Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І-
ви въззивен брачен състав, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Румяна
Григорова, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска
въззивно гр. дело
№ 5510 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
М.С.Й., действаща лично и със съгласието на нейната майка М.С.Й., и на А.С. Й.,
действаща чрез нейната майка и законен представител М.С.Й., срещу решение № 73468/16.04.2020
г., постановено по гр. д. № 1557/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 84 състав, в частта
му, с която искът за изменение на месечната издръжка на детето М.С.Й. е
отхвърлен в разликата над 153 лева, до пълния предявен размер от 240 лева, и в
частта му, с която искът за изменение на месечната издръжка на детето А.С. Й. е
отхвърлен в разликата над 153 лева, до пълния предявен размер от 200 лева. В
жалбата се твърди, че решението в обжалваните части е порочно, тъй като
решаващия съд е интерпретирал неправилно събраните доказателства и е допуснал
съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
като са изложени съображенията за това. Въззивниците
молят да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови друго, с
което да се уважат исковете в пълните им предявени размери. Молят да им бъдат
присъдени разноски. Правят възражение за прекомерност на разноските на
насрещната страна.
Ответникът С.А.Й. оспорва въззивната
жалба. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък.
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страни, имащи правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване
акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възраженията
на страните, приема за установено следното:
С решение № 73468/16.04.2020 г., постановено по гр. д. № 1557/2020 г., СРС,
ІІІ ГО, 84 състав е изменил размера на определените със съдебно решение №263515
от 09.11.2017 г. по гр. д. № 54109/2017 г. по описа на СРС, 149 състав месечни издръжки,
като е осъдил С.А.Й. да заплаща на детето М.С.Й., действаща лично и със
съгласието на нейната майка М.С.Й.
месечна издръжка в размер на 153 лв., считано от 14.01.2020 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното ѝ изплащане,
до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване и
е отхвърлил иска до пълния му размер от 240 лв. С решението съдът е осъдил С.А.Й.
да заплаща на детето А.С. Й., действаща чрез нейната майка и законен
представител М.С.Й. месечна издръжка в размер на 153 лв., считано от 14.01.2020
г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното
ѝ изплащане, до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение
или прекратяване и е отхвърлил иска до пълния му размер от 200 лв. Ответникът е
осъден да заплати държавна такса за определените издръжки и на ищците- направените
разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Ищците са осъдени да
заплатят на ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете им.
Въззивниците навеждат доводи, че в
мотивите на решението липсва изразена воля за размера на сумите, необходими
месечно за всяко от децата, че съдът не е съобразил факта, че документът
представен от ответника, е издаден от самия него като собственик и управител на
ЕООД, като извън възможностите на страна в процеса е да докаже действителните
приходи на търговеца, съответно-действителните му финансови възможности.
Наведените доводи са основателни.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява
с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие
тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е
присъдена досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения
родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на
присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение
на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.
В настоящия случай ищците са основали
исковете си на трайно съществено увеличаване на нуждите си. Районният съд е
изложил мотиви за изменените обстоятелства, които мотиви изцяло се споделят от
настоящия съдебен състав. От присъждането на издръжката в размер на по 120 лева
за всяко дете са изминали повече от три години, децата са пораснали, поради
което дефинитивно са се увеличили потребностите им от средства за съществуване,
образование (доколкото са ученици) и социално-културно развитие (доколкото
всеки човек има нужда от такова). В първата инстанция са представени
доказателства за брутно месечно възнаграждение на бащата в размер на 560 лв., като
за релевантния период не са представени писмени доказателства за брутното
трудово възнаграждение на майката на децата.
Във въззивната
инстанция са представени доказателства за брутно месечно възнаграждение на
бащата в размер на 610 лв. Бащата на М. и А. е работоспособен и няма задължения
за издръжка към други ненавършили пълнолетие деца. Действително, за бащата се
ангажираха доказателства за получавана минимална за страната работна заплата.
Това, обаче, не е основание за отхвърляне на иска за увеличение на месечната
издръжка в полза на ненавършилите пълнолетие негови деца, тъй като не се освобождават от задължението за издръжката лицата,
които неоправдано не работят, макар и да са трудоспособни (в настоящия
случай-да получават ниски доходи) – в тези случаи материалните
възможности на алиментно задължения родител се определят съобразно квалификацията му и други
констатирани обстоятелства (т. 11 от ППВС 5/70 г.). Бащата може и трябва да ангажира цялата си
деятелност, за да реализира доходи, които да му послужат, както за
удовлетворяването на собствените му екзистенциални
нужди, така и за задоволяване на увеличените потребности на децата му М. и А..
Тъй като родителите са в трудоспособна
възраст и не са ангажирани доказателства за намалена работоспособност
(последното обстоятелство се установява с решение на ТЕЛК), нито за друга
основателна причина за невъзможност да реализират доходи поне в размер на
средната за страната работна заплата, съдът приема за база за доходите на същите
средната за гр. София работна заплата.
Настоящия съдебен състав счита, че за
месечната издръжка на М. са необходими около 400 лв., а за издръжката на детето
А.-около 350 лв.
След съобразяване на съотношението на
доходите на двамата родители на ищците, обстоятелството, че преките и
непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на децата се полагат от
майка им (делът на участие на бащата в издръжката следва да бъде по-голям),
настоящата инстанция счита, че С.А.Й. следва да поеме сума в размер на 240 лв.
от месечната издръжка на М. и сума в размер на 200 лв. от месечната издръжка на
детето А.. Останалата сума, необходима за издръжката на децата следва да се
поеме от майката, която също следва да участва с парични средства в нея,
въпреки полаганите преки грижи за децата.
С оглед на изложеното, следва да се
отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната част, до пълните предявени размери на
исковете за увеличение на издръжката за децата и да се постанови друго, с което
се уважи искането за изменение на издръжката до тези размери, както и да се
отмени решението в частта му, с която ищците са осъдени да заплатят на
ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Съобразно изхода на делото, С.А.Й. следва да заплати по сметка на СГС
държавна такса върху уважената част от жалбата за увеличение на издръжката, в
размер на 192,96 лв.
С оглед изхода на делото, осъществената защита и направеното искане, въззиваемата страна дължи на въззивниците
направените разноски в размер на 59,75 лв.(представени са доказателства за
направени такива в размер на 200 лв. платено адвокатско възнаграждение, от
които присъдени такива в общ размер на 140,25 лв.). Въззиваемата
страна няма право на разноски и искането й следва да бъде оставено без
уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 73468/16.04.2020 г.,
постановено по гр. д. № 1557/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 84 състав, в частта му, с която иска за изменение
на месечната издръжка на детето М.С.Й. е отхвърлен над 153 лева, до пълния
предявен размер от 240 лева., в частта
му, с която искът за изменение на месечната издръжка на детето А.С. Й. е
отхвърлен над 153 лева, до пълния предявен размер от 200 лева, в частта, в която М.С.Й. е осъдена да заплати на С.А.Й. сумата от
72,50 лева – разноски в производството, и
в частта, в която А.С. Й. е осъдена да заплати на С.А.Й. сумата от 47,00
лева – разноски в производството, и
вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА С.А.Й., с ЕГН**********, на основание чл. 150 от СК да
заплаща на М.С.Й., ЕГН**********, действаща лично и със съгласието на нейната
майка М.С.Й., ЕГН********** месечна
издръжка в размер на още 87 лв. (или общо 240 лв.), считано от 14.01.2020 г.,
до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.А.Й., с ЕГН**********, на основание чл. 150 от СК да
заплаща на А.С. Й., ЕГН**********, действаща чрез нейната майка и законен
представител М.С.Й., ЕГН********** месечна издръжка в размер на още 47 лв. (или
общо 200 лв.), считано от 14.01.2020 г., до настъпване на законна причина,
обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.А.Й., с ЕГН**********, да заплати по сметка на СГС сумата от 192,96 лв.
– държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА С.А.Й., с ЕГН**********, да заплати на М.С.Й., ЕГН**********, действаща
лично и със съгласието на нейната майка М.С.Й.,
ЕГН********** и на А.С. Й., ЕГН**********, действаща чрез нейната майка и
законен представител М.С.Й., ЕГН********** сумата от 59,75 лв.- разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.