№ 145360
гр. София, 10.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
като разгледа докладваното от Г К Частно гражданско дело №
20241110155769 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тридесет и седма от Гражданския
процесуален кодекс ( ГПК ).
Образувано е по заявление от „Н Л Ф“ЕООД с искане за издаване на
заповед за изпълнение против З. М. А..
Софийският районен съд счита,че са налице предпоставки за отхвърляне
на заявлението.
Съгласно чл.411,ал.2,т.4 и т.5 от ГПК съдът е длъжен да откаже
издаването на заповед за изпълнение,когато длъжникът няма постоянен адрес
в Република България или няма обичайно местопребиваване на територията
на Република България.
В конкретния случай е подадено заявление,съдържащо искане за
издаване на заповед за изпълнение срещу физическо лице,за което от
изисканата справка от НБД „Население“ не се установяват вписани нито
постоянен,нито настоящ адрес. Съдът счита,че в хипотезата,когато не се
установява лицето да живее/работи в България съдът следва да отхвърли
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. За да бъде уважено искане
за издаване на заповед за изпълнение,необходимо е да бъде подадено
заявление,което отговаря на изискванията за редовност,да е претендирана
парична сума в размер до 25000 лева,както и да не се установява пречка за
издаването на заповед за изпълнение съгласно регламентираните в чл.411,ал.2
от ГПК хипотези. Съдът счита,че ако се установява някоя от
предпоставките,предвидени в разпоредбата на чл.411,ал.2 от ГПК съдът е
длъжен да откаже издаването на заповед за изпълнение като отхвърли
заявлението. Софийският районен съд,отчитайки чл.411,ал.2,т.4 и т.5 от ГПК
приема,че ако длъжникът няма постоянен адрес или обичайно
местопребиваване на територията на страната,съдът е длъжен да откаже
издаването на заповед за изпълнение. В настоящия случай дружеството
заявител претендира парични суми от физическо лице,за което няма вписани
нито постоянен,нито настоящ адрес в НБД „Население“,а към заявлението не
1
са ангажирани никакви доказателства,от които да може да бъде направен
извод,че соченото като длъжник лице има трайна връзка с България. В тази
насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че съгласно съдебната
практика на ВКС,обективирана в определение № 547/22.08.2013
г.,постановено по ч.търг.дело № 1355/2013 г. по описа на ВКС за издаването на
заповед за изпълнение е необходимо доказване наличието на формална или
фактическа връзка с територията на Република България,за да може да бъде
направен извод,че длъжникът има обичайно местопребиваване в България.По
изложените съображения и като взе предвид,че не е установено соченото като
длъжник лице да има постоянен адрес или обичайно местопребиваване на
територията на България,съдът счита,че заявлението следва да бъде
отхвърлено.
По изложените съображения и на основание чл.411,ал.2,т.4 и т.5 от ГПК,
Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението,подадено от „Н Л Ф“ООД с искане за издаване
на заповед за изпълнение срещу З. М. А. за сумата от 237 лева абонамент за
предоставяне на спортни услуги за периода 10.12.2022 г. до 31.12.2023 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Делото да бъде докладвано след влизане в сила на настоящото
разпореждане за даване на указания за предявяване на осъдителен иск по реда
на чл.415,ал.1,т.3 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2