Р Е Ш Е Н И Е
№
05.05.2021 година, гр. Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД в публично
съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година,
в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАНКА
ПЕНЧЕВА
с участието на
секретаря Донка Табакова, като разгледа докладваното от съдия Пенчева а.н.дело № 382 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба
на Р. Ф. Д. срещу Наказателно постановление № 36-0000465 от 13.08.2020 г.,
издадено от и.ф. Директор на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" - гр. Пловдив, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания, както следва: 1./ глоба в размер на 2 000 лв.,
на основание чл. 93, ал.1, т. 1 ЗАвП, за нарушение на
чл. 66, ал.1, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България; 2./ глоба в
размер на 2 000 лв., на основание чл. 93, ал.1, т. 1 ЗАвП,
за нарушение на чл. 66, ал.1, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България; 3./
глоба в размер на 2 000 лв., на основание чл. 93, ал.1, т. 1 ЗАвП, за нарушение на чл. 66, ал.1, т. 3 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България; 4./ глоба в размер на 200 лв., на основание чл. 105 ЗАвП,
за нарушение на чл. 62, ал.1, изр. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България; и 5/
глоба в размер на 200 лв., на основание чл. 105 от ЗАвП, за нарушение
на чл. 67, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници
и товари на територията на Република България.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт и се иска неговата
отмяна. Твърди се, че административнонаказващият
орган неправилно е квалифицирал извършвания превоз като специализиран, а не
като случаен, поради което е изградил необосновани правни изводи, че са
извършени посочените нарушения. Позова се на нарушения на процесуалния закон,
изразяващо се в несъответствие между нарушената и санкционната разпоредба в
частта по първото от нарушенията, в което е обвинен.
В съдебно заседание
чрез адв. Д.-АК Пазарджик, поддържа жалбата. Претендира разноски.
Органът издал,
обжалваният акт, в писмено становище, счита наказателното постановление за
правилно и законосъобразно и моли да се
потвърди.
Жалбата е подаден в
срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /препис от обжалвания акт е връчен на жалбоподателя
на 16.10.2020 г., а жалбата е подадена на 21.10.2020 г./, от легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
От представените
писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено следното:
При осъществяване на
контролните си правомощия на 29.07.2020 г., на главен път II-84, преди входа за гр. Велинград, до сушилня за
„Хмел“, служителите на РД АА Пловдив-инспектор Н.Г.Р. и инспектор А.С.И., около
15, 30 часа, подали сигнал със стопа палка на автомобил Мерцедес 410 Д, с рег.
№ *****, който се движил по посока гр. Велинград. Водачът не се подчинил на
подадения сигнал и продължил движението си, поради което бил последван от
свидетелите със служебния автомобил и застигнат и спрян в началото на града,
след бензиностанция „Лукойл“, преди входа за магазин „Лидл“. Установило се, че
с превозното средство пътуват шестнадесет лица. Пред контролните органи пътниците
заявили, че всеки ден пътуват от с. Грашево за с. Щърково и че са наети селскостопански
работници в с. Щърково. Заявили, че се връщат от работа.
Установило се, че водач
на превозното средство е жалбоподателят Р. Ф. Д.. От него били изискани
документи за превозното средство. От представеното удостоверение за регистрация
се установило, че е собственост на „Стиф-34“ ЕООД, ЕИК ********* и че е от
категория М2. След справка в регистъра на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" за издадените удостоверения за обществен
превоз на пътници, се установило, че за това превозно средство има издадено
удостоверение № 025366, което обаче е към лиценз за обществен превоз на пътници
№ 00322, издаден на друго лице- ЕТ „Ориент-ЯД-Янчо Лимончев“,
ЕИК: *********, а не към лиценза на „Стиф-34“
ЕООД. Изискали от водача издаденото към съответния лиценз удостоверение,
каквото той не представил.
Проверяващите
квалифицирали превоза като специализиран, като взели предвид обясненията на
пътниците и изискали съдействие от ДИТ Пазарджик. Затова поискали от водача да
представи пътен лист за извършвания специализиран превоз, издаден от превозвача
и маршрутно разписание, съгласувано с Областен отдел „Автомобилна
администрация“ Пазарджик. Д. обяснил, че няма такива документи и че никога не
са му издавани.
Запитали пътниците
дали са им издавани карти за специализиран превоз, на което те отговорили
отрицателно.
На автомобила не била
поставена и табела за специализиран превоз.
На същата дата на
жалбоподателя бил съставен АУАН Серия А
№ 274918 за това, че на 29.07.2020 г., около 15,30 часа, на главен пъп II 84, км. 35+860 до сушилня „Хмел“ ,управлява автобус с
рег. № ****, мерцедес 410Д, кат. М2, собственост на „Стиф-34“ ЕООД, ЕИК:
*********, като извършва обществен превоз на пътници-„специализиран превоз“ на
16 броя пътници от с. Щърково за с. Грашево, като извършва следните нарушения:
1./ водачът не представя удостоверение на ППС № 025366 към лиценз 003222 за
обществен превоз на пътници на територията на Република България на фирма ЕТ „Ориент-ЯД“-Янчо Лимончев“, ЕИК: *********; 2./ без пътен лист; 3./без
маршрутно разписание, съгласувано с ОО
АА Пазарджик; 4./ 16 броя пътници са без карти за специализиран превоз на
пътниците; 5./ автобусът не е обозначен с табели за превоз за „специализиран
превоз“. Прието е, че с това са нарушени
съответно чл. 66, ал.1 т. 1 , чл. 66, ал.1 т. 2, чл. 66, ал.1 т. 3 чл. 62, ал.1, изр. 1 и чл. 67, т. 1 от
Наредба № 33 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз
на пътници и товари на територията на Република България.
Актът е съставен в присъствието
на жалбоподателя и му е надлежно връчен. При съставянето му водачът посочил, че
има възражения. На 06.08.2020 г. депозирал писмени възражения срещу акта.
Въз основа на
съставения АУАН, на 13.08.2020 г. е издадено обжалваното наказателно
постановление № 36-0000465, в което фактическите обстоятелства и нарушените
разпоредби са посочени по идентичен начин с тези в акта. С него на
жалбоподателя са наложени административни наказания глоба, както следва: 1./ в
размер на 2 000 лв., на основание чл. 93, ал.1, т. 1 ЗАвП,
за нарушение на чл. 66, ал.1, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България; 2./ в
размер на 2 000 лв., на основание чл. 93, ал.1, т. 1 ЗАвП,
за нарушение на чл. 66, ал.1, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България;
3./ в размер на 2 000 лв., на
основание чл. 93, ал.1, т. 1 ЗАвП, за нарушение на
чл. 66, ал.1, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България; 4./ в размер на 200 лв.,
на основание чл. 105 ЗАвП, за нарушение на чл. 62,
ал.1, изр. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България; и 5/ в размер на 200 лв., на
основание чл. 105 от ЗАвП,
за нарушение на чл. 67, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република Българи
Гореизложената
фактическа обстановка съдът установи от показанията на свидетелите Н.Р. и А.И. и отчасти на управителя на
„Стиф-34“ ЕООД- свидетеля Д.Т., както и от представените писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията служителите на РД АА Пловдив, като последователни,
логични и взаимно допълващи се. Двамата разпитани свидетели единодушно
заявяват, че в хода на проверката жалбоподателят Д. не е представил
удостоверение № 025366 към лиценз 00322, попълнен пътен лист по образец, съгласно
приложение № 11 по чл. 66, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.,
съгласувано с Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пазарджик маршрутно
разписание, съгласно приложение 9а към чл.
61, ал. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999
г., че на пътниците не са издавани карти за специализиран превоз и че автобусът
не е обозначен с табела за превоз за „специализиран превоз“. Това обстоятелство
не се опровергава от показанията на свидетеля на жалбоподателя-А.Т.. Основно
възраженията са, че в случая е извършван друг вид превоз и за извършването му не
са приложими изискванията, които се твърди, че жалбоподателят не е спазил.
При така установена фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Актът за установяване на административното
нарушение и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни
органи съгласно чл. 92, ал. 1 ЗАвП, т. 6 от Заповед №
РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и Заповед № 1320/10.08.2020 г. на Изпълнителния директор на ИААА,
във вр. чл. 92, ал. 2 ЗАвП, в предвидените в чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 ЗАНН срокове.
По същество, съдът намира подадената жалба за
частично основателна.
Не е спорно обстоятелството,
че на 29.07.2020 г. с превозно средство
с рег. № **** от категория М2, собственост на „Стиф-34“ ЕООД, е извършван
обществен превоз на пътници, т.е. за чужда сметка и срещу заплащане, доколкото
не се твърди, че превозваните пътници са служители на дружеството или че
превозът им обслужва основаната му дейност. Този извод се потвърждава от
разпита на свидетелите Р. и И., които са установили, че заедно с водача в
превозното средство пътуват още шестнадесет лица, които пред тях са заявили, че
всеки ден пътуват от с. Щърково за с. Грашево,
както и от представената по делото фактура-л. 61 по делото за заплащане
на превоз на пътници.
Не е спорно
обстоятелството, че превозното средство е собственост на дружеството „Стиф-34“
ЕООД, ЕИК: *********, което притежава лиценз за извършване на превоз на пътници
на територията на Република България.
Спорно е дали е
извършван специализиран, или случаен превоз и кое и лицето превозвач.
Съдът счита, че от
представените по делото доказателства, се налага категоричен и несъмнен извод,
че с посоченото в обжалваното наказателно постановление превозно средство, на
29.07.2020 г. Р. Ф. Д. е извършвал специализиран превоз на пътници и че
превозвач е „Стиф-34“ ЕООД, ЕИК: *********.
Съгласно легалната
дефиниция, дадена в § 1, т. 23 от ДР на ЗАвП,
специализиран превоз е превоз на работници, служители и учащи по договор с
определени от клиента маршрут и разписание, а съгласно § 1, т. 24 от ДР на ЗАвП
случаен превоз е превоз на предварително определена група пътници без промяна в
състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени
условия.
В конкретния случай, при
извършената от служителите на РД Пловдив проверка, пътуващите в превозното
средство са заявили пред тях, че са наети работници в селското стопанство, че
всеки ден пътуват от с. Грашево, до с. Щърково, където работят и че се прибират
от работа. На същата дата всички, включително и сочената от жалбоподателя като
възложител на „случайния превоз“ Ф.С.Д.-неговата съпруга, която се възползва от
правото си по чл. 119 НПК да откаже да свидетелства, са попълнили
собственоръчно декларации по чл.402, ал.1, т. 3 КТ, че са наети от „Чери дриймс“ и мястото на работа е в с. Щърково. Това се
потвърждава и от представените по делото Протокол № ПР 2029805/27.10.2020г. за
извършена проверка от 29.07.2020 г. до 12.10.2020 г. на ДИТ Пазарджик, ведно с
уведомления по чл. 65, ал. 5 КТ. От тях е видно, че превозваните лица, са имали
сключени срочни трудови договори по чл. 68, ал. 1,т.1 КТ с „Чери дриймс“ ООД, ЕИК: *********. Ето защо съдът счита, че в
случая е извършван специализиран превоз на работници, а не случаен превоз,
поради което неоснователно е възражението на жалбоподателя, че неправилно
контролните органи са квалифицирали превоза като специализиран.
Тъй като превозът се е
извършвал с превозно средство, собственост на е „Стиф-34“ ЕООД, ЕИК: *********,
то съдът намира, че това дружество е именно лицето превозвач.
Съдът не кредитира
представените по делото от жалбоподателя писмени доказателства- Договор на наем
на автобус „Мерцедес 410 Д“, с рег. № ****, с рама WDB6114681Р293789 от 10.07.2020 г., сключен между „Стиф-34“ ЕООД и „Лакосте“ ЕООД, пътническа ведомост за случаен превоз №
341252/29.07.2020 г., пътен лист № 341252 от 29.07.2020г. за случаен превоз,
предварително уведомление до Началника на ОО АА Пазарджик за извършван случаен
превоз на 29.07.2020 по маршрут с начален пункт с. Грашево, краен пункт с.
Щърково, извършван с автобус „Мерцедес 410 Д“
с ДКН **** и Трудов договор № 3 от 28.07.2020 г. между „Лакосте“ ЕООД и Р. Ф. Д.. Тези доказателства, като частни
документи и не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, създадени са в
подкрепа защитната теза на жалбоподателя и не кореспондират на останалия събран
по делото доказателствен материал. По
време на проверката жалбоподателя не е представил договор за наем на превозното
средство, а в подаденото до административнонаказващия
орган възражение по чл. 44, а 3 ЗАНН и в жалбата пред съда, не е твърдял, че
превозвач е друго лице. Съдът като взе предвид, че управител на двете дружества
е едно и също физическо лице-свидетеля Д.А.Т.,
намира, че същият е антидатиран. Трудовият договор между водача и „Лакосте“ ЕООД е с дата един ден преди проверката, а уведомление
по чл. 62, ал. 3 КТ до ТД НАП по седалище на дружеството за сключването му е
изпратено на следващия ден 29.07.2020 г.-датата на проверката. Остават неясни обаче
съображенията, поради които работодателят е допуснал до работа лице, преди да
му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в нарушение на
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 КТ, освен ако не е искал да ползва тези
доказателства в подкрепа на защитната си теза. Освен това от представената
информация от РД „Автомобилна администрация“ Пловдив справка се установява,
че нито „Лакосте“
ЕООД, нито „Стив-34“ ЕООД са подавали уведомление към ОО АА Пазарджик за
извършване на „случаен превоз“ на дата 29.07.2020 г. от с. Грашево до с.
Щърково, а представеното такова от жалбоподателя е без поставен входящ номер, не
е придружено с пощенско клеймо, не е удостоверено с копие от електронния запис
за изпращането, съхранен в система за сигурно електронно връчване, поддържана
от Държавна агенция "Електронно управление", съгласно чл. 26, ал. 4
от Закона за електронно управление, нито има данни, че е изпратено по факс,
поради което съдът намира, че такова изобщо не е изпращано.
1./ Относно нарушението по чл. 66, т. 1 от
наредба № 33 от 03.11.1999 г.
Съдът намира, че в
тази част наказателното постановление следва да се отмени, поради допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие между установените
факти и дадената правна квалификация на нарушението и наказанието.
Административнонаказващият орган е приел, че на 29.07.2020 г. е
извършван специализиран превоз с превозно средство, собственост на фирма
„Стиф-34“ ЕООД, но че с това е извършено нарушение на чл. 66, т. 1 от Наредба №
33 от 03.11.1999 г., тъй като водачът не е представил удостоверение към лиценз,
издадено на дружество, което не е негов собственик, без да е посочено, въз
основа на кои обстоятелства, счита че водачът е бил длъжен да притежава и да
представи такова удостоверение, т.е. каква е правната връзка между собственика
на автобуса и притежателя на удостоверението. С това е нарушено правото на
жалбоподателя да разбере въз основа на кои обективни обстоятелства контролните
органи са приели, че извършил нарушението и да организира защитата си. Отделно от това, ако за превозното средство е
издадено удостоверение към определен лиценз, но водачът не го представя, следва
да носи отговорност по чл. 93, ал. 2 ЗАвП, а не по
ал. 1, както в случая е прието.
По изложените
съображения, съдът счита, че наказателното постановление в тази част следва да
се отмени.
2./ В частта относно нарушенията
на чл. 66, т. 2 и чл. 66, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България, съдът счита,
че наказателното постановление е законосъобразно и следва да се потвърди.
Разпоредбата
на чл. 66, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. предвижда, че по време
на работа водачът представя при поискване от контролните органи попълнен пътен
лист по образец. В конкретния случай жалбоподателят Д. е пренебрегнал
изпълнението на посочената нормативна разпоредба, поради което, според съда, правилно
е ангажирана административнонаказателната му отговорност за извършеното
нарушение на чл. 93, ал.1, т. 1 от Закона за автомобилните превози. Съгласно
тази разпоредба, следва да бъде наложено административно наказание на
субект, който извършва превоз на пътници без редовно попълнен пътен лист по
образец. След като, както се установи, че такъв пътен лист не е издаван, жалбоподателят, в хода на административнонаказателното производство и пред
съда не представя попълнен пътен лист по
образец, а и не твърди да е издаван такъв, правилно е прието, че следва да му
бъде наложено наказание, съгласно тази разпоредба.
Съгласно чл. 61, ал. 2
и ал. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г., неразделна част от договора за специализиран
превоз е и разписание по образец / приложение № 9а/, подписано от двете страни по договора за
превоз, което да е съгласувано с регионалното звено Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" в областта, на чиято територия се намира
предприятието и което е съобразено с началото и края на работното време на
клиента.
В случая за
извършвания превоз не е имало такова съгласувано маршрутно разписание, поради което жалбоподателят не е изпълнил
задължението си съгласно чл. 66, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г., с което
е извършил нарушение на чл. 93, ал.1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози.
3./ В частта относно
нарушението на чл. 62, ал.1, изр. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г., съдът
намира, че наказателното постановление следва да се отмени.
Посочената разпоредба предвижда, че
превозвачът издава картата за специализиран превоз на пътника. Не е обаче
нормативно предвидено издадената карта да се предава във фактическата власт на
водача, поради което за жалбоподателя не възниква задължение нито да притежава,
нито да представя карти за специализиран превоз при извършване на превоза,
поради което не е субект на посоченото нарушение и неправилно е ангажирана
отговорността му по чл. 105, ал.1 ЗАвП.
4./ В частта относно
нарушението на чл. 67, т. 1 от Наредба №
33 от 03.11.1999 г., наказателното постановление трябва да се потвърди.
След като безспорно се
установи, че водачът е извършвал специализиран превоз на пътници, същият е следвало да обозначи превозното средство с табела с надпис
"Специализиран превоз", но не го е сторил, поради което следва да му
бъде наложено наказание по чл. 105, ал.
1 ЗАвП.
В случая, съдът счита,
че извършваните нарушения не представляват маловажен случай по смисъла на чл.
28, б. „А“ ЗАНН. Нарушените разпоредби защитават обществените отношения при
извършване на обществен превоз на пътници, свързани контрола и сигурността на
транспортната дейност, поради което извършените нарушения се отличават с
присъщата за тях степен на обществена опасност, още повече, че при извършване на превоз на пътници е
недопустимо да се допускат компромиси със съпътстващите превоза документи.
При
индивидуализация на наказанието е спазен чл. 27 ЗАНН, предвид че за извършените
нарушения са предвидени наказания в абсолютно установен размер, в какъвто са
наложени.
По отношение на
разноските аз процесуално прадставителство, съдът
намира за неоснователна претенцията на Р. Ф. Д..
Съгласно указанията в
т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, само заплатените от страната разноски подлежат на
възмездяване, и то ако е извършването им
е доказано. В договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане,
освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се
осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в
случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В
този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната
не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
В случая обаче в
сключения между жалбоподателя и процесуалния представител Договор за правна
помощ от 20.10.2020 г. не е уговорен начин на плащане на адвокатското възнаграждение-в
брой или по банков път, поради което не може да се приеме, че е доказано
заплащането им.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000465 от
13.08.2020 г., издадено от и.ф. Директор на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" - гр. Пловдив, в частта с която на Р. Ф. Д.,
ЕГН: **********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на
2 000 лв., на основание чл. 93, ал.1, т. 1 ЗАвП,
за нарушение на чл. 66, ал.1, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България;
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000465 от
13.08.2020 г., издадено от и.ф. Директор на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" - гр. Пловдив, в частта с която на Р. Ф. Д.,
ЕГН: **********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лв., на основание чл. 105, ал.1 ЗАвП, за
нарушение на чл. 62, ал.1, изр. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България;
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 36-0000465 от 13.08.2020 г., издадено от и.ф. Директор на
Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - гр. Пловдив, в
частта с която на Р. Ф. Д., ЕГН: **********,*** е наложено административно
наказание глоба в размер на 2 000 лв., на основание чл. 93, ал.1, т. 1 ЗАвП, за нарушение на чл. 66, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 36-0000465 от 13.08.2020 г., издадено от и.ф. Директор на
Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - гр. Пловдив, в
частта, с която на Р. Ф. Д., ЕГН: **********,*** е наложено административно
наказание глоба в размер на 2 000 лв., на основание чл. 93, ал.1, т. 1 ЗАвП, за нарушение на чл. 66, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000465
от 13.08.2020 г., издадено от и.ф. Директор на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" - гр. Пловдив частта, с която на Р. Ф. Д., ЕГН: **********,*** е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв., на основание чл. 105, ал.1 ЗАвП, за нарушение на чл. 67, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Р. Ф. Д.,
ЕГН: **********,*** за заплащане на разноски по а.н.дело № 382/2020 г. на
Районен съд Велинград.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева