№ 605
гр. София, 26.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:З.Е.
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от З.Е. Гражданско дело №
20221110127264 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:04 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ М. И. М. – редовно уведомена, не се явява, представлява се
*** с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ *** – редовно уведомен, представлява се от *** с
пълномощно по делото.
ВЕЩО ЛИЦЕ Р. Р. С. – редовно уведомен, явява се.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
При липса на процесуални пречки за даване ход на делото,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението по изготвената ССЕ,
депозирана в деловодството на съда на 16.01.2023 г.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Р. С. , 44 години,
неосъждан, без дела и родство със страните.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ПРЕДУПРЕДЕНО ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА
1
ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 291 НК. ОБЕЩА ДА ДАДЕ ВЯРНО
ЗАКЛЮЧЕНИЕ.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Представил съм заключение, което поддържам.
***: Нямам въпроси, да се приеме заключението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. НА ВЪПРОСИ НА ***:
По задача 1 и 13: По отношение на задача 1 и задача 13 има разлика в
изчислението. По отношение на задача 1 е изчислена само разликата за
платена в повече възнаградителна лихва, тоест установена е разлика между
фактически платената възнаградителна лихва и дължимите вноски за
възнаградителна лихва по първоначално уговорения лихвен процент по
първоначален погасителен план без капитализация или 6,20 % без промяна,
тоест по лихвения процент по първоначалния погасителен план.
По отношение на задача 13 въпросът не касае само каква е разликата, а
задачата е каква е разликата във вноските. Във вноски съответно в
изчислението съм включил не само лихвата, но главница, лихва и такса за
управление, както е видно в таблица 8, съответно в изчислението и разликите,
които съм установил по задача 13 са разлики по реално платени вноски
кредита, като вноската включва главница, лихва, такса управление, минус
дължимите вноски по кредита, които също включват същите компоненти
главница, лихва, такса управление по първоначално уговорен погасителен
план, защото вследствие на изменението на лихвения процент се променя
съответно структурата на месечната вноска и вътре съотношението на
отделните компоненти в нея, тоест двете изчисления по условия са различни
според мен и аз съм направил тази разлика. Разликата за един и същ период
идва от това, както посочих по-горе, че съм разбрал въпроса по този начин.
Вноската по кредита не е само лихва, тя включва и още два компонента.
Задача 13 касае каква е разликата. Остатъчната платена главница, според мен
няма отношение. Тя се променя съобразно дължимите главнични вноски по
кредита във всеки един месец, определени при лихвен процент от 6,2 %.
Сравнил съм така изчислените вноски при лихва 6,20 % с платените вноски
2
със същия вид компоненти, които фактически са платени по кредита
ефективно и съм установил разликата, а главницата се изменя съобразно
лихвен процент 6,20 %, без промяна, съобразно правилото на анюитета.
По задача 2: Получената валутна разлика, изчислението в колона 9 на
таблица 2, като тази разлика е получена като разлика - базата за изчислението
са фактически платените суми за главница, изравнителна лихва и такси
управление, колони 2,3,4 и 5 – това са компонентите, които съм взел при
изчислението. Не съм отразявал от кого е платена сумата, защото самото
условие по задачата е да се вземат всички плащания по кредита за конкретния
период, като тези плащания, от една страна, съм ги остойностил по
приложения от банката курс на превалутиране на кредита, който е посочен в
заглавието на колона 8 – 1,613155 без промяна и, също така, същите плащания
във франкове съм ги изчислил в евро, като съм приложил действащия курс
към датата на всяко едно плащане, като така превръщам франковете в лева,
след което левовете по фиксинга на БНБ за еврото ги обръщам в евро и
получавам две различни суми за плащания в евро, като от тях изчислявам
разликата, тоест в единия случай прилагам курса от 2008 г.- превалутиране,
без да го променям, а в другия случай прилагам актуалния курс на БНБ на
лева за швейцарския франк, за да може да се отчете изменението на валутния
курс. Именно по този начин и се получава разликата по колона 9.
Изчислението е колона 7 минус колона 8 е равно на колона 9 (събирателно). В
това изчисление са включени всички вноски, които фактически са платени,
включително и тези за увеличена лихва, тъй като платените вноски са именно
и за увеличен лихвен процент, респективно, за увеличени месечни вноски,
тъй като плащанията са правени съобразно вноските, които банката е
начислявала, а тя е начислявала вноските съобразно изменението на лихвения
процент по кредита. Кредитополучателят е плащал съответно с увеличението
на лихвения процент, респективно с увеличението на месечните вноски и аз
на база на тези ефективни плащания съм изчислил валутната разлика върху
тях.
По задача 3: Видно от страница 11 от заключението, от таблица 3 се
вижда, че на годишна база от 2016 г. насам разходите на банката се
увеличават, което означава, че банката привлича повече депозити, влогове от
граждани и население, за които дължи годишна премийна вноска в размер на
0,5 % за фонд „Гарантиране на влоговете“. По отношение на
3
останалитекомпоненти в таблица 4, колона 2 се забелязва също тенденция
към удържане на по-голям размер резерви от страна на БНБ към банката,
което също е показател, че привлечените средства от банката се увеличават.
По отношение на останалите компоненти, които се намират в таблица 4,
колони 4,5,6 се вижда, за периода, за който са изследвани, за процесния
период 2017 г. – 2021 г., в общи линии се вижда, че суап на Гърция и суап на
България плавно намаляват от 2017 г. нататък. Виждаме стойностите как към
2017 г. започват на суап на Гърция с 8,72 %, която стойност към последния
ред от таблицата 30.09.2020 г. е 1,48 %, а суап на България е по същия начин
към 30.04.2017 г. първия ред е 1,12 % и към 30.09.2020 г. е 0,54 %, тоест,
налице е плавен спад на тези показатели. Изследвал съм само за процесния
период. Дали това е довело до обективна причина за изменение- ефектът, за
който ме питате, е от 2008 г.
По задача 6: Съобразно условието на задача 6 и предходната задача,
въпреки че не е допусната от съда, но те са логически свързани двете задачи.
По изчислението по задача 6 се приема, че кредитът е в евро и е в размер на
60 300 евро, като не е извършвано никакво превалутиране, а просто е изготвен
погасителен план за кредит от 60 300 евро при срок на договор съгласно
процесния договор за кредит и лихвен процент, какъвто е бил по
първоначално уговорения по кредита.
По задача 7: Задача 7 е на база на констатациите по предходния въпрос.
Сумата от 15 403,40 евро е отговорът на задача 6 от заключението, тъй като
задача 7 е свързана със задача 6. На база изчислението на задача 6 съм
отговорил и на условието по задача 7, като уточнявам - изчислението по
задача 6 и задача 7, за която вие питате в момента е в приложение 1 към
заключението, като тя е резултативна. Сумата е разлика между платените
суми за главница, възнаградителна лихва и такса управление, остойностени
по актуалния курс на БНБ към датата на плащане, съответно в лева и там по
фиксинга в евро, за да се получат плащанията в евро да се остойностят, като
от тази сума изваждам платените вноски за кредит от 60 300 евро пак за
главница, възнаградителна лихва и такси за управление. Тя включва всички
разлики общо. Показва остатъка по главницата, тъй като задачата касае какъв
е размерът на платената главница по кредита, и съм посочил с плащанията за
процесния период каква част от главницата е покрита, тоест би била погасена
4
и какъв е остатъкът от главницата, неплатеният остатък към крайната дата на
изчислението. „Погасена“ за целите само и единствено на това изчисление,
тъй като изчислението е алтернативно. Същото се отнася и за остатъка.
По задача 9: Отпуснатият с процесния договор за кредит – кредит е
усвоен в разплащателна сметка на ищцата в швейцарски франкове при
„Юробанк България“ АД (сметката е стр. 14, абзац 1, накрая завършва с
последни цифри 1301), като след усвояване на кредита в швейцарски
франкове се извършва превалутиране съобразно условие по чл. 2 на договора.
Не мога да кажа дали банката е щяла да отпусне такъв кредит във франкове
ако не е бил за покупка на имот. Възможно е това да е бил продукт на банката
за ипотечни кредити, банката да предоставя кредити чрез равностойността на
сума в евро в швейцарски франкове, както е условията в процесния договор.
Сега ако някой поиска потребителски кредит, банката може да не му
предложи в швейцарски франкове, а може да му предложи в някаква друга
валута, това не го знаем. Според мен би трябвало сумата, която е отишла по
сметката с последни цифри 1301 в швейцарски франкове ищцата би могла да
отиде и да изтегли сума в швейцарски франкове, като това е ако приемем, че
го нямаше условието, че сумата се предоставя за покупка на имот- тоест,
кредитът е целеви.
По задача 12: Изчислението по този въпрос касаещо лихва, е на база
отново на реално платените суми, тоест то включва и увеличението на
лихвения процент, като това се вижда от колона 4, таблица 7 където се вижда
лихвеният процент. В тази задача се включва, от една страна, увеличението
на лихвения процент, а от друга страна се включва изменението на валутния
курс, като в таблицата е направено отново сравнение между извършените
плащания на възнаградителна лихва по актуален курс по БНБ на лева за франк
и от там от лева по фиксинга на БНБ за еврото 9 (колона 12) и съответно са
изчислени заплатените суми за възнаградителна лихва по приложения от
банката курс на превалутиране на кредита за всички плащания (колона 13) и
разликите са изчислени на база на точно на тези два различни валутни курса.
В единия случай вземаме към всяка една дата на плащане, а в другия случай е
към датата на превалутирането.
По задача 15: Платените суми от трети лица представляват
захранванията по разплащателната сметка, тоест парите, които са внасяни по
5
разплащателната сметка, от които, след тяхното постъпване банката удържа
дължимите месечни вноски, тоест това са кредитните операции по
разплащателната сметка докато погасяванията са дебитни операции, като те
са след това, след като се осигури необходимата парична наличност. Това са
внесените суми по сметката на ищцата. На стр. 27, абзац 2 – „разликите за
лихви са извадени от валутните разлики, съгласно изчислението по колона 16
на приложение 3“. Таблица 1 (стр. 5,6,7,8) е първата таблица на задачата на
ищеца, където сме изчислили разликата за надплатена възнаградителна лихва.
Разликата от 5185,96 франка – тази разлика е премахната. Задачата на стр. 25
в началото съм посочил платената възнаградителна лихва чрез вноски от
трети лица е в общ размер на 15 702 франка. Тук са взети плащанията на
лихва с парите на третите лица, а не с парите, които ищцата е внасяла.
Плащанията включват увеличения лихвен процент. На стр. 26 започва
изчислението на валутните разлики, като са дадени варианти.
***: Да се приеме заключението.
***: Нямам повече въпроси. Оспорвам отговорите по задача 6 и задача 7.
Изчисленията са направени при допускане, че кредитът е в евро, което се
установи, че не е така и изчисленията съответно са неотносими към предмета
на делото. Не оспорвам в останала част експертизата, да се приеме.
СЪДЪТ намира, че оспорването е по същество доколкото това е един от
основните спорни въпроси по делото и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на вещото лице, на същото да се изплати
възнаграждение по внесения депозит за сумата от 1800 лева.
ИЗДАДАДОХА СЕ 2 бр. РКО за сумите от по 800 лева и 1000 лева.
***: На основание чл. 214, ал. 1 ГПК правя увеличение на предявените
искове, посочила съм ги подробно в молба, която представям. Нямам други
доказателствени искания.
6
***: Възразявам по увеличението на размера. Считаме същото за
неоснователно, тъй като експертизата е установила други цифри на
претендираните вземания. Считаме, че по отношение на иска за надвзети
лихви по т. 1 трябва да се вземат стойностите, дадени от експертизата в
отговора на задача 13 или евентуално по задача 18.
СЪДЪТ на основание чл. 214 ГПК намира, че с оглед защитата на
ответника, предвид на обстоятелството, че изменението се прави само и
единствено относно размера и на обстоятелството, че експертизата е в срок,
то и искането е основателно с оглед защитата на ответника, чиито права не се
нарушава и СЪОБЩАВА на страните, че при изготвяне на крайния съдебен
акт, ще бъде изчислена дължимата държавна такса и в случай, че има разлика
от внесената от ищеца, ще се дадат съответните указания и
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА изменение на първоначално предявените искове единствено
и само относно размера им така, както е направено в молба в днешното
съдебно заседание.
СТРАНИТЕ: Нямам други доказателствени искания.
При липса на доказателствени искания от страните,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
***: Моля да уважите предявените искове така, както са посочени в днес
представената молба за увеличение на исковите претенции. Претендирам
разноски, за което представям списък за разноски по чл. 80 ГПК с препис за
другата страна. Моля да ми бъде даден срок да представя писмена защита, в
която ще изложа подробни съображения.
7
***: Моля да отхвърлите така предявените искове по подробно изложени
съображения в отговора на исковата молба. Моля да съобразите, при
евентуално уважаване на исковете за надвзети лихви и валутни разлики
направените от третите лица вноски изчислени от вещото лице по задача 15,
като съответните суми бъдат приспаднати от евентуално уважените размери
от исковете, тъй като ищцата не е обедняла с внасянето на тези суми, а те са
внесени от трети лица, които имат право единствено да претендират за
тяхното връщане. Моля да ни бъдат присъдени разноски, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК. Моля да ми бъде даден срок да представя
писмена защита.
Дава възможност на страните да представят писмена защита в 2-
седмичен срок, считано от днес.
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.
Съдебното заседание приключи в 15:52 часа.
Протоколът е изготвен на 27.01.2023 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
8