Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
гр. *****, 12.12.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският районен съд - първи състав в публичното заседание на тринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при секретаря С.П., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 64 по
описа за 2014 год., за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД - неоснователно обогатяване.
Постъпила
е искова молба от Агенция „Социално подпомагане” - Регионална дирекция за
социално подпомагане гр. ****** ******* против Н.Е.А. ***. В същата се твърди,
че ищецът организира изплащането на различните видове социални помощи, добавки
и други социални плащания съобразно установени вътрешни правила, указания и
заповеди. Съгласно Приложение № 1 към Рамково споразумение № *******/23.09.2013
г., сключено между Агенция за социално подпомагане и „Български пощи” ЕАД
банковата сметка на ОПС - ****** ******* в „ЦКБ” АД е IBAN ***. По същата били
превеждани начислените помощи и добавки, които били изплащани на правоимащите
лица, чрез съответните пощенски станции. Поради техническа грешка в периода от
14.10.2013 г. до 16.01.2014 г. в изготвените платежни нареждания за извършване
на плащанията за всички средства за помощи и добавки, отпуснати на правоимащите
лица в териториалния обхват на ДСП гр. *****, които се изплащали от „Български
пощи” ЕАД, била изписана не горепосочената банкова сметка *** – ****** *******
към „Български пощи” ЕАД, а сметка с IBAN ***, принадлежаща на ответника Н.Е.А..
Същият същевременно бил подпомаган с месечни добавки за социална интеграция по
ППЗИХУ, изплащани му по банков път в „ЦКБ” АД. В резултат на посочената
техническа грешка в периода от 14.10.2013 г. до 16.01.2014 г. по сметката на
ответника, вместо по тази „Български пощи” ЕАД, постъпили сумите по издадените
бюджетни платежни нареждания, както следва: на 15.10.2013 г. – 1114.20 лв., в
това число 325.00 лв. за помощи по чл. 16 от ППЗСП, 657.20 лв. за целеви помощи
за отопление и 132.00 лв. за целеви помощи по ЗИХУ; на 20.11.2013 г. – 150.00
лв. за помощи по ЗСПД, на 25.11.2013 г. – 1051.52 лв. за целеви помощи за
отопление, на 14.12.2013 г. – 335.00 лв. за помощи по ЗСПД, на 18.12.2013 г. –
650.00 лв. за помощни по чл. 16 ППЗСП и 525.76 лв. за целеви помощи за
отопление и на 16.01.2014 г. – 24385.68 лв., в това число 135.00 лв. за помощи
по ЗСПД и ***50.68 лв. за целеви помощи за отопление. По тази причина освен
полагащите му се интеграционни добавки по ЗИХУ ответникът получил и сумата
28212.16 лв., представляваща средства за отпуснати помощи, изплащани чрез
„Български пощи” ЕАД - офис ****** ******* на правоимащите лица в териториални
обхват на ДСП гр. ***** без да има основание за това. На 30.01.2014 г. по
транзитната сметка на ДСП гр. ***** постъпили 21045.00 лв. от ответника, които
били централизирани по сметка на Министерство на труда и социалната политика.
На 03.02.2014 г. и на 17.02.2014 г. същият внесъл съответно 500.00 лв. и 50.00
лв. в касата на ДСП гр. *****, които също били централизирани по сметката на
Министерството на труда и социалната политика. Към настоящия момент остатъкът
от сумата, получена без основание от ответника, възлизала на сума в размер на
6617.16 лв.
Ищецът
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Н.Е.А. да му върне
сумата 6617.16 лв., като получена без основание, както и законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на получаване на същата до окончателното
изплащане.
С
допълнителна молба ищецът е уточнил първоначалната такава, като е конкретизирал
предявения иск, както следва: Ответникът бил подпомаган от ДСП гр. ***** с
месечни добавки за социална интеграция по чл. 25 и чл. 29 ППЗИХУ в общ размер
от 19.50 лв. месечно. Така за периода от м. октомври
С
допълнителна молба ищецът е уточнил първоначалната такава относно петитума й, а
именно претендира заплащане на законната лихва върху сумата 6617.16 лв. от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Във
визирания едномесечен срок не е подаден отговор от страна на ответника.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт И.Д., който поддържа
предявения иск.
В
съдебно заседание, ответникът се явява лично и се представлява от назначения
представител адв. Н.Н., която оспорва предявения иск като твърди, че получената
сума, от неговата страна, не е получена без основание, а му се полага, тъй като
същият е очаквал изплащане на застраховка и обезщетение за инвалидност.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено
следното:
Видно
от Заповед № 108/3.09.2013 год. на ответника са отпуснати помощи по чл. 25, ал.
1 от ППЗИХУ в размер на 9.75 лв. и по чл. 29 от ППЗИХУ в размер на 9.75 лв., т.
е. общо в размер на 19.50 лв. месечно.
От Рамково споразумение № *******/23.09.2013 год. се
установява, че е сключено такова между ищеца и „Български пощи” ЕАД гр. *****,
съгласно което „Български пощи” ЕАД гр. ***** се задължава да изплаща
социалните помощи на правоимащите лица, избрали получаването им да бъде по
касов път чрез „Български пощи” ЕАД гр. *****, от името и за сметка на Агенция
за социално подпомагане гр. *****. Споразумението е сключено за срок от три
години и влиза в сила, считано от момента на неговото подписване. Съгласно
Приложение 1 към него банковата сметка на ОПС - ****** ******* в ЦКБ е, както
следва: BIC ***, IBAN ***. С писмо с
изх. № 9100-***/8.10.2013 год. е сведено до знанието на директора на Регионална
дирекция за социално подпомагане гр. ****** ******* Рамково споразумение № *******/23.09.2013
год. и са дадени указания по приложението му.
От
платежно нареждане № ****/14.10.2013 год., платежно нареждане № ****/14.10.2013
год., платежно нареждане № ****/14.11.2013 год., платежно нареждане № ****/14.10.2013
год., платежно нареждане № ****/11.12.2013 год., платежно нареждане № ****/13.11.2013
год., платежно нареждане № ****/11.12.2013 год., платежно нареждане № ****/11.12.2013
год., платежно нареждане № ***/14.01.2014 год. и платежно нареждане № ***/14.01.2014
год. се констатира, че по сметка BIC ***,
IBAN ***едните суми: 657.20 лв., 132.00 лв., 1051.52 лв., 325.00 лв., 335.00
лв., 150.00 лв., 525.76 лв., 650.00 лв., 135.00 лв. и ***50.68 лв., които са на
обща стойност 28212.16 лв. Наредител на финансовата операция е РДСП – ДСП гр. *****,
а като получател е посочен „Български пощи” ЕАД.
От
докладна записка с изх. № ***/0036/30.01.2014 год. е видно, че същата е
подадена от М.А.Н. - ст. счетоводител на ДСП гр. ***** до директора на ДСП гр. *****.
От докладната записка се установява, че поради техническа грешка в продължение
на четири месеца всички помощи, които се разплащат от „Български пощи” ЕАД и
които са в общ размер 28212.16 лв., са постъпвали по сметка BIC ***, IBAN *** Н.Е.А. – ответника по делото. Последният бил
подпомаган със социални помощи по ППЗИХУ. За допуснатата грешка били уведомени
РДСП гр. ****** ******* и АСП гр. *****. Освен това ответникът бил поканен да
възстанови сумата 28212.16 лв. Същият на 30.01.2013 год. възстановил част от
нея, а именно 21045.00 лв. по транзитната сметка на ДСП гр. *****, която от
своя страна била централизирана в МТСП.
Видно
от платежно нареждане от 30.01.2014 год., ПКО № 6/3.02.2014 год. и ПКО №
7/17.02.2014 год., ответникът е внесъл по сметка на ДСП гр. ***** сумата
21045.00 лв. и е внесъл в касата на посоченото по-горе учреждение сумите 500.00
лв. и 50.00 лв., като основание е посочено „възстановени суми от грешен
превод”. Тези финансови операции се установяват и от приложените по делото извлечение
по разплащателна сметка № 3/31.01.2014 год. и извлечение по разплащателна
сметка № */**.**.**** год.
Видно
от преводно нареждане от 30.01.2014 год., преводно нареждане от 17.02.2014 год.
и преводно нареждане от 3.02.2014 год., ДСП гр. ***** е превела по сметка на
МТСП гр. ***** сумите 21045.00 лв., 50.00 лв. и 500.00 лв.
При
така изложеното от фактическа страна съдът прие за установено, че ответникът е
подпомаган със социални помощи от ДСП гр. ***** от м. септември 2013 год. в
размер на 19.50 лв. месечно. ДСП гр. *****, считано от м. септември 2013 год., започнала
изплащането на правоимащите лица, избрали получаването на полагащите им се
социални помощи по касов път чрез „Български пощи” ЕАД гр. *****. За целта било
сключено Рамково споразумение № *******/23.09.2013 год. между АСП гр. ***** и
„Български пощи” ЕАД гр. *****. За периода от 14.10.2013 год. до 16.01.2014
год. в изготвените платежни нареждания за извършване на плащанията на всички
социални помощи, отпуснати на правоимащите лица в териториалния обхват на ДСП
гр. *****, които се изплащали от „Български пощи” ЕАД гр. *****, била изписана,
поради техническа грешка, банковата сметка на ответника Н.Е.А.. По тази причина
по последната за посочения по-горе период постъпила сумата 28212.16 лв.
Грешката била открита на 29.01.2014 год., за което същият бил уведомен и
поканен доброволно да възстанови сумата 28212.16 лв. На 30.01.2014 год.
ответникът възстановил сумата 21045.00 лв., на 3.02.2014 год. сумата 500.00 лв.
и на 17.02.2014 год. сумата 50.00 лв., т. е. общо в размер на 21595.00 лв.
Останала дължима сумата 6617.16 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. По
правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК
по спорове във връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на начална липса
на основание общият правопораждащ положителен факт е фактът на плащане на сумата,
чието връщане се претендира /в тази насока е и ППВС 1/79 - т. 1/. В доказателствената
тежест на ищеца е да установи настъпването на факта на плащане, а в
доказателствената тежест на ответника - доказване на съществуването на
основание да го получи, съответно да задържи извършеното плащане. В този смисъл
е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК. В конкретния
случай от представените от ищеца писмени доказателства се установява по
безспорен начин, че същият е платил на ответника сумата 28212.16 лв. Следва да
се отбележи, че между страните няма спор относно този факт, както и че
ответникът доброволно му е възстановил сумата 21595.00 лв. В съдебно заседание
ответникът е противопоставил възражение, че е налице основание за получаване,
респ. задържане на сумата 6617.16 лв., като твърди, че ищецът му дължи застраховка
и обезщетение за инвалидност. Ответникът обаче не ангажира в тази насока
доказателства, въпреки указанията, които съдът е дал с извършване на доклада по
делото по чл. 146 от ГПК. Заявеното от ответника основание за предаване на
сумата, на първо място е преклудирано, тъй като не е посочено в срока за
отговор на исковата молба. Отделно от това същото не е доказано. Изявленията на
ответника, съдържащи се в дадените по реда на чл. 176 от ГПК обяснения,
доколкото в тях се съдържат изгодни за него факти, не могат да се ползват като
доказателство за тези факти.
Поради
изложеното по-горе съдът намира, че ищецът е предал на ответника исковата сума
в размер на 6617.16 лв., като последният не доказа основание за получаването й.
Ето защо за него възниква задължение да я върне. Предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде изцяло
уважен. Следва да бъде присъдена и законната лихва от подаване на исковата
молба – 28.03.2014 г. до погасяване на задължението.
Водим от изложените съображения, Районния съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Е.А. с ЕГН ********** *** да заплати на Агенция
за социално подпомагане – Регионална дирекция за социално подпомагане гр. ******
*******, ЕИК *************, гр. ****** *******, пл. „*****” № *, сумата 6617.16
лв. /шест хиляди шестстотин и седемнадесет лв. 16 ст./, платена без основание
за периода от 14.10.2013 год. до 16.01.2014 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28.03.2014 год. до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок, считано от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: