|
РЕШЕНИЕ |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
гр. С., |
21.11.2011г. |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, |
В.К. ІІ-ро Б отделение |
в публично |
||||||||||||
|
заседание
на |
Седми ноември |
две |
||||||||||||
|
хиляди и единадесета година в състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА |
|||||||||||||
|
|
РАЛИЦА Д.А |
|||||||||||||
|
|
ИВАНИНА ПЪСТРАКОВА |
|||||||||||||
|
при секретаря |
Д.Ш. |
и в присъствието на |
||||||||||||
|
прокурора |
|
като разгледа докладваното
от |
||||||||||||
|
съдия Д.а |
гр. дело N |
2324 |
по описа за |
2007г. |
||||||||||
|
и
за да се произнесе взе предвид следното: |
||||||||||||||
Производството е образувано
по въззивна жалба на П. Г.Г., И.Г.Г., С.
Г.Г. и Т. М.ова П. срещу решение от 09.11.2006г. на СРС, 48 състав, постановено
по гр.д. № 6683/02г., с което срещу тях са уважени искове по чл.108 от ЗС.
Жалбоподателят твърди,
че атакуваното решение е неправилно, необосновано и противоречащо на установените факти и обстоятелства от техническите експертизи. Те са
придобили правото на собственост върху процесния имот по наследство. Той е бил
внесен в ТКЗС от наследодателите им. Не
е изследван въпросът за това, че става въпрос за различни местности. Не е
изследван въпросът за идентичност между имота, възстановен на Ц.К. и М. Г. ***
и този на ищците, посочен в нотариален акт от 1951г.
Затова молят въззивния съд
да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове.
Ответниците, в депозирано
писмено възражение, оспорват жалбата.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производства
по реда на чл.188, ал.1 от ГПК/отм/, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районният съд е сезиран с
искове по чл.108 от ЗС. В исковата молба ищците твърдят, че са съсобственици на
дворно място с площ от 1642 кв.м., представляващо югоизточната част от
УПИ VІ-1272 от кв.*** по плана на гр.С., м. „Л.-2 микрорайон“ с площ на тази
част от 1042 кв.м. при съседи на частта: УПИ V-1282, УПИ- за общ.строителство,
УПИ – ІV – за адм. строителство и останалата северозападна част от УПИ VІ-1272
и УПИ V-1282 от кв. *** по плана на гр.С.,
м. „Л. -2 микрорайон“ с площ от 600 кв.м. при съседи: улица, УПИ – ІV- за
общ.строителство и УПИ-VІ-1272. Твърдят, че описания имот не е отчуждаван и
включен в ТКЗС. Той е владян спокойно, непрекъснато и лично чрез праводателите
имот от 1941г. До края на 1999г. са отдавали имота под наем на трето лице. Във
връзка с изграждане на масивна ограда са подали документи до общината, но са им
отказали разрешение, тъй като имотът е
възстановен на трети лица по ЗСПЗЗ.
Ответниците владеят процесния имот без основание. Затова ищците молят
съда да признае за установено, че те са собственици
на описания по – горе имот да осъди ответната страна да им предаде
владението върху него.
По делото е безспорно, че ищците
Д.К.Д. и Е.Д.Б. са законни наследници на Й.И. Д.- удостоверение № 1410/15.09.1997г.
Безспорно е, че с протокол
от 27.07.1972г. по гр.д. № 2265/72г. Й. Д. е
получила в дял имот пл. № 26 от
кв.23 по плана на „М.П.“ с площ от 1120 кв.м. при съседи: от запад- Ф.П., от
север- С. Ил.С., от юг- черен път, от изток- А.С., Л. И. С. и Р.Д.. Въз основа
на нот. акт № 1/07.05.1997г. ищците Б. и
Й. Д. са признати за собственици на 322 кв.м. придадени по регулация към парц.
ІІІ-11 от кв.23.
Видно от нот. акт №
138/1941г. и записка за вписването му е, че С. И. С. е придобил правото на собственост върху две ниви с обща площ от 10, 5 дка в м. „Л.- при Ч.“.
В нот. акт № 192/1951г. е материализирана замяна на описания в нот.
акт № 138/41г. с друг в същата
местност „Л.“ при съседи: Ц. Г. М. и от две страни блок на ТКЗС.
С решение от 27.05.1972г. по
гр.д. № 1816/72г. е признато за
установено, че А.И.О., Й.И. Д., Л. И. С. и С. И. С. са съсобственици на 4,5 дка непокрит недвижим имот, находящ се в
землището на с. О., част от предишен имот с площ от 10, 5 дка, останали непродадени, при съседи на 4,5 дка :
Ф.П., Ц. М., Р.Д., П.Г. М. и М.П..
С нот. акт № 12/1993г. Й. Д.
е дарила на Д.Л.Б. и М.Л.Б. ½ ид.ч. от
дворно място от 1320 кв.м.,
съставляващо имот с пл. № 10а от кв.23 по плана на гр.С., жк „Л.-
ІІ микрорайон“.
Ответниците черпят права от
решение №0128Б от 11.12.1998г., с което
е възстановено правото на собственост на наследниците на М. Г. М. и Ц. Г. К.- М. върху нива от 2, 295дка. В м. „Ч.“, съставляваща част от
имот 478, к.л. 216 по кад.план, изработен през 1940г. при съседи: Ф.П., Б.А. Г. и път.
На основание договор за доброволна делба от 10.05.1999г. в
дял на П.Г., И.Г., С.Г. и Т. М.ова П. е
поставена в дял нива от 1530 кв.м., м. „Ч.“, представляваща имот пл. № 478а,
реална част от имот 478, к.л. 216 по кадастралния план, изработен през 1940г.,
кв.28, целият с площ от 2 295дка при граници на целия имот: Ф.П., Б.А. Г.
и път, а при граници на частта по скица: улица, „Б.“, имот кад. № 479а от две
страни.
От приетото удостоверение №
46/15.03.1996г. се установява, че законни наследници на М. К. М. са
ответниците П.Г., И.Г., С. Г. и Т.
М.ова П..
С нот. акт № 157/1938г. Ц. Г.
К. е придобила правото на собственост
върху нива в м. „Ф.П.“ с площ от около 5,4 дка при съседи: К.С., Х.Т.
и от две страни път.
С нот. акт № 120/71г. и нот. акт № 119/71г. Ц.К. Т. е прехвърлила
срещу задължението за гледане на Т. М.ова П. и Ж.Х.П. по ½ ид.ч. от дворно място- нива с площ
от 2000 кв.м., находящо се в м. „М.П.“- Ф.П. при съседи: К.С., Х.Т. и от две
страни път.
Според приетата единична техническа
експертиза, която е извършила справка в ОСЗ „Н.И.“, е установила, че по действащия към 1975г. регулационен план
на жк „Л. – ІІ ри микрорайон“ имот пл. №
478 е записан като собствен на Ц. Г. *** не съществува и на негово място са създадени нови УПИ
VІ-1272 и УПИ V-1282г. Вещото лице е
направило заключение, че бившият парц.
ІІІ-11 от кв.23 с площ от 1230
кв.м. е идентичен /се застъпва/ с части от УПИ VІ-1272, възстановен на
наследниците на М. Г. М. и Ц.К.- М. и от
УПИ V-1282, възстановен на наследниците на Б.А. Г..
До същия извод е достигнала
и изслушаната техническа експертиза, по която има формирано особено мнение от вещото лице С..
Съдът възприема единичната
експертиза като компетентна и
безпристрастна.
Не възприема тройната
техническа експертиза поради депозираното особено мнение, което е противоречиво по въпроса за идентичността между
имота на ищците и ответниците.
Прието е влязло в сила
решение от 20.01.2005г. по гр.д. №
9633/01г. на СРС, 44 състав, с което са отхвърлени предявените положителен
установителен и отрицателен установителен искове, предявени от ответниците по
делото срещу Д.Б., М.Б. и Е. Д..
В хода на процеса са приети
и други писмени доказателства с оглед твърденията и възраженията на страните.
Районният съд е уважил исковете
по чл.108 от ЗС по отношение на УПИ VІ-1272, а ги е отхвърли по отношение на 600 кв.м. от УПИ V-.1282 от кв.***.
Пред настоящата
инстанция са приложени писмени
доказателства- преписка по издаване на решение № 0128Б/ 98г., която е приета
пред СРС.
Приета е единична техническа експертиза, която е
установила, че по- голямата по територия
е м. „Л.“, а като подместност е „Ф.П.“. Местностите „Л.“, Ф.П.“ и „Ч.“
нямат точно определени граници и площи,
тъй като нямат кадастрални и
регулационни данни. Според комбинираната скица № 1 на тройната техническа
експертиза по гр.д. № 1300/00г. на СГС, ІІІ б. отделение имотите по делбата от 27.07.1972г. с пл. № 10, 19 и 20 попадат до имот пл. №478, а имоти с пл. № 24, 25 и
26 попадат в обсега на имот с пл. № 478. Тези имоти се
застъпват с имота по КВС,
изработена по ортофотоплан от 1940г.
Според тройната техническа
експертиза м. „Л.“, „М.П.“, „Ч.“ и „Ч.“ са в землището на кв.О.. М. „Л.“
обхваща цялата част от землището на О. и в нея се включват други
подместности. М.“Ч.“ се намира в северозападната част на землището на
О. на
Според техническата
експертиза, депозирана от вещото лице С.К. в кадастралния план от 1950г. върху и около процесния имот съществуват
имоти 26, 25, 24, 23, 18, 19, 10, 20, 11 и 12. Те са части от имот с площ от
10, 5 дка по нот. акт № 192/51г. на С. С.. Той е продал част от този имот и е
останала площ от 4, 5дка, а именно имоти
10, 19, 20, 24, 25 и 26. В кадастралния план от 1972г. имот с 10а е нанесен на
09.04.1982г. и повтаря контура на имот 26 от предходния кадастрален план. В
разписния лист като негов собственик е записана Й. Д.. Разписният лист на кадастралния план от 1972г. през
1998г. е попълван с нови номера и собственици. Върху имот 10а, който е
задраскан, а като номер е написан 1272 и
е описан кат двор- паркинг. Границите му не съвпадат напълно с този на имот 10а
и не е посочен собственик. В регулационния план от 1971г. този имот е обозначен
като имот 10а и е попълнен допълнително. Със заповед № РД-50-762а/95г. е
одобрено частично изменение на кв.23 – жк „Л.“ 2ри микрорайон. Създадени са
парц. І, ІІ и ІІІ от кв.23. Имот с пл. № 11 е бил с площ от 1320 кв.м. За него
е отреден парц. ІІІ и при уреждане на сметки
по регулация към него са придадени 320 кв.м. в южната му част, а от
северната му част са отнети 412 кв.м. Поради това площта му е 1230 кв.м.
Действащия в момента регулационен план е одобрен през 2001г. В него е направено
ново изменение като за имот 1272/бивш 11, 10а, бивш 26/ е отреден УПИ VІ-1272. Съседите му са Ф.П.-
път, С. И. С./ имот 10/, Р. Г. Д./имот 11/, държавно – МС- газоснабдяване/имот
78/. От старите номера 10, 19, 20 и 26 само имот 20 не се засяга от парц. ІІІ-11 от кв.23. УПИ ІІІ-11 е създаден
със заповед № РД-50-762а/25.07.95г. и за него е отреден само имот 11/ бивш 26/.
Имоти 10 19, 20 и 26 са от стар кадастрален план и не са съществували в
кадастралната основа на регулационния план или действащия към 1995г.
кадастрален план към момента на създаване на УПИ ІІІ-11 кв.м. Там е съществувал
само имот 11. В кадастрални планове, съхранявани в НАГ – стара архива, няма имот с пл. № 478. Той се появява в помощния
план, изготвен от ОСЗГ. Първият наличен кадастрален план е от 1950г.
Регулационните планове са по заповед № РД 145/75г., по заповед № РД 358/75г. и
заповед № 50-762а/95г. Няма връзка между имот 478а и УПИ ІІІ. Същите се
застъпват при изчертаване върху един и същи план. Квартал 23 съществува в регулационния план от 1971г. По- късно той е
разделен на 23а- южна част и ***- северозападна част.
Съдът възприема техническите
експертизи като компетентни и безпристрастни.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане са обективно и субективно съединени искове по чл.108 от ЗС.
Основателността им зависи от
наличието на три кумулативно дадени
предпоставки: ищецът да е собственик на
имота, ответникът да го владее и това да
е без правно основание.
В тежест на ответниците по жалбата,
ищци пред районния съд, е докажат своята активна материалноправна легитимация с всички допустими доказателствени средства.
Т.е. да установяват, че притежават правото на собственост върху
спорния имот. В тази връзка следва да се
зачете силата на присъдено нещо, формирана с решение от 20.01.2005г. на СРС, 44 състав,
постановено по гр.д. № 9633/01г. С отхвърлянето на отрицателния установителен
иск е признато със сила на пресъдено
нещо кои са собственици на имота. Това са ответниците
по жалбата, с изключение на Д.К.Д.. За
него следва да се установи, че е собственик на
процесния имот. В хода на процеса са събрани доказателства,
установяващи, че той е законен наследник на Й. Д.. Тя от своя страна е придобила правото на собственост върху имот
26 по наследство от И. С. И.. През годините този имот е променял своята номерация, като
от заключенията на вещите лица, депозирани пред настоящия съд, се установява
идентичност между него и УПИ VІ-1272,
владян от жалбоподателите.
Наследодателят му е дарила ½ ид.ч. на внуците си, ответници по жалбата, като е запазила за себе си
останалата ½ ид.ч. Т.е. на
основание наследствено правоприемство Д.Д.
е придобил част от нея. Той е активно легитимиран да предяви ревандикационната претенция.
Тъй като е установено, че
ответниците, ищци пред районния съд, са собственици на процесния имот, то съдът
следва да обсъди дали жалбоподателите
владеят имота на валидно правно основание, което може да им се
противопостави. Те черпят права от
решение № 0128Б/ 98г. на ПК „В.“, който
за тях на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ
съставлява титул за собственост. То е индивидуален административен акт, който
подлежи на преценка на основание косвения
съдебен контрол. Съгласно чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ решението трябва да бъде
издадено от състав, който разполага с
материална компетентност. Към датата на
издаване на решението 11.12.1998г.
колективният административен орган трябва да се състои от председател секретар и нечетен брой членове. Решението
от 1998г. не отговаря на изискванията на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ, тъй
като колективният административен орган
не се състои от предписания в специалния
закон състав. В този смисъл
индивидуалният административен акт
е нищожен поради липсата на законен състав. Той не произвежда правни последици, а именно
възстановяване на правото на собственост.
На второ място трябва да се
посочи, че по делото не се установи имотът, предмет на цитираното решение на ПК „В.“, да е собственост на М. Г. М.. От приетото удостоверение за
наследници е видно, че въззивниците са негови законни наследници. Не е
установена идентичност между възстановения имот и този, който се твърди да е
собственост на М. К. М.. Няма доказателства
за правото му на собственост върху възстановения имот. За такова не може да
се счита опис – декларацията, в която
няма посочени граници на описаните в нея
имоти. С оглед на това се налага
изводът, че неправилно поземлената комисия е възстановила правото на собственост на
наследниците му. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателите не са наследници на Ц.К. и няма доказателства за връзката между нея и М.
М.. Т.е те не са придобили правото на
собственост върху процесния имот, и затова го владеят без правно основание.
Техните права не могат да се противопоставят на
ответниците. Следва да се посочи, че с цитираното решение на СРС, 44
състав, е отхвърлен предявеният от тях положителен установителен иск и е
формирана сила на пресъдено нещо относно факта, че въззивниците не притежават
правото на собственост върху процесния
имот.
В контекста на изложеното ревандикационните претенции са основателни и
доказани и следва да бъдат уважени досежно
УПИ VІ-1272 с площ от 840 кв.м.
Поради различни прави изводи
решението на районния съд трябва да се отмени в частта, в която са уважени искове по чл.108 от ЗС за над 840
кв.м., в останалата част поради идентични правни изводи обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм/ в тежест на жалбоподателите е да заплатят на ответниците 480 лв.
разноски по делото пред СГС.
Воден от горното, съдът
|
РЕШИ : |
ОТМЕНЯ
решение от 09.11.2006г. на СРС, 48 състав, постановено по гр.д. № 6683/02г. в
частта, в която са уважени искове по чл.108 от ЗС за УПИ VІ-1272 от кв.*** над 840 кв.м., съгласно скица приложение № 3 към заключението на тройната
техническа експертиза, приета пред СГС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, предявените искове
от Д.К.Д., ЕГН **********, Е.Д.Б., ЕГН **********, Д.Л.Б., ЕГН ********** и М.Л.Б.,
ЕГН ********** всички със съдебен адрес:***, чрез адв. С.А. срещу П. Г.Г., ЕГН **********,***, И.Г.Г., ЕГН **********,***, С. Г.Г., ЕГН **********,***
и Т. М.ова П., ЕГН **********,*** с правно основание чл.108 от ЗС за УПИ
VІ-1272 от кв.*** над 840 кв.м. до уважения размер от 1042 кв.м.
ОСТАВЯ
В СИЛА решение от 09.11.2006г. на СРС, 48 състав, постановено по гр.д. №
6683/02г. в частта, в която са уважени искове по чл.108 от ЗС за УПИ
VІ-1272 от кв.*** за 840 кв.м.
защриховани на скица приложение № 3 към
заключението на тройната техническа експертиза, приета от СГС, която да се
счита неразделна част от решението.
ОСЪЖДА
П. Г.Г., ЕГН **********,***, И.Г.Г., ЕГН **********,***, С. Г.Г., ЕГН **********,***
и Т. М.ова П., ЕГН **********,*** да заплатят на Д.К.Д., ЕГН **********, Е.Д.Б., ЕГН **********,
Д.Л.Б., ЕГН ********** и М.Л.Б., ЕГН ********** всички със съдебен адрес:***,
чрез адв. С.А. сумата от 480 лв./ четиристотин и осемдесет лева/ разноски по
делото пред СГС.
В
останалата част решението е влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
|
|
|
|