. Искането към съда е да потвърди решението и да присъди разноските за въззивното производство.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че по срокът на договора за телекомуникационни услуги е изтекъл, а представеното споразумение за продължаването му не е породило действие, тъй като не е било подписано от ответника, съобразно което е отхвърлил предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Не е спорно между страните, а и от представения договор-заявление № 790219449322072О11-22489444  се установява, че на 22.07.2011 г. между „Б.Т.К.“ ЕАД от една страна и М.Н.К. от друга страна е сключен договор за абонаментен план “Traffic Unlimited S” за срок от 12 месеца.

По делото е представено допълнително споразумение за продължаване на горния договор със “стартова дата” 26.12.2012 г. и “крайна дата” 26.12.2014 г., споразумението не носи подписите на страните по него, както и са представени 6 бр. фактури, издадени в периода 02.01.2014 г. – 01.06.2014 г.

 Приложен е договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 29.05.2015 г., сключен между„Б.Т.К.“ ЕАД от една страна, в качеството на цедент и „СГ Г.“ ООД от друга страна, в качеството на цесионер, по силата на който договор цедента прехвърля вземанията в размер на 2 920 336,58 лв. произтичащи от договорите, описани в Приложение № 1.1 към договора и вземанията в размер на 753 091,25 лв. произтичащи от договорите описани в Приложение 1.2 към договора.

По делото е представено пълномощно, с което “Б.Т.К.” ЕАД упълномощава цесионера “СГ Г.” ООД да уведоми длъжниците за цесията.

Представено е уведомление за цесия до ответника, което не носи подпис на последния.

Приложен е договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 12.05.2016 г., сключен между„СГ Г.“ ООД от една страна, в качеството на цедент и „Б.****“ ООД от друга страна, в качеството на цесионер, по силата на който договор цедента прехвърля вземания от трети физически и юридически лица, описани в Приложение № 1 “Списък на вземанията” към договора.

Представено е пълномощно, с което „СГ Г.“ ООД упълномощава ищеца да съобщи за цесията по смисъла на чл.99, ал. 3 от ЗЗД.

Представено е Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземания от 12.05.2016 г., в което е посочено вземане към ответницата в размер на 461,05 вл. – представляваща, главница по 6 бр. фактури, описани с номер и дата в приложението.

Приложено е уведомление за извършената цесия, с което уведомява ответницата за прехвърлянето. Уведомлението не е подписано от ответницата.

По делото е приложено уведомление за извършено прехвърляне на вземания от цедента “Райфайзенбанк България” до ответника, както и известие за доставяне от 21.01.2016 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във във вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало правоотношение между ответника и трето за спора лице – цедент, елемент от съдържанието, на което да е задължението за заплащане на претендираната парична сума, настъпила изискуемост на задължението, постигнато съгласие за прехвърляне на конкретното неудовлетворено вземане в полза на ищеца, съобщаване на цесията на задълженото лице и неизпълнение от негова страна. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията.

По отношение на първата от горепосочените предпоставки, настоящият съдебен състав намира следното:

            Съгласно разпоредбата на чл. 229а от Закона за електронните съобщения която норма е нова - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., но на основание § 212 от ПЗР на ЗИД на ЗЕС се прилага и за сключените към деня на влизане в сила на този закон договори по реда на глава четиринадесета/, според която срочен договор може да бъде продължен само при изрично писмено съгласие на абоната относно условията за продължаване. При липса на такова съгласие след изтичане срока на договора той се преобразува в безсрочен при същите условия. Абонатът има право да прекрати безсрочния договор с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки за това.

         Съобразно посочената разпоредба и доколкото по делото не е спорно, че между страните е бил сключен договор за предоставяне на телекомуникационни услуги на 22.07.2011 г.  следва да се приеме, че последният се е преобразувал в безсрочен, тъй като по делото не са ангажирани доказателства абонатът да го е прекратил с едномесечно предизвестие.

Настоящият състав намира обаче, че не са налице останалите визирани предпоставки за уважаване на предявения иск, поради следните съображения:

По делото не е представено Приложение № 1.1 към договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 29.05.2015 г., сключен между„Б.Т.К.“ ЕАД и „СГ Г.“ ООД, което според самия договор съдържа необходимата индивидуализация на прехвърлените вземания. Ето защо, в случая е невъзможно да се извърши преценка относно предметния обхват на първия договор за цесия. В съглашенията липсва каквато и да е била яснота относно прехвърлените парични притезания (а според облигационното право всяко едно от тях следва да бъде индивидуализирано по страни, предмет и време) освен с общия им размер. Тази правна несигурност не се преодолява от издаденото от цедента по втория договор за цесия, извлечение от Приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания от 12.05.2016 г., тъй като не може да се направи извод, че към праводателя на ищеца, са преминали именно вземанията, предмет на второто приложение (към втория договор за цесия) и съответно на исковата молба, произтичащи от процесните договори с мобилния оператор. Следва да се отбележи, че липсата на оспорване на наведени от ищеца обстоятелства и ангажирани във връзка с тях писмени доказателства, от страна на ответника, на който те се противопоставят, не е равнозначна на признание или безспорност на тези релевантни за спора факти. На общо основание, ако те съставляват част от основанието на иска, какъвто е настоящия случай, в тежест на ищеца е те да бъдат доказани с всички допустими в процеса доказателства. Недоказването им, от своя страна, създава процесуално задължение за съда да приеме за неосъществени в обективната действителност тези обстоятелства, за които в процеса на доказване не са ангажирани достатъчно годни доказателствени средства. Съобразно изложеното, следва да се приеме, че ищецът не е доказал надлежната си активна материално-правна легитимация по предявения иск в качеството му на кредитор - цесионер, поради което и не следва да бъдат обсъждани доводите относно уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането с препис от исковата молба.

С оглед обстоятелството, че правните изводи на настоящата съдебна инстанция напълно съответстват на изводите на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 273 ГПК, право на разноски има въззиваемата М.Н.К.. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, 1 съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

По делото е представен  договор за правна защита и съдействие от 14.09.2018 г., в който е отбелязано, че е договорено и платено в брой възнагаждение в размер на 300 лв. Съдът намира за неоснователно направеното от насрещната страна с молба от 07.03.2019 г. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото размерът на претендираното възнаграждение е съобразен с чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ.

С оглед цената на иска, и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 39602 от 27.07.2018 г., постановено по гр. д. № 30598/2017 г. по описа на СРС, ГО, 161 с-в.

ОСЪЖДА “Б.2.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.Н.К., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, р-н *********, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 300 лв. –разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:  1.                                  2.