Решение по дело №1681/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 255

15.11.2019г., гр.ПЛОВДИВ

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - наказателно отделение, в публично съдебно заседание на 24.10.2019г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: РОЗАЛИЯ ШЕЙТАНОВА

ПЕТКО МИНЕВ                                                                                           

 

при секретаря Стефани Калоферова и прокурора Галин Гавраилов, като разгледа ВНАХД № 1681/2019г., докладвано от съдия Розалия Шейтанова, за да се произнесе прецени следното:

 

 

Производство по реда на глава ХХІ от НПК

 

С Решение № 18 от 14.05.2019г. постановено по НАХД № 22/2019г., Районен съд Първомай, I състав, е признал обвиняемия Д.П.Х. за виновен в това, че на *** в ***, гр.П., област П., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350 Д 4 Матик“ с временен регистрационен № ***, собственост на *** - П., нарушава правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата: Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства; чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата: Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; чл.116 от Закона за движение по пътищата: Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора; чл.117 от Закона за движение по пътищата: При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре, и по непредпазливост причинява на Г.А.Н. (на 10 години) от град П., област П., средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, изразяваща се в открито счупване на горната (проксималната) фаланга на палеца на десния крак, довело до трайно затрудняване на движенията на долния десен крайник за срок по-голям от един месец, като настъпилите усложнения и повторна оперативна интервенция са удължили значително срока за възстановяване и рехабилитация – за около десет-единадесет месеца след травмата, което е престъпление по чл.343, ал.1, буква Б, предложение 2 във връзка чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание Глоба в размер на 1 200 лева. На основание чл.78а, ал.4 вр. чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът лишил обв.Х. от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Има произнасяне по направените разноски и вещественото доказателство. Налице е частично оправдаване относно първоначално вмененото нарушение по чл.20, ал.1 от Закона за движение по пътищата: Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

Срещу решението, в осъдителната му част, в законоустановеният срок е постъпила жалба от адв.С.Д. - защитник на обв.Х., с която се иска отмяната му и постановяването на ново решение, с което обвиняемият да бъде признат изцяло за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Жалбата се поддържа в съдебно заседание от защитника, и лично от обвиняемия, като се развиха доводи за липса на данни за извършено престъпление.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив, счита жалбата за неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Предлага корекция в атакувания съдебен акт, като отпаднат и нарушенията по чл.5 и чл.20 от ЗДвП, които се явяват общи разпоредби спрямо вменените специални такива на чл.116 и чл.117 от същия закон.

Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция правилността на постановеното решение, във връзка с направените оплаквания, доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, констатира следното:

Първоинстанционният съд е възприел за установено от фактическа страна следното:

Сутринта на ***, пострадалата Г. А. Н. (тогава на 10 години) закъсняла за училище, поради което с брат си Г. А. Н. (тогава на 8 години) отишли за извинителна бележка при лекуващия им лекар, чийто кабинет се намирал от другата страна на пътя срещу тях – улица „***“, в квартал ***, на град П., област П.. Двамата се огледали и пресекли платното за движение. През това време дядото на децата – Г. А. И., бил с негов познат в автомобила му пред магазин „***“ на същата улица срещу дом ***.

Малко след 11:00 часа, децата взели необходимия документ от доктора, купили си закуска и решили да се прибират. По това време обвиняемият управлявал по същата улица за град *** лек автомобил (джип) „Мерцедес ГЛЕ 350 Д 4 Матик“ с временен регистрационен № ***, собственост на *** – П., като с него пътувал св.И. Ж. К.

Срещу дом *** на улица „***“ децата решили да пресекат  сухото асфалтово платно с ширина 8,40 метра, право, хоризонтално, без неравности, с две пътни ленти, отделени с непрекъсната осева линия. Мерцедесът на обвиняемия се движел по пътя с около 49 км/ч. Малолетните момче и момиче се огледали за преминаващи автомобили, тъй като пътят е с натоварен трафик, и започнали да преминават през платното, като първа била Г. Н. След нея Г. Н. видял от дясната му страна приближаващия джип „Мерцедес ГЛЕ 350 Д 4 Матик“, засилил се и притичал до отсрещния тротоар, след него тръгнала и сестра му, но преди да стигне края на пътя е засечена от Д.Х., който на около 31-32 метра от децата, когато те вече били на пътното платно, видял момичето и екстрено задействал спирачната система, само че не успял да предотврати сблъсъка и с предна лява гума преминал през предната част на десния крак на пострадалата.

От удара детето паднало на земята до предната лява врата на джипа, а обвиняемият спрял, излязъл от колата си и попитал пострадалата за състоянието й, но не получил отговор и се навел, да й помогне.

Чул звука от спирачки на около 5 метра от него и думите на приятеля си: „Май удариха Г.!“, св.Г. И. слязъл от автомобила, в който се намирал, и видял внучката си в ръцете на непознато лице. Взел я и с познатия си я откарал в болницата в град П. В същото време Г. Н.изтичал до дома си и уведомил баща си А. Г. Н. за случилото се, който също отишъл в здравното заведение.

Там бил извършен преглед и близките били информирани, че пострадалата трябва да бъде откарана за хирургическа интервенция в град П., но бащата и дядото отказали линейката за спешна помощ и със собствен превоз отвели Г. Н. в детска хирургия при ***, където било оперирано ходилото й и е оставена на лечение.

Междувременно обвиняемият останал известно време на пътя, след което продължил за град ***, но по подаден от Центъра за спешна медицинска помощ – П. в Оперативната част на РУ на МВР – П. сигнал за възникналото пътнотранспортно произшествие били проведени оперативно-издирвателни мероприятия, бил установен регистрационният номер на автомобила и по телефона водачът му бил извикан в Районното управление, където му били снети обяснения за инцидента.

Местопроизшествието е посетено от дежурна оперативна група и е извършен оглед.   

Изготвени са комплексни съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични експертизи на децата, съгласно които:

Г. А. Н. не страда от психично заболяване и не се води на отчет; разбра свойството и значението по отношение на възприемане на деянието към датата на престъплението – *** година, и към настоящия момент и може да дава достоверни обяснения и да участва в наказателния процес в качеството на свидетел;

Г. А. Н. не страда от психично заболяване и не се води на отчет; разбра свойството и значението по отношение на възприемане на деянието към датата на престъплението – *** година, и към настоящия момент и може да дава достоверни обяснения и да участва в наказателния процес в качеството на свидетел.

От заключенията на извършените в хода на разследването Съдебномедицинска експертиза по писмени данни и Допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни, се установява, че:

При настъпилото пътнотранспортно произшествие на *** година на пострадалата Г. А. Н. е причинено открито счупване на горната (проксималната) фаланга на палеца на десния крак и размачкване на фалангите на десния крак със слабо кървене и с наличие на разкъсно-контузна рана 2/3 см;  травматичните увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет, като добре отговарят по начин и време да се получат при автомобилна травма, както е отразено в материалите по делото; при извършена повторна рентгенография е установена нарушена цялост на проксималната фаланга на първи пръст с оформяне на фрагменти с резки и гладки очертания, дислоцирани; характеристиката на травматични увреждания дава основание да се приеме, че при автомобилния инцидент има частично притискане от гумата на превозното средство върху пръстите и най-вече върху палеца на десния крак; размачканите меки тъкани на пръстите, разкъсно-контузната рана, откритото и многофрагментно счупване на горната (основна) фаланга на палеца са създали условия за по-трудно протичане на оздравително-възстановителния процес, въпреки правилно проведеното първоначално лечение, поставяне на метална остеосинтеза в клиниката по ортопедия и травматология; по време на лечението при извършената контролна рентгенография се установява състояние след фрактура на проксималната фаланга на палеца без регенерация и със зона на остеолиза; метална остеосинтеза; забавеното протичане на репаративно-възстановителните процеси (без регенерация и със зона на остеолиза), т.е. трудно зарастване на счупената основна фаланга на палеца на десния крак, е довело до образуване на т. нар. псевдоартроза или лъжлива става, наложило повторно постъпване за лечение в ортопедично отделение и оперативно лечение за отстраняване на псевдоартрозата, след което е изписано в добро общо състояние; налице е причинно-следствена връзка между възникналото пътнотранспортно произшествие и причинените травматични увреждания на пострадалата – първоначалните и настъпилите впоследствие усложнения; откритото счупване на горната (проксималната) фаланга на палеца на десния крак е довело до трайно затрудняване на движенията на долния десен крайник за срок по-голям от един месец, т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, като настъпилите усложнения и повторна оперативна интервенция са удължили значително срока за възстановяване и рехабилитация – около 11-12 месеца след травмата; размачкването на фалангите на десния крак със слабо кървене и с наличие на разкъсно-контузна рана 2/3 са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК; травматичните увреждания са били придружени от болки и страдание.

Съгласно заключението на извършената в хода на разследването автотехническа експертиза с приложена динамична мащабна скица:

Ударът настъпва върху дясната лента на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт приблизително на около 7,0 – 8,0 метра по дължина и на около 5,5 - 6,0 метра по широчина в ляво от приетия в огледа на местопроизшествието ориентир (входът на дом ***); скоростта на движение на управлявания от обвиняемия автомобил, непосредствено преди задействане на спирачната е около 49 км/ч.; в анализираната пътна ситуация от момента, в който пешеходката Г. А. Н. навлиза на платното за движение, водачът на лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350 Д“ при своевременна реакция и задействане на спирачната система с максимална интензивност е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и по този начин да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара е извън опасната зона на автомобила; водачът на мерцедеса би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента, в който е реагирал, се е движел със скорост, по-малка от 40 км/ч.; в случая няма технически условия, които да са налагали движение на автомобила със скорост, по-ниска от установената; като най-вероятен от техническа гледна точка механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие се сочи: Д.П.Х. управлява автомобила „Мерцедес ГЛЕ 350 Д“ по платното за движение на улица „***“ пред ***, а през това време пешеходката Г. А.Н. е на левия тротоар. Когато автомобилът е на 31-32 метра пострадалата предприема пресичане на платното от ляво на дясно пред моторното превозно средство. Водачът му реагира с екстрено задействане на спирачната система, но въпреки това след 1,9 секунди настъпва удар, който вече е неизбежен, – в лявата страна на лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350 Д“ и в десния крак на пострадалата Г. А. Н. След удара автомобилът спира на платното, а пострадалата пада на пътя до мерцедеса;          основна причина за настъпване на произшествието от техническа гледна точка е, че водачът Д.П.Х. не реагира своевременно на опасността от удар с пешеходката.

Вещото лице поддържа изцяло заключението, като в съдебно заседание, при зададени въпроси, дава следните разяснения:

Прието е, че ударът настъпва в предната лява част на автомобила, но точно къде е трудно да се каже, защото липсват деформации и следи от съприкосновението, като от заключението на съдебномедицинската експертиза и травмата може да се направи евентуално заключение за начина на причиняване на травмата и оттам – за коя част на автомобила става въпрос, което обаче е от компетентността на съдебен медик, но щом се сочи размачкване на фалангата на пръст на десния крак, най-вероятно или предна лява, или задна лява гума е минала върху палеца на пострадалата; като се отчита, че пешеходецът е от женски пол, на 10 години, масата му е неизвестна, но е малка, се приема, че скоростта, с която се придвижва към автомобила, е 2,47 м/с, а ударът за автомобила е отстрани и скоростта му няма влияние за получаване на деформации, като по-скоро скоростта на момичето би повлияла за получаване на огъвания по моторното превозно средство, но тъй като и масата на детето, и скоростта му са малки, е твърде вероятно да няма деформации, а евентуално да останат следи по боята на автомобила, но не са установени и е възможно и да не останат; скоростта на автомобила няма никакво отношение към травма на пострадалата и на удара – посоките на придвижване са перпендикулярни, като ударът за автомобила е от лявата му страна (относителна равнина) и строго погледнато, чисто механично, пешеходката се удря в лявата страна на автомобила; в експертизата е изчислена възможността на водача да избегне удара чрез спиране от момента на навлизане на пешеходката на платното, но липсват данни колко време преди това и къде точно се е намирала на тротоара, движела ли се е, или е стояла, и имало ли е насрещно идващи автомобили, за да се посочи от какво разстояние водачът на мерцедеса е могъл визуално да възприеме момичето преди пътнотранспортното произшествие; от механична гледна точка размачкване се получава при притискане на палеца, за което е необходимо движение на гумата, при спрял автомобил гумата е неподвижна и няма как да се получи тази травма.

За да възприеме за установени изложените факти, съдът е ползвал всички събрани в досъдебното производство доказателства, предвид процедурата, по която е разгледано и решено делото, като е направил обстоен анализ на същите и мотивирано е посочил кои от тях възприема и защо. 

Предвид така описаното за установено, районният съд е направил правилен и законосъобразен извод, че с действията си обв.Х. е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“ вр. чл.342, ал.1 от НК, досежно разпоредбите на чл.116 и чл.117 от ЗДвП, поради което и с оглед наличието на всички предпоставки по чл.78а, ал.1 от НК, след като го признал за виновен в извършването на това престъпление, го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание Глоба. При определяне размера на глобата, правилно е отчетено наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, и е прието, че наказанието следва да е ориентирано около, но над минималния предвиден размер, като е определено такова наказание в размер на 1 200 лева, което се явява съобразено и с данните за личността на обвиняемия. Наложено е и предвиденото съпътстващо наказание Лишаване от права – в случая от право да се управлява МПС за срок от 3 месеца, също съобразено с данните за личността на извършителя, досегашното му поведение като водач на МПС и конкретната проява.   

Защитата на обв.Х. е на становище, че в случая липсват данни за извършено престъпление, тъй като анализираното ПТП е предизвикано от пострадалата с користна цел, а обвиняемият не е допринесъл с нищо за настъпване на уврежданията й.

Въззивният състав на съда намира възраженията за неоснователни.

В случая, относно действията на обв.Х. са налице всички елементи, както от обективната, така и от субективната страна на състава по чл.343, ал.1, б.“б“ вр. чл.342, ал.1 от НК. Установено е по делото, че обвиняемият е управлявал лекият автомобил, в лентата за попътно движение, със скорост около 49 км./ч. – в рамките на разрешената, макар и в горната й граница, при ограничение 50 км./ч., като в даден момент, в който той е имал възможност да реагира своевременно, на пътя стъпват двете деца и тръгват тичайки да пресичат платното. Мястото, на което пострадалата стъпва на платното е извън опасната зона за спиране на автомобила, като следва да се има предвид и обстоятелството, че местоположението на децата е било видимо за обвиняемия още докато те са били на тротоара, което го задължава да бъде особено внимателен при движението си. Спътникът на обвиняемия е категоричен, че забелязали две деца да се гонят от лявата страна на пътното платно, като едното не ги видяло изобщо и въпреки екстреното спиране се ударило в джипа. Самата пострадала споделя, че е видяла автомобила, но вече било късно да се връща, като субективната й преценка за това, какво да направи в ситуацията, е обусловена от нейната незрялост и неопитност. Братчето на пострадалата видяло по-рано колата и затова се затичало по-силно, при което успяло да пресече безпроблемно. Така, основната причина за настъпилото ПТП е посочената и от вещото лице по АТЕ – несвоевременната реакция от страна на обвиняемия на опасността от удар с пострадалата.

Наведените доводи от защитата, че ПТП е настъпило в резултат на умишлено предприети действия от страна на пострадалата, не намират основа за извеждането им сред материалите по делото. Показанията на двете деца са добросъвестни, те са били щастливи от това, че пропускат училище на този ден, взели са си закуски и тичали към вкъщи за игри. Св.К. заявява, че пострадалата дори не ги е видяла, тоест тя не е погледнала към идващата кола предварително, за да се твърди, че сама е избрала да се хвърли към автомобила. Напротив, неправилната й преценка на разстоянията и това, че брат й вече е пресякъл са довели и до продължаване движението й към отсрещната страна на улицата. Действително ударът е страничен за автомобила, при което вещото лице е отговорило, че формално погледнато детето се удря отстрани в колата, но доколкото този автомобил е в движение към момента на удара, а пострадалата е искала да довърши пресичането и чисто субективното й усещане е било – „нямаше за кога да се връщам“, то преминаването с една от гумите през крака на детето, при положение, че е съществувала възможност за избягване на удара, изпълва състава на вмененото престъпление. Друг аргумент оборващ защитната теза е поведението на близките на пострадалата – никой от тях не се е заинтересувал кой е обвиняемия, отказали са помощта му, не са настоявали да остане на място, не е извикана полиция, и последния дори е напуснал града, виждайки, че близките сами поемат грижите за детето. Предвид тези обстоятелства, поведението на пострадалата не може да бъде определено като самоцелно в търсене на настъпилия резултат.

Единствените допуснати нарушения на правилата за движение, които стоят в пряка причинно следствена връзка с настъпилото произшествие, са тези по чл.116 и чл.117 от Закона за движение по пътищата, което налага частично оправдаване на обвиняемия по отношение нарушаването на чл.5, ал.2, т.1 и чл.20, ал.2 от Закона. Текста на чл.5, ал.2, т.1 напрактика се съдържа и в текста на чл.116 от Закона, а освен това се явява и общ спрямо разпоредбите на чл.116 и чл.117, касаещи специално поведението на водачите към пешеходци, а що се отнася до разпоредбата на чл.20, ал.2 от Закона, то в случая скоростта не е фактор за възникване на ПТП, напротив, обвиняемият е имал техническа възможност да спре и да избегне произшествието, поради което не следва да му се вменява и несъобразена скорост. Коректно е и в самата разпоредба на чл.116 от Закона да остане само допълнението „особено към децата“ а всички останали пояснения да отпаднат, но това няма съществено значение, доколкото става въпрос за една и съща нарушена разпоредба. Осъждането обаче за нарушения, които се припокриват или поглъщат с други вменени нарушения, води до необосновано утежняване положението на лицето, което ще се счита за нарушител по четири вместо действителните два пункта, а това в бъдеще би било сравнително по-лош атестат за него. Именно затова, се налага коригиране на броя допуснати нарушения от обвиняемия, което може да бъде направено с изменение на обжалваното решение.    

 С оглед изложеното, Пловдивският окръжен съд намери, че подадената жалба се явява неоснователна и като такава не следва да се уважава. Обжалваното решение следва да се измени в посочения по-горе смисъл, поради което и съдът

 

                                                   Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ Решение № 18 от 14.05.2019г. постановено по НАХД № 22/2019г., по описа на Районен съд – гр.Първомай, I състав, като признава обвиняемия Д.П.Х. за невиновен в това на инкриминираните дата и място да е нарушил и разпоредбите на чл.5, ал.2, т.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, както и с нарушаването на чл.116 от ЗДвП да не е бил внимателен и предпазлив към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора, като го оправдава по първоначално повдигнатото му обвинение в тази част.  

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                    2.