Решение по дело №1646/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН вр.чл.208 и сл. от АПК и е образувано по жалба от „Каллас България“ ЕООД – София, представлявано от управителя А.Н.М.чрез пълномощник аму адв.Л.П. ***, против Решение № 55/22.05.2023г. по АНД № 21/ 2022г. по описа на PC - Девня, ІV състав, с което е потвърдено издаденото от Зам.директора на ТД Митница Варна НП № 135/23.12.2021г. и наложената им на осн.чл.234 от ЗМ Имуществена санкция в размер на 3 824.69лв.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснато съществено процесуално нарушение, състоящо се в отказ на районния съд да спре производството по АНД №21/2022г въпреки наличието на висящо дело по преюдициален въпрос, а именно – дело №С-292/2022г на СЕС, образувано по идентични въпроси по отправено преюдициално запитване по адм.д. №373/2022г на Административен съд – Варна. Изложени са съображения за преюдициалност на въпросите по С-292/22 и спора за законосъобразност на НП в настоящото производство, като се излага, че едновременно с него е неприключило и производството по оспорването от дружеството на Решение с рег. №32-335768/22.10.2021г на директора на ТД Митница Варна по същия случай относно тарифното класиране на хидрогенираното палмоядково масло, с което са им начислени публични вземания за досъбиране. С аргумент, че спирането на производството е било необходимо, за да се гарантира правилното прилагане на правото на ЕС, се настоява за отмяна на обжалваното решение на ДРС. В съдебно заседание по същество дружеството-касатор не се представлява.

Ответникът Зам.директорът на ТД Митница Варна чрез процесуалния си представител ст.юк. М. Х. оспорва жалбата със съображения за обоснованост и законосъобразност на проверяваното въззивно съдебно решение. Счита, че решението на СЕС е частично относимо към настоящия казус. Настоява за оставяне на жалбата без уважение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Участващият в производството представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната инстанция счита жалбата за основателна.

При изпълнение на императивно вмененото с чл.218 ал.2 от АПК задължение да следи служебно за допустимостта на проверяваното съдебно решение, настоящият касационен състав намира следното:

Съобразно разясненията, дадени с т. 1 на Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. по т. д. № 5/2022 г. на ОСС на НК на ВКС и І и ІІ колегии на ВАС, надлежната въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д т.1 – т.3 от ЗАНН е наказващият орган. В мотивите към коментираното ТП в съответствие с изричната правна норма е посочено, че призоваване на учреждението или организацията се предвижда само за случаите на оспорен акт по чл.58д т. 4 от ЗАНН, т. е. в случаите, в които оспорения акт представлява електронно изявление.

В настоящата хипотеза производството пред ДРС е образувано по жалбата на „Каллас България“ срещу НП № 135/23.12.2021г, издадено от Зам.директора на ТД Митница Варна, с което на осн.чл.234 от ЗМ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 824.69лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Производството по делото е образувано на 20.01.2022г, при действието на новия чл.61 ал.1 от ЗАНН (Доп. - ДВ, бр. 10 от 2011г., изм. ДВ бр. 109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), според който при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д т.4. В противоречие с настъпилата месец по-рано законодателна промяна, като административнонаказващ орган в производството е конституирана Агенция Митници ТД Митница Варна, с участието на това учреждение са проведени първите две открити съдебни заседания по делото на 21.03.2022г и на 11.05.2022г. В третото открито съдебно заседание, проведено на 13.09.2022г, като въззиваема страна е посочен Зам.директора на Митница Варна, който обаче не е бил уведомен за съдебното производство и никога не е бил призоваван за участие в него. Присъствалата в заседанието стр.ю.к.М. Х. е упълномощена за процесуално представителство от директора на ТД Митница Варна, но не и от заместника му – издател на оспореното НП, а и не е изразила становище за даване ход на делото, а е предоставила решаването на този въпрос на съда; идентична ситуация се е развила и в о.с.з. на 10.11.2022г и на 17.01.2023г, когато съдът е приел, че въззиваемата страна Зам.директора на ТД Митница Варна е редовно уведомен от предходното съдебно заседание, и отново е представляван от ст.ю.к. Х. без надлежно упълномощаване. В о.с.з. на 29.03.2023г е изслушано заключението на СХЕ и е даден ход по същество, след което е постановено обжалваното понастоящем съдебно решение. Така в нарушение на предвиждането на изричната правна норма действителният АНО – Зам.директорът на ТД Митница Варна, в нито един момент не е бил надлежно конституиран като страна по делото, не е бил уведомен и не е участвал в производството пред ДРС, но обжалваното решение е постановено именно спрямо него.

При тези констатации касационният състав счита, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неучастие на надлежна страна във въззивното производство, спрямо която обаче е постановен крайният съдебен акт. Това обстоятелство има за последица недопустимост на постановеното от ДРС съдебно решение. Съгл.чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на проверяваното решение с материалния закон касационната инстанция следи служебно. Поради това, по аргумент от чл.221 ал.3 от АПК и във връзка с Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. по т. д. № 5/2022г. проверяваното въззивно решение следва да бъде обезсилено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане на делото следва да се призоват надлежните страни, съобразно правилото на чл.61 ал.1 от ЗАНН, а именно – наказващия орган – издател на НП, и нарушителя.

При този изход на делото въпросът за разноските следва да бъде решен при новото произнасяне по съществото на спора по аргумент от чл.226 ал.3 от АПК.

Мотивиран от изложеното касационният съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение №55/22.05.2023г по АНД №21/2022г по описа на Районен съд – Девня, ІV състав, и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: