Р Е Ш Е Н И Е
Номер 29.01.2019г. Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и първи януари Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Петър Боснешки
Секретар: Цветелина Малинова
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. №07367 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Л.И.М. с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, 15 В, чрез адв. Р. П., срещу “Кредит Инкасо Инвестмънтс”ЕАД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.София, ж.к.“Люлин-6“, ет.2, бул.“П. Владигеров“ 21, с която е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК, с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът, в качеството си на наследник на И.А.М.с ЕГН:**********, не му дължи сумата от 1889,84лв., представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит №***от 25.02.2009г., сумата от 337,09лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.02.2010г.- 14.10.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2011г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 162,64лв., представляваща разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 23.01.2012г. по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№*** на ЧСИ А.В.. Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Кредит инкасо инвестмънтс БГ”ЕАД e подал отговор, с който е изразил становище, че искът е допустим, но следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответникът твърди, че в процесния случай вземането следва да се погаси с изтичането на петгодишен давностен срок, като давността е прекъсната с молба на ответника за извършване на изпълнителни действия от 13.08.2015г. Ответникът твърди, че докато е имало образуван изпълнителен процес погасителна давност не е текла.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.
По основателността:
Не се спори по делото, че съгласно изпълнителен лист от 23.01.2012г. по ч.г.д.№***. на ПРС Иван Ангелов Мирчев- наследодател на ищеца, е осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД сумата от 1889,84лв., представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит №***от 25.02.2009г., сумата от 337,09лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.02.2010г.- 14.10.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2011г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 162,64лв., представляваща разноски по делото.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на взискателя от 16.03.2012г. е образувано изп.д.№754/2012г. на ЧСИ А.В.. По същото дело са извършвани само справки, като не са предприети същински изпълнителни действия. С постановление на ЧСИ В. от 01.04.2017г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като е отбелязано, че последното изпълнително действие е от 16.03.2012г.
Съдът намира, че последното валидно изпълнително действие по изп.д.№754/2012г. на ЧСИ А.В. е от 16.03.2012г. Действително с молба от 13.08.2015г. “Кредит Инкасо Инвестмънтс”ЕАД, в качеството му на цесионер по Договор за цесия с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, е поискал да бъде конституиран като взискател по делото, като е поискал и извършването на изпълнителни действия. С разрешението по т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК /чл. 330, ал.1, б.„д” ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Поради това и съдът намира, че изпълнителното производство е прекратено по сила на закона на 16.03.2014г. за прекратяване на същото е ирелевантен изричния акт за прекратяването му от съдебния изпълнител. Поради това и молбата на ответника от 13.08.2015г. е правно ирелевантна, тъй като е депозирана по прекратено изпълнително производство. Съдът намира, че подаването на същата молба не поражда правни последици.
С молба от 24.04.2017г. “Кредит Инкасо Инвестмънтс”ЕАД, е поискал от ЧСИ В. да му бъде върнат оригинала на процесния изпълнителен лист.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника “Кредит Инкасо Инвестмънтс”ЕАД от 03.05.2017г. е образувано изп.д.№*** на ЧСИ А.В..
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Предвид гореизложеното и съдът намира, че от 16.03.2012г., когато е било извършено последното изпълнително действие по изп.д.№754/2012г. на ЧСИ А.В. до 24.04.2017г., когато е било образувано изп.д.№*** на ЧСИ А.В., са изтекли повече от пет години, поради което и процесните вземания са погасени по давност.
Предвид гореизложеното процесният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 594,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 96,00лв. за държавна такса, сумата от 48,00лв. за прилагане преписи от изпълнителни дела и сумата от 450,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА. В настоящия случай платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е близо до предвидения минимален размер по Наредба №1 от 397,30лв., поради което и съдът намира, че същото възнаграждение не е прекомерно предвид сложността но делото и оспорванията от страна на ответника.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на Л.И.М. с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, 15 В, чрез адв. Р. П., срещу “Кредит Инкасо Инвестмънтс”ЕАД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.София, ж.к.“Люлин-6“, ет.2, бул.“П. Владигеров“ 21, че ищецът, в качеството му на наследник на И.А.М.с ЕГН:**********, не дължи на ответника сумата от 1889,84лв., представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит №***от 25.02.2009г., сумата от 337,09лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.02.2010г.- 14.10.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2011г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 162,64лв., представляваща разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 23.01.2012г. по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№*** на ЧСИ А.В.. Ищецът твърди, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА “Кредит инкасо инвестмънтс БГ”ЕАД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.София,р-н „Люлин“, бул.“П.Владигеров“ 21, „Бизнес- център Люлин-6“, ет.2, да заплати на Л.И.М. с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, 15 В, чрез адв. Р. П., сумата от 594,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 96,00лв. за държавна такса, сумата от 48,00лв. за прилагане преписи от изпълнителни дела и сумата от 450,00лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: