Р Е
Ш Е Н И Е 260003
гр. Пазарджик, 11.11.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на тринадесети фавруари, две
хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
Окръжен съдия: Илиана
Димитрова-Васева
при
секретаря Виолета Боева, като разгледа докладваното от съдия Димитрова гр. д. N
486 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2в
от ЗОДОВ за обезщетения за имуществени вреди от нарушение на правото на
Европейския съюз.
Ищецът „Металика-5“
ЕООД-гр.Велинград е предявил исковете за отговорността на държавата за вреди по
чл.2в от ЗОДОВ срещу Национална агенция за приходите – гр.София и Върховния
административен съд – гр.София за солидарното им осъждане да заплатят
обезщетения в общ размер на 7 549 928,42 лева (седем милиона петстотин
четиридесет и девет хиляди деветстотин двадесет и осем лева и четиридесет и две
стотинки).
Въпросът за компетентността на
Пазарджишкия окръжен съд да разгледа делото и за реда, по който да стане това,
е решен с определение ВКС по ч.гр.д. № 1901/2017 г., в съответствие с
преходната разпоредба на пар.6 от ПЗР към ЗИД на ЗОДОВ /ДВ бр.94/29.11.2019 г.
Делото следва да се разгледа по реда
на ЗОДОВ, като по въпроса да държавната такса и разноските се прилагат чл. 9а и
10 от този закон. Дължимата проста такса за завеждане на делото е внесена.
Исковата молба е редовна, а
единственото възражение за недопустимост на исковете поради липсата на основания
за солидарно отговорност на двамата ответници е неоснователно. Въпросът за
допустимост на иска при другарство се поставя винаги в хипотезата на
задължително такова, а при обикновено, какъвто е случаят при солидарна
отговорност – само ако исковете спрямо ответниците подлежат на разглеждане по
различен процесуален ред. За процесуалната легитимация, вкл. при предявени иск
против двама или повече обикновени другари се изхожда от твърденията на ищеца
относно страните по въведеното с нея спорно правоотношение. От страна на ищеца
са въведени твърдения за претърпени неимуществени вреди от действия на двамата
ответници по повод на издадените от НАП ревизионни актове и упражнения спрямо
тях от ВАС съдебен контрол за законосъобразността им, с което е обосновава
тяхната пасивна легитимация.
Процесуални пречки във връзка с
останалите условия за допустимост на производството не бяха констатирани от
съда при служебната проверка, извършена на осн.чл.130 ГПК.
Обстоятелствата, на които се
основават исковете са свързани с проведени три отделни ревизионни производства
и издадени ревизионни актове от НАП в нарушение на правото на ЕС и по конкретно
– на чл.63, чл.167,чл.168, чл.178 и чл.199 от Директива 2006/112/Ео на Съвета
от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност,
които актове били потвърдени съответно по повод на тяхното обжалване с решения
на Върховния административен съд.
Ищецът твърди, че в пряка
причинна връзка с тези нарушения е претърпял вреди изразяващи се в: установен за внасяне ДДС по трите
ревизионни акта в размер на 1 895 136.21 лв., както и
113 322,21 лв. - лихва по РА № *********/16.09.2008 г. на ТД на НАП - Пазарджик
до 16.09.2008 г., лихви по РА № *********/16.09.2008 г.
на ТД на НАП - Пазарджик за периода от 17.08.2008 г. - 04.07.2016 г. в размер
на 360 892,12 лв, лихви по РА № *********/05.01.2009 г.
на ТД на НАП - Пазарджик за периода 25.03.2008 г. - 04.07.2016 г. в размер на
530 677,30 лв., лихви по РА № *********/06.06.2012 г. на
ТД на НАП - Пазарджик за периода 18.04.2012 г. - 04.07.2016 г. в размер на 272
166,56 лв. и лихва по РА N° *********/06.06.2012 г. на
ТД на НАП - Пазарджик до 17.04.2012 г. в размер на 343 842.84 лв;
А така също и: 947 568.15 лв. установен за внасяне корпоративен данък, 467 646.20 лв. лихва за периода 01.04.2008 г. - 06.06.2012
г., по отношение на невнесения корпоративен данък и 393
510.83 лв. лихва за периода 07.06.2012 г. - 04.07.2016 г., по отношение на
невнесения корпоративен данък.
Като вреди, които счита, че са
настъпили в пряка причинно следствена връзка с твърдяните нарушения на
общностното право ищецът описва още:
Платеното
от него юрисконсултско възнаграждение по адм. д. № 12229/2010 на ВАС в размер
на 16 750 лв.
Сумата от 208 416 лв.,
представляваща продажна цена на сграда, собственост на „Металика - 5“ ЕООД,
изнесена на публична продан, поради невъзможност на дружеството да изпълнява
задълженията си по договор за заем с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД.
Пропуснати ползи и претърпени
загуби в размер на 2 000 000 лв.,, вследствие от действията на НАП и ВАС, чийто
общ размер се формирал по следния начин:
Във връзка с първото ревиозионно
производство било образувано изпълнително производство пред публичен изпълнител
и наложени обезпечителни мерки, вследствие, на което банкови сметки,
дружествени дялове и имущество на „Металика - 5“ ЕООД били запорирани. Поради
това дружеството било принудено да продаде активи на стойност 237 000 лв., за
да може да продължи да извършва дейността си. Вследствие на наложените запори,
печалбата на дружеството за 2008 г. била
е в размер на 29 000 лв, при такава за предишните две години съответно
от 63 000 лв. за 2006 г. и 66 000 лв. за 2007 г. Същевременно
задълженията към доставчиците нараснали с 525 000 лв., към финансови предприятия - с 303 000 лв., а
данъчните и осигурителни задължения- със 190 000 лв. През 2009 г. данъчните и
осигурителни задължения нараснали с 8000 лв.
С постановление от 14.08.2009 г.
била наложена възбрана на недвижим имот, собственост на дружеството, а на
22.10.2009 г. - запори върху безналични ценни книжа и депозити. Поради
наложените запори дружеството не могло да оперира и регистрирало загуба от 48
000 лв. за 2009 г. Данъчните и осигурителните задължения нарастнали със 137 000
лв.
През 2011 г. данъчните и
осигурителни задължения нарастнали с 540 000 лв. След издаване на ревизионния
акт от 2011 г. дружеството било дерегистрирано по ЗДДС. Със заповед №
Т-РД-15-401 от 10.07.2012 г. на заместник-министъра на икономиката,
енергетиката и туризма бил отнет лицензът за извършване на търговия с черни и
цветни метали. Затворени били базите за изкупуване на метали. Освен това
дружеството било включено в списъка на неизрядните длъжници към държавния
бюджет и това довело до допълнителен отлив на клиенти. Това, заедно с
наложените запори на сметки и дружествени дялове, без съмнение е довело до
увреждане на доброто търговско име, с което дружеството се е ползвало до онзи
момент.
Т.е. претендира се обезщетение
за пропуснати ползи, поради намаляване на печалбата, продажба на активи и на понесена загуба, като се сочи осчетоводена
такава от 48 000 лв. за 2009 г. Не става ясно описваното за съответните
години увеличаване на задълженията на дружеството по какъв начин може да се
изрази в вреди за него. Освен това общо обезщетение от 2 000 000 лв.
няма как да бъде претендирано и присъдено за различни по характер вреди
/пропуснати ползи и загуби/ и за такива, произтичащи от различни фактически
обстоятелства /продажба на активи, намаляване на печалба, генерирана загуба и
пр./
Обстоятелствата, на които се
основава иска за обезщетение от общо 2 000 000 лв. за пропуснати
ползи и понесени загуби се нуждаят от допълване и уточнение, за което съдът
дава указания на ищеца да го стори в първото съдебно заседание на осн. чл.145 ЗЗД. Не следва да се оставя исковата молба без движение за тези уточнения,
доколкото в нея все пак има изложение на основните обстоятелствата, на които се
основава тази претенция, но според съда те се нуждаят от уточнение и допълване.
Препис от исковата молба е връчен на
двамата ответници, като в законния срок е постъпил писмен отговор само от
Върховния административен съд, който прави следните възражения срещу
основателността на претенциите за заплащане на обезщетения на осн. чл.2в от ЗОДОВ.
1.При наличие на влязло в сила
съдебно решение, с което е потвърден адм. акт, определящ размера на дължимия
данък,в производството по чл.2в от ЗОДОВ
не следвало да се прави „ пълна ревизия“ на съдебния акт. В предметния
обхват на нормата, даваща основание за обезщетение било единствено извършването
на очевидно нарушение на общностното право, като основният критерия за това бил
дали националният съд е дал погрешно тълкуване на съюзна правна норма с оглед
практиката на СЕС в конкретната материя. Освен това от значение за тази преценка били и: степента
на яснота и прецизност на нарушеното правило, характера на нарушението –умишлен
или неволен, извиним или неизвиним характер на грешката в правото. А самата
погрешна преценка на предходно решение на СЕС не можело да се счита за очевидно
нарушение. /Решение от 13 юни 2006 г. по делото Traghetti Mediterraneoя С-173/03/.
Ето защо съдът не следвало да
извършва такава пълна ревизия, за каквото призовавал ищецът в исковата молба, в
това число – преценка на доказателствата и фактите по делото на ВАС.
2.
Като признава по принцип, че нормите на чл. 167 и чл.168 от Директивата,
на които се позовава ищеца, са насочени към създаване на права на частноправни
субекти, а именно – право на приспадане на данъчен кредит, ответникът оспорва,
те да са нарушени в конкретния касуз. Приходната администрация и ВАС били
приложил правилно чл.70,ал.5 от ЗДДС за отказ от данъчен кредит и така
постановеното решение напълно се припокривало с практиката на ЕС по тълкуване
на съответните норми на вторичното права. Цитират се решения на ЕС, на които
самият ищец се позовавал, отнасяйки ги превратно към своите твърдения за
нарушение на съюзното право.
Подробно се обсъжда как в тези
решения е разрешен въпроса за доказателствената тежест, вида на доказателствата
за установяване извършването на реалните доставки и изобщо - всички онези
въпроси, по отношение на които ищецът твърди, че органите на българската
държава са допуснали нарушения на съюзното право, във връзка с които са му
причинени имуществени вреди.
3.Ответникът се позовава на липса на
конкретна разпоредба в Директивата, относно доказателствата, които трябва да
представят данъчно задължените лица.Но твърди и че в данъчното производство не
било налице никакво конкретно доказателство, позволяващо от една страна да се
заключи, че въпросните стоки, във връзка с които се е искано освобождаване от
ДДС и възстановяване на данъчен кредит, са били реално прехвърлени извън територията на държавата-членка на
доставката, а от друга – да се изключи, че са били налице „машинации и измами“.
4.Оспорва се наличието на пряка
причинна връзка между твърдяното нарушение на конкретна норма и причинената
вреда.
5.Прави се възражение за
„неоснователност на иска поради неговата недоказаност“ в т. 4 от отговора на
исковата молба, което в едната част касае претенцията за възстановяване на
средствата, платени за юрисконсултско възнаграждение по водените дела и тази за
обезщетения за неимуществени вреди, по повод на което ответникът твърди, че
извършването на този разход по водене на административните дела не може да бъде
предмет на обезщетяване по реда на чл.2в от ЗОДОВ, защото не попада в
хипотезата на вреди от нарушени права на частно-правен субект, произтичащи от
съюзна норма, а същото се отнасяло и за обезщетението за описаните
неимуществени вреди.
В другата си част възражението за
недоказаност касае:
- разликата между твърдяния и
действителния според ответника размер на определения за внасяне ДДС, който бил
предмет на РА от 16.09.2008 г. и съответно – на претенцията по т.1 от исковата
молба. Ставало дума за 576 370,33 лв. ДДС и лихви в размер на
113 136,21лв., поради което претенцията за сумата от
1 895 136,21 лв. била „голословна, произволно посочена и неотносима
към ВАС.
- неотносимост на въпроса за
дължимост на корпоративния данък в размер на 947 568,15 лв., доколкото
това задължение не било предмет на производството пред ВАС по адм. д. № 35/2011
г.и по отношение на него съдът не бил формирал никакви решаващи мотиви. Това се
отнасяло и за всички претенции на ищеца за „надвнесен корпоративен данък“ за
посочените периоди.
- ирелевантност на другите две дела
на ВАС с изключение на адм. д. № 35/2011 г. към иска по чл.2в от ЗОДОВ, защото
искът бил за вреди от нарушение на конкретни права, произтичащи от конкретна
правна норма с решение на националния съд,а не – цялата правораздавателно
дейност в страната. А според ответника петитума на вътрешно-правния иск са
вредите от нарушаване на норма от правото на ЕС, обхващаща конкретните
права,предоставени от конкретна правна норма с конкретно съдебно решение“, което
било посочено ясно от ищеца – именно решение № 981/04.07.2011 г. по адм. д. №
35/2011 г.
В хода на производството от
ответника НАП-гр.София постъпи молба, с която представи писмени доказателства относно новонастъпили
факти. След дадени указания да обясни значението им за спора, пълномощникът на
страната уточни това в писмено становище от 27.07.2023 г. /на л.165-166 от
делото/. Позова се на влязла в сила присъда срещу управителя на ответното
дружество за данъчна измама, както и на неговите признания, направени пред
наказателния съд, относно фактите, изложени в обвинителния акт, като твърди, че
те са свързани именно с неосъществяването на конкретните „доставки“, във връзка
с които ползван данъчен кредит, респективно – начислен е за възстановяване с
ревизионните актове, както и на практиката на Съда на Европейския съюз , според която доказаната данъчна измама е
самостоятелно основание за отказ на данъчен кредит/независимо от това има ли
доставка или не/. Тези обстоятелства сочи като релевантни за възражението си,
че не е налице противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в
нарушение на правота на ЕС, в частност – на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от
28.11.2006 г.
Също така представя две
разпореждания за погасяване по давност на задълженията на ищеца по издадените
ревизионни актове, като твърди, че поради това не е налице вредоносен резултат
за дружеството, като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане и
следователно – исковете за присъждане на обезщетение са неоснователни.
След представяне на новите
доказателства пълномощникът на ищеца направи в съдебното заседание на
13.02.2024 г. изявление за отказ от по-голямата част от претенциите си, както и
– за изменение размера на два от исковете. Изявлението е изложено и писмено в
молба на л.440-441 от делото, а произнасянето на съда по повод упражняването на
тези процесуални права с определение на стр.6-та от протокола от съдебното
заседание.
След частичното прекратяване на
производството, определението за което е влязло в сила, останаха за
разглеждане: 1.иск за вреди в размер на 8 677, 44 лв. от установен за внасяне
ДДС по Ревизионен акт № *********/16.09.2008 г., /като се твърди, че именно
тази част от главницата по ревизионния акт е фактически погасена,чрез
събирането й от НАП, преди изтичане на давността/, 2.иска за вреди, свързани с
продажба на сграда, собственост на ищеца, изнесена на публична продан в размер
на 215 500 лв. и 3. иск за вреди от /пропуснати ползи/ от нереализирана печалба
от дружеството за периода 2008-2016 г. в размер на 433 000 лв.
Делото е разглеждано с участието на
прокурор от ОП-Пазаржджик, който дава заключение за неоснователност на
разглежданите искове, поради това, ме ревизионните актове били обжалвани и
потвърдени от ВАС. По отношение на причинно-следствената връзка с
нереализираната печалба и загубата от продажба на имот на публична продан,
твърди, че не е доказана, тъй тези вреди нямало да се проявят в периода
2015-2016 г., ако дружеството било платило своевременно данъчните си
задължения, които са установени в един по преден период /2007-2008 г./.
След като обсъди доводите и
възраженията на страните и прецени относимите към разглежданите искове
доказателства, съдът приема следното:
Фактически обстоятелства:
При извършени три данъчни
ревизии в ищцовото дружество, обхващащи съответно периодите 26.01.2007 г. – 30.04.2007
г., 01.05.2007 г.-31.08.2007 г. и 01.09.2007 г. – 31.12.2020 г., органите на
НАП са издали трите ревизионни акта, посочени в исковата молба, с които е
била констатирана липса на основание за ползване на данъчен кредит и установено установено задължение за
внасяне на ДДС, който ищецът твърди да е в общ размер а 1 895 136.21 лв.
Ревизионните актове №*********/16.09.2008
г., РА№ *********/05.01.2009 г. и РА №*********/06.06.2012 г. на ТД на НАП -
Пазарджик са влезли в сила, като първите два са били обжалвани, но подаваните жалби
пред горестоящия административен орган и пред съда са били отхвърляни като
неоснователни. Дружеството, не е внесло доброволно дължимия според актовете на
данъчната администрация ДДС и определените с тези актове за дължими лихви върху
невнесения данък, като е извършено погасяване по принудителен ред единствено на
една малка част от главницата до размера на
8 677, 44 лв. по Ревизионен акт № *********/16.09.2008 г. Доказателствата
за това са 2 бр. разпореждания за разпределение на суми, постъпили от действия
по принудително изпълнение на публичен изпълнител на л. 406 и сл. и л.420 и сл.
от делото. Останалата част от вземанията за главница, представляваща определен
за възстановяване данъчен кредит и за лихви, установени с този ревизионен акт,
във връзка с който останаха да се претендират вреди след направения частичен
отказ от част от предявените искове, са погасени по давност, като това е
признато изрично с издадено разпореждане от 11.01.2019 г., с което е прекратено
производството по принудително изпълнение на тези публични задължение /на л.
137 и сл. от делото/.
Решението на горестоящия
административен орган, с което е бил потвърден Ревизионен акт № *********/16.09.2008
г., било предмет на съдебен контрол и потвърдено с влязло в сила решение на
Административен съд-Пазарджик, след отхвърляне на жалбата срещу него от
ответника Върховен административен съд с решение № 9861/04.07.2011 г. по адм.
д. № 35/2011 г. Същото производство по обжалване е било проведено и срещу
втория по време да издаване ревизионен акт № *********/05.01.2009 г. и то
приключило окончателно с решение на ВАС № 10346/11.07.2011 г. по адм. д. №
12229/2010 г. Мотивите, съдилищата да потвърдят липсата на породено право за
ползване на данъчен кредит, са свързани с това, че не установено реалното
осъществяване на доставките, във връзка с които дружеството е декларирало
намерение да ползва такъв.
Отреченото от държавните органи
право на данъчен кредит касае представените с декларации от данъчно задълженото
лице фактури за доставка на желязо през релевантните данъчни периоди. Мотивите
им са за установена в хода на административното и потвърдена в съдебното
производство по обжалване на ревизионните актове липса на доказателства за
необходимия кадрови и технически потенциал у всеки един от търговците, сочени
като доставчици във фактурите, за реалното извършване на съответната доставка,
както и – непредставяне в хода на данъчната ревизия на изискани документи от
тези съконнтрахенти на проверяваното дружество. За това е прието, че не е
налице доставка по чл.6, във вр. с чл.70,ал.5 от ЗДДС.в
С влязла в сила присъда на Пазарджишкия
окръжен съд /на л. 100 и сл. от делото/ управителят на „Металика-5“ЕООД Р. А.
Л.е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.255,ал.3 във вр. с
чл.255,ал.1,т.2 ,т.6 и т.7 от НК, като от обвинителния акт и от текста на
диспозитива на самата присъда става ясно, че в състава на продължаваното престъпление,
извършено от него са включени действията по съзнателно избягване установяването
и плащане на данъчните задължения на дружеството по чл.86 ЗДДС, като използвал
пред ТД на НАП документи с невярно съдържание за месеците февруари 2007 г. –
януари 2008 г., в които е отразил нереално извърти сделки по фактури с изброени фирми, като с деянията били укрити
данъчни задължения в особено големи размери
- 845 626, 84 лв.
При съпоставка на периода, за
който е констатиран неоснователно приспаднат данъчен кредит с посочения ревизионния
акт с този по обвинителния акт, имената на фирмите по фиктивните сделки,
установени от наказателния съд и данъчните органи и определения размер на и
размера на укритите данъци с установеното деяние с влязлата в сила присъда, се
налагат следните изводи:
Избегнатите за внасяне данъчни
задължения за периода, обхванат от изпълнителното деяние на престъплението, са
в значително по-голям размер от сумата, погасена чрез принудително събиране на
вземанията по ревизионния акт по Ревизионен акт № *********/16.09.2008 г, която
е 8 677, 44 лв.
Доколкото установените като
фиктивни, неосъществени в действителност доставки по съставени и представени
пред ТД на НАП фактури съвпадат с част от тези, за които е осъден управителят
за укриване/избягване на данъци, то следва да се приеме, че са налице
достатъчно доказателства, че данъчния кредит правилно е отказан на дружеството.
Няма съмнение, че деянието, определяно като „данъчна измама“ или „измама с ДДС“,
за което управителят на дружеството е признат за виновен и осъден, представлява
съзнателна злоупотреба по смисъла на практиката на СЕС с правото за приспадане
на данъчен кредит, при което не е допуснато нарушение с отказа да му се
приспадне ДДС до размера на сума, която остана предмет на предявения иск за
заплащане на обезщетение - 8 677, 44 лв. и този иск следва са се отхвърли
изцяло като неоснователен.
Отделно от това и в
административното и в съдебното производство по установяване и оспорване на
данъчните задължения на ищеца, както и в настоящото производство, не се събраха
доказателства за това, че доставките, във връзка с които дружеството е целяло
да ползва ДДС са били осъществени реално. А няма съмнение, че доказателствената
тежест да това е именно на данъчно задълженото лице.
Като намира за напълно основателни
доводите на ответниците, изложени в отговорите относно това, че не следва да се
прави пълна ревизия на актовете на данъчните органи и на ВАС, а да се
съсредоточи върху това извършено ли е очевидно нарушение на общностното право и
по-конкретно – на 167 и чл.168 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006
г. , на които се позовава ищеца, съдът приема, че такова нарушение не бе
установено, а напротив, при установена с влязла сила присъда измама с ДДС се
оказва, че приходната администрация и ВАС са действали според вътрешното право,
правото на ЕС и в унисон с практиката на СЕС по тълкуване на съответните норми на
вторичното право.
Поради това искът да заплащане на
обезщетение в размер на 8 677, 44 лв., до който размер е единствено е реално
погасена главница по един от ревизионните актове по исковата молба, е
неоснователен. ДДС до този и в много по голям размер реално се е дължал от
дружеството, поради което и основателно е събрано задължението от публичния
изпълнител, преди да бъдат погасени по давност всички останали задължения за
главница и лихви за периодите, обхванати от проверките, описани в исковата
молба.
Останалите два иска също следва да
бъдат отхвърлени, освен поради недоказването на нарушение на норми от съюзното
право от страна на държавата, в лицето на нейните данъчни органи и ВАС, но и
поради недоказването на реални вреди и несъществуването на причинна връзка
между загубите и пропуснатите ползи, които се претендират и действията на тези
органи.
Продажбата на имот на публична
продан за погасяването на задължения на длъжник е установен от закона способ за
принудително изпълнение и не може да се приеме априори продажната цена, на който е продаден имота по
този ред за някакъв вид имуществена вреда, понесена от собственика на имота,
който е и длъжник. Ето защо искът с цена 215 500 лв. за заплащане на
обезщетение в размер на продажната цена на сграда, продадена на публична
продан, заради невъзможност дружеството да изпълнява задълженията си към „Райфайзенбанк
/България“ ЕАД следва да се отхвърли като неоснователен.
Що се отнася до иска за заплащане на
обезщетение в размер на 433 000 лв. за нереализирана печалба от дружеството да
периода от 2008 г. до 2016 г. на първо място от заключението на вещото лице и
от свидетелските показания на св. В., не се установява конкретен размер на
загуби или – намаляване на печалбата, който да отговаря на размера на иска,
доколкото във финансовите отчети на дружеството за част от периода вещото лице
сочи, че „няма данни“ за годишния финансов резултат. /таблица в заключението на
в. л. Л.Я.-Т. на л. 384 от делото“/, а загуба е отчетена единствено за 2010 г.
в размер на 48 000 лв.
По същественото е, че обезщетението
за „нереализирана печалба“ следва да се определи като такова за вреди от
пропуснати ползи, което се присъжда при доказване по убедителен начин на
пропускът да се увеличи имуществото на правния субект с очаквани, сигурни
активи, а не – с предполагаеми такива, както и че нерелеализирането на ползите
се дължи именно на деликтно поведение на ответната страна, а не – на други
фактори. В конкретния случай няма доказателства, които да установяват
намаляване на печалбата или реализирането на загуба от страна на ищцовото
дружество, които да се дължат със сигурност на действия от страна на органите
на данъчната администрация и на съдебната власт.
С оглед изхода на делото ищецът
следва да заплати на ответника Национална агенция за приходите, представлявана
от юрисконсулт С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.
По изложението съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете на „Металика-5“ ЕООД-гр.Велинград, ул. Димитър Грънчаров № 3, по чл.2в от ЗОДОВ срещу Национална агенция за приходите – гр.София и Върховния
административен съд – гр.София за солидарното им осъждане да заплатят
обезщетения за имуществени вреди, както следва:
1.за вреди в размер на 8 677, 44
лв., представляващи част от погасена главница от установен за внасяне ДДС по
Ревизионен акт № *********/16.09.2008 г., 2. за вреди в размер на 215 500 лв.
от продажба на сграда, собственост на ищеца, изнесена на публична продан,
представляващи цената на която е продадена и 3. за вреди в размер на 433 000
лв. /пропуснати ползи/ от нереализирана печалба от дружеството за периода 2008-2016
г.
ОСЪЖДА
Металика-5“ ЕООД-гр.Велинград, ул.
Димитър Грънчаров № 3, ДА ЗАПЛАТИ на Национална
агенция за приходите – гр.София разноски по делото в размер на 450 лв. /възнаграждение
за юрисконсулт/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: