Р Е
Ш Е Н
И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Плевен, 22.01. 2019г.
Плевенският районен съд, ДЕВЕТИ наказателен състав в открито заседание на шестнадесети януари
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при секретаря Валя Стоянова,
като разгледа докладваното от съдия ЯКИМОВА АНД №2974/2018 година по описа на
Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0938-004051
от 05.09.2018 г. на ***”, с което на В.Г.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 400/четиристотин/ лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.2 от Кодекс
за застраховането /съкр.КЗ/, на основание чл.638, ал.3
т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ.
Жалбоподателят В.Г.И. редовно
призован, се явява лично в съдебно
заседание и излага аргументи в подкрепа
на твърденията му изложени в жалбата.
Административнонаказващият орган - ***, редовно призован, не изпраща
представител.
Съдът, като прецени събраните доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е, а
разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 21.08.2018г. от актосъставителя
Х.И.И. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение против В.Г.И.,
с ЕГН:**********, за това, че на 21.08.2018г. около 10:45 часа в ***с рег. ***/испанска
регистрация/ като не представя сключен
действащ договор за „Гражданска отговорност“ за
Автомобилът не регистриран на територията на страната и
не е спрян от движение. Нарушението било квалифицирано от актосъставителя като такова по чл.483, ал.1, т.2 от КЗ. В
законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН от жалбоподателя И. били
депозирани преписа на сочените
по- горе писмени доказателства- копие на застрахователна полица №64957155,
с която заявява, че е сключил Договор за
„Гражданска отговорност” за процесния
автомобил, както и „зелена карта“ за
него.
Административнонаказващият орган счел възражението за неоснователно и въз основа на
съставения АУАН, издал атакуваното наказателното постановление.
В
жалбата, жалбоподателят не оспорва нарушението по същество и така установената
фактическа обстановка. Излага съображения, относно обстоятелството, че в ***задължителната
застраховка е само в електронен вариант
и не е
прието да се носи на хартиен носител, но няколко часа по-късно, процесните
документи били представени като преписи в РУ-Пордим.
Въззиваемата страна не взема становище по подадената жалба.
След като се запозна с целия доказателствен
материал по делото, съдът намира, че по делото се установи извършено от страна
на жалбоподателя В.И. нарушение по чл.483, ал.1, т.2 от КЗ.
По делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит
на актосъставителя Х.И. и свидетеля Т.П..
Съдът приема с доверие показанията на актосъставителя И., като логични и
необорени от останалия събран по делото доказателствен материал. От тях се
установява, че при извършената на жалбоподателя проверка, същият не е
представил договор за сключена застраховка ГО, поради което е бил съставен акт
за установяване на адм. нарушение, първоначално квалифицирано по чл.483 ал.1
т.2 КЗ.
Съгласно чл. 483, ал.1 от КЗ,
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което: т.1. притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение;
т.2. управлява моторно превозно средство от трета държава при влизане на
територията на Република България, когато няма валидна за територията на
Република България застраховка. В §1,
т.7 от Допълнителните разпоредби на КЗ е дадена легална
дефиниция на понятието „трета държава“ и това е държава, която не е държава –
членка по смисъла на т.6 от същите разпоредби,
а съгл. т.6 ДР КЗ, „държава
– членка“ е държава – член на Европейския съюз или друга държава страна по
споразумението за Европейското икономическо пространство. Гласните доказателства
сочат, че процесното МПС най-вероятно е регистрирано
в Кралство Испания. Имайки предвид съдържанието на посочените по-горе понятия, въззивният съд счита, че ***като държава – член на ЕС
покрива съдържанието на понятието „държава членка“ и в този смисъл не може да
се разглежда като трета държава, така, както е приел наказващият орган. При
това положение не може да се сподели тезата на АНО, че жалбоподателят е
управлявал МПС от трета държава и като такъв при влизане на територията на Република
България е следвало да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
така както повелява нормата на чл. 483,
ал.1, т.2 КЗ. Отделно от това, следва да се отчете и факта, че
жалбоподателят не е длъжен да сключи и договор за гранична застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесното
МПС. Това произтича от разпоредбата на чл. 483, ал.4, т.1 КЗ,
според която не се сключва договор за гранична застраховка ГО на
автомобилистите за МПС от друга държава – членка. Както беше посочено и по-горе
в настоящите мотиви, към момента на проверката жалб. И.
е управлявал лек автомобил, регистриран вероятно в Кралство Испания, член на ЕС
и по тази причина пред него не стои задължение да сключи договор за гранична
застраховка „Гражданска отговорност“, която да е валидна на територията на
Република България до нейното напускане. Още повече, че както и самият той
твърди автомобилът е имал „Зелена карта“.
Тъй като на жалбоподателя се вменява във вина нарушение
по чл. 483,
ал.1, т.2 КЗ, то в обстоятелствената част на НП и АУАН е следвало да
се опишат правнорелевантните за това нарушение факти
съгласно чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
съответно чл. 42, ал.1, т.4 от ЗАНН,
което не е сторено. Така, от АУАН и НП не става ясно, дали автомобилът е
собственост или не на жалбоподателя,
същият дали е МПС от трета държава и в коя страна е регистриран. Това е от
значение за преценка на нарушението, тъй като лицето по чл. 483,
ал.1, т.2 КЗ е длъжно да сключи гранична застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на граничния контролно-пропускателен пункт, от
който влиза на територията на Република България. Лицето по ал.1, т.2 трябва да
има валидна гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите до
напускането на територията на Република България /чл. 483, ал.2 КЗ/,
като то не е длъжно да сключва договор за гранична застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при влизане на територията на Република
България, при условие че притежава валиден сертификат „Зелена карта“. Така също
не се сключва договор за гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за моторно превозно средство: 1. от друга държава членка; 2.
когато изплащането на обезщетение във връзка с гражданската отговорност на
виновния водач е гарантирано от компетентна институция на държава членка и
моторното превозно средство или съответното лице е включено в списък, изготвен
от компетентния орган на държавата членка, посочващ освободените моторни превозни
средства или лица от задължението за сключване на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и предоставен на Република
България. Липсата на пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при
които се твърди, че е извършено е съществено процесуално нарушение, тъй като от
една страна засяга правото на защита на санкционираното лице да разбере в
извършването на какво точно нарушение е обвинено, а от друга води до
невъзможност за съда да прецени правилно ли е приложена нормата, посочена като
нарушена.
В случая административнонаказателната
отговорност е реализирана по законов текст, чието текстово и юридическото
формулиране не отговаря на установеното фактическо положение. Контролният
орган, констатирайки административно нарушение, следва да го опише фактически,
като това описание следва да съответства в пълен обем на законовата разпоредба,
която е нарушена и по която се налага санкция. За всяко извършено нарушение,
след като наказващият орган безспорно е приел, че има такова и е доказана
вината на нарушителя, следва да се наложи и съответното наказание. В настоящия
случай, поради неспазване задължителните изисквания на чл. 42, ал.1, т.4 и
чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН
/точно да се опишат обстоятелствата, при които е извършено нарушението и
доказателствата, които го потвърждават/, остава недоказана вината на
жалбоподателя относно твърдяното нарушение по чл. 483,
ал.1, т.2 от КЗ. Съществува отговорност в тази насока по повод
управление на моторно превозно средство от трета държава. След като такава не е
посочена, то не може да се прецени не само коя е тя, но дали става въпрос и за
държава членка /чл. 483, ал.4, т.1 КЗ/.
От разпита на актосъставителя и твърденията на
жалбоподателя се установява, че автомобилът е регистриран в Кралство Испания,
но това обстоятелство не е било отразено нито в АУАН, нито в НП. При липсата на
достатъчно пълно и ясно описание на нарушението и на доказателства, които го
потвърждават е невъзможно да се извърши преценка доколко е правилна правната
квалификация на нарушението, за което е издадено НП.
Жалбоподателят е санкциониран от административнонаказващия
орган при липсата на безспорност относно неговата вина. Настоящата инстанция
намира, че в случая и АУАН и НП не са годни да послужат за реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на
жалбоподателя съгласно текста на чл. 483,
ал.1, т.2 от КЗ, тъй като са налице процесуални нарушения и по
безспорен начин не е доказано извършеното нарушение, нарушителят и неговата
вина. Изискването на закона е във всеки конкретен случай да е доказана по
безспорен начин вината на нарушителя и при спазване на процедурата за издаване на
НП да се реализира администартивно-наказателната
отговорност на нарушителя, която предпоставка не е изпълнена.
Нарушенията в процедурата по установяване на административното нарушение и
неговата недоказаност по безспорен начин мотивират извод за невъзможност на
атакуваното наказателно постановление да послужи за реализиране на отговорност
спрямо жалбоподателя. Изложеното мотивира извод за отмяна на обжалваното НП.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0938-004051 от 05.09.2018 г. на ***”, с което на В.Г.И.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400/четиристотин/
лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.2
от Кодекс за застраховането, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред
Административен съд Плевен в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че
същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: