№ 145
гр. Велико Търново , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20214001000117 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.
С Решение № 260001/ 01.02.2021 г., постановено по т.д. № 108/ 2019 г.
по описа на Габровския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ
предявеният от ищцата ИВ. СМ. К., ЕГН **********, от гр. Габрово, срещу
ответника „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, иск
за заплащане на неимуществени вреди вследствие смъртта на внучка й И. В.
К., настъпила на 09.04.2017 г. в резултат на ПТП, в размер на 60 000 лева,
като неоснователен и недоказан; ОСЪДИЛ е ищцата да заплати на ответника
сумата 3 110 лева разноски по делото, като решението е било постановено
при участието на трето лице – помагач на ответника – Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/ - гр. София.
Недоволна от постановеното Решение, ищцата ИВ. СМ. К., ЕГН
**********, от гр. Габрово, чрез пълномощника адвокат Л.Г. от АК – гр.
1
Перник, е подала въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на
обжалвания съдебен акт. Навежда се довод за нарушение на материалния
закон. твърди се, че необоснован се явява извода на съда относно липсата на
близка връзка между ищцата и пострадалата при ПТП нейна внучка. Излагат
се съображения в подкрепа на доводите, като се цитира съдебна практика.
Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Решение и да постанови
друго, с което да уважи иска. Претендира се адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В законно-определения срок, редовно уведомени, от насрещните
страни са подадени отговори.
В отговора си ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез пълномощника си
адвокат Р.Н. от АК – гр. Габрово, изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба, излагайки доводи в тази насока. Иска от въззивния съд да
постанови Решение, с което да остави без уважение жалбата и потвърди
обжалваното с нея Решение. претендират се разноски по делото.
В отговора си третото лице – помагач на ответника АПИ – гр. София,
чрез пълномощника си юрисконсулт Людмила Чакърова – Тодорова, е
изразило становище за неоснователност на въззивната жалба, а в условията на
евентуалност – за завишен размер на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, като са изложени съображения в подкрепа на
доводите. Иска от въззивния съд да потвърди обжалваното Решение.
претендират се разноски по делото.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на
обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Габровския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 4256/
11.11.2019 г., от ищцата ИВ. СМ. К., ЕГН **********, от гр. Габрово, чрез
пълномощника адвокат Л.Г. от АК – гр. Перник, срещу ответника ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, с правно основание –
2
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и с цена – 60 000 лева. В исковата молба се твърди,
че на 06.12.2014 г. внучката на ищцата – И. В. К. пострадала тежко при ПТП,
пътувайки на задната седалка на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган
Сценик“, с рег. № ТХ 45****, по вина на водача Д. П. С., който управлявал
автомобила с несъобразена скорост при мократа настилка на пътя. Вследствие
на ПТП пострадалата изпаднала от задната врата на автомобила и си ударила
главата в мантинелата, при което получила тежка съчетана черепно-мозъчна
травма, съдържаща подробно описани в исковата молба травматични
увреждания. Протичането й е било съпътствано от тежки усложнения – гноен
менингит; перитонит; инфекция на вентрико – перитоналния шънт;
множествена бактериална инвазия. В резултат на всички травматични
увреждания и настъпилите усложнения, пострадалата починала на 09.04.2017
г. в болницата в гр. Габрово. Срещу водача на лекия автомобил е боло
образувано досъдебно производство, което впоследствие е прекратено на
основание чл. 343, ал. 2 от НК – по искане на пострадалата. В исковата молба
се твърди, че между бабата и внучката е съществувала изключително силна
духовна и емоционална връзка. Ищцата е помагала при отглеждането и
възпитаването на своята внучка. След навършване на пълнолетие
пострадалата е следвала в гр. Варна дентална медицина и продължила да
подържа връзка с баба си, с която споделяла ежедневно успехите и
проблемите си. След смъртта на внучката, в живота на ищцата настъпила
трайна негативна промяна. Ищцата тежко преживяла мъчителното състояние
на пострадалата внучка, особено когато била преместена от болницата в гр.
Варна в болницата в гр. Габрово. Претърпените болки и страдания
представляват неимуществени вреди, които ищцата определя в размер на
60 000 лева, която сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от
09.04.2017 г. – датата на смъртта до окончателното й изплащане, ищцата
претендира от ответника.
Пред Габровския Окръжен съд е било образувано т.д. № 108/ 2019 г. по
описа на съда. С Определение в з.з. от 28.01.2020 г. съдът е допуснал, по
искане на ответника, привличането на трето лице, което да му помага по
делото – АПИ – гр. София.
В о.с.з. на 16.06.2020 г. процесуалният представител на ищцата –
адвокат Г. е заявил, че подържа исковата молба.
3
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил допустимостта и
основателността на иска, навеждайки и възражение за съпричиняване от
страна на пострадалата, като е признал наличието на валидно застрахователно
правоотношение. В пледоарията си по съществото на делото процесуалният
представител на ответника – адвокат Н. от АК – гр. Габрово е поискал от съда
да отхвърли иска, като в представените писмени бележки и изложил доводи
за неговата неоснователност.
С отговора на исковата молба третото лице – помагач на ответника, е
изразило становище за недопустимост и неоснователност на иска, като е
възразило срещу привличането си в производството по делото. В
представената писмена защита са изложени доводи за неоснователността на
исковата претенция, а в условията на евентуалност – относно нейния размер.
От фактическа страна се установява следното:
С исковата молба ищцата е представила писмени доказателства, които
не са били оспорени от насрещните страни и са приети от съда.
Видно от приложените Протокол за оглед на местопроизшествие,
скица и Постановление за прекратяване на досъдебно производство от
14.10.2015 г. е, че срещу водача на лек автомобил „Рено Меган Сценик“, с
ДКН ТХ 45**** е било образувано досъдебно производство, с оглед
неотложно следствено действие на полицейски орган – оглед на
местопроизшествие, за това, че на 06.12.2014 г., на автомагистрала „Хемус“
/участък Варна-Шумен/, при управление на лек автомобил водачът Д. П. С.,
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И. В. К., като
досъдебното производство е било прекратено, на основание чл. 343, ал. 2 от
НК.
Видно от представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки
е, че пострадалата И. В. К. е внучка на ищцата ИВ. СМ. К..
За изясняване механизма на ПТП съдът е допуснал извършването на
съдебна авто – техническа експертиза /САТЕ/ със задачи, поставени от
ответника и третото лице – помагач на ответника. В о.с.з. на 16.06.2020 г.
вещото лице инж. М. И. Х. е заявило, че подържа заключението си, като е
отговорило на въпросите на процесуалните представители на страните по
4
делото. Заключението е било оспорено от пълномощниците на ищцата и
третото лице – помагач на ответника, като съдът е възложил допълнително
заключение на вещото лице инж. Б. М. И.. В о.с.з. на 15.01.2021 г. вещото
лице е отговорило на въпросите на съда и на страните по делото, като
заключението не е било оспорено и е прието от съда.
По искане на ищцата съдът е допуснал извършването на съдебно-
медицинска експертиза за изясняване на получените увреждания от И. В. К.,
проведеното лечение, настъпилите усложнения и причините за смъртта й, въз
основа на представената по делото медицинска документация. В о.с.з. на
03.11.2020 г. вещото лице е заявило, че подържа изготвеното Заключение,
като същото не е било оспорено от страните и е било прието от съда.
По делото са разпитани двама свидетели.
С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.
За да се уважи прекият иск на увреденото лице срещу застрахователя,
следва да са налице предпоставките от сложния фактически състав на
непозволеното увреждане; да е налице валидно застрахователно
правоотношение, както и материално-правна легитимация за получаване на
обезщетение за неимуществени вреди.
По отношение на наличието на валидно застрахователно
правоотношение липсва спор между страните с оглед направеното признание
в тази насока от ответника в отговора на исковата молба, поради което
въззивният съд приема наличието на тази предпоставка за уважаване на иска.
Спорно по делото е наличието на останалите предпоставки.
В показанията си пред съда деликвентът Д. П. С. твърди, че пътната
настилка е била мокра, въпреки че в момента на ПТП не е валяло, както и че
„… тогава на автомагистрала „Хемус“ имаше доста дупки. Целият пътен
участък преди мястото на инцидента беше неравен, имаше и други дупки.“.
Въпреки тези обстоятелства, деликвентът е управлявал лекия автомобил със
скорост около 117 км./час, съгласно заключението на вещото лице по
5
допуснатата допълнителна САТЕ, която не е била съобразена с пътната
обстановка, независимо от обстоятелството, че се е движел по магистрала и е
липсвал пътен знак за ограничаване на скоростта, в нарушение на
разпоредбата на чл. 20 от ЗдвП. Налице е противоправност на деянието, което
се намира в пряка причинна връзка с причинените телесни увреждания на
подстрадалата, вследствие на които тя е починала, поради което въззивният
съд приема, че е налице непозволено увреждане.
Съгласно т. 1 от ТР № 1/ 21.06.2018 г. на ВКС по т.д. № 1/ 2016 г.,
ОСНГТК, докладчик съдия В. Р.: Материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5
от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
В мотивите на постановлението се посочва, че особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/ дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/ дядовците и внуците са част
от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик.
Доказването на тези конкретни житейски обстоятелства е било
осъществено с разпита на посоченият от ищцата свидетел Валери Тодоров
Кабакчиев – неин син и баща на пострадалата И. В. К.. Той посочва, че
отношенията между неговата майка и починалата му дъщеря били много
близки. Живеели при родителите си в един апартамент, като след раждането
на дъщеря му, ищцата напуснала работа, за да помага на съпругата му при
отглеждането на детето, което било кръстено на бабата. След като се
6
пенсионирала, ищцата заживяла на село, занимавала се със земеделие,
отглеждала животни и по този начин помагала на семейството на свидетеля.
След като приели дъщерята Ивета да следва медицина в гр. Варна, бабата
давала на внучката всеки месец по 150 лева за заплащане наема на
общежитието, приписала й къщата. Внучката често се прибирала в гр.
Габрово, когато имало празници си идвала всяка седмица и тогава цялото
семейство се събирало на Драгановци при ищцата. Ищцата ходила веднъж в
болницата в гр. Варна и припаднала. Когато преместили внучката м
болницата в гр. Габрово, свидетелят не позволявал на ищцата да я посещава,
защото не издържала.
Въззивният съд кредитира показанията на свидетеля като обективни.
От същите се установява една дълбоко емоционална привързаност на бабата
към своята внучка, при което е безспорно, че смъртта й е причинила на
ищцата силни болки и страдания в по-продължителен период от време с
оглед на обстоятелството, че пострадалата е била дълго време в болница.
Пострадалата внучка е израснала и отгледана от баща си и майка си, макар и с
голямата помощ на ищцата, която след пенсионирането е живеела отделно на
село и е продължила да помага на семейството, включително и на внучката
си. Това е обичайното в българските семейни отношения между баби/
дядовци, синове/ дъщери и внуци. Следва да се посочи също така, че
пострадалата е живеела отделно в гр. Варна, където е следвала и е имала свой
собствен живот. Когато се е прибирала в гр. Габрово, тя е посещавала своята
баба, празнували са заедно семейните празници, връзката между тях никога
не е била прекъсвана. Всичко това обаче е нормално, типично за обичайната
връзка, в случая между баба и внучка, характеризираща се със взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Според въззивният съд в
мотивите на ТР се имат предвид конкретни житейски обстоятелства,
излизащи извън рамките на обичайното, типичното, каквито по делото не
бяха установени.
По изложените съображения въззивният съд приема, че не е налице
материална легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на своята внучка, поради което подадената въззивна жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
7
Предявеният иск, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли изцяло.
До същия правен извод е достигнал и Габровския Окръжен съд, поради
което постановеното от него Решение е правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД следва да се
присъдят направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 3 456
лева, с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение, заплатено в брой.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260001/ 01.02.2021 г., постановено по
т.д. № 108/ 2019 г. по описа на Габровския Окръжен съд.
ОСЪЖДА ИВ. СМ. К., ЕГН **********, от гр. Габрово, ул. *********,
да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Лозенец“, ул. „Джеймс Баучър“ № 87,
направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 3 456/три
хиляди четиристотин петдесет и шест/ лева, с ДДС, представляващи
адвокатско възнаграждение, заплатено в брой.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8