М О Т И В И
към присъда по НОХД № 1479 / 2020 г.
по описа на районен съд – Варна,
постановена на 16. 06. 2020 г.
Подс. В.В.Д., ЕГН : **********,***,
българин, български гражданин, средно образование, работи, неженен, осъждан, е
предаден на съд с обвинение по :
чл.
129, ал. 1 от НК, затова, че на 30. 09. 2018 г. в гр. Варна, нанесъл удар с
ръка по лицето на Д.И.С., с което му причинил травматично увреждане – счупване
на долната челюст в областта на левия долночелюстен ъгъл, което е обусловило
трайно затруднение на функцията на дъвченето и говора за период не по – малък
от 2 – 2. 5 месеца.
Представителят на РП –
Варна поддържа така възведеното обвинение. Счита, че извършеното от подсъдимия
деяние се доказва по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, както и направите самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК. Моли съда да му наложи наказание, ориентирано към минималния размер.
С протоколно
определение от 16. 06. 2020 г. съдът е конституирал като страна в процеса –
граждански ищец и частен обвинител Д.И.С., предявил граждански иск за сумата от
пет хиляди лева, представляваща неимуществени вреди от престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва,
считано от датата на извършване на деянието – 30. 09. 2018 г., до окончателното
изплащане на сумата. Повереникът и граждански ищец / частен обвинител молят
съда да уважи претенцията изцяло, като относно наказанието се присъединяват към
становището на държавното обвинение.
Подсъдимият по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, респективно съдът с протоколно определение от 16. 06. 2020
г., по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, е приел самопризнанията и доколкото последните
кореспондират със събрания доказателствен материал в досъдебната фаза. Защитата
и подсъдимият молят съда да наложи наказание в минимален размер, както и
редуцира размера на исковата претенция.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка :
На 30. 09. 2018 г. свид. Д.И.С.,
свид. Д. М. С., свид. П. С. Я. се разхождали в централната част на гр. Варна,
като срещнали подс. В.В.Д., свид. В. Ц. К. В предходен период от време свид. Д.И.С.
и свид. В. Ц. К. имитирали боксиране помежду си. Подс. В.В.Д. се приближил до
свид. Д.И.С., изрекъл репликата „Защо вдигаш гард на авери ?“ и му нанесъл удар
с ръка в областта на лицето, след което се отдалечил в неизвестна посока. От
удара свидетелят почувствал силна болка, а челюстта му започнала да отича, като
по – късно същия ден постъпил на лечение в медицинско заведение. По случая било
образувано наказателно производство.
Съдебно – медицинска експертиза
: на 30. 09. 2018 г. Д.И.С. е получил счупване на долната челюст, в областта на
левия долночелюстен ъгъл. Описаното травматично увреждане е резултат от удар с
или върху твърд, тъп предмет, респективно удар с юмрук, реализиран в областта
на лицето. Счупването на долната челюст обуславя трайно затруднение във
функцията на дъвченето и говора за период не по – малък от 2 – 2. 5 месеца.
Съдебно – психиатрична
експертиза : В.В.Д. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата.
– психоза. Налице са данни за психични и поведенчески разстройства, дължащи се
на употреба на психоактивни вещества. Към момента на извършване на деянието
същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Физическото и психичното състояние му позволяват правилно да
възприема фактите по случилото се, да дава достоверни обяснения. Към момента на
извършване на деянието същият не е бил в състояние на физиологичен афект.
Описаната фактическа
обстановка съдът прие за установена като се позовава на направените
самопризнания на подс. В.В.Д. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, които се
подкрепят от доказателствата събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени
към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно : показанията на свид. Д.И.С.,
свид. Д. М. С., свид. П. С. Я., свид. В. Ц. К., съдебно – медицинска
експертиза, съдебно – психиатрична експертиза, справки.
Показанията на
свидетелите съдът възприе и им даде вяра като прецени, че те са вътрешно
непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Същите
дават данни относно авторство, начин на извършване, последици.
Изготвените и
приети по делото експертизи съдът счита за обективно и компетентно дадени. Същите изясняват начин на извършване,
последици, психичен статус. Следва да се акцентира на изключителните
професионализъм и авторитет с които се ползват вещите лица, както и да бъде
отбелязано, че заключенията им са в пълен унисон с доказателствата по делото.
Останалите
събрани по делото доказателства
и доказателствени средства съдът кредитира изцяло като прие, че са единни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондиращи със събраните по делото
доказателства. Същите допринасят за изясняването на осъществяването на състава
от обективна и субективна страна.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните
правни изводи на съда :
За да се осъществи от обективна и субективна страна
състава на чл. 129, ал. 1 от НК е необходимо наказателно – отговорно лице
умишлено да причини на физическо лице средна телесна повреда. Обект на престъплението
са обществените отношения, осигуряващи телесната неприкосновеност, физическата
цялост и здравето на личността, а субект - вменяемо физическо лице.
От обективна страна
безспорно се установи, че на посоченото време и място, подс. В.В.Д. е извършил
активни действия, насочени към телесното здраве на свид. Д.И.С.. Подсъдимият е
нанесъл на свидетеля удар с ръка в областта на лицето, т. е. налице е
относимост между нанесен удар и настъпило счупване на челюст в областта на
левия долночелюстен ъгъл, което е обусловило затруднение на функцията на
дъвченето и говора за период не по – малък от 2 – 2. 5 месеца, което е средна
телесна повреда по смисъла на закона. Горното съдът прие въз основа на кредитирания
по делото доказателствен материал.
От субективна страна
деянието е извършено умишлено. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, т. е. желаел е извършването, като е предвиждал
съставомерните последици и е искал тяхното настъпване. Горното съдът извежда от
неговото цялостно поведение, обективирано по делото, в частност от вида и
последователността на действията му.
Като причина за извършване на престъплението следва да се
отбележи несъобразяването и незачитането на подсъдимия с обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на телесната цялост.
Относно вида и размера на наложеното :
Съгласно
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от
НПК, ако постанови осъдителна присъда, съдът определя наказанието при условията на чл.
58 А от НК. Но за да бъде индивидуализирано същото следва да се отчетат
обществената опасност на деянието и дееца,
смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства, подбудите за извършване.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете съдействие за разкриване
на обективната истина, изразени
съжаление и критичност към извършеното, установени
трудови навици, като отегчаващи такива изключителна арогантност
при извършване, като
подбуди - незачитане телесната неприкосновеност, слаби морално – волеви задръжки, неспазване на установения
в страната правов ред. В обобщение
на горното съдът счита, че
то води до
извода за сравнително ниска степен на обществена
опасност на дееца и завишена такава на деянието.
Тези обстоятелства мотивираха
съда да наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, но
липса на изключителни или многобройни такива. Съобразявайки принципа и
всеобщото разбиране, че индивидуалната превенция е водеща, с оглед прието от
съда, следва да бъдат взети мерки за превъзпитаване на дееца, с оглед ограничаване
възможността му да извършва престъпления, както и да осъзнае извършеното. Обръщайки
внимание и на генералната превенция, за постигане на тези цели, следва на първо
място да се отговори на очакванията на обществото за пресичане и ограничаване
на подобен вид прояви, чрез адекватни на обществената опасност и моралната
укоримост на престъпленията наказания, които от своя страна ще въздействат предупредително
върху другите членове на обществото. В този смисъл съдът счете за справедливо
да определи на подс. В.В.Д. наказание при приложение на чл. 58 А, ал. 1, вр.
чл. 54, ал. 1 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца,
което намали с една трета, т. е. наложи „Лишаване от свобода“ за срок от четири
месеца, изпълнението на което с оглед на цялостната престъпна дейност,
постигане целите на наказанието и поправяне на подсъдимия да бъде отложено с
изпитателен срок – три години. Съдът прие, че по – голяма снизходителност към
дееца ще е не само неоправдана, но и наказанието не би съответствало на
тежестта на извършеното.
Доколкото в случая са
налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23,
ал. 1 от НК, съдът групира наказанията на подс. В.В.Д. по НОХД № 1066 / 2019 г.
по описа на РС – Варна и НОХД № 1479 / 2020 г. по описа на РС – Варна, като му
наложи най – тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от четири
месеца, изпълнението на което отложи със срок от три години. Същевременно съдът
счита, че не следва да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК за увеличаване
наказанието на осъдения. При решението си съдът се мотивира от обстоятелството,
че с определеното общо наказание ще бъдат постигнати целите, визирани в чл. 36
от НК. Целта на закона не би се постигнала чрез едно механично увеличаване
размера на наказанието, а чрез даване възможност на осъдения да докаже това в
обществото.
По отношение предявения
граждански иск :
Съдът намира, че предявения граждански
иск е допустим, доколкото настъпилите за пострадалия неимуществени вреди
имат за източник
деянието на подсъдимия, което е
предмет на обвинението. Същият се явява доказан
по основание предвид
обстоятелството, че съдът прие, че
обвинението по чл.
129, ал. 1 от НК е доказано по несъмнен начин. Размерът
на неимуществените вреди следва да
овъзмезди пострадалия за всички отрицателни
последици, които са настъпили в резултат на деянието въпреки,
че те нямат цена. В процесния случай бяха събрани
доказателства установяващи претърпените болки, страдания, унижение, последвала след деянието травматика
от страна на пострадалия. С оглед
правомощията си и предвид изложеното, съдът счита за
справедливо гражданския иск да бъде уважен за сумата от 2 000. 00 лв. /две хиляди лв./,
ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието - 30.
09. 2018 г., до окончателното изплащане на сумата, като в останала част, а
именно разликата между уважената и предявената сума беше отхвърлена.
Подсъдимият беше осъден да заплати в полза на държавата
сумата от 80 лв. /осемдесет лв./, представляваща 4 % държавна такса върху
размера на уважения иск, по сметка на ОД – МВР – Варна сумата от 252. 00 лв.
/двеста петдесет и два лв./, представляваща направени по делото разноски.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :