Р Е
Ш Е Н
И Е
No115
гр. Ботевград, 22.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 1781 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
са с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- “****” АД, гр.
София чрез пълномощника си твърди, че се е намирал в облигационни
правоотношения с ответника, уредени с договор при Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на “****” АД, които обвързват всички
абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. Поддържа, че като доставчик на електрическа енергия е
доставял на ответника, с електроснабден имот, находящ се в с. Литаково, общ.
Ботевград, ул. “****” No 10, с ИТН ****,
ел. енергия за периода от 23.10.2018 г. до 22.12.2018 г., за което са издадени
фактури, с посочени конкретно дължими суми в тях. Поддържа, че задълженията по различни фактури са изискуеми, като
съгласно Общите условия абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на
задълженията за консумирана ел. енергия, през който период от време вземането е
ликвидно и изискуемо, а след изтичането му вземането става годно за
принудително изпълнение по съдебен ред. Сочи, че по подадено от него заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК съдът е
образувал гр. д. No 737/2019 г.
Предвид подаденото от длъжника възражение срещу заповедта, ищецът предявява
иска за установяване на вземането си по нея. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 398.60 лв. –
главница по неплатени фактури за използвана и незаплатена електрическа енергия за
периода от 23.10.2018 г. до
22.12.2018 г., както и сумата 10.76 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 28.12.2018 г. до 10.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от момента на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане. Претендира и направените разноски.
Ответникът- Д.К.М. *** в срока по чл.
131 от ГПК не е депозирал писмен отговор и не е взел становище по иска.
С исковата молба, както и с молба вх. No 2856/11.06.2020
г., депозирана преди съдебното заседание по делото, ищецът, чрез процесуалния
си представител, прави искане за постановяване на неприсъствено решение по
предявените искове.
Ответникът, редовно призована, не се
явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по
исковете.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и направеното искане от ищеца за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, намира следното:
Налице са предпоставките по чл. 238 и
чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. На
последната е връчен препис от исковата молба, като в призовката до страната
изрично са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването й в съдебно заседание. Ответникът не е представила в срок
отговор на исковата молба, не се е явила и не е изпратила представител в
съдебно заседание по делото, за което е била редовно призована, без да е
направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие. С оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства -
заверено копие на ч. гр. д. No 737/2019 г., заверени копия на справка - извлечение за
възникнали задължения и постъпили плащания, счетоводна справка за консумация на
клиенти за Д.К.М. с клиентски No **** за обект **********, намиращ в с. Литаково, общ.
Ботевград, ул. “****” No 10, 2 бр.
фактури – фактура No **********/30.11.2018 г. и фактура No **********/31.12.2018
г., Заявления за отсрочване/разсрочване на задълженията и Споразумителен
протокол от 10.11.2017 г., Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на “****” АД и лицензия No Л-409-17/01.07.2013 г., съдът намира исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за вероятно основателни съгласно изискването на чл. 239, ал. 1, т.
2 от ГПК.
При наличие на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че исковете следва да
бъдат изцяло уважени, така както са предявени, като бъде признато за установено
по отношение на ответника съществуването на вземанията на ищеца към нея, за
които е издадена заповедта за изпълнение по ч. гр. д. No 737/2019 г. по описа на БРС, а именно за сумата-главница от 398.60 лв., представляваща стойността
на доставена, но незаплатена електрическа енергия за периода от 23.10.2018 г. до 22.12.2018 г. по
издадени за това фактури, и за сумата от 10.76 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 28.12.2018 г. до 10.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от момента на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане, без решението да се мотивира по същество.
С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати направените
от него разноски по настоящото дело в размер на 162.00 лв., от които 75.00 лв.
за държавна такса и 87.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Съгласно т. 12
от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на
ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото
производство, то направените от ищеца разноски в заповедното производство се
явяват дължими от ответника, а именно разноски в размер на 83.00 лв., от които
25.00 лв. за държавна такса и 58.00 лв. за адвокатско възнаграждение
Предвид гореизложеното съдът и на
основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД съществуването
на вземанията на “****” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Младост, бул. “****” No 159,
бл. ****, Бизнес център, към Д.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, за които е
издадена Заповед No 2346/18.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 737/2019 г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за
сумата-главница от 398.60 лв. /триста
деветдесет и осем лева и шестдесет стотинки/, представляваща стойността на
доставена, но незаплатена електрическа енергия за периода от 23.10.2018 г. до
22.12.2018 г.
за електроснабдения имот с адрес: с. Литаково, общ. Ботевград, ул. “****” No 10, по следните фактури: фактура No
**********/30.11.2018 г. и фактура No **********/31.12.2018 г., за сумата от 10.76 лв. /десет лева и седемдесет и шест
стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата общо за периода от 28.12.2018
г. до 10.04.2019 г., изчислена съобразно падежа на всяко отделно периодично
задължение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.04.2019 г. /датата на подаване на
заявлението в съда/ до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Д.К.М., ЕГН **********, с адрес:
***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “****” АД, с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. “****” No 159, бл. ****, Бизнес център, сумата от 162.00 лв. /сто шестдесет и два лева/,
представляваща направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 83.00 лв.
/осемдесет и три лева/, представляваща направени разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. No 737/2019 г. по описа на РС-Ботевград.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :