Р Е Ш Е Н И Е
№ 125
гр. Русе, 31.01.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично
заседание на двадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело №3606 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
К.А.–
юрисконсулт на „Профи Кредит България“ ЕООД, заявява, че на 16.01.2018г. представляваното
от него дружество сключило със С.Е.Е. Договор за потребителски кредит
№**********, по силата на който предоставило на ответника кредит при следните
параметри: главница – 2000 лева; срок на погасяване – 36 месеца; размер на вноската
97.59 лева; ГПР – 49.89%; годишен лихвен процент – 41.17%; лихвен процент на
ден – 0.11%; общо задължение по кредита: 3513.24 лева.
Кредитополучателят
закупил пакет допълнителни услуги: 1984.68 лева – възнаграждение за закупения
пакет, който следвало да погаси на равни месечни вноски, всяка в размер на
55.13 лева. Молителят пояснява, че общото задължение по кредита и пакета от
допълнителни услуги възлиза на 5497.92 лева, а на месечната вноска – 152.72
лева.
Съгласно
декларация т.А към Договора, общите условия, предадени и подписани от
ответника, съставлявали неразделна част от контракта. Твърди се, че клиентът е
получил информация и разяснения във връзка с клаузите на договора, за да
прецени доколко предлагания кредит съответства на възможностите му и
финансовото му състояние, обстоятелство, което се установява от декларации т.Г.
В
изпълнение на поетите задължения, на 16.01.2018г. кредиторът превел по посочена
от длъжника банкова смета сумата 2000 лева.
През
м.май 2018г., въз основа заявления, депозирани от С.Е., страните сключили
допълнителни анекси и коригирали първоначалния погасителен план.
Ищецът
твърди, че ответникът не изпълнявал поетите с договора задължения – заплатил 6
пълни погасителни вноски и частично седмата, вследствие което, с оглед
разпоредбата на т.12.3 от ОУ, на 03.10.2018г. дружеството прекратило
автоматично договора и обявило неговата предсрочна изискуемост. На същата дата
кредиторът изпратил на длъжника писмо, с което го уведомил за новонастъпилите
обстоятелства. Поддържа, че длъжникът е уведомен, преди подаване на заявлението
за издаване заповед за изпълнение, за настъпилата предсрочна изискуемост на
вземането. Пояснява, че към 04.06.2019г. задължението на ответника възлиза на
5180.90 лева.
В
качеството си на кредитор, Профи Кредит България“ ЕООД входирало заявление по
реда на чл.410 ГПК и се снабдило със заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ЧГД №1295/2019г. срещу С.Е.Е. за претендираните суми.
Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, заповедния съд указал на заявителя, че следва да предяви иск за
установяване на вземането си.
По
изложените съображения, К.А.моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че С.Е.Е., ЕГН ********** дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“България“№49,
бл.53Е, вх.В сумите: 1941.06 лева – главница по договор за потребителски кредит
№**********, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2019г. до
окончателното й изплащане; 1377 лева – договорно възнаграждение; 1862.84 лева –
възнаграждение за пакет от услуги.
Претендира
направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.К., особен представител на ответника
–С.Е. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно
неоснователността на претенциите.
Навежда правни аргументи относно нищожността на
клаузите за предоставяне на „допълнителни услуги“. Алтернативно твърди, че
такива услуги не са извършени, поради което се дължи исканото възнаграждение.
Счита, че заплатената от ответника сума – 384.45 лева следва да бъде отнесена
към погасяване на главницата.
Оспорва редовността на уведомяването на длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост, като приема, че уведомителното писмо не е
достигнало до него, тъй като от представената по делото обратна разписка не
става ясно какво е било съдържанието на пратката. Намира, че предсрочната
изискуемост в случая, не може да настъпи с връчване препис от исковата молба,
доколкото е връчена на особен представител.
Съобразявайки становищата на
страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
На
16.01.2018г.между „Профи Кредит България“ ЕООД и С.Е. Енчеве сключен договор за
потребителски кредит №**********, по силата на който дружеството предоставило
на ответника кредит при следните параметри: главница – 2000 лева; срок на
погасяване – 36 месеца; размер на вноската 97.59 лева; ГПР – 49.89%; годишен
лихвен процент – 41.17%; лихвен процент на ден – 0.11%; общо задължение по
кредита: 3513.24 лева. Кредитополучателят приел пакет допълнителни услуги:
1984.68 лева – възнаграждение за закупения пакет, който следвало да погаси на
равни месечни вноски, всяка в размер на 55.13 лева. В контракта е отразено, че
общото задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги възлиза на 5497.92
лева, а на месечната вноска – 152.72 лева. Първоначалния погасителен план е
коригиран, въз основа анекси, подписани от страните по делото през м.май 2018г.
Приложени
са декларации, от които е видно, че кредитополучателят е запознат и е приел
общите условия към договора; получил е информация и разяснения във връзка с
клаузите му, за да прецени доколко предлагания кредит съответства на
възможностите му и финансовото му състояние.
Ангажирани са писмени доказателства (преводно
нареждане), с което се установява, че ищцовото дружество е изпълнило
задълженията си произтичащи от контракта, като е предоставило на ответника
уговорената сума – 2000 лева.
С
писмо от 03.10.2018г. ищецът уведомил ответника, че обявява кредита за
предсрочно изискуем предвид преустановяване на плащанията и указал размера на
непогасената част от дълга.
Въз
основа на заявление, депозирано от „Профи Кредит България“ ЕООД, в РРС е
образувано ЧГД №1295/2019г. и издадена заповед №671/06.03.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК срещу С.Е.Е. за сумите: 5180.90 лева –
главница, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2019г. до окончателното й
изплащане; 30 лева – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
начислени за периода 21.03.2018г. – 03.10.2018г.; 12.30 лева – лихва за забава
за периода 21.03.2018г. – 03.10.2018г.; 104.46 лева – заплатена държавна такса
и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта
е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд е указал на
заявителя възможността да предяви иск за установяване вземането си срещу
длъжника.
Установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Съобразно
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 1941.06
лева – главница по договор за потребителски кредит №**********, ведно със
законната лихва, считано от 01.03.2019г. до окончателното й изплащане; 1377
лева – договорно възнаграждение; 1862.84 лева – възнаграждение за пакет от
услуги, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №671/06.03.2019г.
по ЧГД №1295/2019г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско
дело ЧГД №1295/2019г. по описа на РРС е видно, че заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд
указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е
предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес
- запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.
В
производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават
или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
„Профи
Кредит България“ ЕООД основава претенцията си на договор за потребителски
кредит №**********, сключен на 16.01.2018г., по силата на който дружеството
предоставило на С.Е. в заем 2000 лева със срок на погасяване – 36 месеца, при
конкретизирани в контракта условия.
Доколкото
ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, съдът следва да прецени дали са
налице обективните предпоставки за обявяване на същата, уговорени в чл.12.3 от
Общи условия на "Профи Кредит България" ЕООД към Договор за
потребителски кредит, които са неразделна част от процесния контракт.
Посочената клауза предвижда обявяване предсрочна изискуемост с писмено
уведомление при просрочие на две или повече последователни месечни вноски в
пълен размер. От приложеното извлечение по сметка към Договора е видно, че след
12.05.2018г. е преустановил обслужването на кредита, т.е. налице е просрочие за
повече от две погасителни вноски. На 03.10.2018г. (към която дата ответникът е
изпаднал в забава) е изготвено уведомително писмо до длъжника, съдържащо
изявление за обявена предсрочна на кредита. Уведомителното писмо е адресирано
до С.Е. на посочения от него адрес, визиран в контракта. От известие за
доставяне (лист 41) е видно, че същото е получено на 06.02.2019г. от съпругата
на ответника. Действително в известието за доставяне не е конкретизирано
съдържанието на пратката, отбелязан е единствено номера на договора но предвид
факта, че след 03.10.2018г. не е проведена друга кореспонденция между страните,
следва логичния извод, че на 06.02.2019г. длъжникът е получил уведомлението за
настъпилата предсрочна изискуемост.
Ищецът
признава, че ответникът е извършил плащания в общ размер 352.72 лева. Не са ангажирани
доказателства обуславящи извод, че кредитополучателят е погасил остатъка от дълга
и не се навеждат твърдения в тази насока, с оглед което съдът приема, че
дължимата по договор №********** сума възлиза на 3160.52 лева (3513.24 лева – 352.72
лева = 3160.52 лева), от която: 1910.06 лева - главница и 1250.46 лева -
договорна лихва. До посочените размери, претенциите се явяват основателни, а за
разликата, до предявените: 1941.06 лева - главница и 1377 лева - лихва, като
недоказани следва да бъдат отхвърлени.
Съдът
счита за неоснователен искът за признаване установено дължимостта на сумата 1862.84
лева, съставляваща възнаграждение по пакет допълнителни услуги, по следните
съображения:
В
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са описани
следните възможности, които клиентът – кредитополучател би могъл да ползва и за които е предвидено възнаграждение в размер 1984.68
лева:
-
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
-
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
-
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
-
възможност за смяна датата на падежа;
-
улеснена процедура за предлагане на допълнителни парични средства.
Налице
е противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК, доколкото включените в
пакета услуги на практика са действия обслужващи усвояването и управлението на
кредита и не би могло да се приеме, че се касае за допълнителни услуги.
Допълнителните услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК са такива, които нямат
пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора. В настоящия
случай, посочените в споразумението допълнителни услуги по своята същност са
такива, които касаят изпълнение на задълженията на потребителя по договора, а
за кредитора – действия, свързани с усвояване на кредита.
Касае
се за клаузи, определящи задължение за плащане на определена сума за включен
пакет от допълнителни услуги, които са нищожни, тъй като заобикалят закона,
като въвеждат допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство
и надхвърлящи значително допустимите разходи по кредита, определени в чл.19,
ал.4 ЗПК. В разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК законодателят е приел за нищожни
клаузи от договор за потребителски кредит, имащи за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона.
Следва
да се отбележи, че в процесния договор, за различните видове допълнителни
услуги е определено общо възнаграждение, което е в противоречие с императивното
правило на чл.10а, ал.4 ЗПК. Наред с това възнаграждението е дължимо от кредитополучателя
само за възможността за предоставяне на изброените услуги, т.е. без значение е
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните договор. Принципите на добросъвестност и справедливост
при договаряне изискват потребителят да заплати такса за реално ползване на
определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.
Не
може да се игнорира и факта, че с оглед част от изброените допълнителни услуги,
на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което
страната има по силата на закона, като правото да инициира - предоговаряне
срока на падежа на договора или плащане на вноските; свободата да се договаря
отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до значителна
неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй като едната
страна – потребителят заплаща правото да договаря с другата страна – кредитора,
за изменение параметрите на сключения договор.
Предвид
изложеното, съдът намира за недействителна уговорката за закупен пакет
допълнителни услуги в размер на 1984.68 лева.
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда
установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
В
хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 254.46
лева, от които ответникът следва да поеме 155.23 лева.
В
исковото производство направените от ищеца разноски възлизат на 552.77 лева (заплатена
държавна такса - 102.77; юрисконсултско възнаграждение - 150 лева и
възнаграждение на особен представител - 300 лева). С
оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер
на 337.21 лева.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че С.Е.Е., ЕГН ********** дължи
на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.София, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.В сумите: 1910.06 лева – главница по договор за
потребителски кредит №**********, ведно със законната лихва, считано от
01.03.2019г. до окончателното й изплащане и 1250.46 лева – договорно възнаграждение, предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение №671/06.03.2019г. по ЧГД №1295/2019г. по описа
на РРС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК ********* против С.Е.Е., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за сумите: над 1910.06. лева до предявените 1941.06 лева - главница; над
1250.46 лева до предявените 1377 лева - лихва, както и за сумата 1862.84 лева -
възнаграждение за пакет от услуги.
ОСЪЖДА С.Е.Е., ЕГН ********** да заплати на„Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК ********* сумата 155.23 лева – разноски по ЧГД №1295/2019г. по описа
на РРС.
ОСЪЖДА С.Е.Е., ЕГН ********** да заплати на„Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК ********* сумата 337.21 лева – разноски по ГД №3606/2019г. по описа
на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: