РЕШЕНИЕ
гр. София, 13.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 15375 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 5137049/29.08.2018
г., подадена от Н.К.Х., чрез адвокат Р.Д. срещу решение № 454581/20.07.2018,
постановено по гр. дело № 44729/2017 г. по описа на СРС, ГО, 153 състав, в
частта с която са отхвърлени предявените от Н.К.Х. срещу „Б.В.****“ ЕООД, ЕИК ******искове,
както следва: иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнение, извършено със Заповед
№ 001/22.06.2017 г. на управителя на „Б.В.****“ ЕООД; иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „готвач“ в „Б.В.****“ ЕООД; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ за заплащане на сумата от 6300 лева, представляваща обезщетение за
оставане без работа в резултат на незаконно уволнение за периода 22.06.2017 г.
– 22.12.2017 г.; иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата от 1050 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовия
договор без предизвестие; иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за разликата
над уважения размер от 550 лева до пълния предявен размер от 750 лева,
представляваща част неизплатено трудово възнаграждение за месец юни 2017 г.;
иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за разликата над уважения размер от 50
лева до пълния предявен размер от 1050 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2017 г.; иск с правно основание чл. 150 КТ
вр. чл. 262, т. 2 и т. 3 КТ за разликата над уважения размер от 450,24 лева до
пълния предявен размер от 877,10 лева, представляваща възнаграждение за положен
48 работни часа извънреден труд в работни дни в периода 01.06.2017 г. –
17.06.2017 г.
С решение № 454581/20.07.2018, постановено по гр. дело №
44729/2017 г. по описа на СРС, ГО, 153 състав ответникът „Б.В.****“ ЕООД е
осъден да заплати в полза на ищеца Н.К.Х. суми, както следва: на основание чл.
128, т. 2 КТ за сумата от 550 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за месец юни 2017 г.; на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от
50 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2017 г.; на основание чл. 150 КТ вр. чл. 262, т. 2 и т. 3 КТ сумата от 450,24
лева, представляваща възнаграждение за положен 48 работни часа извънреден труд
в работни дни в периода 01.06.2017 г. – 17.06.2017 г.
С решението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
„Б.В.****“ ЕООД е осъден да заплати в полза на ищеца Н.К.Х. сумата от 104,74
лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 6
ответникът „Б.В.****“ ЕООД е осъден да заплати по сметка на съда сумата от
65,71 лева, представляваща разноски за държавна такса и депозит за вещо лице,
съразмерно на уважената част от исковете.
Във въззивната жалба срещу решение № 454581/20.07.2018,
постановено по гр. дело № 44729/2017 г. по описа на СРС, ГО, 153 състав са
изложени съображения за неговата неправилност. Поддържа се, че необосновано
първоинстанционният съд е приел, че трудовото правоотношение е било прекратено
на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Посочва се, че е налице противоречие в условията
на представения по делото трудов договор, тъй като в т. 3 от същия е посочено,
че трудовият договор се сключва за неопределено време, а в т. 4, че трудовият
договор се сключва със срок за изпитване за шест месеца, уговорен в полза на
работодателя. Излагат се съображения, че по делото липсват доказателства за
сключен между страните по спора срочен трудов договор със срок за изпитване за
шест месеца, поради което изводът на първоинстанционният съд, че трудовият
договор е бил срочен по смисъла на т. 4 от същия, а не за неопределен срок по
т. 3 е необоснован. Твърди се още, че заповедта за прекратяване на
правоотношението не е основана на правото на изпитване. Предвид горните
съображения, жалбоподателят счита, че уволнението на Н.К.Х. е незаконно, като
се поддържа, че е доказано и обстоятелството, че ищцата е останала без работа
за период от 6 месеца в резултат на това незаконно уволнение, както и размерът
на обезщетението за оставането ѝ без работа.
Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваните части и за постановяване на друго, с което претенциите на ищцата да
бъдат уважени изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Б.В.****“
ЕООД не е депозирала отговор на въззивната жалба.
В проведеното по настоящото дело открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищцата – въззивник – адвокат Д.,
поддържа изложеното във въззивната жалба и моли за нейното уважаване.
Претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК.
В проведеното по настоящото дело открито съдебно
заседание въззиваемата страна не изпраща процесуален представител.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира следното:
Жалбата срещу решение № 454581/20.07.2018, постановено по гр. дело № 44729/2017
г. по описа на СРС, ГО, 153 състав е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, допустима
е и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния
съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта
в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
По аргумент от разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ писмената
форма на трудовия договор е условие за неговата действителност. В исковата
молба се твърди, че между страните по делото е възникнало трудово
правоотношение по сключен на 31.05.2017 г. трудов договор № 015/31.05.2017 г.
За установяване на това обстоятелство по делото са събрани писмени
доказателства, а именно трудов договор № 015/31.05.2017 г. и справка за приети
и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от 01.06.2017 г., от които се
установява, че по силата на цитирания по-горе трудов договор между страните е
възникнало трудово правоотношение, с което ищцата е приела да изпълнява в
ответното дружество длъжността „Готвач“ с адрес на месторабота ул. „Д-р Любен
Русев“ № 6. Видно от т. 3 от раздел „ Предмет, срок на договора и място на
работа“ на процесния трудов договор, същият се сключва за неопределен срок, а
съгласно т. 4 от същия раздел, трудовият договор се сключва със срок за
изпитване 6 месеца, който е уговорен в полза на работодателя.
От приобщената към доказателствения материал по делото
Заповед № 001/22.06.2017 г. за прекратяване на трудов договор № 015/31.05.2017
г. се установява, че възникналото между страните по спора трудово
правоотношение по силата на сключен между тях трудов договор № 015/31.05.2017
г. е прекратено от страна на работодателя, поради несправяне от страна на
работника с работните задачи. Установява се също, че прекратяването е извършено
в 6-месечния срок за изпитване, уговорен между страните в т. 4 от раздел „
Предмет, срок на договора и място на работа“ от трудовия договор, именно поради
несправяне на работника с работните задачи.
Във въззивната жалба са изложени възражения, че е налице
противоречие в условията на представения по делото трудов договор, тъй като в
т. 3 от същия е посочено, че трудовият договор се сключва за неопределено
време, а в т. 4, че трудовият договор се сключва със срок за изпитване за шест
месеца, уговорен в полза на работодателя. Излагат се съображения, че по делото
липсват доказателства за сключен между страните по спора срочен трудов договор
със срок за изпитване за шест месеца, поради което изводът на първоинстанционният
съд, че трудовият договор е бил срочен по смисъла на т. 4 от същия, а не за
неопределен срок по т. 3 е необоснован. Предвид горното въззивният съд намира,
че следва да разясни разликата между срочен трудов договор по смисъла на чл.
68, ал. 1 КТ и трудов договор със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ. В тази
връзка следва да бъде посочено, че съгласно чл. 70, ал. 1 КТ, когато работата
изисква да се провери годността на работника да я изпълнява, окончателното
приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6
месеца. За разлика от клаузата срок по чл. 68, ал. 1 КТ при която значението на
срока се изчерпва с продължителността на времето, през което лицето изпълнява
възложената му работа, в договора със срок за изпитване клаузата срок е
допълнена с една специфична цел – “изпитване”, т.е проверка на професионалните
качества на работника или служителя. В случая срокът е не само време, през
което работникът или служителят изпълнява трудовите си задължения, но и време,
през което работодателят наблюдава и оценява неговите професионални качества,
за да реши дали да се сключи окончателен трудов договор, а работникът/служителят
решава дали работата отговаря на неговите изисквания. Тази разлика предпоставя
различното основание и ред за прекратяване на единия и другия договор. Докато
срочният трудов договор се прекратява по право с изтичането на срока, трудовият
договор със срок за изпитване може да се прекрати във всеки момент, докато трае
продължителността на договора без предизвестие с нарочен писмен акт на
страната, в чиято полза е уговорен срокът – /в този смисъл Решение №
534/20.06.2002 г. по гр.д. № 998/2001 г., Решение № 1740/2002 г. по гр.д. №
2093/2001 г. III г.о./ С изтичането на срока за изпитване отпада възможността
за прекратяване на договора и той се смята за окончателно сключен – чл. 71, ал.
2 КТ. Уговорката за изпитване може да се направи както при сключване на трудов
договор за неопределено време, така и при сключване на срочен трудов договор.
Трудовият
договор със срок за изпитване може да се прекрати във всеки момент, докато трае
продължителността на договора без предизвестие с нарочен писмен акт на
страната, в чиято полза е уговорен срокът.
Гореизложеното съпоставено с установените по делото
обстоятелства и събраните доказателства налага извод, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че процесният трудов договор е сключен със
срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, които дава право на
последния да провери професионалните качества на работника и в случай, че
последният не се справя с работата да прекрати трудовия договор без предизвестие
с нарочен писмен акт, доколкото срокът за изпитване е бил уговорен в негова
полза.
Видно от посоченото в представената заповед №
001/22.06.2017 г. за прекратяване на трудов договор № 015/31.05.2017 г. същият
се прекратява поради причината, че работникът Н.К.Х. не се справя с поставените
ѝ работни задачи, поради което се налага извод, че заповедта за
прекратяване на процесното трудово правоотношение е основана именно на правото
на изпитване. Заповед № 001/22.06.2017 г. е издадена в писмена форма, като
видно от отбелязванията върху самата заповед, екземпляр от нея е връчен лично
на ищцата на 22.06.2017 г., поради което се налага извод, че същата е законосъобразна,
както и извършеното въз основа на нея прекратяване на трудовото правоотношение
възникнало между „Б.В.****“ ЕООД и Н.К.Х. по силата на трудов договор №
015/31.05.2017 г.
С оглед съвкупната преценка на всичко изложено до момента,
въззивният съд намира, че ответникът законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото
правоотношение с работника на посоченото в заповедта основание.
Решението с което е отхвърлен предявеният иск по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ срещу „Б.В.****“ ЕООД е постановено при правилно приложение
на материалния закон и следва да се потвърди.
По отношение предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2
и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, настоящият съдебен състав
намира, че доколкото същите са обусловени от уважаването на главния иск за
признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна и предвид изводите на
въззивната инстанция, че главния иск е неоснователен, то съединените с него
искове също се явяват неоснователни. Решението на СРС, с което са отхвърлени
предявените срещу „Б.В.****“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е постановено при правилно
приложение на материалния закон и следва да се потвърди.
По изложените съображения, доколкото други доводи за
неправилност на първоинстанционния съдебен акт не са наведени, следва да се
приеме, че решението на Софийския районен съд е правилно и законосъобразно в
обжалваните части и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба –
оставена без уважение.
В необжалваните части решението е влязло в сила.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има въззиваемата
страна. Същата не е поискала присъждането на такива до приключване на
последното заседание пред настоящата съдебна инстанция, поради което и не
следва да ѝ бъдат присъждани.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 454581/20.07.2018,
постановено по гр. дело № 44729/2017 г. по описа на СРС, ГО, 153 състав, в
частта с която са отхвърлени предявените от Н.К.Х. срещу „Б.В.****“ ЕООД, ЕИК ******искове,
както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на
уволнение, извършено със Заповед № 001/22.06.2017 г. на управителя на „Б.В.****“
ЕООД; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „готвач“ в „Б.В.****“ ЕООД; иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на сумата от 6300 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно
уволнение за периода 22.06.2017 г. – 22.12.2017 г.; иск с правно основание чл.
221, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 1050 лева, представляваща обезщетение
при прекратяване на трудовия договор без предизвестие; иск с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ за разликата над уважения размер от 550 лева до пълния
предявен размер от 750 лева, представляваща част неизплатено трудово
възнаграждение за месец юни 2017 г.; иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ
за разликата над уважения размер от 50 лева до пълния предявен размер от 1050
лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017
г.; иск с правно основание чл. 150 КТ вр. чл. 262, т. 2 и т. 3 КТ за разликата над
уважения размер от 450,24 лева до пълния предявен размер от 877,10 лева,
представляваща възнаграждение за положен 48 работни часа извънреден труд в
работни дни в периода 01.06.2017 г. – 17.06.2017 г.
Решение № 454581/20.07.2018, постановено по гр. дело
№ 44729/2017 г. по описа на СРС, ГО, 153 състав в необжалваните му части е
влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.