Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание
на дванадесети април, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Емилия Вукадинова,
като изслуша
докладваното от съдията гр.д. № 9957 по
описа на състава за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Г.А.Й. поддържа
твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди, в резултат на травматичните
увреждания, които му били причинени в следствие на пътно- транспортно
произшествие, настъпило на 11.01.2015г. върху пътен участък от път ІІ-57 между с.
Сърнево и с. Могила в община Р.. Според твърденията на ищеца, то било
реализирано в следствие на виновното противоправно поведение на водача на лекия
автомобил „ОПЕЛ ВЕКТРА”, с рег. № ********,
който нарушил правилата за движение по пътищата и след като изгубил контрол
върху управлението на автомобила, допуснал той да се преобърне и катастрофира
извън очертанията на пътното платно. Пострадалият пътувал в средата на задната
седалка на споменатия лекия автомобил „ОПЕЛ ВЕКТРА” и в резултат на удара
получил контузии по лицевата област на главата- челюстта и зъбите, горния ляв
крайник и десния долен крайник които са подробно описани в съдържанието на
исковата молба. Споменатите обстоятелства, при които настъпило ПТП,
противоправния характер на деянието и естеството на причинените увреждания били
установени в хода на НАХД № 305/2015г. по описа на РС Р.. За извършеното лечение
на получените травматични увреждания, ищецът бил принуден да направи разход в
размер на сумата от 1448 лева, която определя като имуществена вреда. С оглед обстоятелството, че причинителят на
вредите – водача на споменатия автомобил, имал сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответното дружество –
ищецът се счита за надлежно материално легитимиран да претендира и да получи от
ответника изплащане на справедливо застрахователно обезщетение съразмерно на
обема и характера на претърпените значителни вреди, което възлизало на
90 000 лева. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за
осъждане на ответника, да му заплати: застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в
размер на сумата от 70 000 лева (след допуснато увеличение на иска на
12.04.2018г.), като част от претенция в размер на 90 000 лева, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от деня на причиняването на вредите (01.11.2015г.),
до деня на окончателното плащане на присъденото обезщетение; застрахователно
обезщетение за имуществени вреди в
размер на 1448 лева, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска
(31.07.2015г.), до деня на окончателното плащане на присъденото обезщетение - съгласно уточнителна молба от 08.06.2016г.;
както и направените съдебни разноски. С оглед очаквания изход на спора, процусуалния
представител на ищеца претендира за осъждане на ответника да му заплати възнаграждение
по чл. 38 ат ЗА.
Исковата претенция на
ищеца е оспорена от ответника ЗД „Б.и.” АД, както по основание, така и по
размер. Чрез процесуалния си представител - ответникът заявява, че не оспорва
настъпването на процесното ПТП, нито наличието на валидно застрахователно
правоотношение, покриващо деликтната отговорност на водача на лекия автомобил „ОПЕЛ
ВЕКТРА“, но оспорва всички останали предвидени в закона предпоставки,
определящи задължението му да изплати претендирания размер на застрахователно обезщетение.
Поддържа възражение за липса на причинно следствена връзка между релевираните в
исковата молба телесни увреждания и настъпването на процесното ПТП. При това, прави
вързажение за съпричиняване на вредоносния резултат, понеже пострадалият
пътувал без да използва предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван
и по този начин способствал за увеличаване на обема на вредите. Релевираните
телесни увреждания, за които се претендира изплащане на обезщетение, били в
действителност значително по- леки от посочените в исковата молба, поради което
поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение, спрямо
характера и обема на вредите, както и с оглед социалния и икономически стандарт
в страната по времето, когато са настъпили вредите. Релевира възражение за
изтекъл срок на погасителна давност по отношение на вземането за лихва, която
се претендира за увеличената част от иска (между 50 000 и 70 000
лева), за периода от датата на настъпването на ПТП на 11.01.2015г. до
12.04.2015г. (три години преди да бъде допуснато увеличението на иска). По
всички изложени съображения - ответникът моли за отхвърляне на иска и
претендира за осъждане на ищцата да му заплати направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени
доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Приетият като
доказателство препис от Решение от 02.12.2015г. постановено в хода на НАХД № 305/2015г.
по описа на РС Р. и с отбелязване за влязло в сила на 18.12.2015г. мотивира
извода, че на 11.01.2015г. върху пътен участък от път ІІ-57 между с. Сърнево и
с. Могила в община Р. е настъпило пътно- транспортно произшествие с лек
автомобил „ОПЕЛ ВЕКТРА”, с рег. № ********,
управляван от водача И.В.И., в резултат от неправомерното поведение на
споменатия водач и допуснатите от него нарушения на разпоредбите на чл. 6,
ал.1, т.1 от ЗДвП, чл. 20, ал.1 от ЗДвП и чл. 20, ал.2 от ЗДвП. В следствие
настъпилия пътен инцидент, на пътуващия на предната дясна седалка пътник Г.А.Й.
били причинени множество увреждания, дефинирани като „средна телесна повреда“, изразяваща се в трайно затруднение на
движенията да десния долен крайник, причинено от счупване на костите на дясната
подбедрица и трайно затруднение на движенията на горния ляв крайник, причинено
от счупване на лявата мишнична кост.
Като доказателства по
делото са приети преписи от книжата по НАХД
№ 305/2015г. по описа на РС Р., включително са приобщени Протокол за оглед на пътнотранспортно
произшествие, Фотоалбум на местопроизшествието и Скица на местопроизшествието,
чието съдържание е обект на анализ от заключението на допуснатата съдебна авто-
техническа експертиза.
Като доказателство по
делото са приети множество медицински документи – епикризи, резултати от
медицински изследвания, амбулаторни листове, които съдържат медицински данни за
здравословното състояние на ищеца непосредствено след настъпването на
процесното ПТП и по време на лечението му от получените травми. Тези данни, които
са специализирани и изискват специални знания, са обект на подробен анализ от
допуснатата единична и в последствие комплексна съдебно- медицинска експертиза,
поради което съдът не намира за необходимо да обсъжда всеки един един документ
поотделно.
Заключението на
изслушаната и приета съдебно- медицинска, изготвена от вещото лице д-р Д.К. изразява
следните изводи, относно подлежащите на доказване факти - естеството на
травмите, понесени от пострадалия, връзката им с процесното ПТП и проведеното
лечение:
Вещото лице счита, че пострадалият ищец Г.Й. е получил в следствие на
процесното ПТП счупване на дясната
голямо-пищялна кост и счупване на
лявата мишнична кост, както и охлузвания
на кожата.
·
Описаното в епикризата
счупване на подбедрицата според вещото лице е нереално, тъй като в травматологията то означава счупване и на двете пищялни кости.
В случая е извършено възстановяване единствено на голямо-пищялната кост. При травматизъм двете кости се чупят на приблизително едно и също отстояние
от ставата. Механизмът на това счупване е усукване на подбедрицата спрямо
тялото или на тялото спрямо фиксирана подбедрица и не отговаря на травма
получена при ПТП, а по- скоро съответства на спортна
травма. Счупването на мишничната кост в долния и край
действително може да причини увреда на лъчевия нерв, но това се вижда
моментално и се отбелязва в медицинската документация при
първоначално диагностициране, тъй като проявата е изключително
очевидна - съответната китка увисва и пострадалият по никакъв
начин не може да я повдигне волево нагоре.
·
Според вещото лице- в конкретния случай причината за увреждането на нерва на ръката не е в следствие на ПТП - тъй като такова състояние на дланта на
пострадалия
не е отбелязано при приемането му за спешна медицинска помощ -
но е настъпила интраоперативно /по време на операция/ в резултат от немарливото
боравене с екартьорите за осигуряване на по-добър достъп и видимост на
оператора от неговия асистент, който невнимателно е предизвикал преразтягането /контузия/ на нерва. При изписването на пострадалия от болничното заведение са му дадени
указания да продължава лечение с „Нивалин“, което навежда на мисълта, че
лекуващият екип смята, че нервът е бил преразтегнат и ще се възстанови, но това
не се е случило до момента на изписването. В епикризата от травматологията не
са описани увреди по главата, лицето и съзъбието на пострадалия, нито пък
извършени консултации с неврохирург или стоматолог, което и
твърде нетипично и според вещото лице подлага на съмнение пряката причинно-
следствена връзка между посочените травми и настъпването на конкретното
(процесно) ПТП. Такова състояние също е ясно видимо,
най-малкото заради кръвта по лицето и устата, с оглед
задължението на лекарите, оказали спешна медицинска помощ да установят причината за това кървене.
·
На пострадалия е
проведено стационарно лечение за времето от 11.01.15 до 24.01.15 год., като за
този период, освен медикаментозна
терапия са му били проведени две оперативни интервенции - за наместване и
метална остеосинтеза на голямо-пищялната кост и за наместване и остеосинтеза на
мишничната кост. На ищеца му предстоят
нови две оперативни интервенции за отстраняването на металите.
Проведената рехабилитация на ръката, според вещото лице е закъсняла и най-вероятно без съществен ефект върху здравето на травмирания
(ищеца).
- Извършените
разходи за лечение, на стойност 1448 лева, са необходими и пряко свързани
с лечението на процесните травми.
Заключението на изслушаната и
приета стоматологична съдебно- медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р К.И. обосновава следните изводи за правнозначимите факти, които
подлежат на доказване:
- След
извършването на личен преглед на пациента Г.А.Й., на 14.03.2017г., се
налюдава влошено общо състояние на съзъбието, нарушена оклузия (захапка),
наличие на множество фрактурирани зъби и кариозни дефекти, влошена хигиена.
Според амбулаторен лист № 60 от страница 39 на делото и медико-
техническата експертиза № 28925 /06. 03. 2017 г., зъбите, които са
травмирани в следствие на претърпяното ПТП са 12, 13, 14, 16, 21, 23, 24,
25 от горната челюст и 15 зъб от долната челюст ( това е или 35 зъб, който
е екстрахиран или 45 зъб, който е с фрактура на короната.) Наблюдава се
нарушен говор, силно нарушена естетика в следствие на дефектите в
съзъбието,
които предполагат и
наличие на проблеми с правилното и пълноценно хранене на лицето.
- Липсата на
зъбен статус, отразяващ
състоянието на зъбите в един по- ранен период, датиращ преди настъпването на процесното ПТП - създава обективно затруднение пред възможността за формирането на обоснован и категоричен самостоятелен
извод, относто пряката причинно - следствена връзка между процесното ПТП и
актуалния зъбен статус на ищеца.
Заключението на
изслушаната и приета допълнителна
съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б.Б. (поради невъзможност да бъде
възложена на вещото лице, изготвило първоначалното заключение) обосновава
следните изводи за правнозначимите факти, които подлежат на доказване:
- В
резултат от претърпяната
пътно-транспортна злополука ищецът е получил счупване на лявата раменна
кост, но и пореза на левия радиален
нерв, счупване на костите на дясната подбедрица, охлузвания на кожата
на лицето и тялото, но също и счупване на коронките на зъби на горната
челюст и избиване на 23-ти, 24-ти и 25-ти зъби на горната челюст,
разклащане на 15-ти зъб на долната челюст.
- Обичайно
счупената раменна кост зараства за срок до 3 месеца, след което започва рехабилитация, но при ищеца лечението на
счупената лява раменна кост е било по-дълго около 5 месеца - поради нервната увреда на лъчевия
нерв и появилата се гнойна инфекция. Общо лечението на тази увреда е
продължило 6 месеца. Според вещото лице д-р Б., увреждането на лъчевия нерв може да бъде получена както по
време на претърпяна травма в областта на мишницата, така и по време на
проведеното оперативно лечение, когато при грубо манипулиране с
операционните инструменти може да се контузи лъчевия нерв. Вещото лице обаче счита, че в процесния случай -лъчевия нерв при ищеца е увреден при фрактурата на раменната кост, а не по
време на извършената костна операция, защото при извършената операция на
счупената раменна кост на ищеца е използван висок оперативен достъп -
непосредствено под рамото, където лъчевия нерв стои анатомично далеч от
оперативната рана и костта и не той може да бъде травмиран.
- Счупения голям
пищял когато е опериран с имплантиране на метална плака обичайно зараства
за срок до 5 месеца, но при ищеца поради появилата се гнойна инфекция
зарастването е продължило 6 месеца, след което е последвало раздвижването
и постепенното натоварване лявата ръка.
- Общото
здравословно състояние на пострадалия е стабилзирано. На прегледа се
установява на лявата мишница в областта на рамото объл белег с диаметър
4-5 см. от къдетно е въведен интрамедуларния пирон, както и остатъчен
козметичен белег от раната, полуна от ПТП с диаметър 6/7 см. и друг белег
в долната час където е бил вкаран напречния винт. Счупената лява раменна кокст е зараснала с малка остатъчна деформация.
Напречният винт е изваден, но интрамедуларния пирон все още стои
имплантиран в костта. Същият може да бъде изваден само с нова операция.
Движенията на лявата раменна става са в норма, но отвеждането встрани
(абдукция) е в намален обем с 15 градуса. Контузията на левия лъчев нерв е възстановена и движенията на
лявата киткова става и на палеца и пръстите вече са в пълен обем и сила.
На дясната подбеддрица има следните белези, които представляват трайни
козметични дефекти: на средната част линеен белег с размери 12 на 0,5см.
от извърщената операция с метална плака. Под този белег има друг 2 нао 2
см. приз който също сегретира гнойна секреция., което говори за появил се
остеомиелит (гнойно възпаление на големия пищял). Движенията на дясната
колянна става и на дясната глезенна стави вече са в пълен обем и сила.
Ищецът се предвижва самостоятелно - без помощни средства. Зъбните
увреждания на ищеца все още не са лекувани.
- Извършените
разходи за лечение, на стойност 1448 лева, са необходими и пряко свързани
с лечението на процесните травми.
Заключението на изслушаната и
приета първоначална комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д.К. (травматология) и вещо лице инж. М.Ф. (автомобилна техника) изразява следните изводи, относно
подлежащите на доказване факти - естеството на травмите, понесени от
пострадалия, връзката им с процесното ПТП и проведеното лечение:
·
От
техническа гледна точка и според данните по
делото, механизмът на ПТП, е следния: Лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК№ *******, управляван
от И.В.И., се е движел в посока от с. Сърнево към с. Могила със скорост повече от 70км/ч. В
автомобила, на задната средна седалка, е пътувал Г.А.Й. и още три лица,
разположени на останалите предна (дясна) и задни (лява и дясна) седалки.
Водачът е предприел преминаване по пътен надлез над автомагистрала „Тракия“ без
да намалява скоростта на автомобила, въпреки предупредителните пътни знаци,
разположени в началото на надлеза.
Завършвайки левия завой, при спускане от надлеза, водачът е загубил управлението над автомобила, напуснал е
лентата си за движение, пресякъл е лентата за насрещно движение, преминал е
през левия банкет на пътното платно и се е озовал в бетоновия отводнителен
канал на пътя. След това автомобилът е
продължил движението си като се е плъзгал странично по бетоновите стени на
канала в продължение на около 150 м. и се
е спрял в него с предна си част насочена на запад.
·
Лекият автомобил, идентифициран с рама № WOLOJBF19W1341771 е фабрично снабден
с предпазни колани на предните и задните пътнически места, като колана за
задното средно място е от регулируема лента без инерционен механизъм, обхващаща
само коремната област на пътника.
·
С
оглед на получените травми може да се направи заключение, че към момента на ПТП
пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан. Поставеният предпазен
колан не би предпазил ищеца от травмата в долния край на голямо-пищялната кост,
тъй като по принцип крайниците и при поставен и без поставен предпазен колан са
свободно подвижни. Но правилно поставеният предпазен колан би предпазил от
счупването на мишничната кост и последващото усложнения на лъчевия нерв, като
би придържал тялото към облегалката на седалката и не би позволил отвеждането
на ръката в такова положение, че да претърпи описаната увреда. Увредата се
намира на максимум една педя разстояние от раменната става и при поставен
предпазен колан би се получило най-много контузия на областта на рамото и
мишницата, но не и фрактура.
Заключението на изслушаната и
приета повторна комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б.Б.
(травматология) и вещо лице Х.И. (технология и безопастност в автомобилния
транспорт) изразява следните изводи, относно подлежащите на доказване факти -
естеството на травмите, понесени от пострадалия, връзката им с процесното ПТП и
проведеното лечение:
- Възприемат
се изцяло и напълно изводите на първоначалната експертиза, за механизма на
настъпване на процесното ПТП;
- От техническа
гледна точка причината за настъпване на процесното ПТП е избора на скорост
/конто се явява несъобразена/ и недостатъчен контрол над автомобила, от
страна на водача на същия при конкретната пътна обстановка . Процесният
лек автомобил е бил оборудван с тритокови ннерциони колани, както на
предните седалки, така и на задната седалка.
- При процесното
ПТП ударът на лекия автомобил в отводнителния канал е бил челно-кос, който
удар е довел до внезапно изместване на телата на пострадалите странично в
посока на удара. При този механизъм предпазните колани задържат тялото към
седалките, но позволяват известно отклонение на торната част на тялото до
15 градуса двустранно.
- Независимо от
възможностите за наклоняване на тялото в двете посоки, предпазният колан
все пак задържа тялото на пътуващия и то не може да напусне седалката и да
получи удари в няколко различни области. Като се имат нредвид механизмът
на нроцесното ПТП интензивността на
удара, местоположението на тялото на пострадалия (средна задна седалка) и
вида и тежестта на уврежданията на ищеца (описани по-горе) , определно може да се твърди, че към момента на ПТП пътникът Г.А.Й. е пътувал без поставен
обезопасителен колан. Под въздействието на внезапно развилите се инерционни сили, доколкото този пътник е бил без предпазен колан, тялото му е
било свободно движещо
се в автомобилното купе и е получило удари от твърди, тъпи предмети вътре
в автомобилното купе.
- При процесния
механизъм на ПТП и при правилно поставен предпазен колан, пострадалият би
получил значително по- малко по вид и по- леки телесни увреждания.
В дадените пред
съда показания, свидетелят Т.В.А.заявява, че е братовчед на ищеца и незабавно
щом узнал за настъпването на ПТП посетил ищеца в болницата в гр. Стара Загора.
Там възприел факта, че ръката и крака му са счупени и че има счупени зъби. В
началото пострадалият бил в безсъзнание, но на следващия ден се съвзел. След
болничен престой за 15-20 дни се върнал в дома си, но не можел да ходи, използвал
патерици и се нуждаел от грижи за да поддържа личната си хигиена и поради
кунтузията на ръката – никак не могъл да се храни, макар увредената ръка на
ищеца да била лявата. След като състоянието му укрепнало, ищецът посетил
стоматолог, но зъбите му все още не били възстановени. Състоянието на ищеца
също не било възстановено напълно, той изпитвал спорадични болки и затруднения
в придвижването. Състоянието на пострадалия се повлиявало много по- слабо от
очаквания лечебен ефект и той се притеснявал от този факт.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни
изводи:
Предявената по исков ред
претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, се основава на
твърдението, че при наличие на предвидените от чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ предпоставки, ответникът
в качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на водача на автомобила, в който е пътувал пострадалия - дължи да
заплати на увреденото лице (ищеца) застрахователно обезщетение за причинените неимуществени
вреди.
В резултат от анализа на
събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът намира за установени всички предвидени в
закона предпоставки за ангажиране на ответника - да изплати на ищеца
застрахователно обезщетение, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек
автомобил „ОПЕЛ ВЕКТРА”, с рег. № ********.
За да достигне до този
извод, съдът съобрази следните доказателства:
Както съдържанието на
влезлия в сила краен съдебен акт на наказателния съд – Решение от 02.12.2015г.
постановено в хода на НАХД № 305/2015г. по описа на РС Р. (с отбелязване за
влязло в сила на 24.11.2012г.), така и заключението на приетата без оспорване в
хода на настоящото производство комплексна съдебна авто- техническа експертиза способства
за приемане на мотивиран извод - за противоправния характер на поведението на
водача на лекия автомобил „ОПЕЛ ВЕКТРА”, с рег. № ********, както и за наличието на пряка причинно-
следствената връзка между това поведение и настъпването на произшествието,
което е източник на вредите.
Първоначалната и
повторната комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза възприеха
напълно идентичен извод, относно механизма на удара, като посочи, че от
техническа гледна точка - причината за настъпване на произшествието е
субективна и се свързва с неспособността на водача на лекия автомобил „ОПЕЛ
ВЕКТРА” да овладее автомобила по време на движение, непосредствено след
преминаване през завой. Именно този извод е категоричен и обосновава тезата за
противоправно поведение на водача.
Внимателният анализ на
събраните в хода на процеса доказателства – протоколи за оглед на
местопроизшествието, скица, експертни заключения на основна и допълнителна
комплексна съдебно- медицинска и авто-техническа експертиза, както и
показанията на свидетеля Трампелов (пряк очевидец на инцидента), мотивират
становището на съда за основателност на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
поради неизползването на предпазен колан, с какъвто лекият автомобил е бил
оборудван. В тази насока, съдът кредитира единодушното заключение на четирима
специалисти: двама медицински специалисти в областта на травматологията (д-р К.
и д-р Б.) и двама в областта на автомобилната техника (М.Ф. и Х.И.), дадено в
две независими комплексни обсъждания. Уместно е да се отбележи, че и двете
експертни заключения обосновават извода, че пострадалия е пътувал без предпазен колан и че ако бе пътувал с поставен предпазен колан, ищецът би получил по- малко
на брой и значително леки по степен увреждания (цит. финалния извод на
повторната комплексна експертиза).
Установените по делото факти,
че ударът е настъпил при скорост с около 70 км/ч., при която предпазните колани
са ефективни мотивират ясен и категоричен извод за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия. Явното неглижиране на превантивното действие
на предпазния колан, като поведение на пострадалия е допринесло в не маловажна
степен за увеличаване обема на вредите. По смисъла на разпоредбата на чл.51,
ал.2 от ЗЗД, този принос на пострадалия следва да бъде определен на не по- малко от 1/2 (една втора) от общия
резултат, понеже при използването на такъв колан, той не би получил удар в
лицевата част на главата и челюстта, нито фрактура на левия горен крайник.
Приетите като
доказателства и посочени в настоящото решение медицински документи,
заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза и
показанията на разпитания свидетел способстват за установяване на характера и
обема на претърпените телесни увреждания и на произтичащите от тях
неимуществени вреди, които ищецът е понесъл. Като кредитира събраните
доказателства, съдът приема, че получените в следствие на процесното ПТП
травматични увреждания са довели до болки, страдания и неудобства за
пострадалия в период от три месеца до
около шест месеца за различните типове травми (в този смисъл са заключението
на съдебно –медицинската експертиза на д-р Б., което съдът кредитира).
При преценката на обема
на вредите, не може да бъде пренебрегната нито сравнително младата възраст на
пострадалия, нито пък факта, че понесените от ищеца телесни увреждания са със
средна по степен тежест /средна телесна повреда/.
Възстановителният период
за част от тях е приключил, но друга част от тях са повлияни от сериозни
усложнения в здравословното състояние на пострадалия /костно възпаление -
остеомиелит/ и не се повлияват от проведеното лечение. В тази насока,
показанията на разпитания свидетел съвпадат с изводите на съдебно- медицинските
експерти, но съдът кредитира преимуществено становището на вещите лица-
медицински специалисти.
По спорния въпрос за наличието
на пряка причинно- следствена връзка между настъпването на пътния инцидент и настъпилото разтягане и последващо възпаление
на левия радиален нерв, съдът е склонен да възприеме становището на първоначалната съдебно- медицинска експертиза.
Действително,
становището по този въпрос на допълнителната експертиза обяснява подробно и
изчерпателно по- вероятния механизъм за получаването на травмите. Това допълнително
заключение е по- подробно и по- обосновано от медицинска гледна точка в
сравнение с първото, но пък би могло да бъде кредитирано, само ако
кореспондираше пряко и конкретно с медицинската документация, изготвена
непосредствено след приемането на пострадалия за оказване на спешна медицинска
помощ тоест след настъпването на ПТП. В споменатата
медицинска документациядокументация лисват преки данни за конкретните и
характерни (типични) външни проявления на точно тази травма (увисване на
ръката), които да са констатирани непосредствено след настъпването на ПТП.
Уместно е да се отбележи също, че свидетелят А. също не е забелязал свойствената
(характерна) странна поза на китката на ръката на своя братовчед, чието
състояние иначе описва доста подробно при посещението си в болницата
непосредствено след ПТП. При това положение, съдът приема становището на
първоначалната СМЕ, че при липса на обективни данни за наличието на разтягане и последващо възпаление на левия радиален нерв то е настъпило точно в резултат на действията на
лекарите при извършване на оперативната намеса.
При изложените по- горе
изводи, разрешаването на спора се концентрира върху размера на платимото
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени вреди,
който следва да бъде определен по справедливост, след анализ на събраните
доказателства за характера, обема и интензивността на неимуществените вреди,
както и за размера на направените разходи за лечение и причинно- следствената
връзка между извършването на разходите и необходимостта от лечение.
По претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди;
Като взе предвид характера
и обема на претърпените вреди, съобразно установения от чл. 52 ЗЗД принцип на
справедливостта, в контекста на социално икономическите условия в страната, към
момента на настъпването на вредите- 2015г.
(вкл. данните за жизнения стандарт, определен от размера на средната работна
заплата за страната по данни на НСИ за този период и нивата на застрахователно
покритие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“), съдът приема че компенсирането на вредните последици от травматичните
увреждания, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо (глобално) на 60 000 лева. В контекста на дефинирания
от закона принцип на справедливостта при определяне на размера на обезщетението,
освен лимитите на застрахователните обезщетения по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, значение имат и размерите на
минималната работна заплата и средната работна заплата, средната месечна
издръжка на членовете на домакинствата и социално- икономическите критерии за справедливост, които се явяват
правно значимата граница между адекватния размер на обезщетението и неговата
прекомерност, в каквато насока са доводите на ответника. Нито една травма и
съпътстващите я страдания не са обективно съизмерими с пари, но тъй като
обезщетението има компенсаторна функция – то размерите на обезщетенията трябва
да бъдат съответни и съобразени с обществените разбирания за справедливост.
Отчитайки значителния
обем на вредите, съдът намира за основателно възражението на ответника за
прекомерност на претендираното обезщетение, в частта за горницата - над 60 000
лева и до пълния претендиран размер от 70 000 лева (след увеличение на
иска). Посоченият като справедлив размер на обезщетението е обоснован от обема
на доказаните неимуществени вреди. Така
определеният размер на обезщетението обаче, следва да бъде редуциран на
основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД с 1/2 част
- до размер на сумата от 30 000 лева, съобразно приноса на пострадалия за настъпването
на вредите.
В крайна сметка, искът за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен частично
след дължимата редукция по чл. 51, ал.2 от ЗЗД
- до размер на сумата от 30 000 лева. За разликата над посочената сума и
до пълния предявен размер за 70 000 лева - претенцията на ищеца следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
На основание чл. 223,
ал. 2 от КЗ /отм/, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, за периода, считано от
датата на причиняването на вредите, която съвпада с деня на настъпване на
пътния инцидент, до окончателното изплащане на сумата.
С оглед размера на уважената
част от иска, съдът не дължи произнасяне за релевираното от ответника възражение
за изтекъл срок на погасителна давност, относно лихвата, върху увеличената част
от иска (между 50 000 лева и увеличението до 70 000 лева).
По претенцията за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди;
Приетите писмени
доказателства установиха, че ищецът действително е заплатил за лечение сумата
от 1448 лева, а експертните заключения в областта на медицината допринесоха да
се установи твърдението му, че тези разходи са били необходими и пряко свързани
с лечението на процесните травми.
Следователно,
ищецът е легитимиран да получи обезщетение на стойността на направените разходи
от 1448 лева. Така определеният размер на обезщетението обаче, следва да бъде
редуциран на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД
с 1/2 част - до размер на сумата от 724 лева, съобразно приноса на
пострадалия за настъпването на вредоносния резултат.
В крайна сметка,
искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен
частично след дължимата редукция по чл. 51, ал.2 от ЗЗД - до размер на сумата от 724 лева, а за
разликата до пълния претендиран размер от 1448 лева, следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 223,
ал. 2 от КЗ /отм/, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, за периода, който се
претендира, а именно- считано от датата на предявяването на иска, до
окончателното изплащане на сумата.
По предявените претенции на страните за присъждане на съдебни
разноски:
Ищецът е претендирал, с
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да получи от
ответника направените съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно
с уважената част от иска. Със същото
искане, съдът е бил сезиран и от страна на ответника, на основание чл. 78, ал.3
от ГПК.
Ищецът е бил освободен
от задължението за заплащане на съдебни такси и разноски, каквито не е внасял,
освен първоначално внесената сума от 50 лева /стр.24 от делото/. Тази сума
ищецът е легитимиран да получи от ответника т.е. сумата да му бъде присъдена на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Всички други понесени за
сметка на съдебния бюджет суми за разноските по направените от ищеца
доказателствени искания, както и държавната такса, която се дължи - съразмерно
с уважената част от иска следва да бъдат възложени за заплащане в тежест на
ответника и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК. Така мотивиран, съдът приема, че
ответника следва да бъде осъден да заплати по сметката на съда – на основание
чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата от 1960 лева, включваща общия сбор на сумата от 1200
лева за държавна такса и 760 лева за съдебни разноски, от чието заплащане
ищецът е бил освободен.
На основание чл. 78,
ал.1 от ГПК - ищецът има правото да получи от ответника т.е. ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата на действително направените разноски - до
размер на посочената в списъка на разноските сума от 50 лева.
Ответникът, на свой ред
също има право да получи съответната част от разноските, съразмерно с
отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Той е представил
няколко списъка на разноските по чл. 80 от ГПК с доказателства (приложени на
стр. 37-38, 63-66), че е извършил такива разходи, в общ размер от 8310 лева, за
събиране на доказателства и за адвокатски хонорар.
Релевираното от ищеца възражение
по чл. 78, ал.5 от ГПК е основателно, тъй като съдът счита, че разноските за
процесуално представителство, направени от ответника в действителност са
прекомерни. Тези разноски обаче, не следва да бъдат редуцирани до минимума, тъй
като делото се отличава със значителна фактическа сложност, изслушани са и са приети
са множество експертни заключения, проведени са множество открити съдебни
заседания, които са ангажирали в значителна степен процесуалния представител на
ответника. Независимо от изложеното, трябва да се отбележи, че актуалните цени
на адвокатските възнаграждения значително превишават установените минимуми и
факта, че едната от страните е избрала да бъде представлявана по реда на чл. 38
от ЗАдв. не обвързва насрещната страна при избора на процесуален представител.
Тъкмо напротив – значителната цена на иска предполага ангажирането на добре
квалифициран адвокат, което повлиява върху пазарните цени на разходите за
процесуално представителство в конкретния случай. По изложените съображения, основаната
на чл. 78, ал.5 от ГПК редукция на разноските за процесуално представителство
на ответника, следва да бъде осъществена със сумата от 3 000 лева (без ДДС)
т.е. разноските от 8 000 лева да бъдат редуцирани до размер на 5 000
лева без ДДС.
Съразмерно с уважената
част от иска, сумата на разноските, които ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника, след прилагането на чл. 78, ал. 5 от ГПК възлиза на общо 2496
лева, включваща както възнаграждение за процесуално представителство, така и
съответна част от направените разноски.
На основание чл. 38 от
ЗА, ответникът е длъжен да заплати на процесуалния представител на ищцата -
адв. адв. П.К. общо сумата от 1730 лева без ДДС, опредлена на основание чл. 7,
ал.2, т.1 и 4 от НМРАВ.
Настоящият състав на
съда принципно намира за неоснователно искането за присъждане на данък добавена
стойност /ДДС/ върху все още незаплатено адвокатско възнаграждение, тъй като
такъв данък върху разноските за процесуално представителство все още не е нито
начислен, нито внесен. Данъкът върху добавената
стойност е косвен данък, с който се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или
услуга
/чл.2, т.1 от ЗДДС/. Данъчно задължено лице, което е длъжно да начисли данъка и да издаде
данъчен документ е доставчикът,
а не съдът. Самият механизъм на данъчното облагане предполага данъкът да се
начислява в момента на плащането и точно по тази причина, съдът не е
оправомощен да изменя данъчния механизъм, осъждайки една от страните да заплати
неначислен и неотчетен със съответен документ ДДС – това е очевидно, като се
има предвид, че при постановяване на
настоящото решение, възнаграждение по чл. 38 от ЗА не е начислено нито е
отчетено и заплатено. Съдът не би могъл
да „присъди“ все още неначислен ДДС, мотивиран от хипотетично правно очакване,
че този данък ще бъде заплатен и отчетен по предвидения в закона ред - с
издаване на данъчна фактура или касов бон за облагане с ДДС. Вече издаден данъчен документ за начислен ДДС не е бил
представен за сумата адвокатския хонорар.
Съдът не възприема
аргументите с позоваване на §2а от ПЗР на НМРАВ, тъй като счита, че тази
наредба е издадена от Висшия адвокатски съвет, в несъответствие с нормативен
акт от по- висок ранг, а именно: специалния ЗДДС, който не предвижда изрично посочената в §2а от ПЗР на НМРАВ възможност
да се „присъжда“ неначислен и незаплатен ДДС. Съдът счита, че е длъжен да
основава решенията си преди всичко на Закона за данъка върху добавената
стойност, а не върху тълкуване на подзаконови нормативни актове, регламентиращи
по принцип друга материя, поради което
намира, че размерът на адвокатския хонорар трябва да бъде определен и
присъден, но с изрично отбелязване, че записаната сума е без включен ДДС.
Уместно е да се посочи, че с това разрешение, съдът не желае да накърнява
правата и интересите на процесуалния представител на ищцата, нито пък отрича
принципната възможност да се породи в един бъдещ момент задължение за
начисляване на ДДС, но понастоящем, такова не е налице и ДДС няма как да бъде
присъден.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.”
АД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Г.А.Й.
с ЕГН **********, със съдебен адресат – адв. П.К.,***,
на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ –
сумата от 30 000 лева (тридесет хиляди лева), представляваща рeдуцирано при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД обезщетение
за неимуществените вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при ПТП от 11.01.2015г.,
причинено от водача на лек автомобил „ОПЕЛ ВЕКТРА” с рег. № ********, заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от настъпването
на вредите на 11.01.2015г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля иска за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди, в частта за разликата, над присъдената сума и до
пълния предявен размер за сумата от 70 000 лева, като част от претенция за
90 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.”
АД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Г.А.Й.
с ЕГН **********, със съдебен адресат – адв. П.К.,***,
на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ –
сумата от 724 лева (седемстотин двадесет и четири лева), представляваща рeдуцирано при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД обезщетение
за имуществените вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при ПТП от 11.01.2015г.,
причинено от водача на лек автомобил „ОПЕЛ ВЕКТРА” с рег. № ********, заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяването
на иска на 31.07.2015г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля иска за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди, в частта за разликата, над присъдената сума и до
пълния претендиран размер за сумата от 1448 лева.
Задължението може да бъде изпълнено чрез плащане по банкова сметка ***: STSABGSF и IBAN: ***.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.”
АД да заплати на адв. П.К.,***, на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата – сумата от 1730 лева (хиляда седемстотин и
тридесет лева) без посочен ДДС, представляваща възнаграждение за процесуално
представителство на Г.А.Й. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.”
АД да заплати на Г.А.Й. на основание чл.
78, ал.1 от ГПК - сумата от 50 лева
(петдесет лева) за съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Г.А.Й., да заплати на ЗД „Б.и.” АД, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК - сумата от 2496
лева (две хиляди четиристотин деветдесет и шест лева) за съдебни разноски,
направени пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.”
АД с ЕИК********, да заплати по сметка на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата
от 1960 лева (хиляда деветстотин и шестдесет лева), представляваща съдебни
разноски и държавна такса съобразно с уважената част от иска, от заплащането на
които ищецът е бил освободен.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд София, чрез въззивна жалба, която може да бъде
подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
СЪДИЯ: