№ 110039
гр. С., 07.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско
дело № 20231110135424 по описа за 2023 година
Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, подадено от ФИРМА срещу длъжника В. М. К. за следните суми:
главница в размер на 174,21 лева, възнаградителна лихва в размер на 5,49
лева за периода от 24.12.2021 г. до 05.08.2022 г., договорна компенсаторна
неустойка в размер на 43,89 лева за периода от 24.12.2021 г. до 05.08.2022 г.,
законна лихва за забава в размер на 19,64 лева за периода от 01.05.2022 г. до
01.06.2023 г., неустойка за забава в размер на 175,00 лева, начислена
еднократно за периода от 01.02.2023 г., и законна лихва от датата на подаване
на заявлението до изплащане на задължението. В заявлението е посочено, че
вземанията произтичат от Договор за паричен заем № 611439, сключен с
длъжника на 24.12.2021 г.
На първо място, заявлението следва да бъде отхвърлено за претенцията за
договорна неустойка в размер на 43,89 лева. В заявлението е посочено, че
съгласно уговореното в чл. 5 и чл. 11 от договора между заявителя и
длъжника се дължи неустойка за непредоставяне в тридневен срок, считано
от усвояване на заемната сума, на обезпечение по начина и реда, посочен в
Общите условия. Съдът счита, че подобна уговорка се явява нищожна.
Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват (чл. 92, ал. 1 от ЗЗД). При договора за заем основното задължение
на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка, уговорена по посочения
начин, въвежда възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не
1
на главното задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се явява
непредоставяне на предвиденото обезпечение. С оглед на размера (и предвид
съотношението му към размера на заетата сума) и начина на уговарянето
неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, поради което същата се явява нищожна поради
противоречието й с добрите нрави (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД).
Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК предвижда, че съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът отказва издаването
на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, или когато е налице обоснована
вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите
(ЗЗП). Предвид това по отношение на представения договор за заем са
приложими правилата на Закон за потребителския кредит (ЗПК) и
разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП.
Съдът намира, че клаузите, от които произтичат вземанията за: неустойка
за забава в размер на 175,00 лева, начислена еднократно, е в противоречие с
правилата на ЗПК. Клаузите за заявеното вземане са неравноправни и имат за
цел единствено да заобикалят императивната разпоредба на чл. 33 от ЗПК.
Подобна уговорка се явява противоречаща на нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК,
съгласно която при забава потребителят дължи само законна лихва, каквато
не се явява претендираната.
По изложените съображения заявлението в посочените части следва да
бъде отхвърлено. Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и
отхвърлена част на заявлението и при произнасянето си по разноските за
заповедното производство със заповедта за изпълнение, като отхвърли
искането за държавна такса за сумата над 11,92 лева до сумата от 25,00 лева,
както и за сумата над 23,83 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение (при определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК общ
размер от 50,00 лева).
По изложените съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, подадено от ФИРМА срещу В. М. К. в частта за: сумата в размер на
43,89 лева, представляваща договорна компенсаторна неустойка за периода
от 24.12.2021 г. до 05.08.2022 г., сумата в размер на 175,00 лева,
представляваща начислена еднократно на 01.02.2023 г. неустойка за забава,
както и в частта за разноските над сумата от 11,92 лева до сумата от 25,00
лева за държавна такса, и над сумата от 23,83 лева до сумата от 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3