Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 12. 01. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - „В“ въззивен състав, в открито
съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
с участието на
съдебния секретар Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши
съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 7664 по
описа на Софийския градски съд за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258. от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление *** Бизнес Център“ (въззивник) чрез процесуалния
представител юрисконсулт Д.И., срещу решение от 04. 09. 2018 г., постановено от Софийския районен съд, 36-и състав, по гр. д. № 30880 по описа за 2017 г. (обжалвано решение). С
обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил изцяло отрицателен
установителен иск (чл. 124, ал. 1 ГПК), като е признал за установено, че В.В. М.не
дължи сумата от 2437 лева и 26 стотинки, представляваща корекция на потребена,
неотчетена и неплатена стойност на електрическа енергия. Решаващите мотиви на
районния съд са били, че макар и в общите условия на въззивника да е предвиденo задължения за уведомяване за извършената корекция, в тях не
е предвиден ред за уведомяването.
Въззивникът
твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон. Посочва, че районният съд е приел
в мотивите към него, че в разглеждания случай са приложими Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) в сила от 2013 г., както
и че с чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ) законодателят е
предоставил на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР)
делегация и за установяването на случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, както и че операторът на мрежата е
спазил процедурата, предвидена в чл. 47 и чл. 49 ПИКЕЕ. Добавя, че от
заключението по съдебно-техническата експертиза се е установило, че в дадения
случай преизчислението за съответния период е било извършено при спазване на
методиката по чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ ПИКЕЕ в съответствие с действалите
към момента цени, одобрени от ДКЕВР. Оспорва извода на районния съд, че не е
изпълнил задължението си да предвиди ред за уведомяване на потребителя. Твърди,
че такъв всъщност е предвиден в чл. 17, ал. 2 от Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“
АД („общите условия“). Позовава се на съдебна практика на Върховния касационен
съд (ВКС) по конкретни дела, която твърди, че първоинстанционният съд е бил
длъжен да приложи. Иска от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и
да отхвърли предявения иск. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от
ищеца пред районния съд В.В.М., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „******,
съдебен адрес *** (въззиваем) чрез процесуалния представител адвокат К.Д.. Намира въззивната жалба за
допустима, но по същество неоснователна. Споделя извода на първоинстанционния
съд, че в общите условия не е предвиден ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, във връзка с което се позовава на съдебна
практика. Посочва, че разпоредбите на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ са отменени, като
описва пороците, довели до отмяната им. Иска от съда да осъществи косвен
съдебен контрол по законосъобразността на ПИКЕЕ въз основа на чл. 17, ал. 2 ГПК. Твърди, че въззивникът не е публикувал общите условия в един местен за
София – град и за Софийската област всекидневник. Посочва, че въззивникът не е
изпълнил и задължението си да монтира средство за търговско измерване до или на
границата на имота предвид чл. 120 ЗЕ. Иска от въззивния съд да потвърди
обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Претендира разноски. При уважаване на въззивната
жалба иска размерът на присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение да
бъде намален до нормативно установения минимум от 100 лева.
Първоинстанционният
съд се е произнесъл с определение № 69304 от 19. 03. 2019 г. и по постъпило
искане на В.В.М. за изменение на решението в частта за разноските, като е
увеличил присъдените в негова полза разноски в размер на 401 лева с още 97 лева
и 50 стотинки разноски за държавна такса. В едноседмичен срок от съобщаването
(на първия следващ присъствен ден) срещу определението е постъпила частна жалба
от въззивника „Ч.Е.Б.“ АД.
Жалбоподателят твърди, че произнасянето на районния съд, с което първоначално е
присъдил разноски в размер на 401 лева, е формулирано общо. Намира, че е
възможно разноските за държавна такса вече да са били обхванати от първоначално
присъдената сума. Посочва, че липсват аргументация и доказателства за реалното
им плащане и за начина, по който съдът ги е определил. Поддържа, че размерът на
разноските трябва да съответства на фактическата и правна сложност на делото и
процесуалните усилия на процесуалния представител. Добавя, че ищецът не е
приложил списък на разноските с оглед разясненията, дадени с Тълкувателно
решение 6/2012 на ВКС от 6 ноември 2013
г. Иска от Софийския градски съд да отмени обжалваното определение.
В едноседмичен срок от връчването на преписа от частната жалба е постъпил
неин отговор от В.В.М.. Твърди, че на л. 106 по делото е приложен списък на
разноските. Посочва, че първоначално присъдените разноски в размер на 401 лева
са били само за адвокатско възнаграждение и че разноските за заплатена държавна
такса в размер на 97 лева и 50 стотинки не са били включени. Твърди, че процесуалното
представителство е съвкупност от правни и фактически действия, която не се
ограничава до фактическото явяване в открито съдебно заседание. Иска от Софийския
градски съд да отхвърли частната жалба като неоснователна. Претендира разноски
пред Софийския градски съд.
Въззивният съд, след като прецени становищата на
страните и събраните пред първата инстанция доказателства
и правото, направи
следните фактически и правни изводи.
Въззивната
жалба е редовна и допустима. Вследствие на служебна проверка въззивният съд установява, че
обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Относно правилността му намира следното.
От събраните
от първата инстанция данни се установява следната фактическа обстановка. Въззиваемият
е потребител на електрическа енергия за битови нужди за обект, находящ се на
следния адрес: област София, община Божурище, село Златуша, вилна зона
„Витошица“, абонатен номер **********. До 11. 08. 2016 г. към имота е имало
средство за търговско измерване (електромер) с фабричен номер 03437188, което
се е намирало в пластмасово електронно табло извън границата на имота. На 11.
08. 2016 г. е била извършена проверка в отсъствието на потребителя
(въззиваемия) от служители на въззивника на средството за търговско измерване в
присъствието на свидетели. Било е установено, че пломбата на електронното табло
е нарушена, както са били нарушени и пломбите на големия и малкия капак, както
и на клемния блок на самото търговско измервателно устройство и холограмния
стикер на последното. Служителите са свалили от електронното табло средството
за търговско измерване и са го изпратили за метрологична проверка. Българският
институт по метрология е установил, че е бил осъществен достъп до вътрешността
му, както и че то грешно отчита преминаващата електрическа енергия, като
грешката е минус 70 – 80 %.
Въззивникът е
съставил писмо, датирано от 06. 03. 2017 г., с което уведомява въззиваемия, че
е извършена метрологична експертиза на средството за търговско измерване, както
и че предстои да бъде извършена корекция на сметката му за консумирана
електрическа енергия въз основа на ПИКЕЕ. Писмото не е било връчено на въззиваемия (на пощенския плик е изписано
„непълен адрес“). Съставил е още едно писмо, датирано от 09. 03. 2017 г., с
което уведомява въззиваемия, че въз основа на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и два
констативни протокола му е била начислена сума в размер на 2437 лева и 26
стотинки за консумирана, но незаплатена електрическа енергия; също така напомня
на въззивника, че при невнасяне на дължимата сума ще предяви искане за
преустановяване на снабдяването му. За посочената сума въззивникът също така е
издал фактура № **********, датирана от 08. 03. 2017 г. Фактурата и писмото,
датирано от 09. 03. 2017 г., също не са били
връчени на въззиваемия.
Така
изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото
доказателства: констативен протокол № 1015270 от 11. 08. 2016 г. (л. 53 от
делото на районния съд) и свидетелските показания на Г.В.М.и В.А.Х.(л. 111,
гръб, и 112 от делото на районния съд), констативен протокол за метрологична
експертиза № 272/14.02.2017 г. (л. 56 от делото на районния съд), фактура №
********** от 08. 03. 2017 г. (л. 68 от делото на районния съд). Свидетелските
показания на С.М.К.не следва да бъдат кредитирани предвид дълготрайното
фактическо съжителство с въззиваемия и поради противоречието им с някои данни
по делото, на които съдът се доверява като обективни и безпристрастни (в
частност: констативният протокол на Българския институт по метрология).
Въззивният съд приема, че фактурата и писмото, датирано от 09. 03. 2017 г., не
са били връчени на въззиваемия поради липсата на представени доказателства и
въз основа на разпределението на тежестта на доказване в производството по
отрицателен установителен иск.
При така
установената фактическа обстановка въззивният съд прави следните правни изводи.
Приложимо право към момента на съставянето на констативния протокол и свалянето
на средството за търговско измерване са ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98 от 12. 11. 2013
г.). Процедурата по извършването на проверка на средствата за търговско
измерване и съставянето на констативен протокол от нея е била уредена в чл. 44,
ал. 1 и чл. 47 от ПИКЕЕ. Посочените разпоредби обаче са били отменени с решение
на Върховния административен съд № 1500 от 2017 г., обнародвано в „Държавен
вестник“ бр. 15 от 2017 г. и в сила от 14. 02. 2017 г. Отчитайки действието на отмяната
на посочените разпоредби на ПИКЕЕ занапред въз основа на чл. 195, ал. 1 от
Административнопроцесуалния кодекс, въззивният съд установява че осъществената
проверка на средството за търговско измерване (фабричен номер 03437188) в
настоящия случай и съставянето на съответния констативен протокол на 11. 08.
2016 г. е законосъобразно. Искането на въззиваемия съдът да осъществи
инцидентен контрол за законосъобразността на ПИКЕЕ, действали през съответния
период, е недопустимо, защото контролът за законосъобразност на подзаконовите
нормативни актове е от компетентността на Върховния административен съд и вече
е бил осъществен.
Възражението
на въззиваемия, че общите условия не са били публикувани в ежедневник, е
неоснователно. Въззивникът е представил доказателства, че общите му условия са
били публикувани в няколко ежедневника (л. 40 и сл. от делото на районния съд).
Основният
въпрос, поставен от въззивника и въззиваемия във връзка с решаващите мотиви на
първоинстанционният съд, е дали в общите условия на въззивника е предвиден ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка предвид
правилото на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Настоящият съдебен състав приема, че чл.
17, ал. 2 от общите условия на въззивника установява единствено задължение за
уведомяване на клиента при коригиране на сметката, а не и конкретен ред за
уведомяването му. В този смисъл е и практиката на ВКС (Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о.,
ТК). Дори и да се приеме, че при доказване на фактическо уведомяване на
потребителя изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ по същество е изпълнено, в
настоящия случай се установява, че въззиваемият не е бил уведомен за корекцията
на сметката. Поради тази причина едностранното коригиране на сметката е било
извършено незаконосъобразно. Първоинстанционният съд правилно е уважил
предявения отрицателен установителен иск.
Във връзка с обжалваното определение на
първоинстанционния съд за изменение на обжалваното
решение в частта за разноските, въззивният съд намира следното. По делото е бил
представен списък на разноските от ищеца (л. 106 от делото на районния съд),
поради което районният съд се е произнесъл по допустимо искане за изменение на
решението в частта за разноските. Макар и в мотивите към решението да е
пропуснал да посочи за какви разходи се отнасят разноските в размер на 401
лева, от данните по делото се установява по метода на изключването, че те се
отнасят за адвокатско възнаграждение (л. 107 от делото на районния съд).
Изменението на решението в частта за разноските съответства на представените
доказателства за внасянето на държавна такса пред първата инстанция (л. 20 и л.
22 от делото на районния съд). Поради тази причина обжалваното определение
трябва да бъде потвърдено.
Разноски във
въззивното производство. Предвид
изхода на делото и направената претенция в полза на
въззиваемия трябва да бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция. Те се
свеждат до адвокатското възнаграждение. Представена е договор за правна помощ,
който удостоверява уговорения му размер от 200 лева и заплащането му в брой (л.
34 от въззивното дело). Във връзка с направеното от въззивника възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК въззивният съд установява, че така уговореното адвокатско
възнаграждение не надхвърля нормативно установения минимум предвид приложимата
редакция на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1 на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 04. 09. 2018 г., постановено от Софийския районен съд, 36-и състав, по гр. д. № 30880 по описа за 2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 69304 от 19. 03. 2019 г., постановено
от Софийския
районен съд, 36-и състав, по гр. д. № 30880 по описа за 2017 г.
ОСЪЖДА
въз основа на чл. 78, ал. 3 от Гражданския
процесуален кодекс „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление *** Бизнес Център“, да заплати на В.В.М., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „******,
съдебен адрес ***, сумата от 200 (двеста)
лева – разноски във въззивното производство.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.