Е Ш Е
Н И Е № 896
23.12.2019
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански
състав
на двадесет и първи ноември през две
хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 805 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са от Ч.И.С. с ЕГН:********** и Р.И.С. с ЕГН:**********, двамата със съдебен
адрес ***, офис ****, адв.Л.С., против Н.Т.С. с ЕГН:********** ***, и А.Т.Д. с
ЕГН:********** ***, обективно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1,
чл.341 и чл.537 ал.2 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че страните
са пълният кръг от наследниците на общия им наследодател А.А. П. /А. К. С./,
починала на 08.06.1979г. В наследство от последната на страните останал следния
недвижим имот : лозе с площ 1,1дка в местността „********“ в землището на
гр.Хасково, съгласно нотариален акт №83, том 1, дело №75 от 17.02.1938г. С
нотариален акт от 03.07.2002г. двете ответници били признати за собственици
върху недвижим имот, придобит по давност и наследство на 433/1533ид.ч. от
поземлен имот, целият с площ от 1533кв.м., находящ се в местността „*****“ в
землището на гр.Хасково. С нотариален акт от 14.03.2014г. двете ответници били
признати за собственици върху недвижим имот, придобит по давност и наследство,
а именно поземлен имот с идентификатор 77195.705.740 по КК на гр.Хасково,
одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, находящ се на
административен адрес местност „******“, с площ от 1557кв.м. С нотариален акт
за дарение на недвижим имот от 29.04.2014г. отв.А.Т.Д. дарява на сестра си
отв.Н.Т.С. ½ ид.ч. от съсобствения им поземлен имот с идентификатор
77195.705.740 с площ от 1557кв.м., ведно с построената в имота сграда с
идентификатор 77195.705.740.1 със застроена площ от 23кв.м. на един етаж с
предназначение – друг вид сграда за обитаване. Ищците твърдят, че отв. Н.Т.С.
се установила да живее трайно в И. от
1998г., като от тогава пребивавала в България инцидентно само за няколко дни
през годината. Винаги изявявала желание да й продадат притежаваните от тях
идеални части на поземления имот с площ от 1,1дка, оставен им в наследство от
общия наследодател. През годините провеждали многобройни разговори по телефона,
като и двамата ищци изразявали становище, че трябва да уточнят цената и при
съгласие от всички страни може да се извърши сделка. В продължение на повече от
15 години първият ищец посещавал по 4-5 пъти годишно наследствения имот. Същият
не се стопанисвал от никой от наследниците от началото на 2002г., не се
полагали грижи, оградите паднали, терена буренясъл и в него имало изхвърлени
строителни и битови отпадъци. По повод проверка на ищците през 2018г. в
АК-Хасково и данъчна служба установили, че процесният имот се води на името на
отв.Н.Т.С.. Тогава им станали ясни и двата нотариални акта от 2014г., като
твърдят, че констатациите в констативния нотариален акт са неверни. Двете
ответници не били придобили правото на собственост върху целия имот на
основание непрекъснато и необезпокоявано давностно владение в период от 10
години. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се
приеме за установено, че ответниците не са собственици за разликата над
1007/1557ид.ч. от процесния имот, като на основание чл.537 ал.2 от ГПК да се
отмени нотариалния акт от 14.03.2014г. в оспорените части. След което се иска
допускане на делба между страните на процесния имот при следните квоти :
275/1557ид.ч. за Р.И.С.; 275/1577ид.ч. за Ч.И.С.; 503,5/1557ид.ч. за Н.Т.С. и
503,5/1577ид.ч. за А.Т.Д..
Ответницата
А.Т.Д. не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.
Ответницата
Н.Т.С. депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че изнесените в исковата
молба обстоятелства не отговарят на истината. Заедно със сестра си притежавали
недвижимия имот, оставен им в наследство от баща им, като след неговата смърт и
досега ползвали имота необезпокоявано. Недвижимият имот никога не се бил
ползвал от другата страна. Това, че работела в Италия не означавало, че не се
ползва от имота. Във връзка с проект за ПУП за местността през 2012г. отв.С.
подавала възражения и жалби до общината, действала като собственик на имота и
защитавала правото си на собственост. От 2002г. двете със сестра й, а от
2014г., когато последната й дарила своите ½ ид.ч. отв.С. била собственик
на целия недвижим имот. Нито веднъж през тези 17 години някой от другите страни
не предявявал претенции към този имот. Предвид гореизложеното се иска
отхвърляне на исковете и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От
представеното с исковата молба удостоверение за наследници се установява, че
А.А. П. е вдовица, починала на 08.06.1979г., като е оставила за свои наследници
внуците си Ч.И.С. и Р.И.С. /деца на дъщеря й Л. К. С./ и Н.Т.С. и А.Т.Д. /деца
на сина й Т.К.П./. От издаденото от Община Хасково удостоверение за идентичност
на лице с различни имена се установява, че А.А. П. /починала на 08.06.1979г./ и
А. К. С. са имена на едно и също лице. Видно от нотариален акт за
покупко-продажба от 17.02.1938г. А. К. С. купува недвижим имот, представляващ
лозе от 1,1дка в местността „************“, землището на гр.Хасково. По силата
на нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот,
придобит по давност и наследство от 03.07.2002г. Н.Т.С. и А.Т.Д. са признати за
собственици на основание давностно владение и наследство на 433/1533 ид.ч. от
поземлен имот, целият с площ 1533кв.м., находящ се в местността „******“ в землището
на гр.Хасково, който имот съгласно одобрения със заповед №969/1988г.
кадастрален план на местността „******“ представлява имот с планоснимачен №206
с площ 1533кв.м. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
по давност и наследство от 14.03.2014г. Н.Т.С. и А.Т.Д. са признати за
собственици по давностно владение и наследство на поземлен имот с кадастрален
идентификатор 77195.705.740 по КК на гр.Хасково, одобрена със заповед
№РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, находящ се на административен адрес
местност „*****“ с площ от 1557кв.м., с трайно предназначение на територията :
урбанизирана и начин на трайно ползване : ниско застрояване до 10м. По силата
на нотариален акт за дарение на недвижим имот от 29.04.2014г. А.Т.Д. дарява на
сестра си Н.Т.С. своята ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
77195.705.740, находящ се в гр.Х., по КК на града, одобрена със заповед
№РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, с адрес на имота гр.Хасково, „****“, с площ
от 1557кв.м., с трайно предназначение : урбанизирана и начин на трайно ползване
: ниско застрояване /до 10м./, със стар идентификатор : няма, номер по
предходен план : 206, ведно с построената в имота сграда с идентификатор
77195.705.740.1 със застроена площ от 23кв.м., с брой етажи – един и предназначение
– друг вид сграда за обитаване.
От
показанията на свидетелите Е.А.Т. /съпруга на ищеца Р.И.С./ и Г.К.Я. се
установява, че процесния имот има наследствен характер, като е бил още на
родителите на страните. Според св.Т., след смъртта на свекърва й /майката на
двамата ищци/, започнали преговори с ответницата Н.С. за уреждане на нещата с
процесния наследствен имот. В хода на преговорите станало ясно, че отв.С. има
интерес да закупи имота. Понеже последната била в чужбина се уговорили като се
върне в страната да уредят закупуването. В един по-късен момент св.Т. разбрала,
че ответницата уредила някак си мястото да е нейно. От своя страна св.Я. бил
семеен приятел с ищеца Ч.С. и съпругата му, като твърди, че за първи път видял
процесния имот през пролетта на 2012г. Ищецът поискал съвет от св.Я. относно
имота, който бил доста запуснат и според свидетеля трябвало влагане на много
средства, поради което го посъветвал да продава. После минавали още 1-2 пъти
през имота, като последното посещение било миналата година. Според свидетеля,
имота бил все така запуснат и дори сградата в същия започнала да се руши.
От
показанията на свидетелите П.Д.Н. /първа братовчедка на ответниците/, П.А. Х. и
Д.Г.Д. се установява, че имота е на родителите на двете ответници. Според св.Н.
вилата в имота била построена от бащата на ответниците, като той дори си живял
там преди да почине, а след смъртта му неговата жена /майката на ответниците/
ходела там и си работела по двора. Св.Х. също твърди, че мястото и вилата в
него си били на ответниците, а преди това на техните родители, но не знаела как
са го придобили. Според нея, предимно Н. се грижела за имота, но тя сега
живеела и работела в Италия, като била там от поне 10 години. Св.Х. ходила в
процесния имот преди 20 години, като сега нямала впечатления от същия. Св.Д.
твърди, че в момента мястото било собственост на Н., а преди било на родителите
й. Когато св.Д. закупил неговия имот бащата на ответниците вече си живеел в
процесното място и гледал животни. Последният подписал на свидетеля съгласие,
за да му издадат разрешително за строеж на междусъседска ограда. Свидетелят не
бил чувал някой да идва и да има претенции за мястото. Той бил там от 1996г. и
други хора освен ответниците и преди тях техните родители не бил виждал да
идват в имота.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи относно допустимостта и основателността на предявения установителен иск
за собственост:
Съдът намира предявения установителен иск за допустим,
тъй като ответниците оспорват претендираното от ищците право на собственост
върху процесния недвижим имоти, което сочи на наличието на правен интерес от
предявяване на иска за установяване на твърдяното от последните право на
собственост върху същия. Със самия факт на снабдяване с
нотариален акт за собственост върху целия недвижим имот и впоследствие с
прехвърляне на собствеността от едната ответница изцяло на другата се оспорват
твърдените от ищците собственически права върху имота.
Разгледан по същество предявения установителен иск с
правно основание чл.124 от ГПК се явява основателен. Не съществува спор между
страните, че техния общ наследодател А.А. П. е придобила собствеността върху
процесния недвижим имот. Несъмнено процесния имот има наследствен характер, тъй
като няма данни неговия собственик приживе да се е разпоредил в полза на някой
от наследниците си. Ето защо, следва извода, че след смъртта на А.А. П.
собствеността върху процесното лозе преминава по силата на наследяването в
патримониума на сина й Т.К.П. и дъщеря й Л. К. С.. По делото не се ангажираха
доказателства, от които да се установи, че децата на А.А. П. са се разпореждали
със собствеността върху имота приживе, поради което след тяхната смърт
съответно техните наследници придобиват собствеността върху имота по силата на
наследяването. По безспорен начин се установи, че страните в настоящото
производство съставляват пълния кръг от наследници на А.А. П.. Ето защо, следва
да се приеме, че придобиват собствеността върху процесния недвижим имот. Двете
ответници през 2002г. се снабдяват с нотариален акт за собственост по давност и
наследство върху 433/1533 ид.ч. от процесния имот, което сочи на извода, че към
този момент напълно признават наследствения характер на имота и съответно
наличието на още съсобственици на същия освен тях двете. Едва през 2014г. двете
сестри се снабдяват с нотариален акт за собственост по давност и наследство по
отношение на целия имот. Констативния нотариален акт е съставен през месец март
2014г. и един месец по-късно през април 2014г. А.Т.Д. дарява своята половина от
имота на сестра си Н.Т.С.. Твърденията си последната, че е придобила изцяло
имота по давност не се установиха от показанията на разпитаните по делото
свидетели. За да се установи наличието на придобиване на собственост по давностно
владение следва да се установи наличието и на обективния и на субективния
момент на владението. В тази връзка несъмнено се установи наличието на
обективно владение на процесния недвижим имот от ответниците. Липсват обаче
доказателства, които да сочат на наличието на субективния момент, а именно
намерението на ответниците да владеят имота изцяло за себе си, а не от името на
всички сънаследници. От показанията на свидетелите не се установи наличието на
анимус. По никакъв начин ответниците не са афиширали пред ищците своето
намерение да своят имота за себе си. Снабдяването с нотариален акт, който не е
оповестен на останалите сънаследници не дава на ответниците повече права от
тези, които имат по силата на наследяването. Още повече, че от свидетелските показания
се установи, че ищците са имали намерение да уредят отношенията си с
ответниците относно наследения недвижим имот, което не сочи на дезинтересиране
от правото на собственост. След като отв.А.Д. не е притежавала правото на
собственост върху половината имот, то и не е могла да прехвърли тази половина
на своята сестра с договора за дарение от 29.04.2014г., т.е. този договор не е
произвел целения транслативен ефект. При тези данни по делото съдът намира за
основателен и доказан предявения установителен иск с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК, като счита, че следва да се уважи, като се признаят
собственическите права на ищците върху процесния недвижим имот.
С оглед основателността на предявения собственически иск,
съдът счита, че следва да се уважи и иска с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК, като се отмени констативния нотариален акт на ответниците до размера на
притежаваните от ищците идеални части от имота.
При така установената фактическа обстановка съдът счита,
че следва да се уважи и предявения иск за делба на наследствен имот, като се
допусне извършването на съдебна делба между страните при посочените в исковата
молба квоти.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Т.С. с
ЕГН:********** и А.Т.Д. с ЕГН:**********, че не са собственици по давностно
владение за разликата над 1007/1557ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
77195.705.740 по КК на гр.Хасково, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г.
на ИД на АК, находящ се на административен адрес местност „******“ с площ от
1557кв.м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана и начин на
трайно ползване : ниско застрояване до 10м.
ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 от ГПК нотариален
акт №72 от 14.03.2014г., том 1, рег.№1330, дело №66/2014г. на нотариус В. С. с
рег.№079 по регистъра на нотариалната камара, в частта, с която Н.Т.С. с ЕГН:********** и А.Т.Д. с
ЕГН:********** са признати за собственици върху недвижим
имот, придобит по давност и наследство, а именно над 1007/1557ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 77195.705.740
по КК на гр.Хасково, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на
АК-София, находящ се на административен адрес местност „****“, с площ от
1557кв.м.
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Ч.И.С. с ЕГН:**********, Р.И.С. с
ЕГН:**********, Н.Т.С. с ЕГН:********** и А.Т.Д. с ЕГН:**********, на следния техен съсобствен недвижим
имот, придобит по наследство : поземлен имот с кадастрален идентификатор 77195.705.740 по КК на гр.Хасково,
одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, находящ се на
административен адрес местност „****“ с площ от 1557кв.м., с трайно
предназначение на територията : урбанизирана и начин на трайно ползване : ниско
застрояване до 10м., при граници на имота : поземлени имоти с идентификатори
77195.706.403; 77195.705.527; 77195.705.745; 77195.705.489; 77195.705.744;
77195.705.746; 77195.705.747; 77195.705.286; 77195.706.402;
при квоти: 275/1557ид.ч.
за Р.И.С.; 275/1577ид.ч. за Ч.И.С.; 503,5/1557ид.ч. за Н.Т.С. и 503,5/1577ид.ч. за А.Т.Д..
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, която
да даде заключение за действителната пазарна стойност на допуснатия до делба
имот и неговата поделяемост предвид квотите на страните, при възнаграждение в
размер на 300лв., платими по равно от страните по сметка на Районен
съд-Хасково.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
:/п/ не се чете
вярно с оригинала!
секретар:М.Б.