МОТИВИ по НОХ дело
№00081/2016 год. по
описа на РС гр.Е.
Обвинението е предявено от Е. районна
прокуратура срещу И.Ц.И. за това, че на 25.04.2016 година, около 00,55 часа в
гр.Е., обл.С., по бул.”Р.” е управлявал МПС-лек автомобил марка “ВАЗ 21074” с регистрационен №СО
2791 КА, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,10
на хиляда, установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.
Подсъдимият И.Ц.И.
в съдебно заседание не се признава за виновен и дава частични обяснения по
повдигнатото му обвинение. Лично и чрез защитника си адв.И.А.-САК оспорва изцяло
процедурата при извършване на проверката за алкохол – от първоначалните
полицейски действия до действията на дежурния лекар във ФСМП – Б. Твърди, че
изпитва страх от спринцовки, поради което не е дал кръвна проба. Твърди, че е
следвало в Протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго
упойващо вещество да се посочи какви медикаменти приема за лечение на високо
кръвно налягане, както и, че отказа на подсъдимия да даде кръвна проба не е
следвало да се вписва върху талона за медицинско изследване.
Представителя
на Районна прокуратура – Е. прокурор В. Г. в съдебно заседание поддържа
предявеното срещу подсъдимия обвинение. Оспорва всички твърдения на защитата за
нарушения на процедурата по извършване на проверката за наличие употреба на
алкохол. Предлага да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” около
средния размер, както и наказание глоба в размер, съобразен с доходите и
семейното му положение. На основание чл.343 г от НК прави искане да бъде лишен
от право да управлява МПС за срок от една година. Прави искане за прилагане на
чл. 68 ал.1 от НК, като подсъдимия изтърпи и наложеното му наказание с Присъда № 1/29.01.2014
год. по НОХ дело № 143/2013 г. по описа на Е. районен съд, влязла в законна
сила на 14.02.2014 година в размер на осем месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години, а деянието по настоящето дело е извършено в този
изпитателен срок.
Съдът след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
На 24/25.04.2016 година за времето от 20.00 часа
до 08.00 часа, дежурните служители
при РУ МВР-Е.- П.С.А. и П.К.В.
извършвали автопатрул по маршрутите на гр.Етрополе. Около 00,55 часа на 25.04.2016 година, св. П.С.А. спрял за проверка
движещ се по бул. „Р.” в кв.128 лек
автомобил марка „ВАЗ 21074”
с рег. № СО 2791 КА. При проверката било установено, че водач на автомобила е подс.И.Ц.И. ***, а пътник св. С.И.С.,***.
Водачът И. лъхал на алкохол, като
на въпрос на св. А. дали е употребил такъв, отговорил, че е изпил две бири
около полунощ. При извършената проба на подсъдимия с техническо средство „Дрегер 7510” с фабр. № ARDM 0171, същото отчело положителен
резултат от 2,10 промила. Предвид това му бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по Закона за движение по пътищата серия Г, № 329426,
заведен в РУ МВР-Е. под № 172/2016
година и издаден талон за медицинско изследване
№ 0441213, връчен в 01,30 часа на 25.04.2016 година, в който било
отразено, че може да се яви във ФСМП – Ботевград до 03,30 часа. Двамата полицейски служители
съпроводили подс.И. до ФСМП-Б., където последният бил освидетелстван от дежурния лекар – д-р М. С. В протокола дежурния
лекар отразил, че не е взел кръвна проба, т.к. освидетелствания отказал да даде кръв за алкохолна
проба. Това
обстоятелство било
отразено в протокола за медицинско изследване, за което се подписал както
освидетелствания, така и дежурния лекар. Отказа на водача да даде кръв за
алкохолна проба бил отразен, както в талона за медицинско изследване, така и във фиш за СМП амб. № 2244 от 25.04.2016г.
Тъй като в хода на
съдебното следствие, при предявяване на талон за медицинско изследване № 0441213, подсъдимия заявява, че подписа в графата
„водач на МПС” не е положен от него, е назначена съдебно-графическа експертиза,
за проверка на това обстоятелство. От заключението на същата, изготвено от в.л.
инж.А. Д. и неоспорено от страните се установява, че подписа е на подсъдимия И.И..
От изготвена справка в АИС-АНД – КАТ, приложена на л.18-19 от
бързото производство се установява, че подс.И.
е правоспособен водач на МПС, категории В, М, С, АМ, ТКТ и има нарушения по
ЗДвП.
От приложената справка за съдимост
по бързото
производство е видно,
че подс. И. е осъждан за извършено
престъпление от общ характер, като настоящото деяние е осъществено в рамките на
изпитателен срок на условно осъждане по НОХД 143/2013г по описа на РС-Е.
В хода на съдебното
следствие са събрани писмени доказателства досежно техническото средство „Дрегер 7510” с фабр. № ARDM 0171, от които
се установява, че същото е преминало проверка през специализирана лаборатория
на 17.05.2016 година, като срока на валидност е шест месеца. От справка
рег.№120400-7123/21.06.2016 година, изготвена от Началник сектор «Пътна
полиция» при ОД МВР-С. се установява, че РУП-Е. разполага с четири броя технически
средства за измерване наличие на алкохол в кръвта, като процесното е едно от
тях.
От извлечение от
техническото средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № ARDM 0171 се
установява, че за времето от 22.46 часа на 24.04.2016 година до 08.55 часа на
01.05.2016 година със същото са извършени три измервания с пореден номер и
резултат както следва – 461-1,40 промила; 462-2,10 промила /на подс.И./ и 463-0.00
промила.
Подсъдимия И.Ц.И. е роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, българин, с българско гражданство, разведен, със средно
образование, безработен и осъждан. Семейството на подсъдимия е тричленно и
същия е с много добри характеристични данни.
Горната фактическа обстановка
съдът възприе частично от обясненията на подсъдимия; изцяло от обясненията на
св.П.А., св.П.В., св. С.С.; писмените доказателства, събрани в хода на
бързото производство-АУАН сер.Г, бл.№329426, талон за медицинско изследване
№0441213, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго
уповащо вещество, фиш за СМП амб.№2244, справка за нарушител/водач, справка за
съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и
характеристика; писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие –
Протокол №7-63-15 за проверка на техническо средство, Справка рег.№120400-7123
на Сектор «ПП» при ОДП-София, Справка рег.№263р-6944/10.09.2016 год. на
Началник РУП-Е. и заключение по съдебно-графическа експертиза.
Гореописаните фактически
констатации обосновават правния извод, че извършеното от подс. И.Ц.И. деяние,
както от обективна, така и от субективна страна, осъществява състава на
престъпление по чл. 343б ал.1 от НК.
От обективна страна, на 25.04.2016 година,
около 00,55 часа в гр.Е., обл.С., по бул.»Р.» е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка “ВАЗ 21074”, с регистрационен номер СО 2791 КА, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,10 на хиляда.
Управлението на
посоченото МПС след употреба на алкохол от подс.И., е установено по надлежния ред, регламентиран
в Наредба №30 от 27 юни 2001 година на Министерството на здравеопазването, МВР
и Министерство на правосъдието за реда за установяване употребата на алкохол
или друго силно упойващо вещество от водачи на моторни превозни средства (
обн., ДВ, бр.63/2001 г., изм. ДВ. Бр.23 от 17.03.2006г.), а именно – чрез техническо средство /арг. от чл.6, изр.1-во, предл.3-то във
вр. чл.1, ал.2, предл.1-во от Наредбата/. Събраните при разследването
доказателства сочат, че същият е бил спазен, защото техническото средство ”Алкотест Дрегер 7510”, с което е извършена
проверката за употреба на алкохол или друго упойващо вещество на подс.И.
е одобрено със Заповед № I-в-723
от 07.08.2002г на Министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл.1,
ал.3 от Наредбата, на
водача на моторното превозно, съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба №30, е бил
издаден талон за медицинско изследване, същия е отказал да даде кръвна проба и съобразно чл. 6 от Наредба №30, при отказ на
водача да даде кръв за изследване за употребата на алкохол употребата на
алкохол се установява въз основа на показанията на техническото средство.
От субективна страна
деянието е извършено при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2,
предл.1-во от НК – подс.И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от извършването
му и е искал тяхното осъществяване.
Съдът приема за защитна
позиция твърденията на подсъдимия и защитата му за това, че е нарушена
процедурата по Наредба №30 от 27 юни 2001 година на Министерството на здравеопазването, МВР и
Министерство на правосъдието за реда за установяване употребата на алкохол или
друго силно упойващо вещество от водачи на моторни превозни средства ( обн.,
ДВ, бр.63/2001 г., изм. ДВ. Бр.23 от 17.03.2006г.), поради което и същата не се споделя от съдебния състав.
Съгласно чл.4 от Наредбата, когато с техническото средство е установена
концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, длъжностното лице от службата за
контрол може да придружи водача до лечебното заведение. Т.е. полицейските
служители при всеки такъв случай имат право на преценка. В случая подс.И. е
подписал и приел талона за медицинско изследване. След като същия не е отказал
да получи талона, е бил съпроводен от св.А. и св.В. до ФСМП-Ботевград. В
болничното заведение, подс.И. е отказал да даде кръвна проба, което
обстоятелство съгласно разпоредбата на чл.11 ал.4 от Наредбата е било отразено
от лекаря в протокола за медицинско изследване, което е удостоверено от подписа
на освидетелствания и лекаря. Обстоятелството, че отказа за даване на кръвна
проба е отразен върху първия екземпляр от талона за медицинско изследване
/л.10,БП/ и върху фиша за СМП /л.12,БП/ не води до нарушаване правата на
подсъдимия и до нарушение на процедурата по Наредбата. Върху екземпляра от
талона за медицинско изследване, който е връчен на подсъдимия, това
обстоятелство не е отразено, но това не е изискване на Наредба №30, поради
което и не води до нарушаване на неговите права.
Като защитна позиция
съдът възприема и тезата на подсъдимия, че е отказал да даде кръвна проба, т.к.
имал страх от спринцовки и му прилошавало в такива случаи. На първо място от
показанията на свидетелите не се установи подсъдимия да е заявявал такова
обстоятелство. На следващо място, в протокола за медицинско изследване е
отразено единствено, че водача отказва да даде кръвна проба, за което той се е
подписал без възражения. Също така в съдебно заседание подс.И. дава обяснения,
че кръвни проби при други случаи е давал, но му прилошавало. При тези
обстоятелства съдът приема, че подсъдимия е отказал да даде кръвна проба, като
за това не са били налице пречки от субективен характер.
Воден от изложените
съображения съдът кредитира частично и обясненията на подсъдимия, досежно това,
че изпитва страх от спринцовки, поради което не е дал и кръвна проба.
С оглед на горното съдът
призна за виновен подсъдимия И.Ц.И. в извършването на престъпление по чл. 343б
ал.1 от НК.
Предвидените наказания
за горното деяние са лишаване от свобода от една до три години и глоба от
двеста до хиляда лева.
При определяне на
размерите на наказанията за извършеното деяние, съдът взе предвид мотивите и
подбудите за извършването му - неоценяване степента на алкохолно опиянение и
въздействието на алкохола върху организма, и способността за реакции; причините
способствали и допринесли за извършването му - късния час на денонощието, липсата
на движение по пътищата, както и смекчаващите вината обстоятелства: добри характеристични
данни, съдействие на полицейските служители при извършване на полицейската
проверка, липса на настъпили вредни последици. При определяне размера на
наказанието „глоба” съдът взе предвид и обстоятелството, че подсъдимия е
безработен и има тричленно семейство, за което трябва да се грижи.
Преценявайки горните
обстоятелства съдът наложи наказание „лишаване от свобода” в минимален размер за
срок от една година и въпреки съдебното минало на подсъдимия и обстоятелството,
че деянието по настоящето наказателно производство е извършено в изпитателния
срок на осъждането му за друго деяние, за което е наказан с осем месеца
лишаване от свобода. Съдът счита, че разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК не
може да намери приложение и наказанието да бъде определено под най-ниския
предел, т.к. в хода на делото не се събраха изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства. Наказанието „глоба” съдът определи в минимален размер
от 200.00 лева, съобразявайки се с обстоятелството, че подсъдимия е безработен,
а също така има здравословни проблеми.
Съгласно разпоредбата на
чл.68 ал.1 от НК ако да изтичане на определения от съда изпитателен срок
осъдения извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което макар и
след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и
отложеното наказание. С Присъда № 1/29.01.2014 год. по НОХ дело № 143/2013 г. по описа на Е. районен съд, влязла в законна
сила на 14.02.2014 година подс. И. е бил осъден с наказание
осем месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години. Деянието по настоящето наказателно производство е
извършено на 25.04.2016 година, т.е. в изпитателния срок на предишното осъждане,
поради което подс.И. следва да изтърпи и наложеното му наказание с Присъда №
1/29.01.2014 год. по
НОХ дело № 143/2013 г. по
описа на Етрополски районен съд, влязла в законна
сила на 14.02.2014 година.
Наказанията „лишаване от свобода” подсъдимия следва да изтърпи съгласно чл.60, ал.1 от ЗИНЗС в затвор или затворническо общежитие от “закрит” тип, при първоначален
“строг” режим на изтърпяване, съгласно чл.61 от ЗИНЗС.
С оглед
разпоредбата на чл.343г от НК съдът намери,че следва да наложи на подсъдимия И.
и наказание-“лишаване от право да управлява МПС”, чийто срок определи на десет
месеца, считано от 25.04.2016 год., когато СУМПС му е било отнето по
административен ред.
Съдът намери, че следва
да осъди подсъдимия да заплати по бюджетната сметка на РС-Е. сумата в размер на
160.00 лева, разноски за възнаграждение на вещото лице по изготвена графическа експертиза.
Съдът намери,че
в тези размери наложените наказания ще изиграят своята възпитателна и
превантивна роля и ще изпълнят целите на наказанието по чл.36 от НК.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: