Решение по дело №994/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се провежда по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.198, ал.2 и ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Жалбоподател е А.Х.А. с ЕГН: **********, лишен от свобода в Затвора Бургас. В производството жалбоподателят участва лично и чрез служебно назначен, осъществява предоставена правна помощ.

Ответник по жалбата е началника на Затвора Бургас. Ответникът взема участие в производството лично.

Предмет на обжалване е заповед № 42/22.05.2023г. на началника на Затвора Бургас, с която спрямо жалбоподателя е продължен за още една година специалния режим на изтърпяване на наложеното му наказание.

В жалбата се оспорва приетата от органа за установена фактическа обстановка. Правят се оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на заповедта, както и за неправилно приложение на закона. По същество жалбоподателят счита, че са били налице всички предпоставки на закона за определяне на по-лек режим за изтърпяване на наказанието. Иска оспорената заповед да бъде отменена. Сочат се доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Писмена защита по делото се излагат подробни съображение за незаконосъобразност на оспорената заповед. Прави се искане за отмяна на оспорения акт. Ангажират се доказателства. Прави искане за отмяна на оспорения акт. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът представя преписката по проведеното пред него производство. Излага становище по доказателствените искания. Не излага становище по същество. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срок, от лице, което е адресат на оспорения акт и има интерес от оспорването, поради което е допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено от фактическа страна следното.

По делото е представен заверен препис на молба с рег. № 754/07.03.2022 г. (л.21), с която А. иска от началника на Затвора Бургас да бъде уведомен за възможностите за облекчаване на наложения му режим. В докладна записка към молбата от 04.03.2022 г. ИСДВР Леков е посочил, че с лишения от свобода се извършва индивидуална работа и при наличие на добро поведение ще бъдат изготвени съответните становища.

В преписката се съдържа молба до началника на Затвора Бургас с рег. № 4905/21.12.2022 г., с която А. е поискал да му бъде заменен специалния режим със строг и настаняване в общи помещения (л.150). Във връзка с молбата, е изготвен протокол за информиране на лишен от свобода относно разглеждане на правен статус на основание чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС от 19.12.2022 г., в който е отразено желанието на А. за изменение на установения режим. Изготвена е и докладна записка от ИСДВР Леков до началника на Затвора Бургас (л.151).

На 19.12.2022 г. от началник сектор „СДВР“ – Дамян Янев и инсп. „СДВР“ – Петър Леков е изготвен доклад във връзка с представяне на становище на основание чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС за продължаване специалния режим на изтърпяване на наказанието на лишения от свобода А.Х.А. (л.17). В доклада е отразено, че А. демонстрира непостоянство в поведението си, не се стреми да спазва правилата, установени в затвора, няма установен приятелски кръг, а взаимоотношенията му с другите затворници са трудни и дистанцирани, счита се за лидер в сянка, възприел е затворническата субкултура, отнася се с недоверие към плана на присъдата, индивидуалната работа с лишения от свобода е затруднена, поради проява на недоверие от негова страна. Посочено е също, че лишеният от свобода се отнася резервирано и с недоверие към служителите, отнася се с безразличие към предлаганите образователни, квалификационни, трудови, спортни, културни и други дейности. В тази връзка е отбелязано, че след като е изявил желание за спиране на работа към бр. „Мираж“ на 01.06.2021 г., лишеният от свобода не се е включвал в друг вид трудова дейност. Отбелязано е, че въпреки положените усилия за подобряване на поведението му, през 2022 г. А. е наказан за извършено дисциплинарно нарушение – ползване на непозволени вещи, за което е издадена заповед № 465/05.07.2022г. Наред с това е отразено, че за същия период лишеният от свобода е награден за участие в специализирана групова работа през периода от 13.09.2022 г. до 25.10.2022 г. Съгласно изготвения доклад, на лишения от свобода А. през 2006 г. е изготвена първоначална оценка на риска със средни стойности от 59 точки, с отбелязани проблемни зони – отношение към правонарушението и умения за мислене, и риск от вреди също със средни стойности. При изготвена в основния етап от изтърпяване на наказанието актуална оценка е установена степен на рецидив с високи стойности – 81 точки, и риск от вреди отново със средни стойности. В доклада е отразено още и заключението на съставителите, му по повод на извършена с лишения от свобода индивидуална-корекционна работа по следните проблемни зони – отношение към правонарушението, умения за мислене. По-конкретно е посочено, че отношението на А. към правонарушението продължава да не е ясно изразено, същият не е в състояние да разбере и да разпознае факторите и причините, които са допринесли за извършване на правонарушението. Лишеният от свобода не се разкайва, не счита че следва да променя поведението си, изразява отношение към деянието, което според съставителите на доклада има за цел собствената му оправдателна защита. Отбелязано е, че същият проявява егоцентризъм, като разглежда всяка заобикаляща го ситуация от гледна точка на собствените си интереси. Констатирано е, че А. счита наложеното наказание за несправедливо и завишено, проявява негативно отношение и към пенитенциарния персонал, като в тази връзка са насочени и инициираните от него многобройни оспорвания на актове на служителите по съдебен ред. Дадено е заключение, че А. не притежава готовност за реална и устойчива промяна, като едновременно с това демонстрира опозиционно поведение и противопоставяне, а демонстрираното желание за промяна е декларативно и мотивирано от получаването на лични облаги. При тези доводи е направен извод, че лицето не е отстранило констатираните дефицити относно установената проблемна зона – отношение към правонарушението, не са изпълнени, което е пречка за изграждане на устойчиво позитивно поведение. По отношение на дефицита – умения за мислене, е отбелязано, че А. не е развил способността си да разпознава и решава проблеми, като продължава да не е наясно – къде са и в какво се изразяват тези проблеми, не разпознава областите, които са проблемни за него и не осъзнава собствения си принос за тези проблеми, напълно отрича наличието на описания дефицит. Добавено е, че често повтаря едни и същи грешки, изпитва негативни емоции, които му пречат да се справи с проблемите, отхвърля предлаганите алтернативи, не е в състояние да прогнозира какъв ще бъде ефектът от поведението му за самия него, не мисли за последиците, не притежава умения за постигане на реалистични цели, не приема гледната точка на другите, налице е отсъствие на способност за определяне и осмисляне на ситуациите и формиране на социалното приемливи взаимоотношения, социално неадекватен е, не е склонен да промени собствените си виждания. Направено е извод, че А. не е категоричен и последователен в поведението си, участва в трудова дейност, но не е активен в работния процес, склонен е към извършване на дисциплинарни нарушения, като тази негативна тенденция е запазена през 2022 г. Дадено е заключение, че лишеният от свобода следва да продължи работата по индивидуалния план на изпълнение на присъдата.

Представени са експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на А., изготвена от инспектор „Психолог“ – Зл.Атанасова на 22.12.2022 г. (л.162) и становище на ЗНРНОД – Николай Стайков, без посочена датата на издаване, с включен период на изтърпяно наказание към 25.12.2022 г.

С оглед направени от жалбоподателя възражения, съдът извърши служебна справка и установи, че е влязло в сила решение № 420/25.04.2023 г., постановено по адм.д. № 7/2023 г. по описа на АС-Бургас. Предмет на проведеното производство е била заповед БС № 183/20.12.2022 г. на началника на Затвора Бургас, с която е наредено продължаване установения специален режим на А. за още една година. Видно от мотивите на определението за издаване на посочената заповед са послужили становище на гл.инспектор Дамян Янев от 19.12.2022 г. за продължаване на установения режим, експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода А.Х. с дата 22.12.2022 г., изготвена от инспектор „Психолог“ Зл.Атанасова и становище от инспектор „РД“ - В.Кискинова, подписано и от инспектор ЗНРНОД гл.инспектор Н.Стайков, в което липсва дата на изготвяне, но е прието, че е изготвено на 25.12.2022 г., доколкото съдържа данни за размера на изтърпяното наказание към посочената дата. С решението си съдът е отменил оспорената заповед и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Дадени са конкретни указания, при новото произнасяне административният орган да изиска становища от заместник-началника по режимно-охранителната дейност и от психолог, тъй като приложените по делото са приети за неотносими към издадената заповед.

В последствие на 09.05.2023 г. е изготвено становище от гл.инсп. Желю Иванов – ЗНРНОД, във връзка производство за промяна режима на лишения от свобода А., в което е отбелязано, че към дата на изготвяне, същият е изтърпял фактически 20 г. 10м. 14дни, като последно е бил наказван 2022 г. Изразено е мнение за продължаване на специалния режим на А. с още една година.

На 10.05.2023 г. е изготвено становище от гл. инспектор Дамян Янев – началник сектор СДВР, с рег. № ДЗ-3132/16.05.2023 г. (л.23), в което по същество са отразени констатациите и изводите, посочени в доклада, изготвен от Янев и Леков на 19.12.2022 г. Със становището отново е дадено заключение, че по отношение на А. не са изпълнение констатираните дефицити относно отношение към правонарушението и умения за мислене и съответно е необходимо същият да продължи работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата. Направено е предложение, въз основа на установената липса на напредък в промяна на личността на лишения от свобода и изготвения анализ на риска от рецидив е дадено предложение да бъде продължен специалният режим на изтърпяване на наказанието.

На 10.05.2023 г. от инспектор „Психолог“ – Зл.Атанасова (л.25) е изготвено становище за актуалното психично и емоционално състояние на жалбоподателя. В същото е посочено, че А. е със спретнат външен вид, с нормален темп на двигателна активност, липсват данни за качествени и количествени съзнателни промени, с готовност се включва в консултацията, определя самооценката си от външни фактори, ориентиран е във времето и пространството и правилно възприема себе си. Според Атанасова не са отчетени завишени резултати при попълване на мултидименсионален клиничен въпросник и риска от суицидни идеации е в ниска степен. При извършване на анализ на интегрираната система за дифернецирано психологическо изследване е констатирано, че множеството криминални прояви, свидетелстват за вероятно личностна обусловеност на криминално поведение. Посочено е, че поведението на А. в училище или работа свидетелства за ниско ниво на социална адаптация и вградимост социалната структура на обществото. Няма проблеми при общуване с близките си. Няма хоби или занимания, поради което трябва да се възстанови трудовата дейност, с цел запълване на свободно време. Социалните връзки свидетелстват за маргинална социална адаптация и съответно са определени като допълнителен рисков фактор, като е дадена насока за интервенции за подобряване на социалните и адаптивни умения. Като сериозен проблем е отчетена позитивната нагласа на А. към криминалното поведение и правонарушенията, което пречи на корективните дейности. Посочено е, че общата оценка на криминогенните потребности е висока. Изложени са също така и вероятните рискове при смяна на режима или при настаняване в общи помещения.

По преписката са събрани от органа и приложени и следните доказателства, имащи значение за цялостната оценка на поведението на А.:

Представено е заявление с рег. № 1582/10.05.2021 г. до директора на Затвора Бургас (л.20), с което А. е заявил желание на прекрати трудовата си дейност в бр. Мираж.

График от 24.02.2023 г. за ползване на фитнес салона от лишените от свобода (л.22гръб).

Молба с рег. № 4102/24.10.2022 г. от А.А. *** да бъде унищожена заповед № 465/05.07.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание (л.27) и молба с рег. № 4320/21.12.2021 г. за унищожаване на заповед №690/16.09.2021 г. и заповед № 681/13.09.2021 г. за наложени дисциплинарни наказания. По повод на молбата от 21.12.2021 г. е изготвена докладна записка от инспектор „РД“ Николай Стоянов, в която е посочено, че заповедите са оспорени по съдебен ред и към момента на се разглеждат от касационна съдебна инстанция, но дори да бъдат потвърдени по отношение на тях ще е изтекъл срокът по чл. 106, ал. 2 от ЗИНЗС за изпълнение.

Заповед № 245/22.12.2021 г. на началника на Затвора Бургас (л.29), с която е продължен специалния режим на А.Х.А. за още една година.

Приложени са преписи от заповеди на началника на Затвора Бургас, с които жалбоподателят е бил награждаван по време на изтърпяване на наложеното наказание - Заповед № 354/29.06.2007 г., заповед № 199/16.04.2007 г., заповед № 497/11.09.2009 г., заповед № 132/27.02.2015 г., заповед № 175/29.02.2016 г., заповед № 380/26.04.2016 г., заповед № 1718/20.12.2017 г., заповед № 1559/12.12.2018 г., заповед № 403/19.04.2019 г., заповед № 12.12.2018 г., заповед № 754/20.10.2020 г., заповед № 754/08.11.2022 г. Представена е и грамота за участие в специализирана групова работа по програма „Общуване, разрешаване на конфликти и водене на преговори“, издадено на А.Х.А. на 25.11.2022 г.

Представена е молба с рег. № 3399/01.09.2022 г. (л.148), подадено от А. пред началника на Затвора Бургас, с което е изразено желание на лишеното от свобода лице да бъде включено в групова работа за преодоляване на проблеми, изграждане и затвърждаване на умения за мислене, за разпознаване и решаване на проблеми и преодоляване на вземания на импулсивни решения.

Молба до началника на Затвора Бургас с рег. № 4905/21.12.2022 г., с която А. е поискал да му бъде заменен специалния режим със строг и настаняване в общи помещения (л.150). Във връзка с молбата, е изготвен протокол за информиране на лишен от свобода относно разглеждане на правен статус на основание чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС от 19.12.2022 г., в който е отразено желанието на А. за изменение на установения режим. Изготвена е и докладна записка от ИСДВР Леков до началника на Затвора Бургас (л.151).

От жалбоподателя е приложен Мултидименсионален клиничен въпросник, попълнен от него на 29.09.2019 г., според отбелязването с химикал от А. в края на въпросника, подписано (л.134).

От жалбоподателя е приложена и заповед № ЛС-04-139/27.01.2014 г. на министъра на правосъдието, с която са утвърдени правила за прилагане системата за оценка на риска от рецидив и вреди при лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в пенитенциарните заведения (затвори и поправителни домове) на ГДИН към МП (л.142).

Представен е план за препланиране на присъдата на А.Х.А., изготвен на 31.01.2018 г. (л.158). В същия са отразени три проблемни зони – отношение към правонарушението, взаимоотношения, умения за мислене. Посочени са задачите и формата на въздействие, като е отразен срок на изпълнение – едногодишен период. Планът е мотивиран с констатация, че лицето продължава да се придържа към добрите модели на поведение, но е необходимо да се продължи работата върху посочените в новия план зони.

Представени са схеми за оценяване на вероятност за ново осъждане и профил на нуждите на А., в които е отразено, че към 04.01.2021 г. за лицето са определени 66 точки, към 14.12.2021 г. – 84 точки, и към 19.12.2022 г. – 81 точки. Под таблицата е уточнено, че рискът от рецидив се определя като нисък при стойности от 0 до 40, като среден – от 40 до 80, и като висок - над 80 точки.

На 22.05.2023 г. е издадена оспорената в настоящото производство заповед, с която е продължен специалния режим за изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода А.Х.А. за още една година. В мотивите на заповедта е посочен изтърпяния период от наложената присъда към 22.05.2023 г. Като съдържание, изложените мотиви съответстват на изготвен от началник сектор „СДВР“ – Дамян Янев и инсп. „СДВР“ – Петър Леков доклад във връзка с представяне на становище на основание чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС за продължаване специалния режим на изтърпяване на наказанието на лишения от свобода А.Х.А. (л.17), пресъздадено и в становището на Дамян Янев – началник сектор СДВР, с рег. № ДЗ-3132/16.05.2023 г. (л.23). Заповедта е връчена на А.Х.А. на 22.05.2023 г.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно нормата на чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС след изтърпяване на една година от наказанието началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. В ал. 4 е предвидено, че началникът на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне. Следователно компетентен да се произнесе относно въпроса за продължаване на определения специален режим е началника на затвора. В случая, оспорената заповед е издадена именно от началника на Затвора Бургас, в който е настанен за изтърпяване на наложено наказание А.А., респ. актът е издаден от компетентен орган. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Обжалваната заповед е постановена в изискуемата от закона писмена форма с реквизити – не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Особеният характер на производството по чл. 198 и сл. от ЗИНЗС не изисква жалбоподателят да бъде уведомен предварително за неговото провеждане. Въпреки това, без с това да е допуснато нарушение на производствените правила, жалбоподателят е бил уведомен за провеждане на производството, видно от протокол от 19.12.2022 г.

Нормата на чл. 218 от ППЗИНЗС предвижда, че първоначалният режим на осъдените на доживотен затвор може да бъде заменен със следващия по-лек след изтърпяване на не по-малко от 5 години и при наличието на добро поведение, като при изчисляване на изтърпения срок не се включва срока на предварително задържане. Визираната норма въвежда две кумулативни условия за посоченото изменение на режима, а именно добро поведение и изтърпени 5 години от наказанието.

В приложимите законови разпоредби не се съдържа определение за „добро поведение“, както и не са посочени конкретни доказателства, които да обосновават такова поведение. Съобразно императивната норма на чл.439а от НПК доказателствата за поправянето на лишените от свобода са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Съгласно ал. 2 и ал. 3 от чл. 439а от НПК доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като неприлагането на мерки за поощрение, неучастието в програми и дейности по ал. 1, когато такива не са били достъпни за осъдения, или размерът на неизтърпяната част от наказанието не могат да бъдат единствени основания за отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване, без да се изследва цялостно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. В чл. 155 от ЗИНЗС е предвидено, че оценката на риска от рецидив и от вреди на осъдения се променя в зависимост от поведението на лишения от свобода, като въз основа на тази оценка се правят и предложения за промяна в режима на изтърпяване на наказанието. По аргумент от цитираните разпоредби (чл.218 от ППЗИНС, чл. 198, ал. 4 от ЗИНЗС и чл. 439а от НПК и чл. 155 от ЗИНЗС), доброто поведени във връзка с изменението на установения режим на изтърпяване на наказанието следва да се базира на действия и бездействия на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието, извършени в период след предходното произнасяне и направена оценка на поведението (риска) като цяло. Следователно при постановяване на административен акт, с който се продължава наложения режим, органът следва да се позове на конкретни доказателства удостоверяващи липсата на поправяне у лишения от свобода, в периода след издаване на предходна заповед за продължаване на режима, което в случая е Заповед № 245/22.12.2021 г. на началника на Затвора Бургас (л.29). Посочените обстоятелства следва да са обективирани в становищата на съответните длъжностни лица, посочени в чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС и при съблюдаване конкретното поведение на лишения от свобода в посочения период и извършената оценка на риска за рецидив, съобразно изпълнението на плана за изпълнение на присъдата.

Тук следва да се посочи, че оценката на поведението може да се основава и на юридически факти, показващи стремеж на лишения от свобода да се следва едно като цяло добро поведение. Индиция на такова добро поведение е съответно и липсата на наложени в относимия период дисциплинарни наказания. Под липса на дисциплинарни наказания обаче, не следва да се отнасят наказанията, които по смисъла на чл. 109 от ЗИНЗС са погасени по давност. Основополагащо за определяне на поведението на лишения от свобода в тази насока е обстоятелството, че същият въобще е допуснал да извърши дисциплинарно нарушение, като е без значение неговото изпълнение.

При издаване на заповедта по чл. 198 от ЗИНЗС началникът на затвора действа в рамките на оперативна самостоятелност, т.е. той сам извършва преценка дали са налице основанията за продължаване на режима. Тази преценка обаче следва да бъде мотивирана и обоснована.

В настоящия случай, заповедта и издадена в срока, предвиден в нормата на чл. 198, ал. 4 от ЗИНЗС. Относно продължаването на режима на А. *** се е произнесъл със заповед № 245/22.12.2021 г. и със заповед БС № 183/20.12.2022 г. Така посочените заповеди са постановени в рамките на едногодишния срок за разглеждане на въпроса относно продължаването на режима на лишения от свобода. Втората заповед е била предмет на съдебно оспорване, като с решение № 420/25.04.2023 г., постановено по адм.д. № 7/2023 г. по описа на АС-Бургас, същата е отменена и преписката е върната за ново произнасяне при съобразяване на дадените от съда указания. Въпреки, че при издаване на оспорената в настоящото производство заповед не е упоменато, че същата се издава във връзка с посоченото съдебно решение, съдът намира, че е налице обвързаност между нея и отменената заповед от 20.12.2022 г. Последното следва от обстоятелството, че с влязлото в сила съдебно решение е отменена предходна заповед и преписката е върната за ново произнасяне, т.е. създадена е висящност на спора, изискваща последващо произнасяне на административния орган, което е изпълнено именно с процесния акт. Следователно оспорената в настоящото производство заповед се явява продължение на проведеното производство, започнало през м. 12.2022 г. и съответно е спазено изискването на чл. 198, ал. 4 от ЗИНЗС.

На следващо място, нормата на чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС изисква, преди да се произнесе, компетентният орган да събере становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. Съдът намира, че в случая административният орган само формално е изпълнил посоченото изискване. Действително преди издаване на оспорената заповед същият е получил становища на инсп. Желю Иванов – ЗНРОД, инсп. Дамян Янев – началник сектор „СДВР“ и психолога – Зл.Атанасова, в Затвора Бургас. Цитираната по-горе норма обаче изисква тези становища да са мотивирани, доколкото следва да съдържат основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. Последното следва и от обстоятелството, че началникът на Затвора базари своето окончателно решение именно на така представените становища. Липсата на конкретни обосновки в тях от относно основанията за продължаване на режима на осъдения, възпрепятства възможността на компетентния орган да си създаде пълна представа за релевантните факти и обстоятелства относно нуждата за продължаване на изтърпявания режим, в случая специален.

В случая, в становището на инсп. Иванов се съдържат единствено конкретни факти за продължителността на изтърпяното наказание и е посочено, че А. е „последно наказан и награден 2022г.“. В заключение е дадено мнение специалният режим на А. да бъде продължен за още една година. Липсва каквато и да било обосновка относно мотивите на длъжностното лице, въз основа на които е дадено заключение за продължаване на режима било то по отношение на поведението на А. или пък връзка на това поведение с необходимостта от продължаване на този режим.

При анализ на приложените становища, изготвени от инсп. Дамян Янев – началник сектор „СДВР“ и психолога – Зл.Атанасова, в Затвора Бургас, съдът констатира, че не съдържат съображенията на техните издатели относно основанията за продължаване на специалния режим на А.. По същество в становищата е описано установеното психично и социално състояние на лишения от свобода, както и са дадени заключения по отношение личностното поведение на осъдения. Не е посочен извод, който да е мотивиран посредством конкретно посочени основания, че на лицето не следва да се изменя установения режим и съответно, че са налице данни за продължаване на същия. Посочването в становището на Янев, че А. следва да продължи изпълнението на плана, не може да обоснове доводите на инспектора за продължаване на режима. Прилагането на плана за изпълнение на присъдата не е обвързано с режима на изтърпяване на наказанието, доколкото дори при изменение на режима лицето продължава да изпълнява този план. Отделно от това в становището на психолога са посочени вероятни рискове в условията на контролирана среда след замяна на режима или при настаняване в общи помещения, но същите не дават яснота относно съображенията на длъжностното лице за запазване на установения режим на А.. Още повече, в това становище липсва каквото и да било заключение, че режимът на А. следва да бъде продължен.

При тези съображения съдът намира, че представените становища на длъжностните лица в администрацията на Затвора Бургас не съответстват на изискванията заложени в чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС и поради тази причина не може да се приеме, че административният орган е изпълнил условието на цитираната норма. Съответно при провеждане на производството е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание за отмяна на оспорената заповед.

Отделно от това, съдът констатира, че при изготвяне на процесния акт, компетентният орган изцяло е възприел изложените в становището на инсп. Янев констатации относно поведението на лишения от свобода. Липсват каквито и да било мотиви на началника на Затвора, обосноваващи, че установеното поведение на А., както и регистрираните резултати по съответните проблемни зони, обуславят продължаването на установения режим. Проблемите относно разбирането на правонарушенията и възможностите за вземане на правилни решения, сами по себе, както и невъзможността на лицето да се справи с тях, не обосновават необходимостта от продължаване на наложения специален режим, който от своя страна се характеризира със значителна изолираност.

В допълнение следва да се посочи, че в случая компетентния орган не е обвързал установените обстоятелства с необходимостта да бъде продължен специалния режим, установен по отношение на А.. Единствено посочването на констатации във връзка с неговото поведение, не може да обоснове извод, защо органът счита, че това поведение обуславя необходимостта от продължаването на установения режим. Тези изводи не могат да се изведат и от приложените към оспорената заповед становища, доколкото същите отново съдържат единствено констатации относно поведението на лицето. Следва да се има предвид също така, че изложените констатации не са обвързани и с конкретни доказателства, а представляват изразено възприятие от страна на лицата, в това число и компетентния орган, относно поведението на А.. Действително изложените констатации представляват и психологически анализ на осъдения от свобода, но въпреки това същите следва да са подкрепени със съответните доказателства. Така изложения анализ изглежда общ и не може да бъде обвързан с конкретна личност.

На следващо място, действително в заповедта е посочено, че относно А. е установена висока степен на риск от рецидив – 81 точки, както и средни стойности на риска от вреди. Както бе посочено по-горе оценката на риска е елемент от обстоятелствата, които следва да бъдат изследвани при постановяване на акт по чл. 198 от ЗИНЗС. Липсва обаче каквато и да била обосновка на административния орган относно това по какъв начин установения риск влияе на решението за продължаване на режима. Видно от приложената схема за изчисляване на риска на А., същият е получил най-много точки, клонящи към максимума, по отношение на критериите „отношение към правонарушението“, „трудова заетост“ и „начин на живот и обкръжение“ и „умения за мислене“. Не е извършен анализ от страна на органа относно обстоятелствата довели до посочените стойности на риска и съответно тяхното отношение към установения режим. Административният орган не е извършил и съпоставка с установените предходни стойности на риска, които макар и близки, отразяват по-висок риск от сега установения. Следва да се има предвид, че независимо от високия установен риск, не всеки посочен критерии при оценката му влияе върху режима на осъденото лице. При анализа на стойностите на риска, органът е длъжен да обоснове обвързаността на конкретните критерии от този риск с основанията си за продължаване на наложения режим, т.е. как установените стойности се отразяват на поведението на лишения от свобода. В тази връзка относими се явяват постановките, посочени в §49 от Решение от 17.11.2015 г. на ЕСПЧ по делото Радев срещу България по жалба № 37994/2009 г. където се приема, че режимът на лишения от свобода, който изолира осъдения на доживотен затвор за продължителен период от време, най-вероятно в дългосрочен план, може да има вредни последици, които водят до влошаване на умствените способности и социалните умения, както и че този режим не може да се счита за оправдан, освен ако не е наложен въз основа на подходящи съображения по отношение на риска, и не трябва да се запазва, след като тази опасност е отминала.

Отделно от това, при постановяване на своя акт, административния орган има задължение да съобрази и постановката заложена в чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека, която въвежда забрана за изтезание, като посочва, че никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание. В тази връзка, съдът приема, че е в тежест на административния орган да докаже, при цялостната оценка на поведението на осъденото на доживотен затвор лице през атестационния период, че то не показва добро поведение по смисъла на чл. 218 от ППЗИНЗС във връзка с чл. 198, ал. 4 от ЗИНЗС, като предпоставка за продължаване на установения режим. Като в тази връзка следва да отчете обстоятелството, че след първоначалното изтърпяване на наказанието при специален режим, продължаването на същия следва да бъде изключение, породено от доказателства за застрашена сигурност, като във всички останали случаи значителната степен на изолация, установена по повод определения специален режим се явява необоснована и надхвърляща прага на суровост по чл. 3 ЕКПЧ, т.е. представлява унизително и нечовешко отнасяне. Следователно не всяко отрицателно поведение може да обоснове необходимостта от продължаване на установения специален режим и съответно административният орган дължи посочване на конкретните прояви на поведение, които обосновават необходимостта от продължаване на изолацията. В тази връзка, е необходимо също при постановяване на акт за продължаване на установен режим органът да изследва и характера на допуснатите от лишения от свобода дисциплинарни нарушения, като отчете обстоятелствата по тяхното допускане, тяхната сериозност, интензивността и честотата на извършване, като отнесе тези обстоятелства към необходимостта от изолация.

В случая, в оспорената заповед административният орган не е обвързал конкретно поведение на лишения от свобода с необходимостта от продължаване на режима. Отразено е цялостното поведение на А., чрез анализ на отношението му към установените проблемни зони, но не е посочено конкретно отрицателно поведение, довело до взетото от органа решение, което поведение обосновава продължаване на изолацията, съответно съобразяване на решението със забраната на чл. 3 от ЕКПЧ.

В обобщение следва да се посочи, че при издаване на оспорената заповед административният орган не е изложил съответни мотиви и съответно не е изяснил цялата фактическа обстановка, като не е извършил обстоен анализ на поведението на А. спрямо необходимостта от продължаване на изолацията му. Независимо от обстоятелството, че органът действа в оперативна самостоятелност, то той дължи посочване на конкретни мотиви, от които да се установи дали взетото решение съответства на законовата рамка, като посочи конкретно поведение, прояви или др. и тяхната връзка с нуждата от продължаване на режима. В случая, както бе посочено по-горе в оспорената заповед липсва каквато и да било връзка между изложените съображения относно поведението на А. и обстоятелството, че същите обуславят необходимостта от продължаване на режима.

Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. В този смисъл липсата на мотиви или излагането им в недостатъчна степен и пълнота представлява съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на административния акт и е основание за неговата отмяна съгласно чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, а преписката следва да бъде върната на Началника на Затвора Бургас за ново произнасяне по всички относими факти и обстоятелства, съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото произнасяне, с оглед характера на провежданото производство, административният орган, дължи проверка на поведението на лишения от свобода А. за периода от предходно издадената и влязла в сила заповед за продължаване на специалния режим – заповед № 245/22.12.2021 г. до момента на издаване на новия акт.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на А.Х.А. с ЕГН: **********, лишен от свобода в Затвора Бургас, заповед № 42/22.05.2023г. на началника на Затвора Бургас, с която е продължен „специалния режим“ за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода на А. за срок от една година.

ВРЪЩА административната преписка на началника на Затвора Бургас за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, като определя срок за това – 30 дни от постановяване на решението.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 198, ал. 2 изречение последно от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Съдия: