№ 3834
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110161576 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба с вх. № 329576/17.10.2024 г. на „Р-О 2“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.
„Странджата“ № 26, представлявано от управителя В* -нов В., срещу „Т-С
СБ“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Рилски езера“ № 6, ет. 1, представлявано от управителя Таньо -нов В*ев.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 372, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 349 лв., представляваща
неизплатен остатък за извършена транспортна услуга, за която е издадена
фактура № **********/06.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 17.10.2024 г., до изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че е извършил транспортна услуга от Испания до
България в полза на ответника, обективирана във фактура №
**********/06.08.2024 г. Поддържа, че на 15.08.2024 г. ответното дружество е
заплатило сума в размер на 6 100 лв., представляваща частично изпълнение
на задължението за плащане на транспортната услуга, обективирано в
процесната фактура, като остатъкът от същата е в размер на 2 349 лв.
Навежда твърдения, че остатъкът от дължимата сума не е изплатен и към
настоящия момент.
Твърди, че за обезпечение на предявения иск е било образувано ч. гр. д.
№ 3843/2024 г. по описа на РС-Пазарджик, по което съдът е допуснал
обезпечение на иска и е издал обезпечителна заповед.
Моли съда да осъди „Т-с СБ“ ЕООД да заплати на „Р-о 2“ ЕООД сумата
от 2 349 лв., представляваща неиздължен остатък за извършена транспортна
услуга, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира
направените по делото съдебно-деловодни разноски, включително за
обезпечителното производство и производството по привеждане в изпълнение
1
на обезпечителната заповед.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Т-с СБ“
ЕООД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответното
дружество сочи, че транспортната услуга не е една, както се твърди в исковата
молба, а се касае за пет товара, които е трябвало да се натоварят от пет
различни адреса – три в Испания и по един във Франция и Италия, и да се
разтоварят в София при различни получатели.
Ответникът не оспорва, че е подал заявка до ищеца за тези превози, но
твърди, че последният не е представил никакви доказателства, че
действително ги е извършил и че стоките са предадени на съответните
получатели в София, а е представил само фактура. Сочи за недоказано от
ищеца, че е извършил процесните превози, т.е., че е изпълнил договора.
Поддържа, че процесната фактура № **********/06.08.2024 г. е
съставена едностранно от ищеца, като на нея не е положен подпис от
представител на „Т-с СБ“ ЕООД, поради което не следва да се приеме, че
последната е приета и осчетоводена. Поддържа, че уговорената в заявката –
договор от 30.07.2024 г., превозна цена за цялата услуга е в размер на 6 100
лв., която сума е заплатена на ищеца с платежно нареждане от 15.08.2024 г.
Навежда твърдения, че не се дължи и ДДС върху сумата в размер на
6 100 лв., тъй като в т. 11 от заявката е посочено „без ДДС“ и между страните
няма уговорка, че ДДС ще се дължи отделно. Твърди, че не дължи ДДС и
върху претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в
обезпечителното производство.
Моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски.
С молба с вх. № 13289/15.01.2025 г. ищецът „Р-о 2“ ЕООД уточнява, че
действително се касае за пет товара, които е трябвало да се натоварят на пет
различни адреса – три в Испания, един във Франция и един в Италия, като се
разтоварят на различни адреси в гр. София, но поръчката за тези пет превоза е
била една.
Твърди, че е осъществил гореописаните превози и стоките са били
предадени на получателите на съответните адреси в гр. София, като представя
пет броя товарителници като доказателство за изпълнение на задълженията си
по договора.
Посочва още, че процесната фактура **********/06.08.2024 г. и
товарителниците са били изпратени на ответното дружество по „Еконт“ на
06.08.2024 г., за което представя като доказателство документ, именуван
„Информация за пратка“. Сочи, че в графа „Доставка на клиент“ е отбелязано,
че пратката е получена от „Т-с СБ“ ЕООД на 07.08.2024 г.
Оспорва твърденията на ответника, че посочената в заявката цена на
транспортната услуга – 6 100 лв. без ДДС, отразява крайната цена за
предоставяне на транспортните услуги. Навежда твърдения, че това е
първоначалното предложение, а в последствие между страните били
проведени телефонни разговори и преговори, в които се уговорили, че
крайната цена ще бъде фактурирана и плащането ще бъде извършено по
фактура след представяне от страна на ищеца на фактурата и ЧМР. Поддържа,
че „без ДДС“ не означава, че данъкът няма да бъде начислен, а само, че това е
2
цена без начислен данък.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните са търговци по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, като предметът
на дейност и на двете дружества включва вътрешен и международен
транспорт на товари. И двете дружества са регистрирани по ЗДДС.
Не се спори, а и видно от представените по делото заявка, пет броя
товарителници и фактура № **********/06.08.2024 г., че между страните са
съществували облигационни отношения, произтичащи от сключен договор за
превоз на товари, по силата на който ищецът е следвало да извърши пет
превоза, като товарите се натоварят от пет различни адреса – три в Испания и
по един във Франция и Италия, и се разтоварят в София при различни
получатели, а ответникът – да заплати уговорената цена (навло).
Не е спорно, че ищецът „Р-о 2“ ЕООД е издал фактура №
**********/06.08.2024 г., в която като цена на предоставените транспортни
услуги е посочена сумата от 8 449 лв. с ДДС (данъчна основа 7 041 лв. и
размер на данъка 1 408 лв.). Не се спори също, че в т. 11 от заявката – договор
договореното навло възлиза на 6 100 лв. без ДДС.
Съдът счита за безспорно, че транспортните услуги са били
осъществени в уговорените срокове, видно от представените по делото пет
броя товарителници, съдържащи информация за товара, дата на товарене,
количество на товара, както и подписи и печати както от изпращачите, така и
от получателите. За извършените транспортни услуги свидетелства и
извършения банков превод от страна на ответника в размер на 6 100 лв.,
видно от платежно нареждане от 15.08.2024 г., като основание за който е
посочено „Транспорт Испания/Франция/Италия“.
В този смисъл не се спори между страните, а и видно от представеното
от ищеца писмено доказателство, именувано „Информация за пратка“, че
ответното дружество е получило процесната фактура и петте броя
товарителници на 07.08.2024 г., в следствие на което е извършило
гореописания банков превод. Този извод се подкрепя и от факта, че плащането
е извършено в съответствие с т. 13 от заявката – договор, която посочва, че то
следва да бъде извършено в срок 30 дни след получаване на оригиналната
фактура и товарителниците (в отклонение от диспозитивното правило на чл.
372, ал. 1 ТЗ, според което плащането се извършва при сключване на договора
за превоз, ако не е уговорено друго).
Изводът за наличие на правоотношение между страните и изпълнението
на задължението на ищеца по договор за превоз се подкрепя и от разпита на
допуснатия свидетел – Наталия Велинова, служител в счетоводната кантора,
обслужваща „Р-о 2“ ЕООД. Последната сочи, че знае за извършването на
транспортни услуги за три държави – Испания, Франция и Италия, като
товарите е следвало да бъдат разтоварени в София. Поддържа, че същите са
били разтоварени, тъй като товарителниците са подписани, а след извършване
на превозите е била издадена фактура.
Свидетелката посочва още, че „Т-с СБ“ ЕООД е извършила частично
плащане на услугите по банков път. Уточнява, че крайната цена се формира
3
след като е извършен транспортът. Сочи, че дружеството работи със заявки с
всички свои клиенти, но самата заявка не се осчетоводява. Твърди, че няма
представа как страните са уговаряли договора помежду си.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като достоверни и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза – В. С., се установява, че:
1. Процесната фактура **********/06.08.2024 г. е осчетоводена надлежно и
своевременно в счетоводните регистри на ищеца в м. август 2024 г., в
който е издадена, както следва:
По КТ на счетоводна сметка 703 – Приходи от услуги с данъчната
стойност по фактурите общо в размер на 7 041 лв. (без ДДС);
По КТ на счетоводна сметка 4532 – Начислен ДДС на продажбите с
начисления ДДС на обща стойност 1 408 лв.;
По ДТ на счетоводна сметка 411 Клиенти (партида „Т-с СБ“ ЕООД) с
общата стойност на фактурата 8 449 лв.
