Р Е
Ш Е Н
И Е
260180/30.9.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 24.09.2020 година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 2474 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Д.Д.Д. срещу наказателното постановление, с което му е наложено
административно наказание глоба. Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна
и е приета за разглеждане от въззивната инстанция.
В жалбата се сочи на
незаконосъобразност на наказателното постановление. Счита се, че са нарушени
чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН, както и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, като са вменени
различни фактически състави на нарушения, квалифицирани като такова по чл.44
ал.1 т.4 пр.ІІ от Наредбата. Алтернативно се претендира за наличието на
маловажен случай на административно нарушение. Формулира се искане да бъде
отменено наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от процесуален представител.
По същество се поддържат
основанията за отмяна на наказателното постановление, наведени с въззивната
жалба.
Представител на органа, издал
наказателното постановление оспорва жалбата.
По същество моли съда да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 22.01.2020г. служители на
ДАИ, сред които св. К., извършили рутинна проверка относно спазване на
законодателството от страна на „Оникс Ауто груп” ООД и неговите служители при
осъществяване на дейност в пункт за годишни технически прегледи, находящ се в
гр. Варна, ЗПЗ.
При проверката в пункта се
намирал л.а. „Фолксваген“ с рег.№В5030НН, категория М1, на който се извършвал ГТП. Технически специалист бил
въззивника Д..
След приключване на прегледа и
изготвяне на заключение на комисията „Допуска се ППС да се движи по пътищата,
отворени за обществено ползване“, св.К. разпоредил да бъде извършен повторен
такъв по
реда на чл.50, ал.2 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС, с попълнен
протокол № 21383181. При
това била тествана отново спирачната система на автомобила и било установено,
че при първоначалния преглед на превозното средство въззивника Д. е допуснал при
извършена проверка със спирачен стенд на спирачката за паркиране (ръчна
спирачка) без да е бил постигнат минималния спирачен коефициент от най-малко
16% спрямо допустимата максимална маса на ППС, като е постигнат коефициент е бил
13%, но въпреки това било дадено заключение, "Допуска се ППС да се движи
по пътищата отворени за обществено ползване"
При повторно извършения
преглед ефективността на ръчната спирачка било установено, че възлиза на 13%, поради което АНО приел, че с сдадено
заключение "Допуска се ППС да се движи по пътищата отворени за обществено
ползване" в нарушение на изискванията на т.1.4.2 от Методиката по
Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС, а
именно - при извършена проверка със спирачен стенд на спирачката за паркиране
(ръчна спирачка) не е бил постигнат минималния спирачен коефициент от най-малко
16% спрямо допустимата максимална маса на ППС, като е бил постигнат коефициент
от 13%, което класифицирано като значителна техническа неизправност и е
следвало в протокола за техн.изправност да се даде заключение „Допуска се ППС
да се придвижи до място за отстраняване на неизправностите", а да не се
допуска до пътищата отворени за обществено ползване..
По преписката били приобщени
протокола от извършения преглед; свидетелство за проверка на стенд за измерване
на спирачните сили на ППС; извлечения от измервания; разрешително за извършване
на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС; списък
към разрешение; обяснения и др.
По повод установеното св. К. пристъпил към съставяне на акт за
установяване на административно нарушение срещу техническия специалист, който не провери изправността на
оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и характеристиките
на пътните превозни средства, които подлежат на преглед за проверка на
техническата изправност, по методите, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
Деянието било квалифицирано
като нарушение на чл.
44, ал. 1, т. 1, буква "а" от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на
МТИТС и за същото бил съставен АУАН. В графата за
възражения въззивника вписал, че няма
такива.
Впоследствие, било издадено
НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е
възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на
административно нарушение. На нарушението била дадена правна квалификация по
Наредба №Н-32/16.12.2011г. на МТИТС и въззивникът бил санкциониран на осн.
чл.178а ал.7 т.3 от ЗДП.
Горната фактическа обстановка
се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства - показанията на разпитания в с.з. свидетел Митев и приложените
по административонаказателната преписка и делото доказателства –протокола от
извършения преглед; тест репорт; извлечения от измервания; разрешително за
извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на
ППС; списък към разрешение; обяснения и др.
След служебна проверка на
двата документа съдът констатира, че и актосъставителя и
административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от
ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в
тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен и тридневния срок за
възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния
преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване на административно
нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити,
изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Административно наказващия
орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната
преписка доказателства, е направил извод, че са налице признаци на
административно нарушение, като правилно е определена квалификацията по Наредба
№Н-32/16.12.2011г. на МТИТС. В санкционната част на наказателното постановление
правилно е приложен законът, като административно наказващият орган е приел, че
е осъществен състав на нарушение на чл.178а ал.7 т.3. При определяне на
административното наказание правилно е преценена приложимата санкционна норма
на ЗДП и наказанието е било определено правилно по вид и размер.
Що се отнася до наведените с
жалбата и в съдебно заседание доводи за отмяна на наказателното постановление,
съдът не споделя същите, предвид на следното:
Сочи се на незаконосъобразност
на наказателното постановление, като се счита, че са нарушени чл.42 т.4 и т.5
от ЗАНН, както и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като са вменени различни
фактически състави на нарушения, квалифицирани като такова по чл.178а ал.7 от ЗДвП.
Наредба Н-13 предвижда в чл.4,
че при извършването на периодичните прегледи на ППС техническият специалист,
участващ в комисията:
1. извършва проверка на
техническата изправност на ППС съгласно методиката по чл. 31, ал. 1 и при спазване на технологичната
карта по чл. 18, ал. 1, т. 4, като:
а) извършва визуалната
проверка на превозното средство съгласно част II, раздел I от методиката по чл.
31, ал. 1 и отразява данните от прегледа в протокола по приложения № 9, 10
или 11;
Съдът, при проверка на
съдържанието на АУАН и НП констатира, че в обстоятелствените им части са
описани всички елементи от състава на нарушението, състоящо в това, че при
извършена проверка със спирачен стенд на спирачката за паркиране (ръчна
спирачка) не е постигнат минималния спирачен коефициент от най-малко 16% спрямо
допустимата максимална маса на ППС, като е постигнат коефициент от 13%, което е
следвало да бъде класифицирано като значителна техническа неизправност и е
следвало в протокола за техн.изправност да се даде заключение „ Допуска се ППС
да се придвижи до място за отстраняване на неизправностите", а както
въззивника е посочил - да се допуска до пътищата отворени за обществено
ползване. Нарушението е
конкретизирано по своето местоизвършване и дата, както и по своята правна
квалификация.
Описването в обстоятелствената
част на АУАН и НП както на конкретното, посочено по- горе нарушение, извършено
от въззивника Д., така и на
обстоятелствата на извършване
Съдът, изхождайки от факта, че законодателят е предпоставил завишената
степен на обществена опасност на нарушението, както и предвид на факта, че
настоящото нарушение не се отличава по обстоятелствата си на извършване в
сравнение с обичайните случаи от този вид намери, че се изключва възможността
фактите от настоящия казус да бъдат съотнесени към разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК,
"Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли
жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на
разноски". От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в
размер на 80 лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Като взе предвид
гореизложеното, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление
като правилно и законосъобразно.
Водим от
горното, съдът постанови решението си.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0000299/08.04.2020г. на и.д. Директор на РД „АА” гр. Варна, с което на Д.Д.Д., ЕГН ********** е
наложено административно наказание - ГЛОБА
в размер на 1500 лева на основание чл.178а ал.7 т.3 от Закона за движение по
пътищата.
ОСЪЖДА Д.Д.Д. ЕГН ********** да заплати на Регионална
дирекция „АА" - гр. Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: