РЕШЕНИЕ
№ ..35
гр. Самоков, 09.03.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на девети март през две хиляди и двадесетата година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 479 по описа на
съда за
О.Й.С. ***, обжалва Наказателно постановление № 35/21.10.2019 г., издадено от Директора на
Дирекция „Национален парк Рила” – Б. в Министерството на околната среда и
водите, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят се
представлява от пълномощника си адв. С. П., който заявява, че поддържа жалбата.
Въззиваемата страна се
представлява пред съда от пълномощника си адв. Д. Б., която заявява, че оспорва
жалбата и отправя искане обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Жалбата е допустима като подадена
от легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащо на съдебно обжалване
пред РС – Самоков наказателно постановление (НП).
По съществото на жалбата съдът
намира следното:
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Актът за установяване на
административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено обжалваното
наказателно постановление (НП), съдържа всички установени в чл. 42 от ЗАНН реквизити.
Същият е съставен от св. М. Б. – П., на длъжност „главен експерт” в отдел
„Административно-правно обслужване” в Дирекция „Национален парк Рила” – Б.,
която е надлежно оправомощена за това на основание чл. 85, ал. 1, изр. първо от
Закона за защитените територии (ЗЗТ) с представената Заповед № РД-515/21.07.2017
г. на Министъра на околната среда и водите.
Актът е съставен на 30.08.2019 г.
в отсъствие на жалбоподателя при наличието на предпоставките за това, визирани
в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. До жалбоподателя е изпратена писмена покана от
директора на Дирекция „Национален парк Рила” – Б., с изх. № АНП-93-00-18-(1) от
10.06.2019 г. (л. 15 от делото) да се яви на точно определено в нея място и в
точно определено време (19.06.2019 г. в 10,30 ч.) относно обяснения по преценка
за образуване на административно-наказателно производство за констатирано
нарушение, респ. връчване на акт за установяване на административно нарушение
на територията на Национален парк „Рила”. Поканата е изпратена по пощата на
адреса на жалбоподателя в с. Р., Община Самоков, който е посочен и в самата
жалба срещу НП и е получена лично от него на 12.06.2019 г., което е
удостоверено в известието за доставяне на пощенската пратка (л. 29 от делото).
Срокът от получаване на поканата до определената в нея дата за явяване в
Дирекция „Национален парк Рила” е бил достатъчен за жалбоподателя да организира
явяването си на посоченото в нея място, но по делото е безспорно, а и се
потвърждава от показанията на св. Б. – П., че на определената в поканата дата
същият не се е явил. Поради това съставянето на АУАН в отсъствие на
жалбоподателя е законосъобразно.
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от св. Б. – П. в присъствието на М. И. Д.,
за когото от показанията на актосъставителя се установява, че е свидетел при
съставяне на акта, а не е присъствал при извършване или установяване на
нарушението. Посочено е в АУАН, че същият е съставен на основание чл. 40, ал. 4
от ЗАНН въз основа на констативен протокол № 001920/04.06.2019 г., съставен от
С. К. Д. – главен специалист „Паркова охрана и контрол” в Парков участък – Б. в
дирекция „Национален парк Рила”, ведно с преписка с вх. № АНП-93-00-18/07.06.2019
г. Дискусионно е доколко посоченият в акта констативен протокол представлява
официален документ, въз основа на който се установява нарушението и чието
наличие позволява съгласно чл. 40, ал. 4 от ЗАНН актът да се състави в
отсъствие на каквито и да било свидетели. Този протокол е съставен от лице в
системата на администрацията, към която принадлежи актосъставителят и дейността
по съставянето му не се отличава по нищо от отразяване, преди образуване на
административно-наказателното производство, на твърдения за извършено
нарушение, които са възпроизведени в акта. В такъв случай съставителят на
протокола, а и посочените в него като присъстващи при проверката лица, би
следвало да бъдат свидетели по акта и невъзможността им да присъстват при съставянето
обуславя съставяне на акта в присъствие на други двама свидетели (чл. 40, ал. 3
от ЗАНН).
Дори обаче да се приеме, че
констативният протокол, съставен от С. Д. не представлява официален документ,
въз основа на който се установява нарушението, то съставянето на акта в
присъствието само на един свидетел, който не е присъствал при извършване или
установяване на нарушението, не представлява съществено нарушение на
процесуални правила в административно-наказателното производство. Целта на разпоредбата
на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН е не да абсолютизира броя на свидетелите при съставяне
на АУАН, а да осигури възможност за събиране на достатъчно доказателства в
производство по съдебен контрол за законосъобразност на НП относно
обстоятелствата по съставяне на акта в случай, че тези обстоятелства са спорни
и че при това процесуално действие не присъстват свидетелите, присъствали при
извършване или установяване на нарушението. С оглед съдържанието на показанията
на св. Б. – П. – актосъставител, съдът намира, че обстоятелствата относно
съставянето на акта, които и бездруго не са спорни, са надлежно установени по
делото и не може да се направи извод, че присъствието само на този свидетел при
неговото съставяне е довело до каквото и да било ограничаване на правото на
защита на жалбоподателя в административно-наказателното производство. Това
право не е накърнено и с оглед обстоятелството, че независимо, че АУАН не е
съставен в присъствието на лицата И.Г. и Н. Н., посочени в него като „свидетели
(откриватели) на нарушението”, по делото те са разпитани като свидетели за
възприетите от тях обстоятелства – с цел да не се допуска нарушение на
принципа, установен в чл. 14, ал. 2 от НПК, субсидиарно приложим в настоящото
съдебно производство с оглед разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН чрез придаване на
предварително установена сила на констатациите в протокола, съставен в тяхно
присъствие.
Вън от съмнение е спазването на
срока по чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН за съставяне на АУАН в тримесечен
срок от откриване на нарушителя, тъй като процесното нарушение е извършено на
04.06.2019 г., а писмото с изх. № АНП-93-00-18-(5) за връчване на вече
съставения АУАН чрез администрацията на Община С. е от 02.09.2019 г. (вж. л. 18
от делото) и е получено в Община Самоков на 04.09.2019 г. (л. 28 от делото).
Така съставеният срещу жалбоподателя АУАН му е надлежно връчен по реда на чл.
43, ал. 4 от ЗАНН на 03.10.2019 г.
След изтичане на установения в
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН тридневен срок за писмени възражения срещу АУАН, въз
основа на него срещу жалбоподателя е издадено НП от компетентен орган,
оправомощен за това съгласно чл. 85, ал. 1, изр. второ от ЗЗТ с представената
Заповед № РД-514/21.07.2017 г. на Министъра на околната среда и водите.
Наказателното постановление съдържа задължителните реквизити, предявени към
съдържанието му с императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В него не
се съдържат нови фактически обстоятелства, против които в
административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се
защитава.
Неоснователно е оплакването в жалбата
за допуснато в административно-наказателното производство съществено нарушение
на процесуални правила, изразяващо се в препращане в АУАН за вида и естеството
на процесното нарушение към гореобсъдения констативен протокол №
001920/04.06.2019 г., при чието съставяне от С. Д. жалбоподателят не присъствал
и не му бил връчен препис от този протокол. В случая съдържанието на протокола
е послужило на актосъставителя да посочи подробно в акта всички факти относно
деянието, съставляващо процесното нарушение и неговото авторство,
обстоятелствата по извършването му и нарушената с деянието законова разпоредба,
без да става дума за каквото и да било препращане към документ, съставен в
отсъствие на нарушителя. Жалбоподателят е бил надлежно поканен за съставяне на
АУАН в негово присъствие и ако се беше явил и актът бе съставен в негово
присъствие, той би научил в пълнота какво нарушение му се вменява от
съдържанието на самия акт при предявяването му, а не от констативния протокол.
