РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Силистра, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Д. Василева
при участието на секретаря П. Г. Т.
като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно
наказателно дело № 20243420200652 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К. Г. ...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр.С., представлявано от управителя И. К. О., против
Наказателно постановление № 19-2400138/25.07.2024г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда” гр.С., с което на ТД - жалбоподател, на
основание чл. 416, ал.5 от Кодекса на труда вр. чл.55 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда
е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева
за нарушение на чл. 20, ал. 3, т. 10 от Наредба № 5/11.05.2009г. за реда, начина
и периодичността за извършване оценка на риска вр. чл. 21, ал.2, т.3 от
Наредба № РД-07-3/18.07.2014г. за минималните изисквания за микроклимата
на работните места.
В жалбата се изтъкват доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради неправилно приложение на материалния закон.
Подчертава се, че няма причинна връзка между пролежаването на работника
Ш. Б. в болнично заведение заради бактериална чревна инфекция и
изготвените от работодателя, приети и публично достъпни документи, по
осигуряване на здравословни безопасни условия на труд. Иска се отмяна на
НП, алтернативно случаят да бъде квалифициран като маловажен. Пред съда
жалбата се поддържа чрез представител по пълномощие.
Административно-наказващият орган, чрез процесуален представител,
1
оспорва жалбата като неоснователна. Визира, че са спазени всички изисквания
на процесуалните правила при издаване на НП, като подчертава, че не се
твърди и не се предполага от страна на АНО причинна връзка между
наказания работодател и състоянието на работника, полагал труд в деня на
самата проверка. Подчертава, че случилото се е инцидент, а не трудова
злополука, като настъпилото влошаване на състоянието на работника не е
било свързано с климатичната обстановка, но заявява, че поддържа
обвинителната теза. Счита, че не са налице предпоставките за определяне на
случая като маловажен по смисъла на чл.415в, ал.1 КТ. Моли за
потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски за
процесуално представителство по делото.
Районна прокуратура - Силистра, при редовност на призоваване, не се
представлява, не е депозирано становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна,
предвид което се явява процесуално допустима.
Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени
поотделно и в тяхната взаимовръзка, преценка доводите на страните, въз
основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното:
На 20.06.2024 г. Ш. Ш. Б., ангажиран по силата на трудов договор
№005/28.02.2022 г. като работник при „К. Г.“ ЕООД гр.С., осъществявал
трудовата си дейност по цепене на дърва в обсега на база на ТД в град С.,
където се намирал и склада за съхранение на дървата. Към 16.00 ч.
управителят и представляващ ТД-жалбоподател - И. О., който също бил на
мястото, възприел, че работникът видимо не изглежда добре. Наредил му да
спре работа и да си почине. Работник заявил, че ще се оправи и отказал да
бъде извикана Спешна помощ. Седнал на пейка, но му станало зле, което
мотивирало О. да се обади на тел.112 за Спешна помощ. Поради оплаквания
от коремни болки, гадене, повръщане, работникът постъпил на лечение в
отделение „Инфекциозни болести“ при МБАЛ – С., като вследствие
извършените изследвания се констатирало, че е пострадал от бактериална
чревна инфекция. Издадена била епикриза и болничен лист след
пролежаването в болничното заведение.
Поради така подадения сигнал на мястото на инцидента отишли и
инспекторите от Д„ИТ“ - С. св.Т. и св.Ц., които изискали управителят да
представи „съответните“ документи.
На 15.07.2024 г., в присъствието на последния, бил съставен АУАН №
19-2400138/15.07.2024г., за нарушение на чл. 20, ал.3, т.10 от Наредба №
5/11.05.2009г. за реда, начина и периодичността за извършване оценка на риска
вр. чл. 21, ал.2, т.3 от Наредба № РД-07-3/18.07.2014г. за минималните
изисквания за микроклимата на работните места. В обстоятелствената част на
акта са отразени горепосочените обстоятелства досежно прилошаването на
работника и реакцията на управителя, както и че в представената за проверка
2
документация е налице оценка на риска от топлинен удар при работа на
открито през горещия период на годината. Визирано е, че простъпката е
намерила израз в това, че работодателят не е изготвил актуална програма за
създаване на подходяща организация на работното време, включваща
осигуряване на почивки с подходяща честота и продължителност при работа
на открито.
С издаденото въз основа на акта наказателно постановление,
възпроизвеждащо словесната и правна рамка на административното
обвинение, на ТД-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лева, на основание чл. 413, ал.2 вр. чл.55 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд.
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени в установените от закона
срокове, от компетентни длъжностни лица и при съобразяване на изискуемите
от закона реквизити, като тяхно задължително съдържание.
Изяснените по делото фактически обстоятелства посредством
показанията на св.Т., св.Ц. и поясненията на управителя на ТД-жалбоподател,
обсъдени и с писмените доказателства, еднопосочно и безпротИ.речИ.
разкриват, че не е налице причинно-следствена връзка между влошилото се
здравословно състояние на работника и вмененото на работодателя като
нарушение. Видно от текстовата част на адм.обвинение в същото не се
съдържат факти, относими към дадената правна квалификация на посоченото
за нарушение. Не е установявано, че на работника не са били давани почивки
през обозначен времеви интервал в рамките на който е полагал труд, не е
констатирано каква е била продължителността на работното му време на
открито, какво е било времето като метеорологична обстановка в конкретния
ден – температура на въздуха, влажност, атмосферно налягане, как това е
повлияло състоянието му, ако и имало такова въздействие, тъй като е
недопустимо обвинението да се гради на база предположения или лични
съждения на актосъставителя, че понеже било лятно време температурата
навън била висока. Данни за визираните обстоятелства не се съдържат във
фактическите рамки на обвинението, като препращането към приложени по
преписката документи не измества задължението на актосъставителя и на
АНО конкретно, точно и ясно да посочат всички относими към сочената за
нарушена правна норма обстоятелства.
Констатирано е, че работодателят е извършил оценила риска от
топлинен удар при работа на открито през горещия период на годината. При
оценката (л. 27-л.29) е установено, че съществува риск от топлинен удар,
спазми вследствие обилни изпотявания, измръзване, промени в имунната
реактИ.способност предвид работата на открито и др., което обвързва
работодателя съгласно чл. 21, ал.1 от Наредба № РД-07-3/18.07.2014г. за
минималните изисквания за микроклимата на работните места, да разработи и
мерките, фиксирани в ал. 2, в това число и посочените в адм. обвинение по
чл.21, ал.2, т. 3 като „актуална програма за създаване на подходяща
3
организация на работното време, включваща осигуряване на почивки с
подходяща честота и продължителност при работа на открито“.
Доказателствата по делото разкриват, че три дни след съставянето на
акта такава програма е била представена, като същата се съдържа в
административно-наказателната преписка и е с положен син печат на Д „ИТ“
– С., което обстоятелство не е посочено от обвинението и не е било отчетено
при издаването на НП.
Съдът приема, че нарушението, за което се търси ангажиране на
адм.наказателната отговорност на търговеца - липса на фиксираната от
процесните разпоредби програма, се явява отстранено веднага след
установяването му и няма произтекли каквито и да са вредни последици, тъй
като липсва взаимовръзка между влошаването на състоянието на работника и
ненавременното изготвяне на т.нар. „актуална“ програма. Предвид това, с
оглед и спецификата на настоящия казус, вмененото на ТД-жалбоподател като
административна простъпка се явява маловажно по смисъла на чл. 415в, ал. 1
КТ. Съдът намира за справедлИ. наказанието в неговия минимален размер от
100 лева, като самият факт на санкциониране на ТД-работодател е достатъчен
фактор на този етап, който да повлияе занапред навременното спазване
изискванията на закона.
С оглед изхода на делото, за осъщественото процесуално
представителство пред настоящата инстанция на административно-
наказващия орган при Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра се следват
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл.
63д, ал. 3 ЗАНН.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН и
чл.63д ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-2400138/25.07.2024г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.С., с което на „К.
Г. ...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С.,
представлявано от управителя И. К. О., с което е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 20,
ал.3, т.10 от Наредба № 5/11.05.2009г. за реда, начина и периодичността за
извършване оценка на риска вр. чл. 21, ал.2, т.3 от Наредба № РД-07-
3/18.07.2014г. за минималните изисквания за микроклимата на работните
места, като преквалифицира деянието по 415в, ал.1 КТ и НАЛАГА
имуществената санкция в размер от 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА „К. Г. ...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С., представлявано от управителя И. К. О., да заплати на Главна дирекция
4
„Инспекция по труда“ разноски в размер на 80.00(осемдесет) лева за
процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр.Силистра, по реда на Административно-процесуалния кодекс, в 14-
дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5