Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. В., 09.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети март две
хиляди двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при
участието на секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 9339/2020г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен от А.В.А., ЕГН ********** с адрес *** срещу ЗАД „Б. В. И. Г.”, ЕИК*
със седалище и адрес гр. С., пл.“П. “№* иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 292,29лева /след допуснато изменение по реда на
чл.21 ГПК в о.с.з./, представляваща застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка «Каско», клауза „Пълно“ полица №*за претърпените
имуществени вреди на л.а. „Ауди А4“ с рег. № *, настъпили на 13.07.2020г.,
докато автомобилът е бил паркиран в гр. В., ж.к. М., на паркинга на „Мосю
Бриколаж“ и изразяващи се в увреждане на калник заден десен, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 07.08.2020г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: Собственик е на л.а. „Ауди А4“ с рег. № *. С ответника е сключен договор
за имуществена застраховка «Каско», клауза „Пълно“ полица №4704200260001067/
04.05.2020г., със срок на действие на застрахователното покритие 09.05.2020г.-
08.05.2021г. и размер на застрахователната премия 112,31лева, разсрочена на 4
вноски. На 13.07.2020г. ищецът
установил, че паркираният му автомобил в гр. В., ж.к. М., на паркинга на „Мосю
Бриколаж е увреден. Веднага уведомил застрахователя за събитието, който
образувал щета № 51-01300-7191/20/15.07.2020г. и изготвил опис- претенция.
Във връзка с настъпилите увреждания ищецът получил застрахователно
обезщетение в размер на 97,14лева. Твърди, че за възстановяване на увреждането
реално нужната стойност е 339,69лева, като след приспадане на заплатената до
момента сумата която следва да му бъде изплатена възлизала в размер на исковата
претенция. Ето защо, понастоящем претендира застрахователно обезщетение в
размер на сумата от 242,55лева действително необходима по възстановяване
автомобила в състоянието от преди, която заявява в частичен размер, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба. Искането е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен. Оспорва твърдението, че л.а. е увреден в паркирано състояние.
Твърди, че липсва основание за заплащане на застр. обезщетение в претендирания
размер, тъй като същото не представлява необходим и оправдан разход, а
подобрение, което не е покрит застрахователен риск. Твърди, че е налице
изключен застрахователен риск. Оспорва стойността на вредите. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се
поддържа, а ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на
така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 405 КЗ, вменяващ
задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок.
Следователно, за да
бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената
тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че през процесния период се е намирал в твърдяното
застрахователно правоотношение с ответното дружество, по което е изправна страна;
че в този период е настъпило соченото застрахователно събитие, за което
застрахователят носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с
така настъпилото застрахователно събитие, застрахованата вещ е претърпяла
твърдяните вреди и съответно техния размер. Съответно в тежест е доказване точно изпълнение на задължението си по
договора по повод определяне и плащане на дължимото застрахователно
обезщетение, в т.ч че е изпълнил точно
задължението си по договора и че е налице изключен застрахователен риск.
Между страните са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че между страните е
налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка на л.а.
„Ауди А4“ с рег. № *, имуществена застраховка «Каско», клауза „Пълно“
№4704200260001067/ 04.05.2020г., със срок на действие на застрахователното
покритие 09.05.2020г.- 08.05.2021г.; че по повод настъпило застрахователно
събитие на 15.07.2020г. ответникът е образувал щета
№51-01300-7191/20/15.07.2020г; че по образуваната щета застрахователят е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 97,14лева.
Между страните не
съществува спор, а и се установява от ангажираните писмени доказателства -
заявление и опис по щета, че ищецът е уведомил застрахователя за настъпило
събитие на 13.07.2020г., при което автомобилът му, докато е бил на паркинг е
бил увреден. Във връзка с това ответното дружество е образувало щета и опис по претенция №51-01300-7191/20/15.07.2020г., в която са описани
увредените детайли по автомобила и степента на увреждането, а именно: калник заден десен. Въз основа на извършена
калкулация по претенцията от застрахователят е определил за изплащане
застрахователно обезщетение в размер на 97,14лева.
Спорният между страните въпрос касае размера
на исковата претенция, т.е. каква е нужната стойност за възстановяване на
увреждането, предвид подписания между страните застрахователен договор.
За доказване механизма и размер на претенцията, по
делото бе изслушано и прието заключение на допусната САТЕ. Заключението на
експерта, като неоспорено от страните и изготвено от в.л. с нужната
компетентност и след запознаване с приложените по делото документи, бива
кредитирано от съда в цялост. Съобразно заключението на в.лице, с оглед
характера на увреждането, е възможно същите да са получени докато автомобилът е
в паркирано състояние и да са причинени по степен и вид от настъпилото събитие.
Нужната стойност по отстраняване на увреждането на база средни пазарни цени на
труд и материали е 389,43лева.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно
на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност, каквато хипотеза не е налице. От заключението на в.лице се
установява, че нужната стойност на разходите за възстановяване на вещта на база средни пазарни цени на труд и материали е 389,43лева. Принципът на
пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква
обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото
имущество. А за такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна,
цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е
определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ -
възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе
казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е
стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В
този смисъл е и константната практика на ВКС, която макар и формирана при
действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет
от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение №
156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/. В тази
връзка следва да бъде съобразена и практиката на ВКС, обективирана в решение №
155/05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г. на ВКС, II ТО., в което е прието, че
не е възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е
заплатена дължима застрахователна премия, да не осигурява пълно застрахователно
покритие за поетия застрахователен риск, съобразно вредите на застрахованото
имущество. По делото не се събраха доказателства да е налице изключен
застрахователен риск, каквито твърдения бяха наведени от ответника. Размерът на
реалната стойност на вредата следва да се определи по средни пазарни цени към
датата на увреждането, т.е. това е сумата от 389,43лева. Доколкото обаче
исковата претенция е била заявена в първоначалния си вид в максимален размер от
242,55лева, след приспадане на платеното от застрахователя обезщетение от
97,14лева, то съдът макар и да е допуснал изменението й до 292,29лева, следва да уважи иска до сумата от 242,55лева,
така както е бил заявен първоначално, като над тази сума до претендираните
292,29лева, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По делото се събраха доказателства
за изплащане на всички вноски по застахователната премия, поради което
възражението за прихващане на ответника се явява неоснователно.
В заключение искът е доказан в своето основание. Сумата от 242,55лева следва да се присъди, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба, така както е
поискано.
По разноските:
Разноски за присъждане са поискали и двете страни.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират
такива от 50лева- платена ДТ, 100лева- депозит за вещо лице и 360лева платено
адв. възнаграждение с ДДС, съобразно представен договор за правна помощ от
08.03.2021г. или общо 510лева. Предвид изхода на спора в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски в размер на 423,21лева.
Ответникът претендира юк.възнаграждение и 100лева - депозит за вещо
лице. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г/ и чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид липсата на фактическа и
правна сложност на спора, както и с оглед на проведеното едно на брой съдебно
заседание, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на
100лева. Така съразмерно отхвърлената част на исковата претенция в полза на
ответника следва да се присъдят разноски от общо претендираните 200лева, такива
в размер на 34,03лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Б. В. И. Г.”, ЕИК * със седалище
и адрес гр. С., пл.“П. “№* ДА ЗАПЛАТИ
на А.В.А., ЕГН ********** с адрес *** сумата
от 242,55лева, представляваща застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка «Каско», клауза „Пълно“ полица №*за претърпените имуществени вреди
на л.а. „Ауди А4“ с рег. № *, настъпили на 13.07.2020г., докато автомобилът е
бил паркиран в гр. В., ж.к. М., на паркинга на „Мосю Бриколаж“ и изразяващи се
в увреждане на калник заден десен, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 07.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата над 242,55лева до 292,29лева, на
основание чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „Б. В. И. Г.”, ЕИК * със седалище и адрес гр. С., пл.“П. “№* ДА ЗАПЛАТИ на А.В.А.,
ЕГН ********** сумата от 423,21лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.В.А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Б.
В. И. Г.”, ЕИК * сумата от 34,03лева, представляваща сторени по
делото съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от връчване
препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: