МОТИВИ
към Присъда № 17 от 17.04.2019г.
по нохд № 399/2018г. по описа на Районен съд
Провадия, II състав, съдия Елена Стоилова.
С обвинителен акт от 30.08.2018г. Районна
прокуратура Провадия е повдигнала обвинение срещу подс.А.Н.П., с
ЕГН ********** за това, че на
13.03.2016г., в село ******, община ******, област Варна, причинил по
хулигански подбуди лека телесна повреда, изразяваща се в хващане с ръце за
шията и стискане в същата област, причинило болка и страдание без разстройство на
здравето, на длъжностно лице - Х.П.Х. ***, при изпълнение на служебните му
задължения като асистент съдия на футболен мач — по време на футболна среща от
областно първенство мъже-група „А“ - престъпление по чл.131, ал.1, т. 1 и т. 12
връзка чл. 130, ал.2 от НК и за
това, че на 13.03.2016г., в село ******, община ******, област Варна,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото - викал, хванал за врата и бутнал с ръце назад Х.П.Х.
***, при изпълнение на служебните му задължения като асистент съдия на футболен
мач - по време на футболна среща от областно първенство мъже-група „А“ -
престъпление по чл.325, ал.1 от НК. Със същия обвинителен акт е повдигнато
обвинение и срещу подс.Я.Г.Я., с ЕГН ********** за това, че на
13.03.2016г., в село ******, община ******, област Варна, причинил по
хулигански подбуди лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток, кръвонасядане и разкъсно-контузни
рани по лигавицата на долната устна, обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота, на длъжностно лице - Х.П.Х. ***, при изпълнение на
служебните му задължения като асистент съдия на футболен мач - по време на
футболна среща от областно първенство мъже-група „А“ - престъпление по е
осъществил от обективна и от субективна страна състав на престъпление по
чл.131, ал.1, т.1 и т.12 връзка чл.130, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание представителя на РП – Провадия, моли за признаване на
подсъдимите за виновни и за осъждане на подс.П. на
минимално наказание лишаване от свобода изпълнението, на което да бъде отложено
с изпитателен срок. Иска се признаване на подс.Я. за
виновен в повдигнатото му от ПРП престъпление и наказването му по реда на чл.78
А от НК с наказание около средния размер.
Гражданския
ищец и частен обвинител Х.Х. чрез процесуалния си
представител моли за признаване на подсъдимите за виновни и за уважаване на
предявените граждански искове.
Подсъдимите
и защитниците им молят за оправдаването им и за отхвърляне на гражданските
искове.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията
на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 13.03.2016г. в село ****** община ******,
област Варна се провела футболна среща между отборите на ФК „Балкан“ - с. ******
и ФК „Ботев“ - с. Б. от XIII кръг на областно първенство – мъже - група „А“.
Св.Д.С.С. бил определен за главен съдия, св.Х.П.Х. за
първи асистент съдия, св.А.А.Т. за втори асистент съдия и св.Д.С.Д. за делегат на футболната среща. Свидетелят Х.П.Х. бил
футболен съдия към ЗС на БФС-Варна и обслужвал футболни срещи от Първа и Втора
Професионална лига.
Във футболния отбор на „Балкан“ - с.******
играел подсъдимият А.Н.П., който бил капитан на отбора. На футболната среща
имало зрители, привърженици и на двата отбора, част от които подс. Я.Г.Я., свидетелите К.П.Д., С. Т.Т.,
С.М.А., М.В.М. и Г.В.Г..
В около 85-тата минута от футболната среща
играч от отбора на „Ботев“-с.Б. върнал на вратаря на същия отбор топката с
бедро, като вратаря поел топката и я ритнал отново във футболното поле за
продължаване на играта. При така отиграната топка гражданския ищец и частен обвинител Х. не
видял нарушение, поради което не сигнализирал за такова и дал знак с ръка на
св.С. – главен съдия, че няма нарушение. Публиката започнала да недоволства, да
вика и освирква Х., заради взетото от него решение, тъй като според тях имало
нарушение и Х. следвало да отсъди непряк свободен удар в полза на домакинския
отбор. В този момент подс. П. недоволен от решението
на Х., тръгнал да бяга към него жестикулирайки и викайки, искайки му обяснение.
В същия момент около 10 човека от
публиката, който били на около 1,5 метра от Х. нахлули на терена, като
се спуснали от ската, от който наблюдавали футболната среща на терена, който не
бил ограден и наобиколили Х.. Подсъдимият П. след като стигнал до Х. го бутнал
с ръце в областта на шията, като леко го стиснал и му искал обяснения за
решението му. Подсъдимият Я. ударил с юмрук Х. в областта на лицето от лявата
страна, като Х. извикал и от устната му потекло кръв. Виждайки какво се случва
с Х. колегата му св. Д.С.С., св.А.А.Т. и св.Д.С.Д. се притекли на помощ и го освободили от заобградилите
го хора. Малко след това св.С. прекратил футболната среща. Х. се чувствал лошо
от случилото се, бил неадекватен. Подс.П. отишъл и му се извинил и заедно със св.М. искали да
изяснят ситуацията, тъй като подс.П. не ударил с
юмрук по лицето Х. както твърдели неговите колеги - св. Д.С.С., св.А.А.Т. и св.Д.С.Д.. Подсъдимият П. се заклел в детето си, че не е удрял
пострадалия Х.. Подс.П. нямал други подобно прояви
бил спокоен и поведението му изненадало треньора му - св.М.
Оспорването на решенията на съдията,
освиркването и обиждането му са често срещани по време на провеждане на
футболни срещи от аматьорската футболна лига.
За случилото се св.Д. докладвал на БФС, като на подс.П.
било наложено наказание, с което бил лишен да участва във футболни срещи за
срок от 1 година. Отбора „Балкан“- с.****** бил с наложено наказание „Лишаване
от домакинство“ и парична глоба. За инцидента била уведомена и полицията.
От изготвените съдебномедицински експертизи
се установява, че от ударът с юмрук в областта на лицето Х. е получил
травматичен оток, кръвонасядане и разкъсно-контузни
рани по лигавицата на долната устна, които в тяхната съвкупност са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота. От допълнителната съдебно-медицинска
експертиза се установява, че при проведения на 13.03.2016г. клиничен преглед на
Х. не са били установени травматични увреждания в областта на шията, но
експертизата е посочила, както и вещото лице в открито съдебно заседание заявява,
че липсата на такива следи в областта на шията не изключвала извършването на
посочените в свидетелските показания по делото действия като хващане и стискане
в областта на шията.
От изготвената СППЕ на подс.Я.
се установява, че той не страда от психично разстройство, към 13.03.2016г. е
бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Може да възприема фактите от значение за делото и може да дава
достоверни обяснения за тях.
От рапорт на съдията до БФС, допълнителните
доклади и писмо от БФС се установява, докладването за инцидента от св.С., св.Т.
и Х. на БФС и наложените наказания на подс.П. и ФК „Балкан“-
с.******.
От удостоверение от БФС, зонален съвет -
Варна, находящо се на с.47, т. I от ДП 2063/2016 на РУ Провадия се установява, че на 13.03.2016г. в село ****** община ******, област Варна се провела футболна
среща между отборите на ФК „Балкан“- с. ****** и ФК „Ботев“-с. Б. от XIII кръг
на областно първенство - мъже-група „А“. Св.Д.С.С.
бил определен за главен съдия, св.Х.П.Х. за първи асистент съдия, св.А.А.Т. за втори
асистент съдия и св.Д.С.Д. за делегат на футболната
среща.
От протоколите за разпознаване се установява, че подс.Я. е ударил с юмрук в областта на лявата част на
лицето Х..
Видно от приложените справки за съдимостта на
подсъдимите се установява, че те са неосъждани към датата на инкриминираното
деяние.
От показанията на св.А.Т., св.Д.С. и св.Д. С.Д.
се установява, че първите двама заедно с Х. са били съдии на футболната среща
провела се на 13.03.2016г. в с.******, а св.Д. е бил делегат на срещата.
Установява се че, решението на св.Х. да не отсъди, че има непряк свободен удар в
полза на ФК „Балкан“- с.****** е било оспорено от публиката и от подс.П., който е бутнал и стиснал в областта на шията Х.,
че е изразявал несъгласие с отсъждането на Х. и е търсил обяснение от него,
нахлуването на публиката на терена. Състоянието на Х. след инцидента. Съдът не
кредитира показанията на тези свидетели в частта, че подс.П.
е нанесъл удар с юмрук в лицето на Х., тъй като в тази им част показанията
противоречат на показанията на св.К.Д., св.Д.М., св.С. Т., св.Г.Г., св.Т.М., св.Л.Л., според
които удара в областта на лицето на Х. е нанесен от подс.Я.,
на показанията на св.Р.С., св.Х.Х., св.М.И., св.С.Г.,
св.С.А., според които удара в областта на лицето на Х. е нанесен от лице от
публиката и на извършените разпознавания, които са кредитирани от съда.
