№ 4818
гр. С, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря С Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110131036 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от М. ЕФТ. Ф.,ЕГН
********** ( конституирана по реда на чл.227 от ГПК вместо първоначалния
ищец Н. В. Ф. ),с адрес гр.С, ж.к.“С“ бл.14,ет.8,вх.1,ап.31,против
„Топлофикация С“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.С,ул.“Ястребец“ № 23Б,представлявано от Александър А,с искане да бъде
постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува
вземане на ищцата в размер от 802,83 лева недължимо заплатена парична
сума и сумата от 244,63 лева мораторна лихва за периода 15.03.2018 г. до
15.03.2021 г.
В исковата молба се твърди,че вземанията за сумите от 802,83 лева
главница и 244,63 лева мораторна лихва са претендирани по реда на
заповедното производство,но с оглед депозирано възражение срещу
издадената по ч.гражд.дело № 15747/2021 г. по описа на СРС,42
състав,заповед за изпълнение е налице интерес от предявяване на
установителния иск. В исковата молба се поддържа,че ответникът е
претендирал парични суми спрямо първоначалния ищец Н.Ф. по ч.гражд.дело
№ 9366/2009 г. по описа на СРС,84 състав,а въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано изпълнително производство по изп.дело №
20108380405231 по описа на ЧСИ Бъзински,което е прекратено по право на
01.11.2012 г.,защото последното годно изпълнително действие е от 01.11.2010
г. Твърди се,че след настъпила перемпция на изпълнителния процес не могат
валидно да бъдат извършвани изпълнителни действия,поради което
събраните парични суми съответно на 22.04.2016 г. – 267,61 лева,на
12.05.2016 г. – 267,61 лева,на 13.06.2016 г. – 267,61 лева са платени без
основание. Поддържа се,че вземането по издадения изпълнителен лист е
погасено по давност на 01.11.2013 г. или на 01.11.2015 г. Ищцата претендира
1
и сумата от 244,63 лева мораторна лихва за периода 18.03.2018 г. до
18.03.2021 г. Моли съда да уважи предявените искове.
Ответникът „Топлофикация С“ЕАД оспорва исковете като
неоснователни и недоказани с твърдения,че приложимата давност е общата
петгодишна давност,сочи се,че изпълнителното производство е образувано на
13.10.2010 г. и по време на изпълнителния процес давност не тече,такава
давност не е текла до 26.06.2015 г.,формулирано е възражение за настъпила
погасителна давност. Оспорена е дължимостта на мораторна лихва с
твърдения,че до ответника не е била отправена покана. Ответникът моли съда
да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК Н. В. Ф. претендира от
„Топлофикация С“ЕАД сумите от 802,83 лева главница и 244,63 лева лихва за
забава за периода 18.03.2018 г. до 18.03.2021 г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
Представено е удостоверение от 27.06.2016 г.,издадено от ЧСИ
Бъзински,според което към 27.06.2016 г. са събрани парични суми в общ
размер от 11791,72 лева в периода между 21.06.2013 г. и 13.06.2016 г.
Видно от удостоверение от 09.01.2017 г.,към тази дата са събрани
парични суми в общ размер от 13486,78 лева,от които 11843,25 лева –
преведени в полза на „Топлофикация С“ЕАД,1115,53 лева – преведени на
ЧСИ и 528 лева – преведени на ЧСИ за разноски по изпълнителното
производство.
Установява се,че според изпълнителен лист от 01.07.2010 г.,издаден по
ч.гражд.дело № 9366/2009 г. по описа на СРС,Н. В. Ф. е осъден да заплати
7630,33 лева главница,3192,75 лева лихва за забава за периода 01.03.2001 г. до
06.08.2009 г.,ведно със законната лихва,считано от 26.08.2009 г. до
окончателното изплащане на вземането.
От удостоверение за наследници на Н.Ф. се установява,че негови
наследници по закон са М. ЕФТ. Ф.,Екатерина Николаева Ф. и Нелко
Николаев Ф. като са представени удостоверения за отказ от наследство по
заявления на Екатерина Ф. и Нелко Ф..
Видно от изисканото копие от изп.дело № 5231/2010 г. по описа на ЧСИ
Бъзински,същото е образувано на 13.10.2010 г. по искане на „Топлофикация
С“ЕАД като е възложено на частния съдебен изпълнител да избира способ за
изпълнение,на 21.10.2010 г. са изпратени запорни съобщения,на 28.10.2010 г.
„СИБАНК“АД уведомява,че налага запор на безсрочен влог без авоар,на
21.10.2010 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение,на 21.05.2013 г. е
изпратено запорно съобщение до СУСО,при което е наложена месечна
удръжка в размер на по 328,53 лева,която впоследствие периодично е била
променяна по размер. Видно от разпореждане от 27.05.2020 г.,поради пълно
погасяване на паричните суми,изпълнителното производство е приключено.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
2
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се претендира да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
депозирано възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това
означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на издадената
заповед за изпълнение. С оглед регламентирането на иска като положителен
установителен иск в тежест на ищеца е възложено провеждането на доказване
за наличието на материалноправни предпоставки за уважаване на иска,а
именно в конкретния случай ищецът следва да докаже,че е заплатил парични
суми без основание,да установи,че ответникът е в забава за връщане на
паричните суми. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на
датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в
едномесечен срок,считано от съобщението с указания за иск,т.е. на 18.03.2021
г.
Когато е предявен иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от
ЗЗД,ищецът следва да проведе доказване,че е реализирал плащане,а в тежест
на ответника е възложено да установи,че има основание да получи
плащането. Страните не спорят,а и от доказателствата по делото се
установява,че на дати 22.04.2016 г.,12.05.2016 г. и 13.06.2016 г. е удържана от
ищеца Ф. парична сума в размер на по 267,61 лева,т.е. общо в размер от
802,83 лева,а спорът между страните е дали паричната сума е заплатена при
наличието на правно основание за това. Ако парична сума е погасена по
давност,същата не подлежи на изпълнение чрез способите на принудително
изпълнение,респективно при принудително събиране същата се явява
заплатена без основание. Софийският районен съд намира,че към датите на
реализиране на трите плащания,вземането се явява погасено по давност.
Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да се
позове на настъпила погасителна давност,ако в определен период от време не
се реализирани действия по събиране на вземането. Съдът намира,че
приложимата погасителна давност за вземания въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение е общата петгодишна давност. Вземанията,основани на
заповед за изпълнение се характеризират със стабилитет,идентичен със
стабилитета на съдебното решение. Съгласно чл.424 от ГПК заповедта за
изпълнение може да бъде оспорена само въз основа на новонастъпили
обстоятелства,която разпоредба е идентична с разпоредбата на чл.303,ал.1,т.1
от ГПК. При това положение съдът счита,че следва да бъде приложена
разпоредбата на чл.117,ал.2 от ЗЗД и да бъде възприето,че приложимата
давност към вземанията,за които е издаден изпълнителен лист въз основа на
заповед за изпълнение,е общата петгодишна давност – в този смисъл решение
№ 93/17.05.2021 г.,постановено по гражд.дело № 2766/2020 г. по описа на
ВКС. Съдът намира,че следва да бъде отчетено,че съществува принципна
разлика между правната уредба на чл.237 от ГПК ( отм.),в която хипотеза
законът е допускал без ограничение предявяване на отрицателен
установителен иск и регламентацията на заповедното производство по
действащия ГПК,защото действащият закон предвижда,че всички
възражения,които страната длъжник би могла да релевира към срока за
3
подаване на възражение по чл.414 от ГПК с изтичането на този срок се
преклудират,а след стабилизирането на заповедта за изпълнение вземането
може да бъде оспорено само при предпоставките,предвидени съгласно чл.424
от ГПК. В хипотезата,когато е образувано изпълнително
производство,преценката дали вземането е погасено по давност съдът
реализира при съобразяване извършените изпълнителни действия – според
приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС,постановено на
26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. е възприето,че давността се прекъсва с
всяко действие на принудително изпълнение или действие,изграждащо
съответния изпълнителен способ. В настоящия случай съдът счита,че
давността е прекъсната на 28.10.2010 г. чрез налагане на запор върху банкова
сметка без авоар,а последващи изпълнителни действия в срок от две години
липсват,при което доводът на ищцовата страна,че към 01.11.2012 г. е
настъпила перемпция се явява основателен. Когато липсват изпълнителни
действия в рамките на срок от две години,настъпва прекратяване по право на
изпълнителното производство,за което не е необходимо издаване на
постановление,т.е. постановлението на съдебния изпълнител би имало само
констативно,но не и конститутивно действие. В хипотезата на прекратено
изпълнително производство,не е допустимо валидно да бъдат извършвани
изпълнителни действия по същото производство. С оглед обстоятелството,че
последното изпълнително действие е от 28.10.2010 г.,както и при отчитане
петгодишната давност съдът намира,че към 29.10.2015 г. е настъпила
погасителна давност,респективно заплатените парични суми в периода м.04.-
м.06.2016 г. са събрани без основание,защото не са подлежали на изпълнение
чрез способите на принудително изпълнение. Развитите съображения
мотивираха съда да приеме,че исковата претенция за главницата от 802,83
лева подлежи на уважаване. При това положение съдът е длъжен да разгледа
формулираното в писмения отговор възражение за настъпила погасителна
давност. Когато са претендирани парични суми,основани на неоснователно
обогатяване,приложимата погасителна давност е общата петгодишна давност.
Съдът счита,че възражението за погасителна давност е неоснователно –
плащанията са извършени през м.04.,м.05.,м.06.2016 г.,докато искът се счита
предявен на 18.03.2021 г.,т.е. преди да са изтекли пет години от
плащанията,поради което вземанията не са погасени по давност.
Софийският районен съд намира,че исковата претенция по чл.86 от ЗЗД
е недоказана по основание и подлежи на отхвърляне. Уважаването на иск по
чл.86 от ЗЗД е обусловено от доказване,че парична сума не е заплатена на
падежа или в срока за плащане,при което за периода на забава длъжникът
отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение. Ако задължението
няма падеж или срок за плащане,за да бъде поставен в забава
длъжникът,необходимо е да бъде отправена покана с посочване подходящ
срок за изпълнение,с изтичането на който длъжникът изпада в забава. Когато
парична сума е заплатена без основание,кредиторът може да претендира
връщането й,считано от датата на плащането,но за да постави в забава
длъжника,необходимо е да бъде изпратена покана – в този смисъл
Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 5/2017 г. С оглед
обстоятелството,че ищцата не доказва да е отправила покана до
ответника,съдът приема,че искът за мораторна лихва подлежи на отхвърляне.
4
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни
претендират присъждането на съдебноделоводни разноски,съдът намира,че
следва да бъдат присъдени такива в размер на по 19,25 лева държавна такса –
за исковото и за заповедното производство,а с оглед представляване на
ищцовата страна по реда на чл.38,ал.2 от ГПК съдът намира,че в полза на
адв.Михаел Любомиров Любомиров следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за заповедното производство в размер от 277,20 лева,а в
полза на адв.В.Ф. С. – в размер от 277,20 лева за исковото производство.
Съдът намира,че в полза на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер от 23 лева съответно на
отхвърлената част от исковата претенция.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД по отношение на
„Топлофикация С“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.С,ул.“Ястребец“ № 23Б,представлявано от Александър А,че съществува
вземане на М. ЕФТ. Ф.,ЕГН ********** ( конституирана по реда на чл.227 от
ГПК вместо първоначалния ищец Н. В. Ф. ),с адрес гр.С, ж.к.“С“
бл.14,ет.8,вх.1,ап.31,в размер от 802,83 лева ( осемстотин и два лева
осемдесет и три стотинки ) недължимо заплатена парична сума,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
18.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,относно което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 15747/2021 г. по описа на
СРС,42 състав,като отхвърля иска,предявен от М. ЕФТ. Ф. против
„Топлофикация С“ЕАД за сумата от 244,83 лева мораторна лихва за периода
18.03.2018 г. до 18.03.2021 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация С“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.С,ул.“Ястребец“ № 23Б,представлявано от
Александър А да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на
М. ЕФТ. Ф.,ЕГН ********** ( конституирана по реда на чл.227 от ГПК
вместо първоначалния ищец Н. В. Ф. ),с адрес гр.С, ж.к.“С“
бл.14,ет.8,вх.1,ап.31 сумата от 19,25 лева ( деветнадесет лева двадесет и пет
стотинки ) държавна такса за исковото производство и сумата от 19,25 лева (
деветнадесет лева двадесет и пет стотинки ) държавна такса за заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация С“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.С,ул.“Ястребец“ № 23Б,представлявано от
Александър А да заплати на адв. Михаел Любомиров Любомиров адвокатско
възнаграждение за заповедното производство в размер от 277,20 лева ( двеста
седемдесет и седем лева и двадесет стотинки ),а в полза на адв.В.Ф. С. –
адвокатско възнаграждение в размер от 277,20 лева ( двеста седемдесет и
седем лева и двадесет стотинки ) за исковото производство на основание
предоставена по реда на чл.38 от ЗА правна помощ.
ОСЪЖДА М. ЕФТ. Ф.,ЕГН ********** ( конституирана по реда на
5
чл.227 от ГПК вместо първоначалния ищец Н. В. Ф. ),с адрес гр.С, ж.к.“С“
бл.14,ет.8,вх.1,ап.31 да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от
ГПК на „Топлофикация С“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.С,ул.“Ястребец“ № 23Б,представлявано от Александър А
сумата от 23 ( двадесет и три ) лева юрисконсултско възнагрждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6