№ 478
гр. Пловдив, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. П.
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. П. Въззивно търговско дело №
20225001000529 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260022 от 21.04.2022г., постановено по т.дело №148/2019г.
по описа на Окръжен съд-Пазарджик, „Д.З.И.-О.з.“ЕАД-гр.С., е осъдено да
заплати на А. И. К. с ЕГН:**********, от гр.П., застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 190000лв., претърпени като пряка и
непосредствена последица от смъртта на нейната майка П.Д. К., починала
вследствие на ПТП, станало на 22.12.2018г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 28.01.2019г. до окончателното плащане, като иска
за разликата над 190000лв. до 250000лв. е отхвърлен; „Д.З.И.-О.з.“ЕАД-гр.С.
е осъдено да заплати държавна такса в размер на 7600лв.; „Д.З.И.-О.з.“ЕАД е
осъдено да заплати на адвокат В. Ц. К. като пълномощник на ищцата
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв в размер на 5330лв.;
А. И. К. с ЕГН:**********, от гр.П., е осъдена да заплати на „Д.З.И.-О.з.“ЕАД
разноски в размер на 226,80лв. Решението е постановено при участието на
1
Агенция „П.и.“, ЗАД“А.“АД и ЗД“Е.“АД като трети лица-помагачи на
страната на ищеца.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят
„Д.З.И.-О.з.“ЕАД, който чрез пълномощника юрисконсулт В. Г. го обжалва в
осъдителната му част относно присъденото обезщетение за неимуществени
вреди от 190000лв. със законна лихва с конкретни доводи за неправилност,
според които при изследване на механизма и причините за настъпване на
ПТП не е отчетен установеният посредством показанията на св.В. и
заключението на САТЕ принос на Агенция „П.и.“, изразяващ се в липсата на
опесъчаване на заледения участък от пътя, и същият не е определен като
обем, независимо от липсата на предявен обратен иск, като размерът на
присъденото обезщетение е завишен и не е съответен на действително
претърпените вреди, принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД и
съдебната практика по аналогични случаи. Претендира се за отмяна на
решението в обжалваната му част и постановяване на друго, съобразно закона
и събраните по делото доказателства, както и за присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна А. И. К. е депозирала чрез пълномощника адв.В. К.
писмен отговор на въззивната жалба със становище за нейната
неоснователност и искане за потвърждаване на обжалваното решение и за
присъждане на разноски за адвокатска защита пред въззивната инстанция по
чл.38 от ЗАдв.
Третото лице-помагач Агенция „П.и.“ е подало чрез пълномощника Я. Б.
писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната
неоснователност относно състоянието на пътя, тъй като от представените
писмени доказателства се установява, че не е налице неизпълнение на
законовите изисквания в тази насока, а, според заключенията на САТЕ,
опесъчаването на пътния участък би спомогнало за избягване на инцидента
или поне за намаляване на степента на риска от занасяне на автомобила, но не
би предотвратило настъпването на произшествието, нито е в основата на
настъпването му, и правилно съдът е приел, че при липсата на предявени
обратни искове срещу подпомагащите страни не се дължи преценка и
произнасяне по евентуалната им отговорност, тъй като при множество
съизвършители тя е солидарна. Претендира за потвърждаване на решението.
2
Третото лице-помагач ЗАД“А.“АД поддържа писмено становище за
основателност на въззивната жалба по изложените в него съображения за
несъответствие на присъденото обезщетение като завишено по размер с
действително претърпените вреди, принципа на справедливостта и съдебната
практика към 2018г. и претендира за намаляване на размера на
обезщетението.
Третото лице-помагач ЗАД“Е.“АД не е подало отговор на въззивната
жалба и не е взело становище по нея.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предявен е от А. И. К. против „Д.З.И.-О.з.“ЕАД иск с правна
квалификация чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение от 250000лв. за
претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на
нейната майка П.Д. К., настъпила вследствие ПТП на 22.12.2018г., на път II-
84 надлез при с.З., община П., виновно причинено от Д.А.Г. при управление
на лек автомобил В. с рег.№...., за който е била сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съгласно полица
.....г., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
С отговора на исковата молба ответникът „Д.З.И.-О.з.“ЕАД е оспорил
механизма на ПТП по издадения констативен протокол и елементите от
фактическия състав на деликтната отговорност на сочения за виновен водач и
е навел твърдения за настъпване на произшествието вследствие заледяване на
пътния участък и липсата на опесъчаване, за което отговорност да носи
Агенция „П.и.“, както и вследствие на действията на водачите на останалите
участвали в събитието МПС-та – т.а. „М. С.“ с рег.№....., управляван от
Я.Д.Р., и т.а. „М. С.“ с рег.№...., управляван от Г.Д.А., чиято гражданска
отговорност е застрахована съответно при ЗАД“А.“АД и ЗД“Е.“АД. Заявил е
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, която като пътник в МПС не е използвала обезопасителен
колан. Оспорил е предявения иск и по размер, считайки претендираното
обезщетение да не отговаря на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Претендирал е за отхвърляне на иска, евентуално за определяне на степента
3
на принос на всеки от останалите посочени участници в произшествието, във
връзка с които е поискал привличане на съответните трети лица като
помагачи.
С допълнителната искова молба ищецът е уточнила, че произшествието
е настъпило вследствие нарушаване на правилата за движение,
регламентирани в чл.20,ал.1 и ал.2 и чл.16,ал.1,т.1 от ЗДвП, от страна на
водача Д.А., който е загубил управление върху автомобила и той се е
завъртял и навлязъл в насрещната лента за движение, където е последвал
сблъсък с насрещно движещия се микробус с рег.№....., управляван от Я.Р.,
което не изключва съпричиняване от страна на посочените от ответника трети
лица, но дали и в каква степен да е в доказателствена тежест на ответника.
Оспорила е възражението за съпричиняване от страна на пострадалата, тъй
като същата се е возила на задната седалка на лек автомобил В., който няма
обезопасителни колани на задните седалки, с позоваване на чл.137а от ЗДвП.
Във връзка с размера на обезщетението е посочила, че той е съобразен с
всички конкретни обстоятелства и е обоснован от индивидуалните й
потребности, медицински грижи и нужди и напълно отговаря на критерия за
обществена справедливост. Възразила е по искането на ответника за
привличане на трети лица-помагачи с твърдения правен интерес от това да е
налице не за него, а за нея, тъй като при отхвърляне на иска й тя ще насочи
претенциите си спрямо тях, и е заявила искане за привличането им да
подпомагат нея в процеса.
С допълнителния отговор ответникът е заявил, че поддържа всичките си
възражения и искания, включително за привличане на третите лица-помагачи,
обосновавайки правния си интерес с това, че при уважаване на иска за целия
обем на причинените вреди за него ще възникне основание да претендира и
получи от тях такава част от размера на заплатеното застрахователно
обезщетение, каквато съответства на степента им на принос за настъпване на
вредоносния резултат.
С определението от 12.02.2020г. по чл.374 от ГПК първоинстанционният
съд е конституирал за участие в процеса Агенция „П.и.“, ЗАД“А.“АД и
ЗД“Е.“АД като трети лица-помагачи на страната на ищеца К., която е приел те
да имат правен интерес да подпомагат, тъй като, ако искът й бъде уважен при
доказване на виновно противоправно поведение на застрахования при
4
ответника, това би могло да изключи или намали размера на отговорността
им.
С отговора третото лице-помагач Агенция „П.и.“ е оспорило механизма
на ПТП, като същевременно е застъпило, че основната причина за
настъпването му е несъобразяване на скоростта на участниците с пътните
условия и условията на видимост – гъста мъгла, като няма друг автомобил,
освен В. с рег.№...., който да е навлязъл в насрещното платно по необясними
причини. Поддържа да не е съпричастен към произшествието, тъй като към
датата на настъпването му е било осъществявано зимно поддържане на
републиканската пътна мрежа, още повече, че дните, които го предхождат и
следват, са били с положителни температури. Заявено е оспорване на иска по
размер. Заявено е възражение за съпричиняване от страна на пострадалата в
случай, че се установи тя да не е използвала обезопасителен колан.
От страна на третото лице-помагач „ЗД Е.“АД е подадено писмено
становище, с което признава наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с
Г.Д.А. – водач на автомобил „М. С.“ с рег.№...., но оспорва наличието на
виновно противоправно поведение от негова страна, както и механизма на
ПТП, вина за настъпването на което поддържа да имат водачите Д.Г. и Я.Р..
Оспорил е наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди, с оглед
връзката й с пострадалата. Заявил е възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата поради това, че не е била с поставен
предпазен колан. Оспорил е претенцията по размер.
Третото лице-помагач „ЗАД А.“АД е депозирало становище, с което
оспорва наличието на виновно противоправно поведение на застрахования
при него Я.Д.Р.. Поддържа причина за настъпване на ПТП да е липсата на
опесъчаване на процесния участък. Твърди съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата, която е била без поставен предпазен колан.
Оспорил е размера на претендираното обезщетение.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за
установено от фактическа страна, въз основа на приетите експертни
заключения, писмените доказателства и показанията на свидетелите В., Л. и
А., на 22.12.2018г., около 6,30ч. при движение по път II-84 в района на пътен
надлез с.З., в рамките на същото населено място, при управлението на лек
5
автомобил В. с рег.№.... водачът Д.А.Г., движейки се в посока от с.Б. към с.З.,
да е загубил управление и след завъртания да е навлязъл в лентата за
насрещно движение, където е последвал сблъсък с насрещно движещият се
микробус „М. С.“ с рег.№....., управляван от Я.Д.Р., като след силния удар и
тримата пътуващи в първия автомобил, включително возещата се на задната
седалка в него майка на ищеца П.Д. К., да са починали. И в двете заключения
се приема, че основната техническа причина за настъпване на ПТП е загубата
на управление от страна на водача Г. и навлизането на управлявания от него
автомобил в лентата за насрещно движение, тъй като, ако е останал в
собствената си лента, той е щял да се размине без съприкосновение с
насрещно движещото се превозно средство. Загубата на управление е
настъпила при движение със скорост около 67км/ч, според единия експерт, а,
според другия, около 62 км/ч, но във всички случаи с надвишаваща
максимално разрешената от 50 км/ч, определена в случая с табела, указваща
навлизането в населено място, като скоростта не е била и съобразена с
пътните условия и пътната обстановка в момента – тъмнина, лека мъгла и
наличие на места с т.нар. „черен лед“, при които произшествието е било
предотвратимо, ако лекият автомобил ВАЗ се е движел със скорост до 24 км/ч
и лекият автомобил М. със скорост до 20 км/ч. Навлизайки в участъка на
надлеза при описаните пътни условия с превишена скорост, при положение,
че е имал задължение дори да намали доста над максимално позволената,
водачът на ВАЗ е извършил тежко нарушение на правилата за движение по
чл.20,ал.2 и чл.21,ал.1 от ЗДвП, като скоростта, с която се е движел, не би му
позволила да установи автомобила преди момента на удара, при което
произшествието не е било предотвратимо чрез предприемане на безопасно
екстрено спиране. Съдът е приел, че дори и да се приеме в някаква степен
вина за настъпилото произшествие да носят и АПИ, заради неопесъчения път,
и/или водачът на микробус „М. С.“ с рег.№....., заради превишената скорост в
населено място, това не би изключило вината на Д. Г., а би довело до
приложение на чл.53 от ЗЗД за солидарна отговорност към пострадалия, в
каквато насока е и специалната норма на чл.499,ал.7 от КЗ, поради което и
тъй като ответникът не е предявил обратни искове срещу третите лица,
преценка и произнасяне по евентуалната им отговорност за съпричиняване не
се дължи, а при доказан конкретен принос тя може да се търси от ответника в
отделен процес по правилата на чл.127 от ЗЗД. Прието е въз основа на
6
заключението на комплексната експертиза, съобразно установеният с него
механизъм на причиняване на уврежданията на П. К., която се е намирала на
задната седалка зад шофьора на автомобила ВАЗ и след неговото завъртане е
попаднала именно в зоната му на контакт с другото превозно средство, довели
до нейната непредотвратима смърт, че е налице причинно-следствена връзка
между виновното противоправно поведение и настъпилия вредоносен
резултат. Прието е за неоснователно възражението за съпричиняване от
страна на пострадалата, тъй като не е доказано по несъмнен начин, че
автомобилът е бил оборудван с предпазни колани за пътниците на задната
седалка, предвид противоречието между експертите по този въпрос, а и
защото, според заключението на комплексната експертиза, смъртта на П. К.
би настъпила и при поставен предпазен колан. Прието е за установено от
представените удостоверения, че починалата П. К. е оставила за наследници
съпруг И.К., на когото е присъдено обезщетение от 140000лв., по-голяма
дъщеря М.В., на която е присъдено обезщетение от 130000лв., и по-малка
дъщеря ищецът А. К., която следва да бъде обезщетена в по-висок размер в
сравнение с тях, определен на 190000лв., тъй като вследствие и на тежкото й
заболяване от дете - епилепсия, съчетана с лека умствена изостаналост и
емоционално-волева неустойчивост, тя не само е загубила най-близкия си
човек, но е лишена и от помощта, грижите и вниманието, които майката е
оказвала през целия й живот, чието отсъствие за ищеца е по-трудно да
приеме, поради интелектуалния си дефицит, и загубата на нейната най-голяма
опора и незаменим ориентир и източник на спокойствие и увереност е довела
до влошаване на качеството й на живот, което трудно би се подобрило, в
каквато насока са кредитирани показанията на свидетелите Д. и П. и
писмените доказателства.
Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК,
намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваната му част
относно присъденото обезщетение от 190000лв. и за допустимо.
Ищецът А. К. е предявила претенцията си за плащане на обезщетение за
неимуществени вреди с представеното уведомление вх.№1/07.01.2019г., като
с писмо изх.№0-92-4902/05.04.2019г. тя е уведомена от застрахователя за
отказа му да удовлетвори претенцията й към този момент и е безспорно, че в
срока по чл.496 от КЗ застрахователят не й е заплатил обезщетение, при което
7
са налице процесуалните предпоставки по чл.498,ал.3 от КЗ.
При проверката относно правилността на обжалваното решение
въззивната инстанция, съгласно чл.269,изр.2 от ГПК, е ограничена от
посочените в жалбата оплаквания досежно фактическата страна на спора,
като следи служебно за правилното приложение на императивна
материалноправна норма.
В тази връзка страните не повдигат спор във въззивното производство
относно приетата за установена с първоинстанционното решение фактическа
обстановка, касаеща поведението на водача Д. Г., който управлявайки лекия
автомобил В. с рег.№...., с превишаваща разрешената скорост от 50 км/ч за
населено място и несъобразена с конкретните пътни условия на ограничена
видимост в тъмната част на денонощието при лека мъгла и заледени
участъци, е загубил управлението, навлязъл е в лентата за насрещно движение
и не е успял своевременно да се върне в своята лента, което е основната
причина за настъпилия удар с насрещно движещия се микробус „М. С.“ с рег.
№....., вследствие на който именно е настъпила смъртта на пътниците в лекия
автомобил ВАЗ, включително на возещата се на задната дясна седалка майка
на ищеца П. К.. Тези действия на водача сочат на нарушаване на правилата за
движение по чл.20,ал.1 и ал.2 и чл.21,ал.1 от ЗДвП и обосновават виновно
противоправно поведение по смисъла на чл.45 от ЗЗД, ангажиращо
функционално обусловената отговорност на застрахователя по прекия иск на
увреденото лице по чл.432,ал.1 от КЗ.
Спорът във въззивното производство относно механизма на процесното
ПТП се концентрира около причастността на лицата, заради които са
конституирани подпомагащите страни, към настъпването му. От приетите
заключения на комплексната СМАТЕ и САТЕ, изготвени и въз основа на
данните по протокола за оглед на местопроизшествието в досъдебното
производство, кореспондиращи на показанията на полицейските служители с.
В. и С. Л. и служителят на АПИ Д.М., пристигнали на мястото на инцидента
след получаване на сигнала за него, и на тези на св.Я.Р. – водачът на
участвалият в ПТП микробус „М. С.“ с рег.№..... и св.Г. А. – водачът на
участвалият в ПТП микробус „М. С.“ с рег.№...., както и от справката на
Националния институт по метеорология и хидрология, филиал Пловдив се
установява следното: През трите последователни дни на 17, 18 и 19 декември
8
2018г. в района на произшествието е имало валежи от дъжд и сняг и от сняг с
отрицателни минимални температури до момента на произшествието и
максимални до 5 градуса, а на 20 и 21 декември 2018г. валежи не са падали,
както и в деня на произшествието 22.12.2018г., когато е имало умерена мъгла,
вследствие на които атмосферни условия пътното платно в процесната зона
на надлеза е било покрито с тънка заледена кора без опесъчаване, каквото е
имало само в началото на надлеза по посока на движение към с.Б., като
полицейският автомобил при изкачване по надлеза започнал да поднася и бил
принуден да спре до положение, в което не можел да продължи движението
си през заледения участък, а, слизайки от него служителите се подпирали на
вратата, за да запазят равновесие, и по същото време в същия участък било
възникнало и друго ПТП. Около 9,00 часа дошъл камион за снегопочистване,
който не бил допуснат до района, затворен за запазване на
местопроизшествието. Според експертите и по двете САТЕ, заледеното пътно
покритие намалява сцеплението на гумите с пътя, а опесъчаването повишава
коефициента на сцепление, въпреки което остава по-малък дори от
стойностите при мокър асфалт. И двамата експерти са категорични, че
опесъчаването не би спомогнало за предотвратяване настъпването на
събитието при условията, при които е настъпило то, с оглед скоростта на
движение на автомобилите-участници, на което акцентира третото лице-
помагач АПИ в отговора на въззивната жалба. И двете експертизи, обаче,
сочат като възможен фактор за „занасянето“ /загубата на странична
устойчивост/ на лекия автомобил ВАЗ и плъзгането му настрани така
установеното състояние на пътната настилка, наред с решаващата роля на
човешкия фактор относно уменията на шофьора за контролиране на
автомобила при движение по хлъзгав път, като се има предвид и, че по
времето на инцидента други превозни средства са преминали безаварийно по
надлеза. Според вещото лице инж.Фотев, ако пътното платно е било
обезопесъчено, това би намалило два-три пъти риска от загуба на контрол над
автомобила и в съответна степен и тежестта на нараняванията, като
състоянието на пътното платно е част от предпоставките за настъпване на
произшествието, тъй като внезапното попадане на лекия автомобил ВАЗ от
пътен участък с нормално суха настилка върху пътен участък със заледена
пътна настилка в условията на намалена видимост е довело до невъзможност
водачът да реагира адекватно на загубата на странична устойчивост и
9
неконтролируемо занасяне на автомобила, вследствие на което е навлязъл в
лентата за насрещно движение. Последното се потвърждава и от вещото лице
инж.П., според което загубата на устойчиво праволинейно движение от
страна на автомобила ВАЗ е инспирирано от наличието на леден слой върху
пътната настилка. При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че
липсата на опесъчаване е създало предпоставки за настъпване на
произшествието, тъй като вследствие на него автомобилът ВАЗ е загубил
страничната си устойчивост. Макар и основната причина за инцидента да е
поведението на водача, който е управлявал автомобила с превишена и
несъобразена с конкретните пътни условия скорост, за загубата на контрол
над същия е способствала и липсата на опесъчаване на заледения участък,
довела до „занасяне“ на автомобила, вследствие на което и неспособността
на водача да го овладее той е променил траекторията си и е навлязъл в
насрещното платно без наличие на техническа възможност за избягване на
удара чрез екстрено спиране. Водачът на насрещно движещия се „М. С.“ с
рег.№....., чиято скорост от 48 км/ч преди момента на удара е била в рамките
на позволената, а в момента на удара около 40 км/ч, не е имал обективна
възможност да го избегне, с оглед възникване на опасността, когато
дистанцията между двата автомобила е била около 50-60 м. Произшествието е
било предотвратимо за двамата водачи при скорост за лекия автомобил до
24км/ч и за микробуса до 20км/ч. Микробусът „М. С.“ с рег.№.... преминавал
по надлеза в посока с.З. малко след удара и още докато се изкачвал възприел,
че в неговата лента насрещно се движи автовлак, при което намалил
скоростта от около 35км/ч, но, установявайки, че автовлакът продължава да
се движи срещу него, предприел отклонение в посока „наляво“ и навлязъл в
насрещната за него лента за с.Б., в която възприел наличието на автомобили,
задействал спирачната система и успял да спре, но, поради наличието на лед
върху пътната настилка, осъществил контакт с автомобила ВАЗ, който бил
слаб без оставяне на явни повреди и деформации и нямал отношение към вече
настъпилите при първия удар наранявания на П. К., довели до смъртта й.
При така установените обстоятелства настоящата инстанция намира да
не се установява причастност на водачите на автомобилите, застраховани при
дружествата, конституирани като трети лица-помагачи, към настъпването на
произшествието и вредоносния резултат. Липсата на опесъчаване не е довела
пряко до произшествието, но е създала реални предпоставки за настъпването
10
му, с което е допринесла то да се случи. Тя обосновава бездействие на
натоварените от АПИ лица с изпълнението на дейността по зимно
поддържане на пътя, с оглед функциите й по управлението на
републиканските пътища, съгласно чл.19,ал.1,т.1 и ал.2,т.1 и т.3 от Закона за
пътищата, и вменените й задължения по тяхното поддържане, съобразно
чл.29 и чл.30,ал.1 и ал.5 от закона. Основна цел на поддържането на пътищата
е осигуряването на необходимите условия за непрекъсната безопасна и
нормална експлоатация на същите. Специфични са изискванията за зимно
поддържане на пътищата, с оглед неблагоприятното влияние на атмосферните
явления през този сезон върху условията за движение. Те се отнасят не само
до действията при снеговалеж, на липсата на какъвто в деня на
произшествието и предхождащите го два акцентира подпомагащата страна
АПИ, но и при заледяване, съгласно чл.11,ал.1 от Наредба №РД-02-20-19 от
12.11.2012г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, при каквото
пътищата следва да бъдат обезопасени срещу хлъзгане чрез разпръскване на
минерални материали и химични вещества, според чл.11,ал.2,т.4 и чл.21 от
наредбата, което именно не е било сторено в случая. Противно на
застъпваното от жалбоподателя, степента, в която липсата на опесъчаване е
допринесло за настъпване на произшествието и вредоносния резултат, не
следва да бъде определяна в настоящото производство като неотносима към
обема на отговорността му, тъй като съизвършителството предпоставя
солидарна отговорност между причинителите, съгласно чл.53 от ЗЗД,
обуславяща такава и за съответните им застрахователи и/или гаранционни
платци по чл.499,ал.7 от КЗ, обемът на отговорността на всеки от които е от
значение за уреждане на отношенията между самите солидарни длъжници
при условията на чл.127 от ЗЗД, които не са предмет на спора, а не към
увреденото лице, спрямо което всеки от тях отговаря за цялото задължение.
Своевременно заявеното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна П. К., изразяващо се в липсата на поставен обезопасителен
колан, е неоснователно, както правилно е приел първоинстанционният съд.
Независимо, че двете експертизи са противоречиви в изводите си по въпроса
дали лекият автомобил ВАЗ е бил оборудван с предпазни колани на задните
седалки, на която се е возела К., комплексната експертиза, единствено
третираща този въпрос, е категорична, че, с оглед местоположението на
пострадалата, зоната на контакт между двата автомобила, степента на
11
деформации по купето на лекия автомобил ВАЗ и локализацията на
установените по тялото й травми, поставянето на предпазен колан не би
предотвратило тежките травматични увреждания върху същата и настъпилият
вследствие на тях летален изход, като се има предвид и, че се касае за
страничен централен удар, при какъвто ефективността на предпазните колани
е почти нулева.
Спорът във въззивното производство касае и размера на дължимото
обезщетение, съобразно действително претърпените, с оглед конкретните
обстоятелства, неимуществени вреди и принципа на справедливостта по чл.52
от ЗЗД.
В тази връзка следва да се има предвид, че към датата на инцидента
ищецът А. К. е била 31 години. Същата е с вродено заболяване – епилепсия,
съчетано с лека умствена изостаналост и емоционално-волева неустойчивост,
заради което четири месеца преди катастрофата е била преосвидетелствана с
решение на ТЕЛК от 09.08.2018г., с което й е определена 65% трайно
намалена работоспособност. От показанията на ангажираните от ищеца
свидетели Й. Д. и Л. П. се установява, че основните грижи за А. са били
полагани от нейната майка, тъй като тя не можела да се оправя сама без
помощта на друг човек, била много чувствителна, имала нужда от внимание и
разговори. След смъртта на майка й нейното състояние се влошило, изпадала
в чести нервни кризи и епилептични припадъци. Продължавала да търси
майка си, не можела да възприеме липсата й. Гласните доказателства
кореспондират на представеното решение на ТЕЛК от 15.04.2021г. за
увеличаване на 70% на трайно намалената работоспособност на ищеца, което
е в потвърждение на влошаване на състоянието й след смъртта на нейната
майка. Видно е при тези обстоятелства, че А. К. търпи не само обичайните от
внезапната загуба на родител страдания, но и специфични такива, свързани с
лишаването й от необходимата за нея, с оглед вроденото заболяване, грижа,
каквато преимуществено от нейното раждане до инцидента е полагала именно
майката, в която е намирала обич, опора, спокойствие, внимание,
благодарение на които е балансирала емоционалната си неустойчивост,
преодолявала е физическите периодични прояви на заболяването си и се е
адаптирала социално, с оглед интелектуалния си дефицит. Загубата на този
основен личностов фактор в живота й е повлияла негативно на нейното
12
състояние, нарушила е градения и поддържан през годините емоционален и
физически баланс, който е трудно възстановим. Страданието й е дълбоко и тя
не може да приеме отсъствието на човека, който през целия й живот е
откликвал най-адекватно на нейните специфични потребности. При тези
обстоятелства настоящата инстанция намира за съответен на действително
претърпените вреди и справедлив оспорения от ответника размер на
обезщетението от 190000лв., чието присъждане с обжалваното в тази му част
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на
въззиваемата, жалбоподателя следва да бъде осъден, на основание чл.38,ал.2
от ЗАдв, да заплати на адв.В. К. за осъществената от него в хипотезата на
чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие от 18.03.2022г., безплатно адвокатска помощ във въззивното
производство, възнаграждение в размер на 5330лв., съгласно чл.7,ал.2,т.5 /в
приложимата към датата на приключване на устните състезания редакция до
изменението с ДВ, бр.88 от 04.11.2022г./ от Наредба №1 от 09.07.2004г. и
съобразно материалния интерес.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260022 от 21.04.2022г., постановено по
т.дело №148/2019г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, В ЧАСТТА, с която
„Д.З.И.-О.з.“ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.“В.“№89Б, е осъдено да заплати на А. И. К. с ЕГН:********** и
постоянен адрес: гр.П., ул.“П.“№62, ет.5, ап.24, сумата от 190000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди –
болки и страдания, във връзка със смъртта на майка й П.Д. К., настъпила при
ПТП на 22.12.2018г. на път II-84 надлез при с.З., община П., причинено по
вина на водача Д.А.Г. при управление на лек автомобил „В.“ с рег.№...., за
който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 28.01.2019г. до
окончателното плащане; В ЧАСТТА, с която „Д.З.И.-О.з.“ЕАД-гр.С. е
осъдено да заплати държавна такса в размер на 7600лв.; В ЧАСТТА, с която
13
„Д.З.И.-О.з.“ЕАД е осъдено да заплати на адвокат В. Ц. К. като пълномощник
на ищцата адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв в размер
на 5330лв.
ОСЪЖДА „Д.З.И.-О.з.“ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.“В.“№89Б, да заплати на адвокат В. Ц. К. – гр.П.,
ул.“Х.К.“№2, на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв, възнаграждение в размер на
5330лв. /пет хиляди триста и тридесет лева/ за оказаната безплатно на А. И. К.
адвокатска помощ и съдействие във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на третите лица-помагачи на
въззиваемата страна Агенция „П.и.“, ЗАД“А.“АД и ЗД“Е.“АД.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14