2. Видно от предоставената при проверката счетоводна справка на сметка
401 Доставчици – партида „Р-о 2“ ЕООД, фактура **********/06/08.2024
г. на обща стойност 8 449 лв. с ДДС не е отразявана в документите по
ДДС на дружеството ответник.
3. Ищецът е получил частично плащане по фактурата в размер на 6 100 лв.
от ответника с основание „Транспорт Испания/Франция/Италия“. При
ищеца плащането е отнесено към процесната фактура. Констатирано е, че
по сметка 411 Клиенти (партида „Т-с СБ“ ЕООД) се води салдо в размер
на 2 349 лв., представляващо непогасения остатък по процесната
фактура.
4. Ответникът не е извършил плащане по фактура № **********/06.08.2024
г. на обща стойност 8 449 лв. към „Р-о 2“ ЕООД. Има извършено плащане
за сумата от 6 100 лв. на 15.08.2024 г., но видно от платежното нареждане
за кредитен превод в основанието няма отбелязване, че се плаща по
фактура **********/06.08.2024 г., а е записано „Транспорт
Испания/Франция/Италия“. За извършеното плащане е извършена
следната счетоводна операция:
По ДТ на счетоводна сметка 401 Доставчици (партида „Р-о 2“ ЕООД) –
6 100 лв.;
По КТ на счетоводна сметка 503 Разплащателна сметка в лв. – 6 100 лв.;
Вещото лице констатира, че извършеното плащане не е обвързано с
конкретна фактура и поради тази причина към 31.12.2024 г. по сметка 401
Доставчици се води дебитно салдо в размер на 6 100 лв. (представляващо
извършено плащане без да е осчетоводен документ за услугата).
Заключението е прието без възражения от страните, като същото съдът
кредитира като пълно, обективно и изготвено от специалист в областта на
4
съдебно-счетоводната експертиза.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 372, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Съобразно нормата на чл. 372, ал. 1 от ТЗ, за извършения превоз
изпращачът дължи заплащането на превозвача на уговорената към момента на
сключването на договора и предаването на стоката превозна цена (навло).
Съгласно разпоредбата на чл. 79 ЗЗД, която на основание чл. 288 от ТЗ намира
приложение и спрямо търговци, при неизпълнение на договорно задължение
за кредитора възниква субективното право да претендира реално изпълнение
от длъжника, заедно с обезщетението за забава.
С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест по
така предявения иск с правно основание чл. 372, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, съобразно изричното правило на чл. 154 ГПК, като е указал на
ищеца, че той следва да докаже следните материалноправни предпоставки,
както следва: 1) наличието на договорни правоотношения между страните по
договор за превоз, по силата на който за ищцовото дружество е възникнало
задължение да извърши превоз на товари, а за ответника – да заплати
възнаграждение за извършения превоз, 2) пълното и точно изпълнение от
страна на ищцовото дружество на възложения му превоз, 3) размер на
договореното възнаграждение и настъпването на падежа за заплащането му. В
тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на задълженията си в срок.
Бе установено за безспорно, че между „Р-о 2“ ЕООД, в качеството на
превозвач, и „Т-с СБ“ ЕООД, в качеството на възложител, е сключен договор
за превоз на товари по смисъла на чл. 367 ТЗ, видно от представените по
делото заявка, фактура № **********/06.08.2024 г., издадените пет броя
товарителници и допуснатите по делото свидетелски показания. От
представената пред съда заявка се установява, че „Т-с СБ“ ЕООД е възложило
на „Р-о 2“ ЕООД извършване на превози на товари с пет различни адреса на
натоварване – три в Испания, един в Италия и един във Франция, и няколко
адреса на разтоварване в гр. София. Тъй като мястото на приемане на стоката
и мястото на нейното доставяне се намират в различни държави, всяка една от
които е ратифицирала Конвенцията за международен автомобилен превоз,
в настоящия случай се касае за договор за превоз с международен елемент,
поради което последната се явява приложимият материален закон, допълнена
от разпоредбите на ТЗ и Закона за автомобилните превози.
Тълкувайки логически и систематически разпоредбите на чл. 4 от
Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки, чл. 50, ал. 2 от
Закона за автомобилните превози и чл. 367 и сл. ТЗ, следва да се направи
изводът, че за превоз е неформален, консенсуален и възмезден, като
основното задължение на възложителя по него е да заплати на превозвача
уговореното възнаграждение (навло), а основното задължение на превозвача е
да извърши превоза в уговорения срок, като товарът следва да бъде превозен и
съхранен в количествено и качествено отношение.
5
Условията относно съществените уговорки на договора за превоз са
били ясно и точно определени в процесната заявка, а именно маршрут, начин
на извършване на превоза, срок за доставката, отговорност за забава на
превозвача. Уговорено е и дължимото навло като цена на извършените
транспортни услуги в размер на 6 100 лв. без ДДС. По своята същност
процесната заявка има характера на предложение за сключване на договор
по смисъла на чл. 13 ЗЗД. Съгласно общите правила за сключване на
договорите, предвидени в чл. 8 - чл. 20 ЗЗД, за да бъде сключен договорът и
да породи правните си последици, е необходимо да бъде постигнато съгласие
между страните. За да бъде налице съгласие, е необходимо пълно съвпадане на
волеизявленията на предложителя и адресата на предложението, което може
да бъде изразено както изрично – устно или писмено, така и с конклудентни
действия.
В настоящия случай ищецът недвусмислено е приел отправеното
предложение чрез конклудентни действия, осъществявайки предвидените в
него превози в посочените срокове, като е натоварил стоките на посочените
адреси в Испания, Франция и Италия и ги е разтоварил на посочените адреси в
гр. София. Съответните действия са от такова естество, че манифестират
ясната воля на ищеца да се обвърже с договора за превоз при предложените в
офертата на ответника условия.
По делото не е спорно между страните, че превозвачът „Р-о 2“ ЕООД е
изпълнил задълженията си по договора за превоз в съответствие с условията
на сключения договор. Според представените по делото международни
товарителници товарите са предадени от превозвача на получателя,
следователно превозният договор е изпълнен по смисъла на чл. 13, т. 1 от
Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки и чл. 65 от Закона
за автомобилните превози.
Товарителницата по своята същност представлява частен
свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила
по отношение на нейния издател, както и относно удостоверените в нея
факти, свързани със състоянието на товара при приемането му от
получателя (в този смисъл Решение № 88 от 11.07.2016 г. на ВКС по т. д. №
1211/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Евгений Стайков, Решение № 27
от 28.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2430/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Росица Божилова). По смисъла на чл. 9 от Конвенцията за международен
превоз на стоки тя удостоверява, до доказване на противното, условията на
договора и получаването на стоката от превозвача. Представените по делото
товарителници съдържат всички необходими реквизити, посочени в чл. 51 от
Закона за автомобилните превози, вкл. подписи и печати на изпращача,
превозвача и получателя, и не са направени рекламации в сроковете по чл. 74,
т. 1 от същия/чл. 30, т. 3 от Конвенцията за международен автомобилен превоз
на стоки, поради което съдът счита, че уговорените превози са били
извършени и за ищеца е възникнало притезателното субективно право да
получи уговореното възнаграждение.
Спорен е въпросът относно размера на дължимото възнаграждение
(навло) с оглед разликата между посочената сума в заявката – договор
(6 100 лв. без ДДС) и тази, посочена в издадената от ищцовото дружество
фактура № **********/06.08.2024 г. (7 041 лв. без ДДС и 8 449 лв. с ДДС),
6
поради което следва да бъде изяснено дали крайната цена за транспортните
услуги се определя посредством заявката – договор, или издадената след
осъществяването на процесните превози фактура.
Изрично в съдебната практика се приема, че фактурата не само не е
източник на задължения, но същата не е и основание за плащане на
дължимото възнаграждение. В този смисъл възникването на права и
задължения за страните по една търговска сделка се обуславя от предмета и
основанието на сключения договор, а съдържанието на дължимите престации
– от поетите по договора задължения от страните, в зависимост от
съдържанието на договорните клаузи.
Основанието в настоящия случай с оглед на сключения договор за
превоз е предаването на товара на превозвача и извършеното от него
транспортиране на стоките до мястото на тяхното доставяне. Издадената
фактура за извършените превози представлява първичен счетоводен
документ, който само удостоверява факта на извършването на уговорените
превози и определя падежа на задължението на възложителя за плащане на
уговореното навло на превозвача. Неговият размер обаче се уговаря
посредством предшестващата осъществяването на превозите заявка – договор,
която отразява двете насрещни съвпадащи си волеизявления на страните. Не
може да се приеме, че самата фактура представлява източник на
облигационни задължения за страните, тъй като тя не отразява техните
насрещни волеизявления, а единствено може да служи като доказателство за
вече съществуващо облигационно правоотношение, ако отговаря на
определени изисквания.
Не може да се приеме и че фактурата представлява изменение на
сключения договор за превоз в частта му относно дължимото възнаграждение.
По смисъла на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД договорите могат да бъдат изменяни
само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в
закона. Въпреки твърденията на ищеца, че между страните са били проведени
телефонни разговори и преговори, в които са се уговорили, че крайната цена
ще бъде фактурирана и плащането ще бъде извършено по фактура след
представяне от страна на ищеца на фактурата и ЧМР, тези обстоятелства не
бяха доказани в настоящото производство. Те следваше да бъдат доказани
посредством показанията на допуснатата по делото свидетелка на страна на
ищеца, но последната посочва, че няма представа относно параметрите на
уговореното между страните.
Следователно, основанието за дължимото плащане е сключеният между
страните договор за превоз, а не издадената от превозвача процесна фактура.
Липсата на съгласие у ответника относно изменението в размера на
уговореното възнаграждение е видно и от представеното заключение по
допуснатата и изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е
установило, че фактура № **********/06.08.2024 г. нито е осчетоводена от
ответното дружество, нито е отразена в дневника на покупките в СД по ДДС,
нито е извършено плащане по нея. Като основание на извършената счетоводна
операция, с която е изплатено договореното в заявката възнаграждение в
размер на 6 100 лв. без ДДС, е посочено „Транспорт
Испания/Франция/Италия“. Процесната фактура не съдържа подпис на
представител на ответното дружество. Въпреки че подписът на получателя не
7
е сред задължителните реквизити на фактурата, посочени в чл. 114 ЗДДС,
неговата липса индикира, че не е изразено съгласие с размера на посоченото в
нея възнаграждение, а същата представлява едностранно съставен от
ответника частен документ.
Поради гореизложеното, настоящият състав счита, че страните са
обвързани от уговорения размер на възнаграждението в процесната
заявка, възлизащ на 6 100 лв. без ДДС, както и от уговорения начин за
нейното плащане, а именно 30 дни от получаване на фактурата и
товарителниците. От представения от ищеца по делото документ, именуван
„Информация за пратка“, се установява, че ответникът е получил последните
на 07.08.2024 г., а от представеното платежно нареждане е видно, че сумата от
6 100 лв. е била преведена по банковата сметка на ищеца на 15.08.2024 г. От
това следва, че ответното дружество не е изпаднало в забава по отношение на
дължимото възнаграждение, респ. мораторна лихва върху тази сума не следва
да бъде начислявана.
Следващият спорен по делото въпрос се отнася до дължимостта на
ДДС върху цената на транспортните услуги, както и дали данъкът е
включен в договорената цена.
Задължението на ищеца да начисли ДДС върху облагаема доставка на
услуги следва от разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗДДС, според която с данък
върху добавена стойност се облага всяка доставка на стока или услуга,
извършена от данъчно задължено лице с място на изпълнение на територията
на страната. Процесният превоз не представлява облагаема доставка с нулева
ставка по смисъла на чл. 30 ЗДДС, поради което следва да бъде начислен ДДС
върху данъчната основа в размер на 20 %.
Съдът не възприема възражението на ответника за липса на основание
за начисляване на допълнителна сума за ДДС. Съгласно чл. 67, ал. 2 ЗДДС,
когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се
дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. Тази
разпоредба има императивен характер, като същата следва да се приложи от
съда, след преценка на действителната обща воля на страните, като
конкретните уговорки досежно цената по договора за международен превоз се
схващат съобразно смисъла, произтичащ от целия договор (чл. 20 ЗЗД).
В т. 11 от процесната заявка, която, както вече бе изяснено, обективира
съществените уговорки на сключения договор за превоз, е посочено, че
дължимото навло възлиза на „6 100 лв. без ДДС“, което означава, че
уговореното възнаграждение е без включено ДДС, а не че ДДС изобщо не се
дължи. Изричното изключване на ДДС от договорената цена сочи на воля
данъкът да бъде начислен отделно след извършване на процесните превози.
За да се приложи презумпцията на чл. 67, ал. 2 ЗДДС, че данъкът е
включен в договорената цена, не трябва да са налице уточнения към
дължимото възнаграждение, т.е. не трябва да е посочено дали ДДС е включен
към цената, или не. В конкретния случай изрично е пояснено, че ДДС не е
включен, поради което последният следва да бъде допълнително начислен.
Следва да се отбележи още, че според заключението на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза за договорения превоз ищцовото дружество е
издало фактура № **********/06.08.2024 г. с получател ответника – „Т-с СБ“
8
ЕООД се установява, че процесната данъчна фактура е осчетоводена в
счетоводството на ищеца съгласно изискванията на Закона за счетоводството,
като върху посочената във фактурата цената на превоза – 7 041 лв.,
превозвачът е начислил ДДС в размер на 1 408 лв.
Както бе установено, процесната фактура не отразява правилно сумата
на дължимото възнаграждение, представляваща данъчната основа за
начисляване на ДДС, поради което и самият размер на данъка не отговаря на
действително дължимия. Тъй като реалната данъчната основа възлиза на 6 100
лв., след облагане с данъчна ставка от 20 %, размерът на дължимия ДДС се
равнява на 1 220 лв. Тази сума не е била изплатена от ответното дружество,
видно от платежно нареждане от 15.08.2024 г., поради което искът на ищеца
следва да бъде уважен до този размер.
За пълнота следва да се отбележи, че по отношение на дължимия
неплатен данък ответното дружество е изпаднало в забава на 16.09.2024 г.,
съобразно т. 13 от заявката, в която е посочено, че плащането следва да бъде
извършено 30 дни след получаване на фактурата и товарителниците, а
последните са получени на 15.08.2024 г. Тъй като обаче ищцовата претенция
не включва мораторната лихва от датата на забавата до датата на предявяване
на иска, същата не следва да бъде начислявана от съда, в съответствие с
изричното правило на чл. 6, ал. 2 ГПК, отразяващ принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес.
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявения иск,
право на разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената част от иска,
респ. отхвърлената част.
Съдът счита възражението на ответното дружество за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
неоснователно.
Според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнагражденията за адвокатска работа, при материален интерес 2 349 лв.,
минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 534,90 лв.
без ДДС, а размерът, договорен от ищцовото дружество и довереника му,
възлиза на 550 лв. без ДДС. Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредбата за защита в
производства по обезпечаване на бъдещ иск адвокатският хонорар се определя
на база половината от претендираната сума, т.е. 1174,50 лв., като
минималното възнаграждение възлиза в размер на 417,45 лв. без ДДС, а
договореният и заплатен от ищеца размер се равнява на 420 лв. без ДДС.
Съдът счита, че претендираните от ищеца суми надвишават минималните
размери на адвокатските възнаграждения в незначителна степен, поради което
същите следва да му бъдат присъдени в пълен размер.
По отношение на възражението на ответника, че не дължи ДДС върху
направените от ищеца разноски, съдът счита същото за неоснователно.
Съгласно § 2а от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, за
регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото
от клиента адвокатско възнаграждение. Следователно, ако е установено по
делото, че адвокатът, за чието възнаграждение страната е направила разноски,
9
е регистриран по ЗДДС и че страната е платила на адвоката и сумата за
дължимия ДДС, тази сума се счита за неразделна част от
дължимото адвокатско възнаграждение и следва да се съобрази при
присъждането на разноски по делото. Тези обстоятелства бяха безспорно
установени в настоящия случай посредством представените от ищеца
фактури, поради което ДДС следва да бъде включен към претендираните от
ищеца суми.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част
от исковете, които съответно възлизат на: 1 102,70 лв., представляващи 48,90
лв. държавна такса, 181, 80 лв. депозит за ССчЕ, 342,80 лв. адвокатски
хонорар, 23,30 лв. ДТ за обезпечително производство, 261,80 лв. адвокатски
хонорар за обезпечителното производство и 244,10 лв. адвокатски хонорар за
привеждане в изпълнение на обезпечителната заповед.
Съдът счита възражението на ищеца за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение за основателно.
По отношение на претендираното от ответника юрисконсултско
възнаграждение, редът за негово определяне е чл. 78, ал. 8 от ГПК,
препращащ към нормата на чл. 37 от Закона за правната помощ, а тя на свой
ред към Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал.1
от Наредбата за заплащането на правната помощ - за защита по дела с
определен материален интерес, възнаграждението е от 100 до 300 лв., а алинея
втора от същия допуска увеличаване на максималния размер с до 50%, в
случаите когато е имало повече от три съдебни заседания или материалният
интерес надхвърля 10 000 лв. Тези обстоятелства не са налице в настоящото
производство. Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер на 360 лв., което надхвърля максималния размер, предвиден в
Наредбата. Настоящият състав намира за справедливо с оглед фактическата и
правна сложност на делото в полза на ответника да бъдат присъдени 200 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят сторените разноски в исковото производство, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, които възлизат в размер на: 96,10 лв.,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
При горните мотиви, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 53
състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т-с СБ“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рилски езера“ № 6, ет. 1, представлявано от
управителя Таньо -нов В*ев, да заплати на „Р-о 2“ ЕООД, ЕИК: ***, със
10
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Странджата“ № 26,
представлявано от управителя В* -нов В., сумата от 1 220 лв., представляваща
неизплатената част от възнаграждението за предоставени услуги по договор за
превоз, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
17.10.2024 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 2 349 лв.
ОСЪЖДА „Т-с СБ“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рилски езера“ № 6, ет. 1, представлявано от
управителя Таньо -нов В*ев, да заплати на „Р-о 2“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Странджата“ № 26,
представлявано от управителя В* -нов В., сумата от 1 102,70 лв.,
представляващи разноски в исковото и обезпечителното производство.
ОСЪЖДА „Р-о 2“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „Странджата“ № 26, представлявано от
управителя В* -нов В., да заплати на „Т-с СБ“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Рилски езера“ № 6, ет. 1,
представлявано от управителя Таньо -нов В*ев, сумата от 96,10 лв.,
представляващи разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11