№ 28
гр. Шумен, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Д.
Теодора Р. Й.а-Момова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Й.а-Момова Въззивно гражданско
дело № 20243600500530 по описа за 2024 година
Производство по чл. 240, ал. 1 от ГПК – за отмяна на неприсъствено решение.
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила молба от
М. Н. И., действащ чрез пълномощника си – адв. М. М. от ШАК за отмяна на постановеното
срещу него неприсъствено решение № 292/04.10.2024 г. по гр.д. № 312/2024 г. по описа на
Районен съд – Нови пазар. С решението са уважени предявените от В. Д. И. против М. И.
обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 вр. чл. 265, ал. 2 от ЗЗД за
сумата 2 500,00 лв. – за връщане на платените от ищеца на ответника по сключен между тях
договор за изработка и с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сумата 1500,00 лв.,
представляваща обезщетение за разходите, необходими за отстраняване на вредите,
причинени от лошото изпълнение на ремонт на лек автомобил по договор за изработка.
Молителят излага, че в хода на производството стартирала процедура по назначаване
на негов особен представител, като в разрез със същата, впоследствие книжата били
изпратени на адрес в с. С., обл. Шумен. Описва, че длъжностното лице, връчващо призовки
в с. С. удостоверило на 28.05.2024 г. и на 15.07.2024 г. отказа му да получи книжа. Твърди, че
не е търсен от кмета на населеното място нито физически, нито по телефон, като дори не се
намирал в с. С. по това време. Поради това, счита, че е налице ненадлежно връчване на
препис от исковата молба и на призовка за съдебно заседание. Моли постановеното решение
да бъде отменено на основание чл. 240, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК и делото да бъде върнато на
НПРС за повторно разглеждане. В съдебно заседание претендира направените в
1
производството разноски.
Насрещната страна – ищец в първоинстанционното производство В. И., в
предоставения й срок, чрез пълномощника си – адв. И. Д. от ШАК, депозира отговор. Счита,
че молбата се явява неоснователно. Излага, че първоначално бил направен опит за връчване
на книжата на ответника по постоянния му адрес, но впоследствие по реда на чл. 49 от ГПК,
посочил друг адрес за призоваване. Намира, че книжата, удостоверяващи връчването от
кмета на с. С. са надлежно оформени, като е удостоверен отказа на ответника да получи
документите. Отправя искане молбата за отмяна на постановеното неприсъствено решение
да бъде отхвърлена. В проведеното открито съдебно заседание моли да му бъдат присъдени
направените деловодни разноски.
Жалбата е подадена от лице, срещу което е постановено неприсъствено решение,
твърдейки, че е било лишено от възможност да участва в делото, в преклузивния
едномесечен срок от връчването му.
Гр.д. № 312/2024 г. по описа на Районен съд – Нови пазар е образувано въз основа на
искова молба, депозирана от В. Д. И. срещу М. Н. И., като в исковата молба не е посочен
адрес за призоваване на ответника. След проведено производство по чл. 129, ал. 1 от ГПК,
ищецът посочил, че постоянният и настоящият адрес на ответника са в с. М., обл. Шумен.
След разпореждане на съда, препис от исковата молба и приложенията са изпратени на този
адрес, като връчителят удостоверил, че лицето не може да бъде намерено, като имотът е
необитаем. Залепено е уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, като съдът предприел
действия за назначаване на особен представител на М. И. по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Междувременно, с молба от 13.05.2024 г. ищецът посочил нова адрес на ответника – по
местонахождение на автомобилен сервиз, в който същият осъществява стопанска дейност, а
именно – в с. С., обл. Шумен, ул. „.....“ № 3. НПРС разпоредил връчването на книжата да
бъде извършено именно на този адрес. Съдът констатира, че в съобщението, с което на М. И.
се изпраща препис от исковата молба, ведно с приложенията и разпореждането на съда по
чл. 131 от ГПК, кметът на с. С. удостоверил, че „на 28.05.2024 г. лицето отказва да получи
документите“. С определение № 549/03.07.2024 г. делото било насрочено в открито съдебно
заседание на 18.09.2024 г. В разписката за връчване на призовка за съдебно заседание,
кметът на с. С. отново удостоверил, че „на 15.07.2024 г. лицето категорично отказва да
получи документите“. НПРС постановил неприсъствено решение № 292/04.10.2024 г., с
което уважил изцяло предявените искове. Съобщението за постановения съдебен акт било
редовно връчено от кмета на с. С. на ответника на 10.10.2024 г.
Разпитаната в съдебно заседание, по искане на молителя свидетелка З.Д. заявява, че
съжителства на съпружески начала с И.. Сочи, че молителят не бил получавал съдебни
книжа, като узнал за воденото срещу него дело едва при получаване на препис от
решението. Излага, че на 15.07.2024 г., през целия ден двамата се намирали в гр.В., като
помни датата, тъй като тогава празнувала рожден ден. Никой не потърсил съжителя й през
целия ден, като двамата били неотлъчно заедно.
Свидетелят П.М. излага, че е приятел на М. И., като през м. май 2024 г. последният
2
му помагал при извършване на ремонт в гр. Нови пазар. През този период те постоянно били
заедно, като молителят не получавал никакви книжа. И. научил за делото след като му бил
връчен препис от постановеното решение. Същият реагирал с яд, като двамата, заедно с
адвоката му посетили кмета на с. С., който признал, че направил грешка и се извинил на
молителя за невярното отразяване.
По искане на ответника по молбата, в съдебно заседание бе разпитан и свидетеля В.
Д. – кмет на с. С.. Сочи, че познава молителя, тъй като родителите му са от селото, а и
понастоящем той притежавал автосервиз, находящ се в населеното място. Излага, че при
получаване на книжата от НПРС първо телефонирал на И., а след това посещавал
автосервиза му, адреса на който бил посочен като адрес за призоваване. И двата пъти,
молителят отказал да получи документите. По искане на последния, свидетелят посетил
кантората на адв. М. в гр. Нови пазар, където присъствал и свид. П.М., като В. Д. заявил
пред тях същото, описано и в съдебно заседание. Свидетелят връчил препис от постановено
решение в гр. Нови пазар. В съдебно заседание, В. Д. сочи номерата на ползваните от него
мобилни телефони.
По делото е представено писмо изх. № 12223/1912.2024 г., изг. от „Йеттел България“
ЕАД, с което се представя справка за проведени изходящи разговори от мобилен номер,
ползван от М. И. на 15.07.2024 г. Сочи се, че дружеството не пази сведения за м. май 2024 г.,
както и че не може да представи справка и за входящи разговори. Видно от справката е, че
молителят не е провел изходящи разговори със свид. Д. на посочената дата.
Разглеждайки молбата по същество Окръжен съд – Шумен я намира за
неоснователна, по следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК,
ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Според предвиденото в чл. 240, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да
поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в
делото поради: 1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание; 2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от
исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени
обстоятелства; 3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В настоящия случай, с оглед
изложеното в молбата за отмяна, молителят твърди наличие на предпоставките по чл. 240,
ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 от ГПК – ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и призовка за
съдебно заседание, невъзможност своевременно да узнае за връчване на преписа и да се яви
лично или чрез повереник, поради невярно удостоверяване от длъжностното лице при
Кмество с. С. на отказите на М. И. да получи книжата за връчване.
Разпоредбата на чл. 44 от ГПК урежда удостоверяване на връчването. Връчителят
удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във
3
връзка с връчването. Отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се
удостоверява с подпис на връчителя, като отказът на получателя не засяга редовността на
връчването. От тълкуването на посочената норма е видно, че връчването е действие, което се
извършва и удостоверява от връчителя и то има правно действие. Отказът на адресата също
се удостоверява от връчителя. Последният е длъжностно лице, овластено да извърши и
удостовери връчването. Поради това, разписката за извършеното връчване, подписана от
връчителя представлява официален свидетелстващ документ, доказващ пълно връчване и
всички обстоятелства, които имат значение за него. Поради това, спрямо съда действа
материалната доказателствена сила на документа, която може да бъде оборена единствено
по реда на чл. 193 от ГПК. Такова производство в случая не е инициирано от молителя и
силата на документа не е оборена. В настоящият случай, връчителят – кметът на с. С.,
надлежно удостоверил в разписките за връчени книжа отказът на М. И. да ги получи –
обстоятелство, задължаващо ШОС да приеме отразените обстоятелства като верни.
Дори и да беше открито по оспорване истинността на разписките, удостоверяващи
отказа на ответника по делото да получи документи, следва да се отбележи, че молителят не
успя да опровергае отразеното от връчителя. Свидетелката Д. твърди, че на 15.07.2024 г.
заедно с И. се намирали в гр.В., но същата, предвид обстоятелството, че съжителства на
съпружески начала с молителя, се явява заинтересовано лице от изхода на делото.
Свидетелят М. също излага, че през м. май 2024 г. И. не бил получавал никакви книжа и
никой не го търсил. Същият, обаче, е с постоянен адрес в гр. Нови пазар и не е бил
непрекъснато с молителя през цялото време. От друга страна, свид. В. Д. е категоричен, че
след като първо му телефонирал, посетил ползвания от И. автосервиз в с. С. и последният
отказал да получи книжата. Показанията на този свидетел не се опровергават от изисканата
справка от „Йеттел България“ ЕАД, тъй като същата съдържа единствено данни за изходящи
разговори от ползвания от молителя телефон.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че не е налице нито една от хипотезите,
визирани в разпоредбата на чл. 240, ал. 1, т. 1-3 от ГПК, обуславящи отмяна на
постановеното срещу М. И. неприсъствено решение. Молбата в тази насока се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото, молителят М. И. следва да бъде осъден да заплати на В. Д. И.
направените разноски по делото в размер на 415,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 240, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, депозирана
от М. Н. И. с ЕГН ********** за отмяна на постановеното срещу него неприсъствено
решение № 292/04.10.2024 г. по гр. д. № 312/2024 г. по описа на Районен съд – Нови пазар.
ОСЪЖДА М. Н. И. да заплати на В. Д. И. направените в настоящото производство
деловодни разноски в размер на 415,00 лева.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5