Показанията на св.К.Д., св.Д.М., св.С. Т., св.Г.Г., св.Т.М., св.Л.Л. съдът
кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства, като кредитира показанията дадени от св.С. Т. на фаза досъдебно
производство, тъй като са дадени в момент по-близък до извършване на процесните престъпления и спомените на свидетеля за
случилото се са били по-ясни се установява, че се е провела футболна среща на
13.03.2016г. в с.******. Установява че, решението на св.Х. – асистент съдия да
не отсъди, че има непряк свободен удар е било оспорено от публиката и от подс.П., който е бутнал и стиснал в областта на шията Х.,
че е изразявал несъгласие с отсъждането на Х. и е търсил обяснение от него. Нахлуването
на публиката на терена, удрянето на Х. от подс.Я. с
юмрук в областта на лицето. От показанията на св.Т.М. се установява, че след
инцидента подс.П. се е извинил на пострадалия Х..
Показанията на св.Р.С., св.Х.Х., св.М.И., св.С.Г., св.С.А. съдът кредитира като
еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, като
кредитира показанията дадени от тези свидетели на фаза досъдебно производство,
тъй като са дадени в момент по-близък до извършване на процесните
престъпления и спомените на свидетеля за случилото се са били по-ясни. От
показанията на св.С. и св.Х. се установява, че се е провела футболна среща на
13.03.2016г. в с.******. Установява че, решението на св.Х. да не отсъди, че има
непряк свободен удар е било оспорено от публиката и от подс.П.,
който е бутнал и стиснал в областта на шията Х., че е изразявал несъгласие с
отсъждането на Х. и е търсил обяснение от него. Нахлуването на публиката на
терена, удрянето на Х. от човек от публиката с юмрук в областта на лицето.
От
показанията на св.М.М., които съдът кредитира като
еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства
се установява, че се е провела футболна среща на 13.03.2016г. в с.******.
Установява че, решението на св.Х. – асистент съдия на футболната среща да не
отсъди, че има непряк свободен удар е било оспорено от публиката и от подс.П., който е изразявал несъгласие с отсъждането на Х. и
е търсил обяснение от него. Нахлуването на публиката на терена.
От показанията на св.К. и св.В.М., които съдът
кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства се установява, че се е провела процесната
футболна среща, че е станал инцидент, че са чули подс.П.
да се кълне в детето си, че не той е ударил Х.. Съдът кредитира показанията
дадени от свидетеля М. на фаза досъдебно производство, тъй като са дадени в
момент по-близък до извършване на процесното
престъпление и спомените на свидетеля за случилото се са били по-ясни.
От правна
страна съдът намира следното:
При
така установената фактическа обстановка по делото безспорно се установява, че
подсъдимия П. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.131, ал.1, т. 1 и т. 12 връзка чл. 130, ал.2 от НК за
това, че на 13.03.2016г., в село ******, община ******, област Варна,
причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда, изразяваща се в хващане с
ръце за шията и стискане в същата област, причинило болка и страдание без
разстройство на здравето, на длъжностно лице - Х.П.Х. ***, при изпълнение на
служебните му задължения като асистент съдия на футболен мач — по време на
футболна среща от областно първенство мъже-група „А“ - престъпление по чл.131,
ал.1, т. 1 и т. 12 връзка чл. 130, ал.2 от НК. Безспорно се установи, че подс.Я. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление
по чл.131, ал.1, т.1 и т.12 връзка чл.130, ал.1 от НК за
това, че на 13.03.2016г., в село ******, община ******, област Варна,
причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен
оток, кръвонасядане и разкъсно-контузни
рани по лигавицата на долната устна, обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота, на длъжностно лице - Х.П.Х. ***, при изпълнение на
служебните му задължения като асистент съдия на футболен мач - по време на
футболна среща от областно първенство мъже-група „А“ - престъпление по е
осъществил от обективна и от субективна страна състав на.
От
обективна страна подс.П. с действията си, изразяващи се
в
хващане с ръце за шията и стискане в същата област на Х. му причинил болка и
страдание без разстройство на здравето – лека телесна повреда.
От
обективна страна подс.Я. с действията си - удряне с
юмрук на Х. в областта на лицето, му причинил лека телесна повреда, изразяваща
се в травматичен оток, кръвонасядане и разкъсно-контузни рани по лигавицата на долната устна,
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Престъпленията
са извършени и от двамата подсъдими по хулигански подбуди, тъй като телесните
повреди, са нанесени на обществено място – футболен стадион на с.****** на
футболна среща, пред хора от публиката, останалите играчи от двата футболни
клуба и пред останалия съдийски колектив. С нанесената телесна повреда подс.П. и подс.Я. са оспорили по
неприет начин съдийското решение и са демонстрирал физическо превъзходство и
сила. С извършеното деяние подс.П. и подс.Я. са засегнали личната телесна неприкосновеност на Х.,
и са демонстрирали грубо пренебрежение към установените обществени порядки за морал
и поведение в обществото и конкретно на футболно събитие.
Съдът не
възприема за приемлива и обществено оправдана тезата на защитата, че подобни
събития на футболен мач са обичайни и се възприемат като нормални от футболни
играчи и зрители на футболна среща. Обществено и човешки неприемливо е липсата
на уважение както от играчите така и от зрителите към отсъжданията на съдиите
на футболните срещи и още повече търсенето на обяснения от съдията по време на
футболна среща с агресивно поведение и физическа саморазправа. В случай, че
подобно поведение се възприема за нормално от някой то това свидетелства за
упадък на личността, на обществото и връщане на човешките отношения някъде
назад в праисторията. Ролята на съда в случая е явно да просветли отделни
личности и обществото като цяло, че това което извършват е не само неправилно,
морално неоправдано, но и престъпно.
Деянието
е извършено спрямо длъжностно лице, при изпълнение на служебните му задължения.
По делото е установено, че Х. *** и че подс.П. му е
нанесъл телесна повреда при изпълнение на служебните му задължения като
асистент съдия на футболен мач по време на проведената футболна среща между
отборите на ФК „Балкан“-с.****** и ФК „Ботев“-с. Б. от областно първенство
мъже-група „А“. Съгласно разпоредбата на чл.93, т.1, буква „б“ пр.1 от НК
длъжностно лице е това, на което е възложено да изпълнява ръководна работа. В
случая Х. е осъществявал по време на футболната среща ръководна работа, тъй
като е бил съдия към ЗС на БФС-Варна, като в конкретно проведената на
13.03.2016г. футболна среща той е осъществявал ръководна работа като асистент
съдия между отборите на ФК „Балкан“- с. ****** и ФК „Ботев“-с. Б., а видно и от
чл.55, ал.3 от Наредбата на първенствата и турнирите в системата на БФС
съдиите са длъжностни лица.
Съдът
намери, че подс.П. не е извършил престъпление по
чл.325, ал.1 от НК, за което РП Провадия му е повдигнал обвинение, затова, че
на 13.03.2016г., в село ******, община ******, област Варна, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото - викал, хванал за врата и бутнал с ръце назад Х.П.Х.
***, при изпълнение на служебните му задължения като асистент съдия на футболен
мач - по време на футболна среща от областно първенство мъже-група „А“.
Описаните действия на подс.П., които ПРП счита за
отделно престъпление по чл.325, ал.1 НК са идентични с тези, описани от ПРП и
приети от съда за извършеното от подс.П. престъпление
по чл. чл.131, ал.1, т. 1 и т. 12 връзка чл. 130, ал.2 от НК. Следвайки правния
принцип non bis in idem е
недопустимо за едно и също деяние подсъдимия да бъде признат за виновен
съответно да бъде наказан. Поради това съдът оправда подс.П.
в повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
От субективна страна:
Престъпленията са извършени от подсъдимите виновно под формата на
пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния
характер на деяниета си, предвиждали
са настъпването на общественоопасните последици и пряко са целяли
тяхното настъпване.
Подсъдимият П. е съзнавал, че с хващане с ръце за шията и
стискане в същата област е причинил на Х. болка и страдание, че е нарушил
телесната му неприкосновеност и е целял и искал настъпването на тези последици.
Подсъдимият Я. е съзнавал, че с удряне с юмрук
на Х. в областта на лицето, му причинил лека телесна повреда, че нарушава
телесния интегритет на Х.. Двамата подсъдими са действали по хулигански подбуди
като са съзнавали, че се намират
на публично обществено място
– стадион в с.****** и че поведението им може да бъде възприето от неограничен кръг от
хора, но без да се съобразяват с тези обстоятелства и с правнозащитените права и интереси
на присъстващите, които олицетворяват обществото, както и с личността на Х. и телесната му неприкосновеност
са извършили престъпленията, за които са осъдени. Подсъдимите
са съзнавали, че нанасят леките телесни повреди на длъжностно
лице, тъй като са знаели, че Х. е асистент съдия на футболната среща.
По наказанието:
Видно
от приложената по делото справка
за съдимост подсъдимите не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл. 78а НК. С оглед на изложените фактически и правни
изводи са налице материално - правните предпоставки подсъдимите да бъдат освободени от наказателна отговорност за извършените от тях престъпления по чл.131,
ал.1, т. 1 и т. 12 вр. с чл.130, ал.1 НК за подс.Я. и по чл.131, ал.1, т. 1 и т. 12 вр.
с чл.130, ал.2 НК за подс.П., като им бъде наложено административно наказание “глоба” по реда на чл. 78а НК. Подсъдимите са пълнолетни лица, не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, престъпленията са извършени умишлено
от всеки един от подсъдимите.
За престъплението по чл.131, ал.1, т. 1 и т. 12 вр. с чл.130, ал.1 НК
е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ до 3 години, а за престъплението
по чл.131, ал.1, т. 1 и т. 12 вр. с чл.130, ал.2 НК е
предвидено наказание «Лишаване от
свобода» до една година или пробация. В случая не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК и от престъпленията
не са причинени съставомерни имуществени
вреди.
При
определяне размера на наказанието, съдът се съобрази с т. 6 от Постановление №
7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум на ВС. Според цитираното постановление
след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага
административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на закона
за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В чл.
27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
Съдът
намира, че определянето на „глоба” в размер на 2000 лева по отношение и на
двамата подсъдими ще бъде в съответствие с данните за личността им и с
материалното им състояние.
Подс.П. е бил капитана на футболния отбор
домакин на срещата и като такъв е следвало да проявява по-голямо уважение и
зачитане на обществото и личността в
лицето на Х., като дава пример с поведението си на останалите играчи. Напротив
поведението му е изразявало неуважение както към обществото така и към
личността и длъжността футболен съдия. Съдът съобрази и показанията на св.К. и
св.Т.М. съобразно, които подс.П. е личност със
спокоен характер и не е имал други подобни прояви. Съдът съобрази и че подс.П. работи като куриер в DHL.
Подсъдимият
Я. е бил публика на футболния мач като си е позволил престъпното поведение да
навлезе на футболното игрище и да нападне футболния съдия Х., удряйки го в
областта на лицето, възползвайки се от насъбралото се множество и мислейки, че
няма да бъде разкрит. Подс.Я. работи като корпусник в
КРЗ „Флотски арсенал“, за което получава съответното възнаграждение.
Предвид
гореизложеното определените на подсъдимите административни наказания „Глоба“ в
размер на 2000 лева съответстват напълно на генералната и частната превенция и
са справедливи предвид зачестилите случаи на извършване на различни
престъпления по време, преди и след футболни срещи в Р.България.
По отношение на
гражданските искове:
По
отношение на предявените граждански искове съдът намери същите за основателни
по отношение на сума в размер на 2000 лева за извършените от подсъдимите
престъпления, представляващи деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД като ги отхвърли
за разликата от този размер до предявените размери.
В
основата на гражданската отговорност в случая стоят установяването на увреждащи
действия от страна на подсъдимите, които едновременно с това осъществяват и
състава на престъплението, за което подсъдимите са предадени на съд.
Според доказателствата по делото подсъдимите са нанесли на Х. телесни повреди,
които са довели до настъпване на неимуществени вреди за него. Последните се
изразяват в претърпени болки и страдания от нанесените телесни увреждания, след
нанасянето на повредите Х. е бил силно стресиран, бил неадекватен. С нанасянето
на телесните повреди подсъдимите са унижили публично Х., който е изпълнявал
длъжността асистент футболен съдия, пред колегите му и пред всички зрители като
са демонстрирали пълно неуважение към него и длъжността му. Ударът нанесен от подс.Я. е загрозил лицето на Х..
Предвид
гореизложеното и разпоредбата на чл.52 ЗЗД съдът намира, че справедливото
обезщетение в случая е в размер на 2000 лева, затова уважи предявените искове в
този размер и ги отхвърли за разликата от този размер до предявения размер.
Съдът
отхвърли предявения граждански иск от Х. срещу подс.П.
за сума в размер на 5000 лева за неимуществени вреди от престъплението по
чл.325, ал.1 от НК, тъй като оправда подс.П. за това
престъпление и за деянията описани по отношение на това пресъпление
от представителя на ПРП, които са идентични с тези описани за престъплението,
за което подс.П. е признат за виновен по чл.131,
ал.1, т. 1 и т. 12 вр. с чл.130, ал.2 НК на Х. е
присъдено обезщетение.
По разноските
С
оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимите да заплатят на Х. направените от него
по делото разноски в размер на по 350 лева, представляваща адвокатски хонорар.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите са осъдени да заплатят и
държавна такса в размер на по 80 лева, изчислена въз основа на уважената част
от предявените граждански искове, както и сторените разноски на фаза досъдебно
производство в размер на по 134,07 лева и на съдебната фаза в размер на по 100
лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………