Що се касае до оплакването в
жалбата, че в АУАН и в НП било невярно описано мястото на извършване на
проверката, то касае осъществяването на фактите по съществото на
административно-наказателното обвинение, а не може да бъде отнесено към
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя в
административно-наказателното производство. Това е така, защото в АУАН и в НП
на жалбоподателя еднозначно е вменено, че на 04.06.2019 г. около 21,30 ч. в
отдел 648, подотдел „д” в местността „Деве чаир”, попадащ на територията на
Национален парк „Рила”, парков участък „Б.”, охранителен участък VІ,
жалбоподателят се движи/преминава през територията на парка с огнестрелно
оръжие в сглобено състояние – ловна карабина с оптичен мерник и двунога,
монтирана на карабината – през място, забранено за това. В АУАН и НП не са
изложени твърдения, че проверката, при която служители на Дирекция „Национален
парк Рила” са установили обективни признаци на нарушението, е извършена на
същото място, посочено в АУАН и НП като място на извършване на нарушението.
Поради това дали жалбоподателят е извършил нарушение на посоченото в АУАН и НП
място, е въпрос, относим към съществото на административно-наказателното
обвинение. Аналогични са и съображенията на съда да не приеме за съществени
нарушения на процесуални правила, допуснати в хода на
административно-наказателното производство липсата на подробно описание на
оръжието и обстоятелството, че то не е иззето при проверката.
От детайлния и съвкупен анализ на
събраните гласни и писмени доказателства се установяват следните факти:
На 04.06.2019 г. около 19,00 ч.
свидетелите И.Г. и Н. Н., двамата – служители в Дирекция „Национален парк
Рила”, парков участък „Б.”, заедно с колегите си С. Д. и Г. В. се насочили с
автомобил към местността „Деве чаир” на територията на Национален парк „Рила”
по повод получен сигнал, че към тази местност се движи автомобил с лица, за
които има съмнение, че извършват бракониерски лов. Служителите в парковия
участък спрели с автомобила си в местността „Барбово торище”, тъй като
по-нататък пътят се разклонявал и имало вероятност да продължат в грешна
посока. Тази местност се ползвала от Общинско лесничейство – Самоков за склад и
се намирала извън Национален парк „Рила”, на около
Изложената фактическа обстановка
се установява основно от показанията на свидетелите И.Г. и Н. Н., които съдът
кредитира като логични, взаимно допълващи се, безпротиворечиви и възпроизвеждащи
непосредствените им възприятия за факти от предмета на доказване по делото.
Всеки от тези свидетели пресъздава хронологията на събитията според собствената
си роля в проверката, в резултат на което показанията им не са еднотипни,
бланкетни или нагласени, което е още един допълнителен аргумент в подкрепа на
тяхната достоверност. И двамата свидетели сочат, че по пътищата в района на
проверката, водещи към територията на Национален парк „Рила”, има поставени
указателни табели за начало на парковата територия. Свидетелят Николов е
възприел лично движението на автомобила, в който се движели Д. и жалбоподателят
в местността „Деве чаир”, попадаща в Национален парк „Рила”. Непосредствено
след това, когато свидетелят И. Д. обърнал посоката на движение и се върнал към
местността „Барбово торище”, където бил посрещнат от св. Г. и от С. Д., Г.
видял, че жалбоподателят държи ловна карабина, чиято цев се подавала през
отвореното странично стъкло на автомобила, хванал карабината за цевта и се
опитал да я вземе, а жалбоподателят я издърпал към вътрешността на автомобила.
Тогава дошлият пеша до м. „Барбово торище” св. Н. видял карабината в
автомобила, в който седял жалбоподателят и възприел, че тя е с поставен
оптически мерник. Тази хронология на събитията обосновава еднозначен фактически
извод, че по време на движението на автомобила, управляван от св. Д. на
територията на Национален парк „Рила” в местността „Деве чаир” жалбоподателят е
бил в този автомобил (нещо, което не се оспорва и от Д.) и е държал ловна
карабина с поставен на нея оптически мерник, възприета в негово държане от
свидетелите Г. и Н. визуално непосредствено след това в м. „Барбово торище”, а
от Г. - и физически (хванал я за цевта).
Всички тези установени от
показанията на свидетелите Г. и Н. обстоятелства категорично и недвусмислено
опровергават показанията на св. Д. и твърденията на жалбоподателя С., че
последният носел в автомобила единствено патерица, с която се придвижвал поради
порезна рана на крака си и че свидетелите Г. и Н. възприели именно тази
патерица като ловна карабина. Напълно е изключено с оглед житейския опит и
професионалната дейност на Г. и Н. който и да било от тях да сбърка патерица с
пушка, още по-малко Г., който дори я е държал за цевта, макар и за малко. Още
по-невероятно е от житейска гледна точка патерицата да е снабдена с устройство,
наподобяващо оптически мерник и Н. да се обърка относно вида на визуално възприетия
от него предмет в автомобила на Д., заявявайки изрично пред съда, че е видял,
че на пушката има монтиран оптически мерник. Изобщо, показанията на св. Д. в
тяхната цялост са тенденциозни, недостоверни и обслужват единствено защитната
теза на жалбоподателя, от чието доказване лично е заинтересуван и самият той,
тъй като предмет на висящото пред РС – Самоков АНД № 478/2019 г. е негова жалба
срещу наказателно постановление, издадено от директора на Дирекция „Национален
парк Рила” по повод същия случай. Те целят да внушат на съда, че при невинна
разходка за гъби с автомобил извън територията на Национален парк „Рила” Д. и С.
били спрени за проверка от служители в парков участък Боровец в Дирекция
„Национален парк Рила”, които в хода на проверката нарушили служебните си
задължения, извършвайки редица своеволия. Свидетелят Д. обаче не може да даде
никакво разумно обяснение защо след подобни, описани в показанията му
своеволия, не е подал никакъв сигнал или оплакване по този повод. Още по-голямо
недоумение буди обстоятелството, че ако се вярва на показанията на Д., то е
напълно необяснимо как четирима въоръжени със служебни оръжия мъже (каквито
безспорно са били служителите на Парков участък „Боровец”), които са извършвали
такива своеволия и дори са влизали в автомобила му (пак според неговите
показания), не са успели да задържат него и жалбоподателя на мястото на
проверката, а той необезпокоявано просто си е тръгнал оттам и те дори не са се
опитали да го последват и задържат. Този въпрос намира единствения разумен
отговор, подкрепен от показанията на свидетелите Г. и Н. – че Д. и
жалбоподателят, за които в хода на една надлежно осъществена проверка вече е
имало достатъчно данни да са извършили административни нарушения по ЗЗТ,
внезапно, неочаквано и самоволно са напуснали мястото на проверката и така са
осуетили каквато и да било възможност проверяващите подробно да
индивидуализират държаното от жалбоподателя огнестрелно оръжие и то да бъде
иззето по съответния ред. Липсата на подробна индивидуализация на оръжието и на
изземването му обаче не опровергават устойчивата доказателствена съвкупност,
формирана от показанията на свидетелите Г. и Н. за обстоятелството, че на
инкриминираните дата и място жалбоподателят се е движел с автомобил, управляван
от св. Д., през територията на Национален парк „Рила”, носейки ловна карабина с
поставен на нея оптически мерник. Разбираемо е, че точното място на извършване
на това деяние, индивидуализирано по отдел, подотдел и участък, се установява
не непосредствено от показанията на тези свидетели, а от съдържанието на
констативния протокол № 001920/04.06.2019 г., който те са подписали. Нещо
повече, движението и преминаването през определена територия, е деяние,
продължаващо във времето през различни точки от пространството, поради което
фиксирането в протокола на точно определен участък от тази територия, в който
то е установено, не е най-съществения признак за съставомерността му като
административно нарушение. От далеч по-съществено значение е, че жалбоподателят
се е движел с карабината, преминавайки през територията на Национален парк
„Рила”, което е безспорно установено от съвкупната преценка на кредитираните от
съда показания на свидетелите Г. и Н..
Съгласно Раздел ІІ, т. 4.0,
подточка І-16 от Плана за управление на Национален парк „Рила”, приет с Решение
№ 522 на Министерския съвет от 04.07.2001 г., обнародвано в ДВ, бр. 66/2001 г.,
на територията на Национален парк „Рила” се забранява престоят и движението на
лица, носещи в сглобено и разглобено състояние дълго нарезно и гладкоцевно
оръжие, лъкове и арбалети, както и превозването на такова оръжие, освен от
служители на ДНП, МВР и МО при изпълнение на служебните им задължения.
От събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че тази забрана е нарушена от
жалбоподателя с извършено от него деяние, изразяващо се в това, че на
04.06.2019 г. около 21,30 ч. в района на местността „Деве чаир”, отдел 648,
подотдел „д”, попадащ на територията на Национален парк „Рила”, парков участък
„Боровец”, охранителен участък VІ, същият се е движел в територията на парка,
носейки сглобено дълго оръжие – ловна карабина с оптичен мерник и двунога,
монтирана на карабината.
Нарушаването на тази забрана
осъществява обективните признаци на нарушение на чл. 21, т. 16 от ЗЗТ.
Деянието е извършено умишлено с
оглед установените по делото обстоятелства, че в района на извършване на
нарушението пътищата към територията на Национален парк „Рила”, по които е
възможно да се движат автомобили, както се е придвижвал жалбоподателят, са били
обозначени с табели, указващи начало на паркова територия. Поради това
жалбоподателят, който освен това живее в близкото село Радуил, е знаел, че се
движи с автомобила на И. Д.в територията на парка, носейки оръжие, а там съгласно
указателните табели е забранено дори движението на автомобили, какво остава за
носенето на оръжие.
Виновното нарушение на чл. 21, т.
16 от ЗЗТ е съставомерно като административно нарушение по чл. 81, ал. 1, т. 1
от ЗЗТ, за което с обжалваното НП законосъобразно е ангажирана личната
административно-наказателна отговорност на жалбоподателя.
За това административно нарушение
административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя имуществена
санкция в установения неин законов диапазон и я е определил в максималния
предвиден размер - 5000 лв., без в достатъчна степен да съобрази
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при нейната индивидуализация. По
делото не са налице данни за предходно извършени от жалбоподателя нарушения на
ЗЗТ, а това е смекчаващо отговорността на жалбоподателя обстоятелство. Налице
са обаче и отегчаващи отговорността му обстоятелства – носене на оръжието в
автомобил непосредствено преди началото на тъмната част на денонощието по това
време на годината, което създава повече възможности за използване на оръжието
по предназначението му за лов, а така също жалбоподателят е осуетил
възможността за подробна индивидуализация на оръжието и за изземването му, като
не го е предал доброволно. Поради наличието и на отегчаващи отговорността на
жалбоподателя обстоятелства нарушението не представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, поради което не са налице
основания за преквалификацията му по чл. 81, ал. 3 от ЗЗТ, нито за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН. При това съотношение между обстоятелствата, които смекчават и
отегчават отговорността на жалбоподателя, съдът счита, че глоба в размер 1500
лв., който е над минималния, но и под средния размер съгласно законовия диапазон,
е съответна на тежестта на нарушението, справедлива е и е достатъчна за
постигане на целите на административното наказване.
По горните съображения
атакуваното НП следва да бъде изменено, като наложената с него глоба следва да
бъде намалена до гореобсъдения размер.
При този изход на делото не са
налице хипотезите на чл. 143 от АПК, в които съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН (в редакцията й, обн. ДВ, бр. 94/2019 г.) на жалбоподателя се
следват разноски. Поради това разноски в производството не му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 35/21.10.2019 г., издадено от Директора на
Дирекция „Национален парк Рила” – Б. в Министерството на околната среда и
водите, с което на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за защитените
територии (ЗЗТ) на О.Й.С., ЕГН **********,
с адрес ***, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер 5000 лв. за
нарушение на чл. 21, т. 16 от ЗЗТ, вр. раздел ІІ, точка 4.0, подточка І-16 от
Плана за управление на Национален парк „Рила” (приет с решение № 522 от
04.07.2001 г. на Министерския съвет, обнародвано в ДВ, бр. 66/2001 г.) като НАМАЛЯВА размера на наложената му ГЛОБА
от 5000 лв. на 1500 лв. (хиляда и
петстотин лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: