№ 717
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Николов
Членове:Силвия Б. Русева
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора Г. Ив. Г.
като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241100604291 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК
С присъда от 24.01.2024 г. по н.о.х.д. № 10732/2021 г. по описа на СРС,
НО, 104-ти състав подсъдимият К. Л. Р. е признат за виновен за престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което на основание
чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 54 от НК е осъден на „лишаване от свобода“ за
срок от 3 години, като на основание чл. 66 от НК е отложено изпълнението на
наказанието за срок от 5 години.
Съдът е осъдил подс. Р., на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати в
полза на СРС сумата от 398.00 лв., както и сумата от 194.19 лв. в полза на
СДВР. Подсъдимият е осъден да заплати и 3 750.00 лв. разноски, направени от
частния обвинител К. Л. разноски за възнаграждение на повереник.
В срочно депозирана въззивна жалба и допълнение към нея,
подсъдимият чрез своя защитник адв. В. В. обжалва първоинстанционнаата
присъда. Счита същата за неправилна, незаконосъобразна и необоснована,
постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание.
Навежда доводи за недостатъчност на доказателствената съвкупност, която да
мотивира първоинстанционния съд да постанови осъдителна присъда. Счита
авторството за недоказано. Твърди, че показанията на св. З., давани в
различните фази на процеса са противоречиви, което не е отразено в мотивите
1
на първата инстанция, а така и, че нейните показания са изолирани. Липсвало
обсъждане по съдебно-техническата експертиза. Не било обърнато внимание
и на дактилоскопната експертиза, която да дава данни за оставени по
бутилката, с която е нанесен ударът, следи и същите принадлежат ли на
подсъдимия. Моли присъдата да бъде отменена и да се постанови
оправдателна такава. В жалбата не е направено искане за събиране на
доказателства пред въззивния съд.
Преди насроченото открито съдебно заседание е постъпила молба в
Софийски градски съд от защитника на пострадалото лице. В нея адв. К.
уведомява, че тя и пострадалият няма да могат да присъстват на заседанието,
но моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. По същество заявява, че
намира първоинстанционната присъда за правилна и моли да бъде
потвърдена. Моли в хода на въззивното производство да бъдат взети предвид
данните за расистки мотиви при извършване на престъплението, тъй като не
бил изследван въпросът защо подсъдимият е нападнал единствения клиент в
магазина, който е с различен цвят на кожата. Игнорирането на расисткия
мотив представлявало нарушение на ЕКПЧ, като посочва практика в този
смисъл по делото „Абдул срещу България“, където Европейския съд по
правата на човека постановява, че следва да бъдат предприети всички разумни
мерки, за да се разкрие била ли е налице расистка мотивация за извършване на
престъплението. Моли въззивният съд да се произнесе в този смисъл, като
квалифицира деянието като телесна повреда по расистки подбуди.
В проведено на 25.10.2024 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на
други доказателства. В заседанието представителят на държавното
обвинение счита жалбата за неоснователна, а присъдата на СРС за
законосъобразна и справедлива и като такава моли да бъде потвърдена.
В съдебното заседание защитникът поддържа депозираната жалба.
Моли за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен.
Излага, че осъдителната присъда е постановена при недостатъчност на
доказателствата, при неправилна преценка на събраните доказателства и
недоказаност на авторството. Поддържа, че единствено в показанията на св. З.
подсъдимият е посочен като автор, което се разграничавало от изложеното в
разпитите на останалите свидетели. Твърди, че освен че показанията на З. са
единствени, те и сами по себе си са противоречиви и са се променяли в хода на
цялото наказателно производство. Непосредствено след деянието св. З. била
заявила, че не е видяла кой удря пострадалия, а при разпита й 4 години по-
късно разпознава именно подсъдимия. Настоява, че всички останали
свидетели, намиращи се на местопроизшествието, не са видели подсъдимия да
нанася удар на пострадалия. Друг порок на присъдата, който е посочен от
защитата, е липсата на мотиви, тъй като в акта „мотиви“ на районния съд било
отделено много място за преразказ на пледоариите и съвсем малка част на
анализ на доказателствата, както и не се отговорило на въпроси на защитата. В
2
мотивите не било отделено място и на дактилоскопската експертиза счита
защитника, според която кенчето бира, с която е ударен пострадалият, е иззето
веднага, но по него не са намерени никакви дактилоскопни следи.
Подсъдимият поддържа заявеното от защитника си. В последната си
дума моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, като взе предвид изложеното в иницииращите
настоящото производство документи, доводите и възраженията на
страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна
проверка на атакуваната присъда намери следното:
Въззивният съд, след собствен комплексен анализ и преценка на всички
събрани по делото доказателства, установява следната фактическа обстановка,
която правилнo е приета и от районния съд:
Подсъдимият е К. Л. Р., роден на ******* г. в гр. София, българин,
български гражданин, неженен, със средно образование, работещ като
търговски представител, живущ в гр. София, ул. „*******, осъждан /след
датата на настоящото деяние/.
На 21.04.2017 г., около 23:00 ч. подс. К. Р. се намирал в магазин „С
март“, находящ се на адрес гр. София, ул. ******* В магазина се намирали и
св. З., и пострадалия К. Л., които заплащали покупките си на каса и се
насочвали към изхода на магазина. В близост до магазина, до изхода, имало
АТМ устройство /банкомат/. Пострадалият спрял до банкомата да изтегли
пари, а св. З. го изчаквала на изхода на магазина, около метър встрани от него.
В това време подсъдимото лице също вървяло към изхода на магазина и
носело в ръката си стъклена бутилка от бира. Подсъдимият приближил
пострадалия откъм гърба, леко странично и без причина му нанесъл удар със
стъклена бутилка в лявата половина на лицето, след което хвърлил бутилката и
напуснал мястото. Св. З., която възприела удара, отишла до пострадалия, за да
провери дали е добре, а той изпитвал силна болка и клекнал на пода. Бил
подаден сигнал до 112 и на място пристигнали полицейски служители на 04
РУ-СДВР и екип на ЦСМП. С нанесения на пострадалия удар от подсъдимия
било причинено счупване на лявата половина на горната челюст и навлизане
на кръв в костната пазуха на горната челюст, които наранявания в съвкупност
реализирали медико-биологичния признак счупване на челюст. Подсъдимият
не е осъждан към датата на деянието.
Настоящата инстанция възприема така изложените факти, базирайки
изводите си на надлежно събраните доказателства и доказателствените
средства:
Гласни доказателствени средства – разпит на постр. Л. (л.47 от делото),
разпит на св. Л. (л.50 от делото) разпит на св. З. (л.57 от делото и
показания, дадени на досъдебно производство на л. 19 от същото, от дата
22.04.2017 г.) разпит на С.С. (л.49 от делото), разпит на св. С. (л. 49 от
делото и л. 101 от досъдебното производство)
Заключение на съдебно-медицинска експертиза – приобщена с протокол
3
от 07.06.2023 г.
Заключение по комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза – л. 48-52 от досъдебното производство, приобщена с
протокол от 24.10.2022 г.;
Заключение от техническа експертиза – л. 29-35 от ДП и 75-76 от ДП,
приобщена с протокол от 24.10.2022 г.;
Дактилоскопна експертиза – л. 27 от ДП, приобщена с протокол от
24.10.2022 г.;
Писмени доказателства от досъдебното и съдебното производство;
Справка за съдимост.
При установяване на правнозначимите за пълното изясняване на
предмета на делото факти, свързани с въпроса извършено ли е
инкриминираното деяние от подсъдимия, въззивният съд се позовава най-
вече на показанията, изложени от св. З., св. С. и св. С., които са имали
възможност непосредствено да възприемат събитията. Св. З. е възприела, на
първо място, мъж, влизащ в магазина, като е видяла лицето му независимо, че
същият е носил качулка, тъй като подсъдимият се е движил срещу нея и както
посочва тя „засякла е поглед“ с него и така е възприела лицеви му
характеристики. Малко след това З. е възприела удар, нанесен на пострадалия,
като макар да не е видяла лицето на нападателя точно в момента на нанасяне
на увредата, то няколко секунди по-късно щом се е обърнала към нанасящото
удар лице, тя е успяла да възприеме как то бяга и как това лице е същото,
което тя ясно е видяла на входа при влизането му в магазина. Правилно на тези
думи на св. З. защитата противопоставя разпитите на служителките от
магазина – св. С. и св. С.. Несъстоятелен обаче се явява доводът, че
показанията на св. З. са в контраст с изложеното от другите две свидетелки.
Напротив, те са успели да възприемат същата фактическа обстановка, но това,
което не са видели е лицето на извършителя. Обстоятелство, което се изяснява
от свидетеля-очевидец З.. След като свидетелката е имала възможност да
види нападателя фронтално при първото им засичане в магазина, то същата е
направила впоследствие и валидно разпознаване на подсъдимия, закрепено по
делото на л. 98 от ДП. Законосъобразно е проведен разпитът й непосредствено
преди разпознаването, където тя е откроила характерните белези, по които
може да познае извършителя. Пред нея са били представени 4 снимки на
сходни лица, от които тя ясно е идентифицирала именно подсъдимия. Тези
действия са валидно закрепени в протокол, от където представляват и годен
способ за доказване, който установява идентичността на нападателя – подс. Р..
На следващо място, относно авторството на деянието и в отговор на
отправеното от защитата съждение, че се открива противоречие и между
показанията на св. З., дадени на досъдебно производство, и прочетени в
съдебно, както и тези, дадени при разпита й пред съдия в съдебната фаза
касателно това възприела ли е подсъдимия към момента на удара, то
настоящата инстанция намира за логично разяснението, изложено от
свидетелката в заседанието, в което тя посочва, че в действителност е казала,
4
че не е възприела извършителят при самия удар, но е успяла да се обърне и да
види как той бяга след удара, като съдът се доверява на това, че тя е успяла да
установи приликата на ударилото пострадалия лице, с това, което е видяла
няколко секунди по-рано да влиза в магазина, когато е имала и възможност да
възприеме лицевите му характеристики. При анализа на тези доказателства се
намира, че именно подсъдимото лице е извършило инкриминираното деяние.
Относно механизма на извършване на същото, доказателствата и
доказателствените средства, които подпомагат изясняването му отново са
показанията на св. З., но и тези на пострадалия Л. и на св. С. и св. С.. Всички
те възприемат последователността от събития, ударът с бирена бутилка.
Съвкупността от тази доказателствена маса пряко кореспондира с назначените
и изготвени СМЕ. Въззивният съд не констатира недостатъци на аналитичната
дейност на районния съд при кредитиране на заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза, тъй като то е обективно и компетентно
изготвено. В СМЕ се заключава, че са налице редица счупвания на левия
синус, левия долен орбитален ръб и др., които са реализирали
медикобиологичния признак „счупване на челюст“. Налице са и кръвоизлив в
горночелюстния синус, причинил временно разстройство неопасно за живота,
както и разкъсно-контузна рана, причинила временно разстройство неопасно
за живота. Вещото лице е заключило, че оздравителния процес, касателно
счупването, е около 2-3 месеца. С помощта на медицинската експертиза на
изготвилото заключението лице, настоящата инстанция, а от там и правилно и
контролираният съд, заключават юридическия характер на нанесената увреда,
която се явява именно средна такава по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК. Показанията на разпитаните свидетели категорично и без съществени
противоречия дават информация за последователността на случилото се –
лице от мъжки пол с качулка, което нанася удар по лицето на пострадалия с
бирена бутилка.
Споменатата от защитника дактилоскопна експертиза, която не е била
обсъдена от първоинстанционния съд, заключава, че от предоставената
стъклена бутилка бира не са се открили дактилоскопни следи. Подобно
заключение по никакъв начин не разколебава извършването на деянието от
подсъдимия, а само по себе си представлява данни, които не носят
информация, способстваща изясняване на фактите по делото. Липсата на
дактилоскопни следи не се равнява на открити на друго лице такива, което да
постави под въпрос авторството на деянието през тази призма.
Що се касае за техническата експертиза, направена по предоставено
видео от камерите на магазина, от същата е видно, че качеството на видеото не
е достатъчно да се идентифицира лицето, нанасящо удара. Въпреки годна,
експертизата не дава възможност за разпознаване на подсъдимия,
обстоятелство, което обаче е изяснено посредством годно извършеното
разпознаване от св. З.. То, като валиден способ за доказване, потвърждава
идентичността на лицето, нанесло удара на пострадалия.
5
Съдът провери и прецени и законосъобразността на
процесуалноследствените действия, предприети в двете фази на наказателното
производство, като намери същите за законосъобразни.
От горецитираната доказателствена съвкупност безпротиворечиво се
установява и датата и мястото на деянието, задължителни и необходими
елементи за съставомерността на едно деяние.
Относно съдимостта на подсъдимия Р., видно от справката му, лицето не
е било осъждано към датата на деянието – 21.04.2017 г. Налице се обаче
последващи осъждания за подсъдимото лице с влезли в сила присъди от
06.12.2017 г. и 02.05.2018 г.
Относно годността на подсъдимия да носи наказателна отговорност,
същата е налице видно от СППЕ, според която Р. е могъл да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си.
Представените в съдебно заседание пред първата инстанция епикриза и
служебна бележка не носят относима към делото информация, поради което и
не бяха кредитирани от настоящия съд.
От правна страна:
В съответствие с материалния закон районният съд от обективна страна
правилно е приел, че в посоченото в обвинителния акт време и на указаното
място подсъдимият осъществил състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т.
12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, което се приема и от настоящата инстанция.
От обективна страна подс. Р. е нанесъл удар със стъклена бутилка в
лявата половина на лицето на пострадалия, с което му причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата половина на горната
челюст и навлизане на кръв в костната пазуха на горна челюст. Въззивният
съд намира за правилно приетото от СРС, че действията на подсъдимото лице
са били породени именно от хулигански подбуди. Същите се изразяват в
стремеж у виновния към открито пренебрегване на обществения порядък, в
прояви на явно неуважение към обществото, като при самия процес на
причиняване на телесна повреда деецът цели да покаже себе си. Извършеното
от подсъдимия действие по нанасяне на удар в областта на лицето на
пострадалия съдържа в себе си характеризиращите това престъпление
елементи както от обективна, така и от субективна страна. В конкретния
случай подсъдимият е предприел нападение срещу пострадалия, без да е бил
поставен в състояние, което да е налагало да се отбранява или да е бил
провокиран от нападнатия по какъвто и да е начин, без даже да се познава с
него. Именно тези черти на извършеното от дееца, характеризират подбудите
му като хулигански.
Необходимо е да се обърне внимание и на изложения довод от
повереника на пострадалото лице, който намира, че деянието е извършено и с
расистки мотив. Настоящият съд намира за несъстоятелна тезата, че присъдата
следва да бъде изменена, тъй като на подсъдимия е следвало да бъде
6
повдигнато обвинение не само за хулигански (които се установиха), но и за
расистки подбуди. Освен че се касае за две отделни и независими една от
друга форми на изпълнителното деяние, следва да се припомни, че
въвеждането на нов квалифициращ признак или на нова форма на
изпълнителното деяние наред с повдигнатата от прокурора такава би могло да
наруши правото на защита на подсъдимото лице. Кой и за какво деяние следва
да бъде предаден на съд е в дискреционната власт на държавното обвинение и
първоинстанционният, а така и проверяващият съд, не биха могли да осъдят
по факти или правна квалификация, различна от тази, по която се е
защитавало предаденото на съд лице. Ето защо искането на повереника за
осъдително произнасяне от въззивния съд за расистки мотиви и то чрез
изменение на факти /каквото би се явило промяната в подбудите на лицето/ би
представлявало нарушаване на правото на защита и справедлив съдебен
процес.
Въззивният съд намира за правилни и изводите на районния съд за
субективната съставомерност на деянието на подсъдимия. Деянието е
извършено при форма на вината умисъл, вид умисъл - пряк. Подсъдимият е
съзнавал, че с нанасяне на удар със стъклена бутилка по лицето на
пострадалия, ще бъдат причинени общественоопасни последици, като е и
искал тяхното настъпване.
На последно място, въззивният съд провери и индивидуализацията на
наказанието, наложено от първия съд. Проверяващата инстанция съобрази
отправната позиция, че за това престъпление се предвижда наказание от две
до десет години лишаване от свобода. В действителност чистото съдебно
минало на подсъдимия към датата на деянието се явява смекчаващо
отговорността обстоятелство, както е посочил районния съд, но към него
следва да се включи и младата възраст на дееца при извършване на
престъплението. Правилно като отегчаващо отговорността обстоятелство е
възприетото от районния съд наличие на нанесени на пострадалия и други
травматични увреждания, които не са включени в състава на престъплението,
а именно тези, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Въззивният съд намира за необходимо като отегчаващо отговорността
обстоятелство да отнесе и осъжданията на лицето, постановени след датата на
процесното деяние. Същите имат отношение към обществената опасност на
дееца, като следва да се има предвид, че осъжданията са за „хулиганство“,
както и лека телесна повреда по хулигански подбуди чрез нанасяне на удар с
бутилка в лицето на пострадал. Това поведение на подсъдимия показва едно
трайно незачитане на обществения ред, от където и обуслява една по-висока
степен на обществена опасност на Р.. С оглед взетите предвид степен на
обществена опасност на деянието и дееца, както и при равнопоставеност на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, настоящият съд
не може да се съгласи с първоинстанционния, че наложеното наказание следва
да бъде ориентирано към законовия минимум, а именно 3 години „лишаване
от свобода“, както е било определено от СРС, а същото е следвало да бъде
7
ориентирано към средния размер на предвиденото в санкционната част на
така повдигнатото престъпление. Все пак, въпреки и самостоятелна
инстанция по фактите и по правото, въззивният съд е ограничен в преценката
си от принципите в наказателното правораздаване, какъвто се явява принципа
да не се влошава положението на подсъдимото лице при липса на съответен
протест или жалба в тази посока от частния обвинител. Ето защо настоящата
инстанция следва да потвърди първоинстанционната присъда и в частта
относно наложеното наказание.
Районният съд правилно е решил и съпътстващите наказателноправното
осъждане въпроси, свързани с присъждането на разноските.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменение или отмяна,
поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето
решение.
Така мотивиран и на основание чл. 334‚ т. 6, вр. чл. 338 от НПК
Софийски градски съд, НО, XVI състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 14 от 24.01.2024 г. по НОХД №
10732/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104
състав, с която подсъдимият К. Л. Р. е осъден за престъпление по чл.131, ал.1,
т.12 вр. с чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8