Р
Е Ш Е
Н И Е№ 4479
гр. Пловдив, 22.11.2019 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично
съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета
година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 17097 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422
от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „Интернешънъл
Саламанка Капитал" ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк."Люлин 9", блок 963, ет. 1, офис 11;
представлявано от Д. В. Д. - Уп., чрез адв. В. срещу: В.С.К. ЕГН: ********** *** за
признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от 280,68 лева - главница по Договор за заем **** -*** от
**.**.****г. ведно със законната лихва върху нея от момента на подаване на
Заявлението /25.01.2016г./ по
чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане. Притендира
разноск в настоящето и заповедното приозводство.
В
исковата молба се твърди, че на 17.06.2015г. между страните е сключен Договор за заем
-потребителски кридит- **** - *** от **.**.****г., с нотариална заверка Рег.№
****/**.**.**** г. на ****** М. З., с Рег.№ *** на Нотариалната камара, с район
на действие Районен съд - Пловдив. По него ищеца като заемодател предоставил на
ответника-заемополучател сумата от 1500 лева за срок от 36 месеца. Съгласно Чл.
4 от Раздел II "Общи положения " на Договора за заем, същия влиза в
сила с предаване от заемодателя на заемополучателя на заемната сума. Заемната
сума в размер на 1464,00 лева, след удържане на сумата от 36 лева за нотариална
такса, която се заплаща от заемателя, съгласно т.10 от Раздел IX „Допълнителни
разпоредби“ е преведена на ответницата по изрично посочена от нея с молба
банкова сметка. ***етницата на четири вноски за периода м.октомври 2015г.,
м.ноември 2015г., м.декември 2015г. и м.януари 2016г. от по 70,17 лв. е подадено Заявление за
издаване на Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист за четири
вноски с изтекъл срок на падежа. Образувано е ч. гр. д. № 830/2016г. по описа
на Районен съд- гр. Пловдив, по което е издадена Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение. Исковата претенция касае ежемесечни вноски в
част - главница. Постъпило
е възражение от длъжницата. Налице са уговорки за отказ от договора от страна
на длъжницата, и възможност за предсрочно погасяване. С преустановяване на
плащането са препятствани и възможностите за контакт с заемополучателя.
В предоставения срок за отговор ответницата оспорва иска. Твърди, че общите
условия не са подписани от нея. Няма описан лихвен процент и това води до
недействителност на договора. Не става ясно как е изчислен. Няма посочване как
се извършва разпределянето на вноските към дължимите суми. Не се дължат лихви и
неустойка поради недействителността и същите следва да се прихванат с
главницата.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложените писмени доказателства-Стандартен европейски формуляр(лист
21-22 от делото); индивидуален договор за заем от 17.06.2015 г., погасителен
план (лист 16-17 от делото), молба от 17.06.2015 г.(лист 20 от делото),
преводно нареждане от 17.06.2015 г. е видно, че между „Бързи кредити“ ООД и ответницата е
сключен договор за заем от 17.06.2015 г., по който същата е получила сумата от
1464 лв. ,след приспадане на нотариални такси, и е поела задължение за връщане
на сума от 1500 лв., предоставена и в заем, на 36 месечни вноски от по 70,17
лв., съгласно погасителен план, в периода 15.07.2015-15.06.2018 г., при годишен
лихвен процент от 37,70%.
От приложеното ч. гр. д. 830/16 г. на ПРС е видно, че на заявителя-ищец в
настоящето производство е издадена заповед за изпълнение за притендирано от
него вземане в размер от 280,68 лв.- главница по договор от 17.06.2015 г.
дължима за периода 10.2015-01.2016 г-4 вноски.
От изготвеното заключение от 10.07.2019 г. по извършената ССЕ се
установява, че по договора за заем е извършено плащане на 18.09.2015 г. в
размер на 498,50 лв. с което са погасени 125 лв. от дължимата главница и 373,50
лв. от лихвата.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради подаденото възражение от длъжника по издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. дело № 830/16 г. на ПРС по реда на чл. 410 от ГПК и разпоредбата на
чл. 415 от ГПК, е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен
установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД.
Тъй като ищеца, с предишно наименование „Бързи кредити“ ООД представлява
финансова институции по смисъла на чл.3а ЗКИ, регистрирана при БНБ, същия се явява кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че той
е изпълнил задълженито си по договора за заем като е превел
уговорената сума съобразно постигнатото съгласие за приспадане на платените
такси за нотариална заверка на документите.
Доколкото
договорът
е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като
размерът на шрифта не се установява да е по-малък от 12; посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването
му; лихвеният процент; годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит;
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски следва да се приеме, че липсват
нарушения на формата на договора, съгласно специалния ЗПК.
Спазено е и изискването на чл. 11, ал.
1, т. 12 ЗПК, въвеждащ задължение за кредитора да информира потребителя
за правото му при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно извлечение от сметката под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания, като само в този
случай планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и
когато е приложимо – допълнителните разходи. Това право на ответника е изрично
записано в раздел III, т. 4.2 от договора. Искане в тази насока не е било
отправяно, поради което и не може да се преценява дали евентуално
предоставената информация би отговаряла на критериите поставени с нормата. Макар и в
договора да няма отделно записване на общия размер
на договорната лихва не е налице недействителност на същия, защото такова самостоятелно изискване за
съдържанието не е предвидено в чл. 11 ЗПК. Тъй като процесния годишен
процент на разходите от 44,95 % не надвишава 50% не е налице нищожност на
договорката за същия.
Съдът намира
за доказано поетото задължение на ответницата за връщане на предоставената и
сума от 1500 лв. и договорена възнаградителна лихва на 36 месечни вноски от по
70,17 лв.
Тъй като от
изготвеното заключение по допусната ССЕ, кредитирано изцяло от съда като безпристрастна
и компетентно изготвена се установява, че на 18.09.2015 г. ответницата е
извършила плащане на сума от 498,50 лв. отнесена от ответника за погасяване на
дължима главница и лихва, а по делото се притендира само вземане за главница в
размер от 280,68 лв. по непогасени вноски за м. 10; 11 и 12 на 2015г. и м. 01.
на 2016 г., явяващи се по погасителния план 4,5,6 и 7 вноска; съдът намира че
извършеното плащане е погасило изцяло дължимите седем вноски за периода от
15.07.2015 г. до 15.01.2016 г. с общ размер от 491,19 лв., между които и
притендираните такива и макар да не е посочено, каква част от всяка вноска
съставлява главница и каква лихва, доколкото задълженото е покрито изцяло
следва да се приеме, че с направеното плащане е погасена изцяло притендираната
главница.
Ето защо
предявеният иск се явява неоснователен
и следа да бъде отхвърлен.
Относно
разноските:
Предвид
изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, на основание основание
чл. 78, ал. 3 ГПК такива следва да се присъдят на ответницата. С оглед представените
доказателства за внесен депозит в размер от 150 лв. за възнаграждение на вещото
лице по допусната ССЕ и представеният договор за правна защита и съдействие и
пълномощно (лист 42 от делото) както и
отправено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 от ЗА съдът намира, че сумата от 150 лв. за деловодни
разноски следва да се присъди на ответницата, а дължимата сума от 300 лв. съобразно
чл. 7, ал.2, т.3 НМРАВ следва да бъде присъдена
лично на пълномощника на ответницата адвокат Б..
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Интернешънъл
Саламанка Капитал" ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк."Люлин 9", блок 963, ет. 1, офис 11;
представлявано от Д. В. Д. - Уп., срещу:
В.С.К. ЕГН: ********** *** иск за признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от 280,68 лева - главница по Договор за заем **** -*** от
**.**.****г. ведно със законната лихва върху нея от момента на подаване на
Заявлението /25.01.2016г./ по
чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, жк."Люлин 9", блок 963,
ет. 1, офис 11; представлявано от Д. В. Д. - Уп. да заплати на В.С.К. ЕГН: ********** ***,
сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева) за разноски за производството
ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, жк."Люлин 9", блок 963,
ет. 1, офис 11; представлявано от Д. В. Д. - Уп. да заплати на адвокат Д.Г.Б. с личен №
********** с адрес: ***, сумата от 300 лв. (триста лева) за адвокатско възнаграждение за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ:
/ П / ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.