№ 1124
гр. София, 13.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно
дело № 20211100603661 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал.8 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при СРП срещу определение на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 22 състав от 14.07.2021г., постановено
по н.ч.д.№ 5568/21г. по описа на СРС, с което е отменено постановление на СРП от
08.03.2021г. за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 830/2020г. по
описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр. № 23 456/2020г. по описа на СРП, водено за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В протеста се твърди незаконосъобразност на атакуваното определение с
изложени подробни съображения. Счита се, че изводът на СРС за неприложимост на
разпоредбата на чл. 183, ал.3 от НК в случая е неправилен, а действията по двата му
акта от 20.05.2021г. и от 14.07.2021г. съдържат взаимоизключващи се твърдения.
Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и потвърждаване на
постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в протеста, материалите
по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Протестът е основателен.
Обосновано и в съгласие със събраните по делото доказателства /показанията на
свидетели и писмени доказателства / е прието, че досъдебно производство №
830/2020г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр. № 23 456/2020г. по описа на СРП е
1
образувано на 21.08.2020г. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, извършено в
периода от 27.02.2020г. до м. 08.2020г. и касаеща неплащането на месечна издръжка на
малолетните деца И.М. и Л.М. в размер на по 150 лв. за всяко дете.
Не е спорно, че с решение № 308948 от 23.12.2019г. на СРС, 3 ГО, 37 състав,
влязло в законна сила на 27.02.2020г., И.М. е осъден да заплаща месечна издръжка на
двете деца чрез майката и законен представител М.И. в размер на от по 150 /сто и
петдесет/ лева за всяко дете, считано от 09.05.2017г.
Също така от приложената вносна бележка и показанията на св. М.И. се
установява, че в хода на воденото д.п. – на 19.02.2021г. И.В.М. е заплатил дължима
парична сума в размер на 3600.00 лева по банков път на законния представител на
малолетните И.М.М. и Л.И.М. - М.И. с основание за банковия превод /„плащане на
дължима месечна издръжка“/ и период, за който се отнася /от месец март 2020г. до
месец март 2021г./.
Именно това поведение на И.М. е мотивирало прокурора да прекрати
наказателното производството, приемайки наличието на хипотезата на чл. 183, ал.3 от
НК.
За да отмени това постановление на прокурора СРС е счел, че изводът на
прокурора за приложение на привилегията по чл. 183, ал.3 от НК е неправилен, тъй
като И.М. е осъден да заплаща месечна издръжка на двете си деца, считано от
09.05.2017г., а платил издръжка единствено за периода месец март 2020г. - месец март
2021г.; от показанията на св.М.И. се установява, че дължимата сума за издръжка не е
била плащана И.М. от началния момент /09.05.2017г./, посочен в решението.
При така очертаните и релевантни за изхода на наказателното производство
данни, въззивният съд намира, че правилно представителят на СРП е прекратил
воденото д.п., приемайки в мотивите към постановлението за прекратяване на
наказателното производство за установени фактите за осъществено от И.М.
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК и чрез последващото му поведение ( плащане на
дължимата издръжка) – привилегията на чл.181, ал.3 от НК, предпоставяща и
прекратяването на наказателното производство. Спорният момент по делото е откога
деецът по чл.183, ал.1 от НК следва да носи наказателна отговорност за
противоправното си поведение – според СРС това е моментът, визиран в съдебното
решение, а според прокурора – от момента на влизане на решението в сила.
Законосъобразен е изводът на прокурора – деецът носи наказателна отговорност,
когато след влизане в сила на осъдителното решение не е изплатил дължимите вноски
за издръжка в размер на два или повече месеци. Това разрешение следва от самия
състав на престъпление по чл. 183, а.1 от НК и принципите за стриктно тълкуване на
наказателно правните норми и съдебната практика отдавна е безпротиворечива, че за
неплатена издръжка за период, предхождащ влязлото в сила решение, лицето не носи
наказателна отговорност, а само гражданска такава ( изрично в този смисъл р.
№484/16. 10.1980г. по н.д. № 486/1980г., 1 н.о., ВС). В този смисъл съпоставката между
влизането на решението в сила ( 27.02.2020г.), периодът на разследваното
престъпление по чл.183, ал.1 от НК ( м. 03.2020г. до м. 08.2020г.) и изплатената на
19.02.2021г. от М. издръжка за двете деца за периода от м.03. 2020г. до м. 03.2021г.,
2
несъмнено води до извод, че деецът следва да се възползва от привилегията, визирана в
чл. 183, ал.3 от НК, респ. е предпоставка за прекратяване на воденото срещу него
наказателно производство.
Решението за изхода на производството е обусловено от пораждащите действие в
наказателния процес основни негови начала, едно от които се явява и принципът за
обективност, всестранност и пълнота на провежданото разследване. В контекста на
тези размисли настоящата съдебна инстанция намира, че са осъществени всички
следващите се процесуални действия, свързани с разкриване на обективната истина в
наказателното производство в изпълнение на задълженията на съответните органи,
произтичащи от разпоредбата на чл. 13, ал. 1 НПК, респ. допълнителни такива не са
налични.
Единствено за пълнота на изложението и във връзка с доводите на прокурора
следва да бъде отбелязано, че определението на СРС от 20.05.2021г. е било обжалвано
пред СГС, който с определение от 29.06.2021г. го е отменил и е върнал делото а
произнасяне по съществото на спора, т.е. не са налице противоречиви съдебни актове,
а изпълнение на указанията на въззивния съд за разглеждане на законосъобразността
на прекратителния акт на прокурора в определението от 14.07.2021г.
По изтъкнатите съображения, становището на този съдебен състав е, че
определението на СРС следва да бъдат отменено като неправилно, а постановлението
на СРП за прекратяване на наказателното производство – да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 243,ал.8 от НПК , Софийски
градски съд, НО, ХІV в. с-в
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 22
състав от 14.07.2021г., постановено по н.ч.д.№ 5568/21г. по описа на СРС, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Софийска районна прокуратура от
08.03.2021г. за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 830/2020г. по
описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр. № 23 456/2020г. по описа на СРП, водено за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4